Дискусия за европейското бъдеще на сектор Вино

Обобщи и коментира: Вили Гълъбова

На 18 февруари 2026 г. в столичния Литературен клуб Перото се проведе дискусия, посветена на бъдещето на сектор Вино, организирана от Бюрото на Европейския парламент в България. В дискусията участваха Илия Лазаров, член на Европейския парламент (ЕНП), Ерик Сарджакомо  (Франция, С&Д) - докладчик в сянка по Пакета за виното в Европейския парламент, Румен Христов, член на Комисията по земеделието, храните и горите в Народното събрание, Красимир Коев, Изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното, както и представители на различни институции, винопроизводители, браншови организации и медии.

Вниманието бе насочено върху основните предизвикателства пред винопроизводителите и начините, по които новият Пакет за виното на ЕС ще помага за преодоляването им.

Главният фокус бе върху свръхизлишъка в сектора, подкрепата към лозарите, изправени пред климатични предизвикателства, винения туризъм, износа на европейски вина, спада в потреблението, засилващия се интерес към безалкохолните вина и споразуменията за свободна търговия с Меркосур и Индия.

В изказването си г-н Ерик Сарджакомо подчерта, че секторът се намира в сериозна структурна криза, белязана от свръхпроизводство и натрупани запаси не само в Европа, но и в много други части на света. По думите му пазарът не може да  се регулира единствено чрез търсене и предлагане, поради което са въведени извънредни инструменти като финансиране за изкореняване на лозя, кризисна дестилация, бране на зелено и други, за които ЕК е предвидила 450 млн. евро.
Съществена част от дискусията бе посветена на необходимостта от изграждане на ясна и разпознаваема идентичност на българските вина, като участниците бяха единодушни, че трябва да се насърчава създаването на по-голям брой регионални вина със защитени географски указания, които могат да отличат българските вина на международните пазари, да повишат добавената им стойност и да изградят тяхното устойчиво пазарно присъствие. Изпълнителният директор на ИАЛВ Красимир Коев също подкрепи тази теза, като изтъкна, че бъдещето на сектора е в местните сортове. Тези сортове са адаптирани към нашите земи от столетия. Те са по-устойчиви на суша и болести.  По думите му именно местни сортове като мавруд, гъмза и различните видове мискет дават отличителен облик на българското винопроизводство.

Най-оживени се оказаха дискусиите около темите, свързани с международната търговия и защитата на европейския пазар – включително последиците от споразумението с Меркосур, конкуренцията от вина, произведени извън ЕС, и възможността за въвеждане на защитни мита при засилен внос от трети страни.

Накратко сделката с Меркосур дава достъп на европейските индустриални стоки до пазарите на страните по споразумението Меркосур: Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай. В замяна тези страни получават безмитен (до определените квоти) внос на огромни количества южноамерикански селскостопански продукти като месо, захар, вино и др. Отново сме свидетели на извечния конфликт между индустриалните и селскостопанските страни и региони, като от сделката се налага впечатлението, че вторите са принесени в жертва на първите. По отношение на виното говорим преимуществено за внос, основно от Аржентина, на масови, евтини вина, които и сега пълнят рафтовете на световните супермаркетите.  Още по-страшно е, че аржентинското наливно вино може да дойде в Европа на цена, с която никой френски, испански, немски, български или румънски производител не може да се конкурира. Това е директен удар в сърцето на европейските  винопроизводителни региони, които и без това се задъхват под тежестта на собствените си огромни запаси. А най-големият парадокс е, че докато в Европа си поставяме най-високите екологични изисквания в света и нашите винари инвестират милиони в устойчиво лозарство, органично производство, биодинамика, пестене на вода, то техните южноамерикански конкуренти не са обвързани със същите стандарти, регулация и разходи. Така че, ние продаваме вино, направено от зелена Европа, но се конкурираме с вино, чиято истинска цена за планетата не е ясна. И не на последно място, може би най-дълбокият ефект все пак е двойният стандарт и кризата на идентичността. Докато европейските бюрократи ни убеждават как трябва да се фокусираме върху концепцията за Защитено наименование за произход (ЗНП/ЗГУ), където произходът е от първостепенно значение (трябва да се има предвид че това производство е нишово, в малки обеми, свръх регулирано и изисква определен интелектуален капацитет), то вината от Меркосур, обозначени предимно чрез сортове си (малбек, бонарда и торонтес) са масови, евтини и лесноразбираеми за широката публика. Големите нови обеми от такива евтини вина на европейските пазари допълнителто ще затвърдят господството им в ниския ценови сегмент, потенциално убивайки европейската си конкуренция, която като рицар от миналото защитава до смърт посланието си за тероар, интелектуалния фундамент на Европейското вино.

Директорът на ИАЛВ изнесе данни за вноса от страните по споразумението Меркосур - Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай - за последните 2 години в опит да успокои аудиторията, че този внос до момента при съществуващите вносни мита е незначителен и варира между 40 и 70 000 л годишно. Но всъщност голямото опасение не е от нарастването на малкия абсолютен обем на директен внос на такива вина у нас, а от по-голяма конкуренция, която за нас биха били трапезните вина, идващи от големите европейски бутилиращи фабрики в Германия и Франция. Те имат легална възможност в техните анонимни трапезни многомилионни купажи да добавят до 15-20% вина извън общността. Познайте откъде ще дойдат тези вина. И как те допълнително ще намалят себестойността на големите брандове, които чрез големите вериги задушават местното производство. Тук вече не говорим за 40 000 литра, а за десетки и стотици милиони литри.

В по-оптимистичен порядък си струва да завършим с добрата новина, че в новия Пакет за виното значително внимание получава и виненият туризъм като инструмент за компенсиране на свиващите се пазари и възможност наистина да се акцентира върху регионалното и културно-историческо разнообразие на европейските винени региони.