Европейски изследователи предлагат устойчиви лозарски техники

По материали на Vinetur и DiVino

Нови агротехнически практики и управление на отпадъци подобряват устойчивостта и качеството на виното при екстремни климатични условия.

Винарският сектор в Средиземноморския басейн преминава през период на промяна заради напредващите последици от климатичните промени. Това е изводът от доклад на европейския консорциум Climed-Fruit, публикуван неотдавна. Този проект, финансиран от Европейския съюз, обединява от 2020 г. насам изследователски центрове, университети, земеделски кооперативи, винарни и административни органи от Испания, Франция и Италия. Неговата цел е да открие решения, които да позволят на трайните дървесни култури – като лозата, маслината, бадема и черешата – да се адаптират и устоят на все по-екстремните климатични условия.

Изследването, озаглавено Адаптация към климатичните промени и смекчаване на последиците за трайните култури в Средиземноморския регион, изхожда от тревожната реалност: средиземноморският регион се затопля по-бързо в сравнение с други части на планетата, страда от чести суши и ерозия на почвите. Тези фактори застрашават както добива, така и качеството на виното. Работата на Climed-Fruit е съсредоточена върху управлението на почвите и натрупването на въглерод, повишаване на устойчивостта към горещи вълни и засушавания, и въвеждане на устойчиви земеделски практики, които да помогнат на лозята да оцелеят при по-сух и променлив климат.

Според доклада средиземноморското земеделие допринася с около 30% за общите емисии на парникови газове, причинени от човешка дейност в региона. Възстановяването на деградиралите почви се е превърнало в европейски приоритет, както е посочено в Пакта за почвите на ЕС, приет от Европейската комисия през 2021 г. За тази цел учените предлагат комбинация от климатично адаптирани и регионално съобразени техники, изпитани в реални условия чрез пилотни проекти в лозя и овощни градини.

Сред препоръчаните практики е прилагането на компост и други органични торове, получени от растителни отпадъци и резитбени остатъци. Проведени опити с лозя в района на Валенсия и в Южна Франция показват, че редовното използване на компост може да намали нуждата от външни консумативи с до 70% и да запази качеството на гроздето дори в сушави години. Компостът и производният му продукт – компостен чай – подобряват структурата на почвата, засилват биологичната активност и помагат на растенията да понесат водния стрес, задържайки влагата в критични периоди. При десертни сортове като Crimson Seedless и Sofia, тези подобрения са довели до по-висока концентрация на захари и по-добро водоснабдяване на лозите.

Друга проучена техника е мулчирането – покриване на почвата с органични материали като дървесни стърготини, натрошени резитбени остатъци или дървесна кора. В рамките на проекта VITIMULCH са тествали в продължение на три години различни видове мулч в лозовите редове на френски лозя. Резултатите показват увеличение на органичното вещество в почвата с 2,5%, увеличено присъствие на земни червеи и полезна микрофауна, както и по-добро задържане на влага през сухите летни месеци. Освен това мулчът предпазва от ерозия и намалява нуждата от хербициди.

Пълноценното оползотворяване на резитбените остатъци също е ключов елемент. Climed-Fruit препоръчва те да бъдат надробени и разпръснати между лозовите редове, вместо да се изгарят или отстраняват. Така се създава защитен слой, който намалява изпарението, обогатява почвата с въглерод и предоставя хабитат на полезни организми. В комбинация с мулчиране, органичният въглерод в почвата може да се увеличи с до 73%.

Устойчивото управление обхваща и отпадъците, генерирани във винарските изби. Проектът WETWINE разработва технологии за превръщане на утайките от пречистването на отпадъчни води в безопасни органични торове. Чрез анаеробна ферментация и третиране в изкуствени влажни зони тези отпадъци могат да бъдат върнати обратно в селскостопанския цикъл, намалявайки зависимостта от синтетични торове.

Биовъгленът също представлява обещаваща възможност, изследвана от Climed-Fruit. Получава се чрез пиролиза на растителни отпадъци и при редовно прилагане увеличава съдържанието на органична материя в почвата и нейната способност да задържа влага в сухите периоди. Използването на биовъглен е вече официално разрешено в биологичното земеделие от ЕС.

Climed-Fruit също така препоръчва намаляване на интензивната почвена обработка, както и разумно управление на растителната покривка. Постоянното наличие на зелена покривка предпазва от ерозия, подобрява почвената структура и съдейства за улавяне на въглерод. Опити в Лангедок, Валенсия и Тоскана показват, че въвеждането на самозасяващи се детелини или контролирани смеси балансира конкуренцията за вода и хранителни вещества. Зимното пашуване на овце също се възражда като ефективен начин за поддържане на растителната покривка без употреба на хербициди.

С оглед на все по-честите екстремни температури, Climed-Fruit препоръчва поставяне на сенчести мрежи над лозята. Тази техника вече се използва в някои испански и италиански лозя с цел да се предотвратят слънчеви прегаряния, да се забави узряването на гроздето с до пет дни и да се подобрят параметри като киселинност и аромати. Проведени опити в италиански лозя за пенливо вино показват, че правилният избор на цвят и плътност на сенчестата мрежа може да регулира узряването през критичните седмици.

Сред препоръките е и пръскането с каолин – бял минерал, който отразява част от слънчевата радиация, намалява температурата на листата и предпазва лозите от топлинен стрес. В лозя с марселан в района на Валенсия е установено, че каолинът подобрява цвета и ароматния профил на виното, и запазва по-добре гроздовете в горещи периоди.

Агролесовъдството чрез периферни живи плетове или храсти между лозовите редове се разглежда като допълнителен инструмент за задържане на въглерод и съхраняване на почвите. Пилотни опити показват, че такива живи плетове могат да фиксират над 600 кг CO₂ на хектар годишно, като същевременно увеличават местното биоразнообразие.

Climed-Fruit заключава, че адаптирането на средиземноморското лозарство към климатичните промени изисква прилагането на тези практики в широк мащаб. За тази цел са разработени дигитални инструменти, които дават възможност на лозарите да оценяват ефектите върху въглеродното съдържание на почвата и бъдещата продуктивност в зависимост от избраните стратегии. Координираните усилия между кооперации, винарни и публични институции ще бъдат от решаващо значение за прехода към устойчиво лозарство, способно да устои на климатичните предизвикателства, без да изгуби икономическата и културната си роля в Средиземноморието.

Бихме искали да припомним и мнението на един от най-големите учени-специалисти по енология в света, д-р Донато Ланати, основател и двигател на Enosis Meraviglia - авангарден научноизследователски център в Монферато, Пиемонте, където гроздовите зърна и виното се изучават с високи технологии и оборудване от последно поколение, за да се изследва и развива качеството по най-добрия начин. Тук, в Еносис, сподели д-р Ланати пред DiVino, се опитваме да предвидим какво ще се случи вследствие на климатичните промени. Ние не искаме да изгубим нашите тероари, както и вие не искате да загубите вашите. С помощта на науката човечеството може да запази историческите вина и най-важните тероари. Климатичните промени ни карат да разсъждаваме повече и да правим проучвания за използването на водата например. За да получим 1 литър вино, лозата се нуждае от близо 700 л вода. Когато обаче лозата е на собствен корен, без американска подложка, за 1 литър вино растението „изпива“ само 140 литра вода. В пъти по-малки са и въглеродните емисии при производството на 1 л вино от лозята на директен корен. След като филоксерата е унищожила лозята ни, ние за 100 години никога не сме правили проучвания как отново да отглеждаме лозя на собствен корен. Време е да се заемем с това. Да намалим количествата вода, да използваме повторно въглеродния диоксид от ферментацията и да осигурим максимална прозрачност във всеки етап от винопроизводството.