Начало - Статии и новини - Акценти - DiВино открития из Западна Тракия и Розовата долина 5: Нерагора, Румелия, Шато Копса
Акценти
   

DiВино открития из Западна Тракия и Розовата долина 5: Нерагора, Румелия, Шато Копса

15 август 2022

Имаме удоволствието да ви представим 5-ата и последна част от публикациите посветени на миналогодишната лятна Дивино обиколка из винарните на Западна Тракия и Розовата долина. Тук ви разказваме за Нерагора, Румелия и Шато Копса - елегантния стожер на винарството в Розовата долина.

Винарните от Западна Тракия, представени в предишните публикации: 
част 1 24/42 Естейт, Бендида, Беса Валей
част 2 Виа Винера, Вила Велис, Вила Юстина
част 3 Винарско имение Драгомир, Винено ателие Георгиев/Милков, Двор #1, Джинвира 
част 4 Загрей, Камея, Манастира, Ред Чърч

 

Нерагора сред Златните хълмове

Нерагора е една от по-малко познатите български изби в района на Западна Тракия, близо до село Черногорово. Първата реколта, винифицирана в собствената изба, е през 2012, но, разбира се, за да се стигне до нея, работата по засаждането на лозята, а по-късно по модернизацията и пълното обновяване на бившите стопански постройки, стартира значително по-рано – 2003 - 2004 г.

Винарната е собственост на италианското семейство Масимо Ацолини и Моника Чарфуля. Той е италиански предприемач, родом от Местрино, който през 2002 открива очарованието на Черногорово, късче земя със запазена дива природа, която завладява съзнанието му и чиято красота той решава да съхрани чрез мащабния си проект за изба със собствени лозя и овощни градини с предприятие за преработка на био плодове.

За това какво го е вдъхновило да създаде своето стопанство именно тук Масимо Ацолини казва: Чувствах се дълбоко привлечен от това място толкова диво, първично и същевременно толкова истинско и автентично в своята простота. Постоянно мислех за този пейзаж, за тази дива и девствена природа. ... Когато съм там, чувствам как в сърцето ми се събуждат наново вдухновение и любов към земята – чувства, които споделям със семейството си и с хората, които заедно с мен работят, за да превърнат моята мечта в реалност.

Черногорово наистина е особено място. Там всяка година можете да видите стотина щъркели, които се завръщат в гнездата си в своя естествен хабитат, запазил чистотата и хармонията на чистата и силна природа.  Така наречените Златни хълмове, ограждащи имението Нерагора, му придават уникалност и идентичност на един скъпоценен къс земя, който семейство Ацолини се стреми да съхрани като хармонична екосистема. Оттам и изборът на биологично земеделие. Отново думите на г-н Ацолини най-точно описват подхода и философията на Нерагора за биоземеделие: За нас е важно да запазим връзката между терена, лозата и околната среда. Колкото по-лека е ръката, която интерпретира природните феномени, толкова по-високо е качеството. Стремим се да съхраним максимално природното равновесие.

Биосертифицирани са не само лозята, но и избата. Лозовите масиви се простират на площ 74 ха, а засадените сортове са шардоне, мускат отонел, пино ноар,  мерло, каберне совиньон, каберне фран и мавруд.

Емблематичното вино на Нерагора е Mavrud Reserva, което се прави само в избрани години от лозесъс силно редуциран добив, 350 – 400 кг/дка. Другите две вина, които задължително трябва да опитате тук, са Pinot Noir, винифицирано по бургундски метод, комбинация от ферментация на грозде с цяла чепка и ферментация на грозде с цели зърна, а също и естествено пенливото вино Daphne Brut, произведено по класическа технология от шардоне и пино ноар.

 

Румелия - една от крепостите на мавруда

Румелия в Панагюрище си остава една от сигурните крепости на сорта мавруд. Откакто винарната е създадена преди петнадесет години, не спира да работи усърдно със сорта – кандидат да представлява локалната изразителност на България.

Освен мавруд се преработват мерло, каберне совиньон, сира, шардоне и мускат с търговските марки Merul, Merul Reserve, Erelia, Rumelia и Rumelia Reserve. Първите две са 100% сортови  вина, като резервите отлежават в дъбови бъчви тип барици минимум 12 месеца. Erelia е по-висок клас – виното съчетава предимствата на четири сорта грозде: сира, каберне совиньон, мерло и мавруд. Най-високият клас вина на избата са Rumelia и Rumelia Reserve. Вината отлежават в бъчви от български, френски и американски дъб, за да добият типичния за винарната стил на зрели, мощни вина, запазвайки елегантна свежест и солидни, но омекотени  танини.

За таланта му на винар Димитър Докузанов, главният  технолог на избата, бе избран за енолог на годината през 2018. А този път разказът за Румелия ще бъде от първо лице на основателя и собственик Румен Костов:

По професия съм инженер и дълги години бях директор на няколко текстилни фабрики в Панагюрище. Заради работата ми съм обиколил целия свят. Работил съм с всякакви хора, включително с много французи и много вино се е изпило и френско, и българско. Стигнах до извода, че на България е отредена ролята да прави хубаво вино. Участвах активно още в уточняването на проекта за това как трябва да бъде построена избата.

Лозята ни са в местностите Бакаджика и Песо поле в землището на село Смилец, югоизточно от Панагюрище. - продължава г-н Костов. Обиколих  целия регион, за да се спра на тези места. Избрах два масива, за да се раздели рискът и наистина дали е случайно или не, но по-късно се оказа, че когато на единия масив има градушка, на другия няма. Докато търсех подходящите места, се срещах с много местни хора, които ми казваха на кой парцел какви сортове е имало. Маврудът на Песо поле е засаден на същите места – лозето е с глинеста почва и мраморни камъни с обла, правилна  форма, вероятно останали от бивш воден басейн. Мястото е много ветровито, откъдето идва и името му – толкова ветровито, че само кучета се завъртали там. През 2005 г. засадихме 56 ха – с мавруд, мерло, каберне совиньон и сира, а 28 ха от тях – с бели сортове: шардоне и мускат.

През 2010 затревихме лозята и направихме и първото за България подземно капково напояване. Маркучите са по средата на редовете, или на 40 см от стъблото на лозата, което пречи на  разглезването ù и тя се стреми към дълбока коренова система. Затревяването пък задържа влагата и пречи на така наречения воден стрес. Мавруда берем  късно – в края на октомври, началото на ноемв-ри, в пълна зрялост от 24 градуса захарност, която в много добри години стига и до 26. Случвало се е да берем и в началото на декември. Дългото отлежаване на нашите вина в дъб не е случайно, а резултат от наблюдението през годините, че гроздето ни съзрява с голямо богатство на екстракт. Тази екстрактност позволява безкрайно експериментиране в избата. Преработваме около 60% от реколтата, или 400 тона грозде. Останалите 40% продаваме на други винарни и на частни купувачи. Стараем се така да поддържаме нивото на качеството и  цената на вината. Повече от половината от реализираната продукция изнасяме на външния пазар, главно за Япония, другата продаваме на нашия пазар.

от ляво надясно: Юлия Костадинова (DiVino), Цвета Костова (Румелия), Ясен Бориславов (DiVino), Яна Петкова (DiVino), Димитър Докузанов (Румелия), Ефросия Благоева (DiVino), Емил Коралов (DiVino), Ирина Софранова (DiVino)

След този разказ няма как човек да не си помисли, че от инженерството до агрономството е само една крачка и наистина Цвета Костова, дъщерята на Румен, която е основна движеща сила в избата, с гордост сподели, че вече често се случва агрономи да се консултират с баща ù.

Всички предпоставки за правене на отлични вина са налице – отлична производствена база, добри, изпитани локации на лозята, здраво зряло грозде и много отдаденост от целия екип на винарната. Предстои закупуването на френски барици от 300-годишни дъбови дървета. Ще очакваме с нетърпение да опитаме вината, отлежали в тези толкова специални съдове.

 

Шато Копса във вихъра на идеите

Това не е първият път, в който ви срещаме с Петя Минкова и екипа на Шато Копса, но всеки път се изненадваме и възхищаваме на енергията, работата и плановете за бъдещото развитие на винарната и комплекса.

Наистина от място, на което се е продавало в началото наливно вино само за приятели, с последователност, мисъл и въображение Петя и екипът ù превръщат Шато Копса в епицентър на завихрени идеи за винени преживявания и туризъм от най-висока класа. Дали е заради замъка, станал емблема на винарната, но всяка активност, вдъхновена от Петя, придобива приказен характер. Ще споменем само някои събития, които вече са се утвърдили като атракции на шатото и имат многобройни фенове.

Започваме с розобера. Трябва да видите радостта на гостите, откарвани рано сутрин с конски впряг до розовите полета за закуска, красотата на арките със свежи цветя, да се люшнете на люлките под тях, опиянени от сладкия аромат на розите, и ще се съгласите, че в такъв момент ви се приисква и да опитате вината.

Следват гроздоберът, винени семинари с дегустации, възможност да отидете на лов, да пояздите кон, да полетите с делтапланер или парашут, да разгледате лозовите масиви на файтон, да отпразнувате сватбеното си тържество, да усетите планините наоколо, карайки маунтинбайк, да рисувате с вино. Запазена марка е станала вече дивечовата вечеря в началото на зимата. Всичко това го осигурява екипът на Шато Копса. И нека не звучи като реклама на винарната. Думата ни е друга. Всичко това е нап-равено с мисъл да се привлече вниманието към виното – без съмнение най-важният продукт за една винарна – и на фона на тези активности то да стане по-привлекателно и желано за опитване и разбиране.

В бъдеще предстои изграждане на още две дегустационни, едната на територията на съществуващото шато, другата в производствения комплекс в град Клисура, като и самият той ще бъде изцяло обновен.

от ляво надясно: Мадлен и Ангел Кузманови с Петя Минкова

И докато виненият туризъм се усложнява в най-хубавия смисъл на думата, то във вината Шато Копса показва тънко умение за изфиняване и изчистване на концепцията за тероарни вина от Розовата долина. Мадлен и Ангел Кузманови са енолозите, отговорни за вината от самото начало на създаването на избата през 2005 г.

Познават в най-малки подробности потенциала и спецификата на гроздето от всяко едно лозе и за петнайсетте години работа във винарната ясно се вижда, че всяка нова реколта, която правят, е все по-добра и по-добра в технологично отношение от предишната. Тяхната страст да работят с местния сорт карловски мискет накара винената публика да преоткрие нежната красота на сорта. Днешният ни поглед обаче ще фокусира вниманието към четири совиньон блана от различни лозя, като доказателство, че тероарните вина са вече неоспорим факт.

Zeyla Sauvignon Blanc се позиционира в базовия клас на портфолиото на винарната и както казаха Мадлен и Ангел, се явява като поле за теоретична и технологична подготовка за работата им със сорта. Гроздето идва от двайсетгодишни лозя в село Славовица от бедни каменисти почви. Всяка реколта следва линията за сортово обрано вино в стил Нов свят с хрупкави киселини.

Arlecchino Sauvignon Blanc 2019 е от същите лозя със смаляване на добивите за концентрация. Дали е внушение от името му, но виното е с игрив, весел характер, с интензивни аромати в носа на окосени зелени треви, лимонена кора и цариградско грозде и много свежо тяло със сортовост до края на финала.

 

Single Vineyard Sauvignon Blanc 2020 е от лозята до шатото, засадени през 2012 г. Гланцов цвят, лесно разпознаваем сортов нос с чемшир, копривени нюанси, жълта джанка и пресен грах. Сочно вкусно тяло с ароматен дълъг край.

Levski Vineyard Sauvignon Blanc 2020 е от сравнително младо лозе, но с обещаващ потенциал, засадено преди 7 години на южен склон в подножието на Стара планина на 700 метра надморс-ка височина със силно камениста почва – вече е актуална четвъртата реколта. Експлозивен нос на разрязан портокал, лайм, минерал и ароматни треви. Много зряло сочно и гъвкаво тяло със свежест и дължина във финала с изкусителен аромат от мъх на бяла праскова в края.

 

По темата работиха (в обратен азбучен ред): Ясен Бориславов, Яна Петкова, Юлия Костадинова, Ирина Софранова, Ефросия Благоева, Емил Коралов, Вили Гълъбова, Веселина Маринова

Снимки: Елена Негриева - Negritta's Photo; Драгомир Матеев, Николай Камбуров - ДАРСС