Начало - Статии и новини - Новини - Да пазим есетрите в Дунава и реките на София
Новини
   

Да пазим есетрите в Дунава и реките на София

05 септември 2022

В тазгодишния фестивал Реките на София, който преобрази коритото на Владайска река под Лъвов мост от 2 до 4 септември, се включи и природозащитната организация WWF. В рамките на събитието тя показа за първи път изключително ценна фотоизложба с четириметрови снимки, посветена на изчезващите динозаври – есетрите. (Вижте статията за есетрите, публикувана през 2020 г. в DiVino.bg)

Оцелели почти непроменени през последните 200 милиона години, днес те са изложени на  редица заплахи. Макар и живеещи в Дунав, те са важна част от природното богатство на България, а случващото се с тях представя нагледно какво се случва с нашите реки.

Изграждането на язовири и диги, незаконният улов и замърсяването на водите поставят в огромен риск оцеляването на вида. Затова е удивително, че точно при нас – в долното течение на Дунав, на границата между България и Румъния – са се запазили последните развиващи се в естествена среда есетрови популации в Европейския съюз. Те са част от историческото и природно наследство на реката и са важен индикатор за състоянието на водните екосистемиразказа Стоян Михов, ръководител на програма Води във WWF.

Изложбата е част от мисията на WWF да запознае повече хора със съдбата на този древен вид. С тази идея жители на град Белене и региона застанаха пред обектива на талантливия фотограф Валерий Пощаров, като за кратко държаха в ръце аквариум с малка есетра. За целта бяха използвани 6 малки рибки, транспортирани в контейнер, поддържащ постоянна температура. Водата беше обогатявана с кислород и подменяна с нова от Дунав на всеки няколко часа, а рибите прекарваха по по-малко от минута в аквариума, за да бъдат снимани. След края на фотосесията всички те бяха пуснати на свобода в реката.



Съхраняването на вида зависи до голяма степен от рибарите и местните общности, които трябва да пазят реката и да освобождават случайно уловените есетри. Точно както няколко реки се сливат и увеличават силата на течението си, хората могат да се обединят около една красива кауза. Реката ще продължи да тече към морето, а едно поколение ще замени друго. Риба след риба. Поколение след поколениеказва фотографът Валерий Пощаров.

Природно-базирани решения в помощ на Искър

WWF използва момента да обърне внимание и върху един от важните притоци в долното течение на Дунав – река Искър и възможностите за нейното устойчиво управление посредством ефективни природо-базирани решения. Както самата река, така и стотиците хиляди хора, живеещи около нея, са изправени пред редица екологични предизвикателства: замърсяване, загуба на биоразнообразие, опасност от наводнения, климатични промени, липса на контакт с природата и други. Днес преодоляването им е възможно благодарение на природно-базирани решения, които не само са по евтини от инженерните, но и ще донесат ползи както за природата, така и за околната среда.

1. Залесяването е класическо решение за устойчиво управление на водите. Гъсто преплетените коренища на крайречна гора от черна елша, например, са в състояние да уловят по-голямата част от биогенните замърсители, стичащи се с подпочвените води от обработваемите земи към реката. Освен това коренищата укрепват и бреговете и спират ерозията, с което намаляват риска от наводнения надолу по течението. Залесяването увеличава капацитета за улавяне и съхранение на въглерод от атмосферата, което допринася за смекчаване последиците от климатичните промени. И не на последно място, крайречните гори осигуряват дом и храна на стотици животински видове.

2. Обособяването на влажни зони и заливаеми територии е насочено към намаляване риска от наводнения. Тези площи могат да поемат значителни количества вода и да забавят скоростта на течението по време на проливни дъждове и високи води. Освен това растителността във влажните зони е един от най-добрите биологични филтри по отношение на органичното замърсяване на водата. Също така влажните зони са сред най-богатите на биоразнообразие екосистеми на планетата.

3. В миналото река Искър е имала много разклонения, формиращи малки острови. Днес тя е свита до един основен ръкав, което води до проблеми като увеличаване скоростта на водата, поява на ерозия, вкопаване на речното дъно и др. Възстановяването на речните ръкави също носи редица ползи. Много често наводненията се получават, когато наноси или отпадъци запречат водното течение и нивото на водата започне да се покачва. При наличието на страничен ръкав обаче, водата може да се насочи през него и наводнението да бъде избегнато. Освен това страничните ръкави са от ключово значение за опазване на биоразнообразието, защото са предпочитани места за размножаване и хранене на много видове риби.

4. Един от сериозните проблеми, споделяни от жителите на големите градове, е липсата на досег с природата. Осигуряването на устойчив достъп до реката и нейната гора, но без да се вреди на екосистемата, също е природно-базирано решение. Това може да превърне Искър в предпочитано място за отдих, спорт и разходки, генерирайки не само екологични, но също и социално-икономически ползи за близо 1 300 000 жители на София.