Европарламентът прие пакет от мерки за подкрепа на лозаро-винарския сектор в ЕС

По материали на БТА

Европейският парламент прие във вторник, 10 февруари, договорените с държавите членки мерки за подкрепа на винопроизводителите и за стабилизиране на лозаро-винарския сектор в Европейския съюз или така наречения Пакет Вино. 

Пакетът е приет от евродепутатите със 625 гласа за, 15 против и 11 въздържал се. 

С вота си евродепутатите одобриха част от пакет вино, по който Европейският парламент и Съветът на ЕС постигнаха предварително споразумение на 4 декември 2025 г. Законодателният пакет има за цел да отговори на структурния свръхизлишък в сектора, на дългосрочния спад в потреблението и на нарастващите последици от климатичните промени върху производството.

Основни елементи от пакета

Европейската комисия представи законодателното си предложение на 28 март 2025 г. след препоръки на създадената от нея група на високо равнище за винената политика. Целта е секторът да получи бърз и координиран отговор на европейско равнище в условията на продължаваща пазарна нестабилност.

Одобрените мерки предвиждат хармонизиране на етикетирането на вината, включително на безалкохолните и частично деалкохолизираните продукти, както и разширяване на възможностите за финансова подкрепа от ЕС. Държавите членки ще разполагат с допълнителни инструменти за адаптиране на разрешенията за засаждане на лозя и за финансиране на трайното изкореняване на излишни лозови площи.

Пакетът включва още опростяване на правилата за производство на безалкохолни и частично деалкохолизирани пенливи вина, по-ясни и по-удобни за потребителите етикети, както и възможности за по-целенасочена подкрепа за винения туризъм и за популяризиране на европейските вина на външни пазари.

За да се изяснят правилата за вината с намалено алкохолно съдържание, терминът без алкохол, придружен от израза 0,0 процента, ще може да се използва, ако алкохолното съдържание на продукта не надвишава 0,05 обемни процента. Продуктите, чието алкохолно съдържание е над 0,5 обемни процента, но в същото време е с поне 30% по-ниско от стандартното алкохолно съдържание на категорията вино още преди деалкохолизацията, следва да бъдат етикетирани като с намалено алкохолно съдържание.

Производителите ще получат допълнителна подкрепа за насърчаване на винения туризъм.

За стимулиране на икономическия растеж в селските райони и за популяризиране на висококачествени европейски вина в трети страни ще могат да се получават до 60% финансиране от ЕС. Държавите членки ще могат да добавят още до 30% допълнително в случая на малки и средни предприятия и до 20% за по-големи компании.

Кампаниите ще могат да продължават до девет години (първоначален период от три години с възможност за две подновявания), като за малките производители финансирането може да достига до 90% от разходите. Сред допустимите дейности са информационни и промоционални инициативи, включително реклама, събития, изложения и проучвания.

Текстът също така разширява набора от инструменти за справяне с кризи. Допълнителна подкрепа се предвижда и при настъпване на тежки природни бедствия, екстремни метеорологични условия или огнища на болести по растенията. Предвижда се и използването на средства на ЕС за изкореняване на лозя, както и 100% финансиране на колективни мерки срещу силно заразни болести по лозята. Националният таван на плащанията за дестилация на вино и събиране на реколтата на зелено ще бъде определен на 25 на сто от глобалните налични средства за всяка държава членка.

Какво се случи по време на дебата? 

В навечерието на гласуването членовете на Европейския парламент обсъдиха предложените промени в рамките на пленарен дебат в понеделник, в който представители на основните политически групи подчертаха икономическото и социалното значение на лозаро-винарския сектор за редица региони в ЕС.  

По време на разискванията беше изтъкнато, че Съюзът остава най-големият производител, потребител и износител на вино в света, но секторът е изправен пред дълбоки структурни предизвикателства. Сред тях бяха посочени трайният спад в потреблението както в ЕС, така и на ключови външни пазари, променящите се потребителски нагласи сред по-младите поколения, по-нестабилната международна търговска среда и все по-непредсказуемото производство вследствие на екстремни климатични явления.

Представители на Европейската народна партия, социалистите и демократите и либералите подчертаха необходимостта от по-голяма гъвкавост за държавите членки при управлението на производствения потенциал, както и от адекватна финансова подкрепа за преструктуриране и адаптиране на сектора. Бяха изразени и опасения, че без координирани мерки рискът от продължаващо свръхпредлагане и натиск върху цените ще се задълбочи.

Този закон представлява своевременен и ефективен отговор на кризата, пред която е изправен лозаро-винарският сектор. Европа реагира с конкретни инструменти, като например използване на европейско финансиране за кризисни мерки, подобряване на условията за популяризиране и комуникационни дейности и увеличаване на съфинансирането, за да се помогне на земеделските стопани да се адаптират по-бързо към изменението на климата. Държавите членки ще разполагат с по-силен набор от мерки за справяне с предизвикателствата, пред които е изправен секторът в различните държави и региони, каза докладчикът г-жа Естер Еранс Гарсия (ЕНП, Испания). 

Споразумението трябва да бъде одобрено от Съвета, преди новите правила да влязат в сила.