Начало - Статии и новини - Места - Из Дунавската ВИНО равнина I: Ловико Сухиндол, Върбовка и Руевит
Места
   

Из Дунавската ВИНО равнина I: Ловико Сухиндол, Върбовка и Руевит

08 април 2020, DiVino

Из Дунавската ВИНО равнина I: Ловико Сухиндол, Върбовка и Руевит

Направихме този DiVino тур в края на август 2019 - гостувахме на 16 винарски изби северно от Балкана и източно от поречието на Осъм. Разказахме за тях в есенния брой 36 на списание DiVino, а сега е времето да направим достъпен пътеписа и тук, на DiVino.bg - в няколко поредни публикации. Българското вино днес и в момента, при тази парализа на нормалния живот, има нужда от помощ и внимание, има нужда да се говори за него. 

Дунавската равнина е един от особено интересните региони в страната ни със страхотни тероари и посветени на виното хора. Дори човек да не е настроен приповдигнато-патриотично, при обиколка около Велико Търново, Лудогорието, Добруджа, Русенски Лом (Поломието) и Дунава, очите и душата му остават в красотата на природата, а понякога (не тъй често, колкото ни се ще) - и в някои от човешките творения сред нея. Винарните нерядко са сред най-хубавите места, създадени от хората – със солидните си ниски и разлети сгради насред опънатите редове лозя... Посветихме миналогодишната обиколка на избите и виното в средната и източната част от Дунавската равнина. За условна западна граница ни послужи поречието на река Осъм, вливаща се в Дунав западно от Никопол – разгледахме винарните на изток от нея. Северното Черноморие не е включено - то беше наша винена дестинация година по-рано. 

16-те изби в този винен тур отразяват по безспорен начин разнообразието в българския винен бранш – разнообразие на всякакво ниво: в стиловете, сортовете и категориите вино; в акцентите на производството; в бизнес мащабите и интересите; в ценностната система и плановете за бъдещето. Обиколката ни обхваща както гиганти за мащабите на страната ни, с милиони литри капацитет като Винекс Преслав и Винпром Свищов, така и съвсем малки производители като Върбовка и Руевит и дори винени проекти без собствена винарна и лозя като Пинк Пеликан в Силистра.

Виното изисква страст, посвещаване, дарба, мъдро управление и този тур ни убеди в едно: навсякъде работят изключителни професионалисти, които си разбират от работата и я обичат, нещо повече – правят вино с цялата си страст, всеотдайност и ум. 

Опитахме крайно интересни и качествени вина – някои от тях определено заслужават по-добра цена и по-щастлива търговска съдба. Но ситуацията е сложна, конкуренцията – сериозна, а покупателните способности на вътрешния пазар знаем какви са. Да не говорим пък за непредвидимите мащаби на последствията от сегашното извънредно положение!

От само себе си се налагат някои важни изводи: обща маркетингова стратегия е крайно необходима за всички – тя ще е от полза за целия бранш! Но явно е трудно да се обединят интересите на малки и големи. Нужни са компромиси и разбиране от всички страни, както и огромен експертен юридически труд. Но усилието си заслужава и може би точно сега е време за обединяване! 

Такава обиколка неизбежно води и до изводи за географията на вината ни. Районът около Велико Търново и Павликени от гледна точка на лозята и виното е напълно различен от Шуменската долина и Лудогорието; Добруджа е съвсем друга губерния; Русе и поречието на Русенски Лом (Поломието) също са със собствен и неподражаем облик.

Труден е въпросът с използването и НЕизползването на включените в българския закон за виното защитени наименования за произход. Те са 52 и имат двойно име – Защитено наименование за произход (ЗНП) или Гарантирано и контролирано наименование за произход (ГКНП). По нашето трасе в Дунавската равнина са разположени доста от тях: Павликени, Сухиндол, Търговище, Хан Крум, Драгоево, Нови пазар, Шумен, Русе, Свищов… До голяма степен те отразяват именно идеята за българските тероари, да. Но твърде оскъдно се използват от производителите. Вероятно защото не се популяризират вината с ГКНП и съответно те не носят добавена стойност на винарите. А може би и правилата не отговарят на реалностите и нуждите на винарите. Освен това традицията, която толкова силно крепи подобни системи в много европейски страни, у нас е била прекъсната. Получава се порочен кръг, защото пък, за да станат популярни вината с ГКНП и да носят добавена стойност, трябва да се правят такива, нали? А тях почти ги няма. Ясно е, че промените са неизбежни. И е ясно, че изискват много мислене, обсъждане и съгласие.

Тук е мястото да благодарим от сърце на хората от винарските изби, които навсякъде ни посрещнаха сърдечно, споделиха с нас идеите и болките си и заедно с тях опитахме вината им, с които те заслужено се гордеят.

В четири отделни публикации ви разказваме за: 1. (тук) за Ловико Сухиндол, Върбовка, Руевит; 2. Ялово, Даниел Драгошинов, Марян, Гулбанис; 3. Шато де Берже, Винекс Преслав, Царев брод, Опрев, Пинк Пеликан; 4. Левента, Нисово, Седем поколения, Винпром Свищов. 

Останалите маршрути от пътуването може да проследите в част IIчаст III и част IV от публикациите в този сайт или в брой 36 на DiVino Magazine. 

Започваме с най-старата лозаро-винарска кооперация на Балканите -

Ловико Сухиндол,
българската винарна с вековна история

През 2009 г. Ловико Сухиндол отбеляза 100 години от основаването си. Избата е пряк наследник не само на най-старата лозаро-винарска кооперация на Балканите, но и на винарски традиции от времето на траките. Археологията свидетелства за правенето на вино в Сухиндол още през V век пр.н.е., когато са датирани намерените в региона амфори за пренасяне на вино. Древни винарски преси и статуетки на бога на виното Дионис допълват богатството от археологически находки, които рисуват картината на интензивната винена история на Сухиндол.

Един умен и находчив българин – Марко Вачков, обединява местните лозари и винари в най-старата кооперация у нас, чиито устав е създаден по образец на Дружеството на свободните винари от градчето Марсан, Южна Франция. Името на кооперацията е Гъмза и тя има 40 членове. За по-малко от десет години кооперацията изгражда няколко избени помещения, прокарва модерен водопровод, инсталира модерни стъклени и железобетонни резервоари и пуска в действие свръхмодерна инсталация за филтриране на вино. През 20-те и 30-те години на XX век кооперация Гъмза се превръща във водеща изба в България, като не спира да въвежда модерни технически съоръжения, например инсталация за производство на пенливи и тихи безалкохолни вина, както и на гроздов мед. 

Всичко това се променя през 1952 г., когато кооперацията е национализирана и става част от държавното стопанско предприятие Винпром, навлизайки в годините си на петилетни заводски постижения. Днес Ловико Сухиндол е част от влиятелен консорциум, към който принадлежат компании като България еър, ТБ Централна кооперативна банка и Химимпорт АД.

От 2003 г. главен енолог и производствен директор на винарната е Станимир Стоянов, утвърден професионалист с богат опит, който е и председател на Съюза на енолозите в България. 

Избата стопанисва внушителните 300 ха лозя, като 100 ха от тях се презасаждат със сортове като семийон, шенин блан, пино гри, пти вердо и малбек. Лозята се намират основно в местностите Алчака и Стар Димча и в тях се отглеждат както съвсем млади, така и над 30-годишни лозя.

Освен знаковата за региона гъмза, насажденията с която се подмладяват и увеличават, Ловико Сухиндол работи още с мерло, каберне совиньон, шардоне, совиньон блан и мускат. Избата е оборудвана с всяка съвременна техника, необходима за ефективното производство, а през 2007 г. е създаден и цех за микровинарство за производство на лимитирани серии вина.
Ловико Сухиндол работи предимно за износ (Чехия, Германия, Полша, Русия и др.), а на местния пазар се концентрира върху работа със супермаркетните вериги. Вината са разпределени в осем серии, покриващи различни стилистики и ценови класове. 

Много добро впечатление ни направиха вината от серията Sundial и Гъмзата от серията Ловико. Да бъдеш добър в базовите си продукти е изключително важно качество не само за една изба, но и за всеки един производител. Това е и нещо, което липсва на пазара на вино у нас, но което потребителят цени високо, така че си пожелаваме качеството при тези вина на Ловико Сухиндол да остане същото.


Върбовка възражда старите местни сортове

Вероятно не са много тези, които са чували за избата в село Върбовка, община Павликени, но със сигурност броят им ще расте лавинообразно, особено сред ценителите на местните български сортове, защото един от тях, кайлъшки мискет, е сред специалитетите на избата и защото Лора и Калоян, младото поколение на семейство Пеневи – собственици на винарната, са посветени на мисията качество и съхраняване на ценните местни сортове. 

Тази история започва с безграничната отдаденост на техния вече покоен баща Пламен Пенев, който след дълги години работа като технолог в Ловико Сухиндол през 1999 придобива избата и  вдъхва нов живот. Той посвещава години работа на издирването на стари български сортове грозде, някои от които са почти напълно изгубени, като кокорко например, който днес вече не може да бъде открит никъде другаде в България. 


Историята на винарната е дълга и преминава през различни периоди. Създадена като кооперативна изба от потребителска кооперация Грозд през далечната 1934, избата към онзи момент е била с капацитет 3500 тона. Впоследствие през 70-те години се специализира в производството на червени вина за нуждите на Винпром Павликени и износ на наливни вина за Германия и Япония. Разбира се, през годините Върбовка преживява различни периоди на много реконструкции, национализация, приватизация и т.н., та чак до днес, когато в нея се преработват между 30 и 40 тона грозде.

Вината, предимно от сортовете каберне совиньон, мерло, мускат отонел, шардоне и кайлъшки мискет, се продават на местния пазар под три търговски марки: No Occasion, Native и Cuvee. Произвеждат и традиционния за България и любим на много ценители наложен пелин.

Избата не разполага със собствени лозя. В днешния океан от многообразни вина и тероари те искат да оцеляват, като подбират гроздето за продуктите си от различни краища на България, което им дава гъвкавост за всяка реколта и възможност за работа с повече сортове грозде. Мисията им е да създават достойни вина и да задоволяват вкусовете и желанията на по-широк кръг винолюбители.

Вината на Върбовка, дегустирани в DiVino

Руевит бди над лозята и виното

Руевит е семейна винарна, в която фамилията е въвлечена в целия процес, създаващ едно вино – като се започне от засаждането и отглеждането на лозята, мине се през работата в избата и се стигне до организацията на маркетинга и продажбите. Всичко е подчинено на девиза Семейството е връзката с нашето минало и мост към нашето бъдеще.

Това е и причината семейство Цивневи да изберат и името на винарната. Руевит – Rugevitus, е славянски бог на слънцето, светлината и топлината, покровител на земеделието, бранител на плодородието и реколтата. Персонификацията му го представя със седем лица и седем втъкнати в пояса меча, а в ръката си държи осми. Счита се, че седемте му лица олицетворяват седемте летни месеца и бдят за подготовката на земята и развитието на реколтата през този период. Едно от проявленията на Руевит носи чертите на тракийския Дионис – бдител над лозята и виното, майстор и разпространител на винарското изкуство сред хората.

Фамилията е собственик на 10 ха лозя в близост до град Бяла черква (община Павликени) в местността Кокарджа, граничеща с бреговете на река Росица. Засадени са поетапно, като първите 9 ха с шардоне, каберне совиньон, мерло и сира са създадени между 2000 и 2004 г. Последният хектар е засаден през 2017  само с бели сортове – димят, немски ризлинг и москофилеро. Организацията на лозята е със загребна конструкция – стар метод за отглеждане, изпитан в този край с продължителни периоди на минусови температури през зимата. Всяка есен лозичките се заравят, като се оставя знак за всеки корен. През пролетта всяка пръчка се отгребва и се връзва за конструкцията наново. Метод, който изисква много ръчен труд и внимание, но пък гарантира добив от всяка лоза, без риск на загуба от измръзвания. Този метод води до две зони на съзряване на гроздето. Това, което е по-близо до земята и до майката, натрупва повече захарност, докато по-високата  зона дава плод с повече аромати и киселинен запас. 

Капацитетът на избата е 40 000 бутилки вино годишно. Като консултант винар е привлечен Станимир Стоянов от Ловико Сухиндол.

С цел популяризиране на вината от региона изба Руевит стават учредители на проект за дегустационен център, намиращ се в старата част на Велико Търново. Към идеята се включват и екипите на винарните Гулбанис, Ялово, Ловико Сухиндол. Проектът е трансграничен с Румъния и изпълнява програма за обучение на сомелиери от двете страни.  

Вината на Руевит, дегустирани в DiVino

 

Останалите маршрути от пътуването може да проследите в част IIчаст III и част IV от публикациите в този сайт или в брой 36 на DiVino Magazine. 

 

По темата работиха: Веселина Маринова, Вили Гълъбова, Емил Коралов, Ефросия Благоева, Ирина Софранова и Яна Петкова.