11 юли 2025
През 1985 г. е разкрит един от най-големите винени скандали в световен мащаб: винарни и бутилиращи компании в Австрия и Германия са подслаждали милиони литри вино с антифриза гликол и течна захар. Последствията са драматични.
Публикуваме извадки от статията на Клаус Постман за Wein.Plus, защото е важно да се помни, за да не се повтаря…
Виненият скандал от 1985 г. предизвиква първия голям дебат в съвременната история, свързан със законово гарантираните безопасност и произход на храните. Днес можем да кажем, че майката на всички хранителни скандали, както го нарича редакторът на Welt Петер Шелинг през 2010 г., е променил винения свят към по-добро. Оттогава насам възприятието за виното като културна ценност и луксозен хранително-вкусов продукт с високо качество е претърпяло значително развитие.
Виненият скандал е резултат от десетилетия неправилно политическо и икономическо управление във винарската индустрия на Австрия и Германия. В началото на 70-те години никой в австрийския винен сектор не иска да признае, че потреблението на вино намалява. От над 45 литра на човек годишно в началото на 60-те, потреблението започна неумолимо да спада. Политиците, свързани с лозарството и винарството, отказват да приемат реалността и стартират мащабни рекламни кампании. Те се опитват да налеят още вино в гърлата на потребителите, с надеждата да увеличат обемите на продажбите. Но не се получава. В резултат на това се наблюдава бързо свръхпроизводство на евтини вина за всекидневна употреба, които се купуват все по-малко. Дъмпингът на цените става ежедневие.
Производителите започват да се замислят как да повишат цената на литър. Австрийски винари откриват решение в постоянно високото търсене на техните вина с предикат (Prädikatswein) за износ. От средата на 70-те години почти цялото производство на такива вина – над 200 000 хектолитра годишно – се изнася за Германия.
Това дава идея на някои производители: търсените от германската търговия вина могат просто да се подобрят, като се добави диетиленгликол към най-евтините трапезни вина, превръщайки ги на вид и вкус във висококачествени предикатни вина, които да се продават на добра цена. Типът вино*, който се търси, прави фалшифицирането изкушаващо. Вносителите са неподготвени, а потребителите – неосведомени, което улеснява значително фалшифицирането. Съвременни свидетели разказват за това в документални филми по ORF, ARD и Arte.
Диетиленгликолът, използван дотогава като антифриз, както и за размразяване на самолети, се оказва особено подходящ за измамата. Така се ражда легендарният термин Frostschutzauslese (антифризна селекция), използван от списание Der Spiegel през 1985 г. Гликолът повишава екстрактивните стойности и превръща обикновеното трапезно вино в скъпо предикатно вино. Освен това гликолът има сладък плътен вкус, което отговаря на очакванията за вина с високо съдържание на остатъчна захар. Манипулациите остават неразкрити в продължение на години. Според съдебни протоколи, подправянето е започнало още през 1978 г., а според някои вътрешни лица – още по-рано; само че тези вина вече са били изпити.
Скандалът избухва на 21 декември 1984 г., когато анонимно лице предоставя подправена проба на Федералния институт по земеделие и химия във Виена, като посочва наличие на забранени вещества. Откриването на гликол във виното по химически път в края на януари 1985 г. бележи началото на разкритието. На 23 април 1985 г. министърът на земеделието Гюнтер Хайден (Австрийска социалдемократическа партия – SPÖ/АСДП) информира австрийската общественост. Очевидно е, че скандалът скоро ще засегне и разтърси из основи германския пазар поради огромния обем на износа. Само за първата половина на 1985 г. Германия е внесла около 147 000 хектолитра австрийско вино. Големи германски вносители, главно от Райнланд-Пфалц, попадат във фокуса на разследванията – в това число Нидерталер Хоф (Niederthäler Hof) в Рюмелсхайм (който принадлежи на бутилиращата компания Фердинанд Пирот), винарни като Петер Ланг и Валтер Зайдел в Алсхайм, както и Остер и Мертес в Кохем и Бернкастел-Кус.
Властите в Райнланд-Пфалц, начело с министъра на земеделието Ото Мейер (Християндемократически съюз – ХДС), а по-късно Дитер Зиглер (ХДС), получават първите сигнали за фалшификациите на 25 април 1985 г., но не реагират веднага. Федералното правителство на Германия научава за резултатите едва на 7 май чрез прессъобщение на потребителския център. Регионалното министерство на лозарството започва цялостно разследване едва в началото на юли. Когато федералният здравен министър Хайнер Гайслер (ХДС) официално предупреждава обществеността на 10 юли, щетите вече са нанесени: засегнати са милиони литри вино. От средата на юли министерството започва да изпраща дълги списъци с конфискувани вина до търговски съюзи и до медиите. Жълтата преса допълнително нагнетява паниката. Заглавието Антифризово вино за рождения ден на баба – 11 отровени, публикувано от вестник Bild на 12 юли 1985 г., се оказва фалшива новина, но икономическите щети се задълбочават още повече.
Ситуацията става още по-експлозивна, когато се разбира, че качествени вина от Райнхесен също от години са били смесвани с австрийски вина, съдържащи гликол. Отново са остро критикувани Нидерталер Хоф и Валтер Зайдел. Първоначално винопроизводителите твърдят, че става дума за инцидентно замърсяване на бутилиращите линии. Но разследванията разкриват систематично смесване в продължение на години. Според WDR (Westdeutscher Rundfunk – Западногерманско радио), в периода 1974–1978 г. в района на Мозел-Заар-Рувер са били тествани с 13% повече предикатни вина от реално произведените. Например лозарската кооперация в Ирш на река Заар е продала петнайсет пъти повече вино от нормалната реколта на лозето Окфенер Бокщайн. Впоследствие управителят на избата получава ефективна присъда от две години и два месеца затвор за измама.
Между 1985 и 1986 г. износът на австрийско вино за Германия спада с над 90%. Германските винари също са сериозно засегнати. Особено пострадали са малките семейни изби, които нямат нищо общо със скандала, но понасят колективна репутационна щета. През август 1985 г. около 5000 винари излизат на протест в Майнц и настояват за строги мерки за контрол при вноса. Надписите по транспарантите са красноречиви: Хелмут Кол – почетен гражданин на Австрия. А германските винари имат ли значение за Вас? – като препратка към възприетата като вяла реакция на канцлера. Политическите последствия не закъсняват: в Райнланд-Пфалц държавният секретар Фердинанд Щарк е уволнен, а редица висши чиновници подават оставка. Министър-председателят Бернхард Фогел (ХДС) търпи остра критика от страна на опозицията. Лидерът на социалдемократическата опозиция, Рудолф Шарпинг, обвинява правителството в омаловажаване на проблема и забавяне на реакцията.
Разследването се проточва над десетилетие. През 80-те години в специално създадена съдебна камара в Майнц са разгледани около 2600 наказателни дела. Излизат наяве дълбоки прозрения за мащаба на фалшификациите. В едно от делата съдията разкрива рецепта, използвана от мнозина винари в Мозел: Вземете 1000 литра вино и туба с 50 литра течна захар.
Така е доказано, че братята Шмит от Лонгих (Мозел) са усъвършенствали технологията си в избата. С помощта на над 600 тона захар те фалшифицирали около 10 милиона литра вино между 1972 и 1980 г. Произвеждали вина Spätlese (вина от късeн гроздобер) и Auslese (от подбран гроздобер), дори Trockenbeerenauslese (подбор на отделни зърна грозде), от най-обикновено трапезно вино. Приблизителната печалба от тези измами възлизала на 10 милиона марки. На 4 март 1985 г. Хайнцгюнтер и Герт Шмит получават съответно 5 и 4 години затвор – най-голямата присъда в Германия по дело за фалшификация на вино.
Разследванията продължават. Особено внимание привлича делото срещу избата Фердинанд Пирот. Въпреки обвиненията, че между 1978 и 1985 г. тя е смесила незаконно около 9 милиона литра вино с пазарна стойност от 137 милиона марки (приблизително 70 милиона евро), делото приключва през 1994 г. с оправдателна присъда и глоби в размер на около един милион марки (около 500 000 евро) поради липса на доказателства за умисъл…
Въпреки драматичните последствия от винения скандал, всъщност следва хепи енд. В Австрия е взето решение да не се гради върху останките от тлеещите руини, а да се започне от нулата. Резултатът е едно от най-строгите винени законодателства в света, държавна инспекция на всяка бутилка и пълен отказ от всички установени дотогава догми. Започва процес на преподреждане на приоритетите и преосмисляне на стратегията за дългосрочно развитие в бранша. Двигател на промяната е създаденият през 1986 Австрийски борд за винен маркетинг. Страната успява да модернизира винарската си индустрия, да направи разпознаваеми вината си, да им даде характер и индивидуалност, без да загърбва своите традиции, свързани с местни сортове. Светът заговаря за Австрийското винено чудо.
За Германия в дългосрочна перспектива скандалът също има положителни последствия. И там въвеждат изключително строг закон за винопроизводството, включително задължителни инспекции и лабораторни тестове за всяка бутилка. Много винопроизводители започват начисто – с фокус върху тероара, традицията и качеството. Преди скандала се е залагало повече на масовото производство на сладки вина. След него фокусът се измества към сухите вина и максималното качество – винари от ново поколение започват да създават вина в по-модерен стил, които се харесват на международния пазар.
Отнема повече от десетилетие, докато германските и австрийските вина си върнат доверието на международната сцена. Но истината е, че днес и двете страни са уважавани производители, а част от успеха се дължи именно на реформите след скандала.
*По онова време в Германия все още е голямо търсенето на сладки вина от високите качествени категории Spätlese (от късeн гроздобер), Auslese (от подбран късен гроздобер, понякога се добавя и грозде, засегнато от благородно гниене-ботритис) и Trockenbeerenauslese (селекция на отделни зърна грозде, засегнати от ботритис и изсъхнали почти до стафиди).
Винарните от Долината на Струма ви канят на фестивала Вкусът на традицията – на 9 и 10 октомври, в Хераклея Синтика.
