Начало - Статии и новини - Акценти - DiВино открития из Западна Тракия 3: ВИ Драгомир, Винено ателие Георгиев&Милков, Двор#1, Джинвира
Акценти
   

DiВино открития из Западна Тракия 3: ВИ Драгомир, Винено ателие Георгиев&Милков, Двор#1, Джинвира

05 август 2022

В тази публикация, посветена отново на DiВино обиколката в Западна Тракия през лятото на 2021 г., обект на кратките ни разкази са четири безкрайно интересни и разнообразни като концепция и стил винарски изби: Винарско имение Драгомир, Винено ателие Георгиев/Милков, Двор #1 и Джинвира

Винарните представените в другите публикации:
1  
24/42 Естейт, Бендида, Беса Валей
Виа Винера, Вила Велис, Вила Юстина
3 Загрей, Камея, Манастира, Ред Чърч
 

Винарско имение Драгомир: Изящната архитектура на красивото вино

Наталия Гаджева и Константин СтоевВината на Драгомир са добре познати на винолюбивата българска публика вече повече от петнадесет години и определено са съществена част от атрактивния облик на Западна Тракия. Както и двамата енолози зад този проект – Наталия Гаджева и Константин Стоев, които активно се борят не само за утвърждаването на собствените си продукти, а и за развитието и налагането на качественото българско вино изобщо!

Със сигурност енофилите помнят отделни реколти от техните Pitos, Sarva, Charisma и резервите с мавруд и рубин. След твърде дълъг период на митарстване – първо в село Братя Даскалови, а после в Пловдив – от пролетта на 2020 г. екипът на Драгомир има свой дом в село Брестник, на няколко километра от Пловдив.

Новата сграда е впечатляваща – с модерна и изчистена от всякаква бъбрива орнаментация архитектура. В силуета сякаш е търсен намек за прецизността и изящната строгост на вината. Част от помещенията са вкопани в терена така, че сградата, въпреки значителния си обем, да не изпъква над общия релеф. В същото време са осмислени и технологичните преимущества на денивелацията за движението на вината по гравитачен път. Сградата е проектирана от арх. Тодор Обрешков заедно с екипа на Zoom studio и спечели за 2020 г. наградата на АРХ ИНОВА в своята категория, както и гoлямaтa нaгрaдa в конкурса „Бългaрcки aрхитeктурни нaгрaди 2021" на Камарата на архитектите в България - две престижни и несъмнено заслужени награди. 

Производственият капацитет на Драгомир е около 90 000 бутилки годишно. Винифицират се предимно червени сортове – рубин, каберне совиньон, каберне фран, мерло, мавруд, сира, пти вердо и по-малко бели. Лозята са в село Белащица, в родопската яка и в село Свирково, Южен Сакар.

Акцентът в концепцията на екипа е поставен върху местни сортове като рубин, мавруд и димят като сортови вина и в блендове, както и в търсене на изявата на тероара. Преди да излязат на пазара, вината съзряват не по-малко от 12 месеца във френски барици, последвано от бутилково отлежаване. Наред с тези сериозни, красиви и прецизно създадени червени вина екипът на Драгомир може да се похвали и с розета и бели – изразителни, стилни и с приятна строгост.

 

Ателието на Пепи и Радо: Виното като интелектуален продукт

Да се каже, че виното е интелектуален продукт, отдавна е станало маниерно клише. Базираното в Пловдив винено ателие на Петър Георгиев и Радостин Милков обаче изпълва клишето със смислено съдържание. Двамата са дипломирани технолози и добри приятели. Имат опит с правене на вино в страни като Австрия, Китай, Малта, САЩ и Нова Зеландия. И, изглежда, точно опитът в чужди земи ги е накарал да се спрат в България и да видят какво може да се направи с традиционни български сортове. И то така, че за направеното да се заговори. Такава е идеята на проекта, започнат отначало без търговска цел.

Петър Георгиев и Радостин Милков

Трябвало е първо да намерят правилните лозя. Спират се на старо лозе с рубин (45-годишно) в Брестовица и още едно с мавруд в село Нови извор. После харесват и още едно с мискет в село Пролом. Първата реколта е от 2014 г., а в момента произвеждат около 17 000 бутилки сортови вина от мавруд, рубин и червен мискет. Убедени са, че българските сортове имат сериозен потенциал, стига да се подхожда към тях с повече мисъл и въображение. С имената на двамата (заедно с третия им приятел и колега от Царев брод, Ники Кръстев) е свързано и навлизането на модата Pet-Nat у нас през последните години – доста стар метод, при който виното се бутилира, преди да е завършила ферментацията. 

И като стана дума за Pet-Nat, нека започнем с Funky Mavrud 2020. Маврудът по принцип рядко е весел, но този са успели да го развеселят, поднасяйки го като пенливо розе. Цветът е наситенозлатист с прасковен оттенък. Тялото е свежо, с акценти на червени плодове и цитрусови нотки в послевкус.

Другият Pet-Nat от мискет е не по-малко впечатляващ – свеж и плодов, но сух, с флорални  акценти в носа, вероятно заради акациевите бурета, в които част от виното е съзрявало.

Червеният мискет Why not 2020 определено представя сорта в атрактивен ракурс. Произведено е чрез спонтанна ферментация и без добавен серен двуокис. Цветът е бледосламест, носът е елегантен и свеж с нежен етеричен тон, кайсия, цитрус и автолизни тонове. Вкусно вино.

Pink side of Rubin 2020 е още едно вино, белязано от изследователски почерк. Цветът е бледорозов, носът е с ягода и костилков плод (праскова), тялото е плътно, но гладко и свежо. И тук за част от купажа са използвани акациеви бъчви.

Ателието на Пепи и Радо вече се радва на предани почитатели и повечето са вдъхновени от основателното усещане, че най-интересното предстои.

 

Двор #1: От обич към виното

Кирил Николов, адвокат по професия, кореняк пловдивчанин  (както той се описва), вижда преди време огромен потенциал в един напълно изоставен селскостопански двор в град Перущица. Това се случва преди шест години след поредната приятелска сбирка, в която се поставя началото на винения проект Двор#1.

Кирил Николов

За себе си Кирил, който 17 години е бил наказателен съдия, казва: Във виното съм самоделец и искам сам да го правя, а не някой друг и после да кажа, че вината са мое дело. Всичко се случи много бавно: от домашното към професионалното. През 2019 се похвалихме с първата пазарна реколта, а от тогава до сега натрупахме самочувствие, базирано на отговора на пазара. И ще продължаваме по този път.

70 процента от гроздето се купува от лозята на Санта Мария: каберне совиньон и каберне фран. Коломбарът пък – емблемата на Двор#1, идва от село Изворово край Харманли. За останалите вина Кирил разчита на добрия материал на лозарите от региона на Перущица и всяка година купува и от тях грозде за някой от етикетите си.

Винарска изба Двор#1 е регистрирана официално през 2014 г. от група приятели като хоби и от амбиция. По това време единственото вино, което произвеждат, е мерло от лозята на Вила Юстина. С общи усилия и взаимна подкрепа, приятелите не се отказват и насърчават Кирил да се посвети изцяло на проекта и да инвестира в още грозде и оборудване. Както той казва: Човек може да прави нещо прилично и с малко пари. Стига да има морална подкрепа. Аз например стартирах с лична инвестиция 70 000 лева.

Енологичният ноу-хау и до ден днешен идва от главния технолог на Вила Юстина – Васил Стоянов близък приятел на Кирил. Винарната има капацитет за около 30 тона вино – бяло, червено и розе, и разполага с модерни винификатори и съдове за съхранение, както и със скромна изба с бъчви за отлежаване. Въпреки всичко Кирил иска да прави къси серии и млади, плодови червени вина, които да са готови за консумация кратко време след бутилирането им. Все пак успява да сътвори и високо оцененото вино Двор #1 Cabernet Franc & Cabernet Sauvignon Cepage 2019, което е класирано в DiVino Top 50 за 2020.

Освен съдийството в процеса на виноправене на Кирил му помага и фактът, че е завършил художествена гимназия с живопис. Това е предпоставка за създаване на креативни вина, които той разбира като вид изкуство. Личност с всестранни интереси, Кирил също готви любителски, спасител е в Планинската спасителна служба и твори литературни работи. 

Основното, което ме грабна във виното, е именно творческият елемент, - казва Кирил Николов, както и паралелът между виното и човешкия живот. Искрено обичам виното и се надявам самото то да се остави да бъде обичано от мен.

Джинвира: Тайната на виното се крие в хората, които го правят

За избата със звучното име Джинвира в Брестовица има много за разказване, тъй като зад семейното начинание стои дълга и интересна история. Името идва от фамилията Джингаров, която днес носят Павел, Рени и техните деца Георги – на 31 години, и Таня – на 16. А виното им носи техните послания, вдъхновения и характер.

Рени, Павел, Георги и Таня Джингарови

Георги е управител на избата от първата ù реколта през 2018 – откакто се помни, е свързан с лозята, винарството и целия свят около този занаят. Намираме семейството сред лозята им край Брестовица – те са единствените винари, които живеят в малка къща сред лозята и в по-топлия сезон там, на теферич, посрещат и гости. А в къща за гости е превърнат с много труд и любов старият семеен дом с избата до него в самото село.

Коренът на семейство Джингарови е от Брестовица и всички са закърмени с легендите за местното виноделие. И с прекъсване от 70 години винарната им днес е продължение и възраждане на изба Лоза – Георги Джингаров, създадена от прадядото на Павел и просъществувала с голям успех от 1939 до национализацията ù през 1947 г.

След дълга, бавна и мъчителна, често граничеща с невъзможното, комасация на земята Павел и Рени успяват да възстановят лозовото стопанство и днес имат 14 ха умело гледани лозя, с които основателно се гордеят. Тук, под Брестовица, всъщност е най-ниската точка на Тракийската низина. Местността е била част от дъното на древен океан – това е една от най-плодородните нанoсни почви на Балканите. Масивите в подножието на Родопите и в близост до река Въча се проветряват от благоприятно въздушно течение през цялата година. Тероарът обаче отправя и предизвикателства – през зимата температурата често пада значително под нулата. Семейство Джингарови използват умения, завещани от предците им, и успяват да се справят с проблема, като прилагат практиката, наречена загрибване. От белите сортове тук са засадени александрийски мискет, мускат отонел и совининьон блан, които се чувстват превъзходно благодарение на драстичните температурни разлики между деня и нощта. Отглежданите червени сортове са рубин, каберне фран и сира.

Георги Джингаров С подкрепата на цялото семейство преди три години Георги започва разработването на винарската изба. Стартират през 2018 с едно вино от александрийски мискет, втората реколта към него се добавят розе и две червени – мерло и каберне фран, а от реколта 2020 вината вече са 9 – сред тях са чудесният сортов каберне фран, както и маврудът – доста екстрактен, с интригуващ нос с мастило и индиго, който с времето определено ще се разкрасява още.

Сериите са съвсем малки и вината се правят във възстановената стара изба до къщата в Брестовица по традиционна технология, разбира се, осъвременена и с модерно оборудване. Между другото не позволяват да мине повече от един час между откъсването на гроздовата чепка и момента на смилането ù, което естествено допринася за свежестта и качествата на виното. Всички вина на Джинвира са под марката Thracian Rider. Нарекли ги на тракийския бог конник – пътешественик между видимия и невидим свят. Безценна мраморна статуя на тракийския конник (II–III век от н.е.) – една от двете големи и изцяло запазени скулптури на божеството в България, е намерена в Брестовица от чичото на Павел Джингаров, Георги Бонин, и е дарена от него на Варненския археологически музей.

Семейство Джингарови са гостоприемни хора и ако им отидете на гости (с предварителна уговорка, разбира се), ще опитате не само добри вина, а ще научите и много за фамилната история и местните винарски традиции – не случайно Брестовица е обявена за столица на българското вино.

 

По темата работиха (в обратен азбучен ред): Ясен Бориславов, Яна Петкова, Юлия Костадинова, Ирина Софранова, Ефросия Благоева, Емил Коралов, Вили Гълъбова, Веселина Маринова
Снимки: Елена Негриева - Negritta's Photo; Драгомир Матеев, Николай Камбуров - ДАРСС