Хърватия на виното

Юлия Костадинова

Това е съвсем естествено, като се има предвид, че Хърватия притежава едно от най-красивите крайбрежия. Т. нар. coastal line, или бреговата ивица на страната, е 6175,3 км дълга, а в нейната територия в Адриатическо море се намират цели 1 185 острова! Е, няма да се изненадате и на следващата статистика: при население от едва 4 030 358 души, тя всяка година приютява близо 18,9 милиона туристи от цял свят. И понеже говорим в контекста на виното, нищо чудно, че хърватско вино извън Хърватия почти не се намира. Виното на страната се пие изключително в границите ù, при това се продава на завидни цени… Сега ще кажете – то така и баба знае, но истината е, че хърватите са много ученолюбиви винари, които полагат педантични усилия в лозята и избите си, следят тенденциите на световните пазари и рядко изневеряват на местните си сортове. Усилията им, нормално, дават резултат.

Само през изминалата година-две значими винени събития се проведоха в Хърватия, които привлякоха вниманието на световната винена общественост и с които, мисля, страната даде заявка, че е отворена към диалога за износ. Първото беше основната сесия на CMB (Concours Mondial de Bruxelles) и Vinistra (Асоциация на лозарите и винарите от Истрия) в Пореч, Истрия, а второто – международната конференция GoGrow в Осийек, посветена на местния сорт грашевина, или италиански ризлинг. За първото CMB и Vinistra бяха отличени с Golden Goat наградата за най-добре организирано събитие през 2023. И действително организацията в тази си сесия на CMB беше наистина впечатляваща.

Както се казва в приказките, и аз бях там, три дни пих и се веселих… Това – в кръга на шегата. Съвсем сериозно обаче е време да си зададем въпроса къде сме ние в света на виното. Защо Хърватия може, а България – която също може, някак си остава повече затворена в собствената си територия?

По време на престоя ми в Истрия ми направи впечатление, че хърватите промотираха не само своите изби, но и съпътстващите ги атракции – великолепния си зехтин и прочутите истрийски трюфели. Показаха рицарски двубои в средновековни замъци, имаше и миниизложение с дегустация на феноменални фермерски сирена, дори показаха зоопарка на остров Бриони, който запознатите с историята на бивша Югославия знаят, че е бил дълги години частният остров на Тито... Редом с това заявиха сериозното си намерение да развиват местните си сортове – общо 95 на брой, в т. ч. малвазия истриана, плавац мали, вранец, теран, мускат ружа (която наричат още тамянка црна), рефошк, златина, сансигот и, не на последно място – грашевина (но за нея – отделно). Говореха за трансгранично сътрудничество и обединение в локални организации със своите словенски и италиански съседи…
 

Винарството в Хърватия, и особено в Истрия, напоследък обръща много голямо внимание на темата с устойчивото биоземеделие, като тук трябва да отбележим един природен фактор, който доста им помага и не е без значение. Това е прекрасният средиземноморски вятър мистрал. Сега пак ще кажете то с Мистрал и баба знае да прави устойчиво биолозарство. Факт е, помага, но има и друг факт – Хърватия към днешна дата разполага с 18 126 ха лозя и 1575 винарски изби, като 336 лозарски стопанства са с площ над 5 ха. За сравнение – в България има над 28 хил. ха лозя в плододаване (28 533 ха, а ако добавим младите насаждения и изоставените лозя на възраст не по-голяма от 5 години, те са 34 237 ха), и регистрирани към 360 винарски изби, но реално работещи са малко под 300.

Местните бели сортове на Хърватия

Както става видно от изведената статистика, страната е преди всичко производител на бели вина, като с най-голямо икономическо значение са сортовете малвазия истриана и грашевина, на които ще се спра, за да не се превърне статията в общ учебник по ампелография.

Малвазия истриана е ароматичен бял сорт с естествено по-ниски киселини – непретенциозен като младо вино, но с интересно отлежаване (въпреки този недостатък). Дава и много добри вина в контакт с ципите, тоест в стила оранжеви. Малвазия поначало в античността явно е била общата дума за бяло вино, наложена исторически от италианците, които са така смесени особено в Истия и по северното крайбрежие, че трудно ще различите кога сте стигнали границата. Местните  етимолози твърдят, че е възможно все пак това да е клон на един от двата гръцки сорта – малагузя или монемвазия. Ако познавате и двата сорта, ще ви е трудно да определите кой би бил възможния прародител, защото и малагузя, и монемвазия притежават точно подобен профил. И все пак си мисля, че малвазия е наследничка на монемвазия, но това ми заключение малко е по-скоро в графата ези-тура или така ми дойде. Без значение, малвазия истриана е бялото вино, което силно препоръчвам от Хърватия!

Второто, но не по икономическо значение, е грашевина, позната още и у нас като италиански ризлинг, или още велшризлинг. Чисто статистически насажденията с грашевина са близо три пъти повече от тези с малвазия. Масивите с грашевина са на площ от 4437 ха, а с истрийската звезда малвазия – само 1589 ха. Сортът има толкова имена по простата причина, че е разпространен в цяла Централна Европа, в Унгария, Сърбия, Румъния и малко в България, или почти по цялото поречие на река Дунав. Естествено това е така, защото дълго време Централна Европа е била една държава. Най-старите записи, които описват сорта, са от Чехия, от директора на една гимназия в малък провинциален град, Андрей Уолни. Заедно със своите ученици той се бил посветил на това да прави ампелографски хербарии. През XIX век! Чудех се дали някой училищен директор в Нова Загора например би се сетил да прави нещо подобно в днешни дни? Както и да е, във въпросния хербарий ясно се четат две имена с отлично запазени лозови листа: Beli Graschevatz и Zeleni Graschevatz.

Там някъде се появява и името велшризлинг, или вайсризлинг. Но най-важната информация за италианския, бял, велшризлинг, грашевина, е, че сортът няма абсолютно никаква родствена връзка с класическия ризлинг с произход Германия, освен това, че е бял винен сорт. Описват го като разнолико бяло вино с почти неутрални ядкови нюанси и деликатна флоралност, със средно тяло и приятна закръглена плодова част. Но всъщност, както всеки друг бял сорт, зависи много от региона и микроклимата. И последно, преди да сте се втурнали да търсите италиански ризлинг из магазините, нека да изясним другия вечен въпрос: има ли италиански ризлинг в Италия? Отговорът е да. Има точно 1259 ха (по данни на италианските ни колеги), които са разпределени между региони те Абруцо, Базиликата, Емилия-Романя, Калабрия, Кампания, Лацио, Ломбардия, Марке, Молизе, Пиемонт, Пулия и Фриули. Самите италианци не го развиват като самостоятелен сорт и казват, че не са съгласни с това име, предпочитат да го наричат дунавски ризлинг, но все пак имат 2-3 DOC-а в Олтрепо Павезе, където можете да го срещнете в чист вид.

И така в заключение, Хърватия е интересна страна – не само като туристическа дестина ция, но и като производител на (предимно) бели вина. Можем много да научим от тях за работата им на местния пазар и в останалите страни от Европа.