Начало - Статии и новини - Акценти - DiВино открития из Западна Тракия и Розовата долина: 24/42 Естейт, Бендида и Беса Валей
Акценти
   

DiВино открития из Западна Тракия и Розовата долина: 24/42 Естейт, Бендида и Беса Валей

26 юли 2022

В поредица от публикации ви разказваме за миналогодишната DiVino обиколка из винарните на Западна Тракия и Розовата долина, през лятото на 2021 година – така, както ги представихме в зимния брой 43 на списанието ни.

В отделните публикациите:
1 тук по-долу 24/42 Естейт, Бендида и Беса Валей
Виа Винера, Вила Велис, Вила Юстина
Винарско имение Драгомир, Винено ателие Георгиев/Милков, Двор #1, Джинвира
4 Загрей, Камея, Манастира, Ред Чърч
Нерагора, Румелия, Шато Копса

Според разделението на DiVino Западна Тракия обхваща Пловдивска област, със северната граница Средна гора, а южна – Родопите, както и Пазарджишка област, където пак същите планини очертават съответно северната и югоизточната ù граница, а Рила – югозападната.

Иначе казано, винена Западна Тракия е всичко от Поповица и Асеновград на изток до Карабунар и Панагюрище на запад. Тук попада т.нар. Родопска яка, където традициите във винопроизводството са много силни, а може би най-българският сорт, маврудът, е емблематичен. Този сорт е известен още от древността, а археологическите находки сочат, че център на тракийското лозарство е бил районът на Асеновград, където основно се отглежда мавруд. Според историческите доказателства лозарството е било основен поминък на местното население, а гроздоберът и виноправенето са били регионален празник, изпълнен с традиции, ритуали и чествания. Не случайно маврудът е сортът, на който по инициатива на Българската асоциация на винените професионалисти е посветен отделен ден от календара – 26 октомври, а празникът, макар и съвсем отскоро, вече е трайно припознат от българските винари и с удоволствие честван от всички любители на виното.

В стилово отношение вината от Западнотракийската низина имат няколко общи характеристики,
които определят и ясен регионален стил. В най-добрите червени вина това са наситеният им цвят, запазеният свеж плод във вкуса, елегантното, плътно и не твърде стегнато тяло, както и един специфичен акцент в аромата, напомнящ пръст, землисти тонове и дори мастило. Като качество – това са едни от най-добрите вина на България, особено когато говорим за червени. В 5 от 11-те досегашни издания на класацията DiVino.Top 50 победител е именно вино от Западна Тракия. И всички западнотракийски #1 са червени, като две от тях са от местния сорт мавруд и също българският рубин, който се чувства прекрасно в региона. 
В нашата разходка през 2021 включихме и Розовата долина – много по-малък регион, от който очакваме повече. Доскоро само една изба грееше от тамошния небосклон – Шато Копса. Наблюдава се известно раздвижване в момента, но районът има огромен неразвит потенциал. Разстила се южно от Стара планина и обхваща териториите между Балкана на север и източната част на долна Средна гора на юг. Изключително интересна е от климатично-почвена гледна точка – южните склонове на Стара планина, от една страна, се явяват отлична естествена преграда за студените северни атмосферни фронтове и са от съществено значение за идеалния въздушен дренаж.
Розовата долина е известна като най-добрия тероар в света за маслодайната роза дамасцена и като родното място на местния бял български сорт червен мискет.

Повечето от дегустираните в двата региона вина ни харесаха, а и във всички винарни ни посрещнаха сърдечно и гостоприемно. Разбира се, мечтаем си този леснодостъпен и изключителен като природни дадености район да е пълен с още повече изби, както и с разнообразни вкусни ресторанти, привличащи туристи от цял свят. Западна Тракия и Розовата долина просто плачат за по-енергично и целеустремено развитие - всъщност, както и цялата ни държава. 
Но ако прочетете следващите разкази за местните изби и особено ако опитате вината на Западна Тракия и Розовата долина, ще се убедите, че надежда има. Обиколката направихме преди близо година, затова е възможно някои новости да не са отчетени.

Започваме по азбучен ред с 24/42 Естейт, Бендида и Беса Валей.
В Част 2 може да прочетете за Виа Винера, Вила Велис и Вила Юстина.

24/42 Естейт или мястото на старото дърво в лозето

Лозята им са разположени сред хълмовете на Западнотракийската низина до село Церово в местността Янкулица и именно от координатите – 24° източна дължина и 42° северна ширина – се ражда името на винарната. В сърцето на собствените им лозя гордо стои старо дърво, станало символ в логото им.

24/42 Естейт е сред най-новите изби в Западна Тракия – първата им реколта е 2016, но вината от нея са били в съвсем ограничени партиди и са по-скоро експериментални. Винарната е създадена от Ивайло Генчев, който е с икономическо и инженерно образование и идва от съвсем друг бранш – банкерството, подтикван от страстта си към виното. Негов партньор във винарското начинание е Николай Капралев, а винен технолог-консултант е талантливата Мариана Гълъбова от Seewines.

Идеята тръгна спонтанно и емоционално, без голямо мислене и чудене. Вината станаха по наша преценка доста добри. Гледахме да се мерим с големите винарни – те да бъдат наш критерий. На DiVino.Taste ходихме няколко пъти, разговаряхме с колеги, разпитвахме, съветвахме се,  разказва ни Иво Генчев.

Иво Генчев и Николай Капралев

Постепенно мащабът им се разширява и те превръщат – чрез подновяване и дострояване – стари стопански сгради насред самото село Церово в просторни помещения за винификация, за отлежаване в бъчви и дегустационна зала – семпла и оформена с вкус. Предстои им да засаждат и нови лозя, но поне още 3 години ще им се налага да купуват грозде. През тази кампания, 2021 г., вече са заложили около 50 тона. Иво и Николай са откровени привърженици по-скоро на международните сортове – засега работят с каберне совиньон, мерло и сира, а от миналата година са се насочили и към бели и розе и имат твърдото намерение да засадят част от бъдещите си лозя със совиньон блан, стига да намерят подходящия посадъчен материал за този конкретен тероар.

Ако говорим за някакъв общ почерк или стил във вината им, то те определено са чисти, модерни, плодови, хармонични. Совиньон блан 2020 е много сух и свеж, почти хрупкав и с деликатни аромати, а Розе 2020, от каберне совиньон и мерло от собствените им млади лозя, е нежно, балансирано и хармонично вино и дава обещания за още по-висока класа с навлизането на лозята в по-зряла възраст.

По отношение на дъба виждането ни е, че трябва да помага на гроздето, а не да го завладява, споделя ни Иво Генчев. Идеята е по-голямата част от виното ни да е без дъб. Предвиждаме бъчви за максимум 40% от продукцията. В момента вината с дъб са с два профила: едните са с 6-месечно отлежаване, а другите – малко над година.

Опитваме Merlot 2019 без дъб – гладко, сочно, плодово и с лека пикантност на финала, което е добра компания за най-разнообразни храни, а после и Merlot Ambre Barrique от същата реколта, контактувало 7 - 8 месеца с дъб (с най-лека степен на изпичане за червено вино) – то е с по-богати и сложни аромати, със средно тяло, изявена плодова свежест, сочно и с добра дължина. Чудесно вино е и Syrah Ambre Barrique 2019 – сортово, с игрив и интересен нос, с преобладаващи конфи тонове във вкуса и мощно, стегнато тяло.

Тръгваме си от Церово с убеждението, че екипът на 24/42 Estate подхожда към лозарството и правенето на вино не само със страст и ентусиазъм, но и с мисъл и професионализъм – а всичко това естествено се отразява върху резултата в бутилката и е повод да очакваме в бъдеще още по-добри и интересни вина от тях.

Бендида: Виното като експеримент и връзка с Космоса

Винарска изба Бендида е рядко срещан за България проект, който има щастието да обедини в себе си дълга семейна история и надежда за бъдещето. Намира се в село Брестовица, само на 18 километра югозападно от Пловдив, и историята – започва през 1936 г. Основателят на избата – Методи Портев – прави вино, с което снабдява жадните пловдивчани, но за жалост тази благородна дейност се прекъсва през 1944 г. с идването на новия светъл строй, който обрича толкова много български изби на забрава или физическо изчезване. Фамилната винарна на Портеви има късмета наследниците на Методи да са истински винари, които помнят и искат да възстановят семейното дело.

Заварваме ги на този етап – възстановяване на старата изба и строене на нова част. За тези, които нямат инвеститор зад гърба си, това може да е почти непосилна финансова задача, но семейство Портеви, макар и бавно, вървят към целта си. На този етап Методи Портев-внук и дъщеря му Елизабет произвеждат около 15 000 бутилки, като капацитетът им е за 30 000. Думите ръчен труд тук приемат буквално и много истинско изражение, защото до средата на 2021 г. те правят вината си само чрез самоток, тъй като пресата е покупка, която предстои да се случи.

Семейство Портеви

Всяка последваща операция в избата е ръчна и вината в строго ограничените серии са обгрижвани като малки деца. Лимитирана серия тук също има буквално значение: от 65 до 2600 бутилки в серия. Работи се предимно с червени сортове: рубин и мавруд, подкрепени от каберне совиньон, мерло, сира и каберне фран.

Рубинът е гроздето, върху което Портеви изграждат идентичността на избата си и това е абсолютно логично, имайки предвид, че име нно тук са най-старите лозя със сорта у нас. Той се среща в няколко варианта и комбинации в портфолиото на избата, като особено впечатляващото му превъплъщение е в серията No oak и под формата на розе. Освен споменатата серия без дъб вината са разпределени и в сериите Enoteca (9 месеца престой в бъчва) и Family Collection (20 месеца в бъчва). С реколта 2018 се появява и бялото вино на избата – от врачански мискет, което е без обработки, добавки и корекции след ферментацията и е нефилтрирано. На следващата година – 2019,  се появява и серията By Elizabeth и тук ни се иска да отворим една скоба и да ви разкажем малко повече за Елизабет Портева.

Елизабет завършва Университета по хранителни технологии в Пловдив с магистратура през 2013 г. и още оттогава знае, че иска да следва пътя на най-малката намеса в правенето на виното. Да си различен във винарския бранш в България изисква особен вид кураж и Елизабет определено го има, а има и нещо може би по-важно – подкрепата на семейството си. Освен ръчната грижа, вината на Бендида не се филтрират, не се атакуват с прекалено много дъб, оставят се да починат в бутилката, преди да излязат на пазара. Елизабет е един от малкото български технолози, които не се страхуват да експериментират не на последно място и защото обемът на избата ù го позволява. Важ-но е да не забравяме какво означава експеримент – това е възпроизвеждането на дадено явление чрез въздействие върху протичането му. Експеримент е синоним на думата опит и всички знаем как се трупа опит: с много грешки и малко, но безкрайно важни пробиви във владеенето на процеса или материята.

Експерименталните серии включват Ритуално вино, вина от серията СамоДива, Лечебно вино и естествено пенливите бял и розов Pet-Nat.

Ритуалното вино носи директна връзка с името на избата – Бендида, тракийската богиня на плодородието, лова и луната. Името ù произлиза от свързвам, съединявам и затова тя се приема  за покровителка на брака и зачатието. Ритуалното вино е много повече събитие, отколкото технология, и много повече случване, отколкото правене. Гроздето (рубин) се бере ръчно, рано по изгрев слънце и следва биодинамичния календар (бере се в пълнолуние). Ронка се на ръка в продължение на 12 часа и се мачка с крака. Ферментацията е дива, точи се по гравитация и се бутилира отново ръчно по пълнолуние. Виното отлежава 20 месеца в американски дъб. Става дума за 255 бутилки. Защо да е ритуално? В правенето на виното можете да участвате и вие. Ако сте любопитни, отбележете си го в календара и се свържете с избата в края на лятото, преди гроздобера. Струва си човек да преживее виното по малко по-различен от очаквания начин.

Серията на Елизабет СамоДива e известна и като Damadjana fermented и е нейният прочит на толкова стария метод за ферментация в стъклена дамаджана. Толкова стар наистина, че се налага да го преоткриваме изоснови. Мъдрият винен свят преди нас е знаел, че формата на дамаджаната (като капка) кара виното да се движи бавно и естествено в нея, без излишни движения или прекален застой. По-съвременното обяснение би било, че дамаджаната има добри аеродинамични свойства и не позволява образуването на турбуленция, но движение винаги има. Каква е скоростта на движение на течността в дамаджаната зависи от вискозитета на течността в нея и вината от такива съдове са някак си по-обли, по-сочни, по-богати. Вината от серията са врачански мискет и две розета, в серии само от 65 бутилки (колкото излизат от една дамаджана) и са правени ръчно, ферментация с диви дрожди, без добавки, бистрене, стабилизиране и филтриране. Сулфитирането е минимално и са следвани циклите на Луната.

За нас естествено пенливите бял (врачански мискет) и розов (рубин) Pet-Nat са вина в процес. Ферментацията в бутилка, още повече когато е с диви дрожди, не е лесна работа – започва и спира както и когато поиска, от което се формират слаба или по-силна газировка, ниска или висока остатъчна захар и така стилът е много по-непредвидим, отколкото при тихите вина. Количествата на Елизабет обаче са достатъчно малки, така че да задоволят винените авантюристи сред нас, а такива е добре да има все повече.

Лечебното вино е с бъзак и е добре да го разглеждате повече като имуностимулатор, отколкото като вино. Мерло и каберне совиньон ферментират с плодчета бъзак и всичко отново се случва изцяло на ръка и с минимална намеса.

И тук се следва ходът на Луната и ферментацията е с диви дрожди. Запомнихме следните думи на Елизабет за това вино: ценното е, че билката расте до лозята в Брестовица, всичко е местно, а най-полезни за човек са билките, расли в неговата страна, в неговия регион. Бъзакът е един от най-силните естествени имуностимуланти, богат източник на антоциани, феноли, флавоноиди, пектин, целулоза и витамините А, B1, B2 и С. Още Хипократ пише за него, древните римляни и перси го използват като храна и прилагат като лекарство. В химичния състав на бъзака влиза и естер на кафеевата киселина, който е известен с антираковите си и противовъзпалителни свойства. Така че ползвайте по предназначение: по 50 мл при грип, простуда, възпалено гърло или просто защото така ви се иска.

Беса Валей: Френско шато върху българска земя

В първата година на новия век двама изключителни винари и приятели пристигат от Бордо в пазарджишкото село Огняново, където зад завоя, след каменната кариера пред тях се открива неповторима гледка – просторно поле с превъзходно изложение и всички останали качества на първокласните лозя във Франция. Това са граф Стефан фон Найперг, собственик на няколко имения в Бордо, и виненият консултант Марк Дворкин.

Ивайло Антонов, граф Стефан фон Найперг и Карл Хайнс ХаупманВеднага след тяхното решение да изградят винарна по френски модел на това място към тях се присъединява и германският финансист Карл Хайнс Хаупман, който дава и най-сериозен тласък на проекта. Решават да нарекат имението Домейн Беса Валей по името на древното тракийско племе беси, населявало тези земи.

Осъзнаваме колко сме свързани с древната история на това място, където се е правило вино буквално от векове. Днес ние се опитваме да правим най-добрите вина по най-добрия начин, казва граф Фон Найперг.

Тримата визионери и до днес са пряко заети във всички стъпки от производството на вината на Беса Валей, а от българска страна зад тях стои голям и всеотдаен екип, ръководен от Ивайло Антонов, управител на имението, заедно със Светлозар Джуров, главен енолог на Беса.

Ние станахме на 20 години, което е чудесна възраст за една винарска изба. Защо ли? Защото сега лозята ни навлизат в топ форма и следващите 20+ години ще ви зарадваме с още по-доб-ри продукти, ще покажем някои чисто сортови вина, ще продължим да даваме най-доброто, на което сме способни, заявява Карл Хайнс Хаупман.

За двадесетте си години винарната се превърна в крайъгълен камък за качество при червените вина. Кадифените Petite Syrah, Enira Reserva и DUO са сред бестселърите на пазара. Но това, с което наистина трябва да запомните тази знаменита изба, са двете им топ вина – Grande Cuvee и Bessa Valley Syrah. За по-топлите месеци вече имат и своето бяло предложение – Enira White!

По темата работиха (в обратен азбучен ред): Ясен Бориславов, Яна Петкова, Юлия Костадинова, Ирина Софранова, Ефросия Благоева, Емил Коралов, Вили Гълъбова, Веселина Маринова
Снимки: Елена Негриева - Negritta's Photo; Драгомир Матеев, Николай Камбуров - ДАРСС