Начало - Статии и новини - Места - Из Дунавската ВИНО равнина III: Шато де Берже, Винекс Преслав, Царев брод, Опрев, Пинк Пеликан
Места
   

Из Дунавската ВИНО равнина III: Шато де Берже, Винекс Преслав, Царев брод, Опрев, Пинк Пеликан

13 април 2020

Из Дунавската ВИНО равнина III: Шато де Берже, Винекс Преслав, Царев брод, Опрев, Пинк Пеликан

Третата част на нашия DiVino-тур из българския Североизток включва петима винопроизводители: трима от тях са в района на Шумен, близо до старите столици Велики Преслав и Плиска. Другите двама са в Крайдунавска Добруджа.

Вижте част ПЪРВАчаст ВТОРА и част ЧЕТВЪРТА на DiVino пътуването.

Шуменският край определено има какво да предложи както на заинтригуваните от виното, така и на жадните за история и археология пътници. Нашето внимание е фокусирано върху виното и неговите създатели, но прекарваме една незабравима вечер в село Мадара, близо до едноименния историко-археологически резерват, чиито основен символ е Мадарският конник - единственият скален релеф в Европа от периода на ранното Средновековие. Мястото, където отсядаме, по препоръка на Николай Кръстев, енолог на изба Царев брод, е смайващо, без преувеличение. Елегантната вила, наречена Сейнт Мишел, се оказва плод на пророческо съновидение. Собственикът й Любомир Алексиев е известен ясновидец, помогнал на много хора в нужда и допринесъл за построяването на повече от десет параклиса. Г-н Алексиев отсъства и не успяваме да поговорим с него, но той е изумил не един и двама души с дарбата си да вижда вярно нещата от миналото и от човешката същност. А има и виждания за същността на виното, както се оказва. Ники Кръстев ни разказва, че когато се запознали той коментирал технологични и органолептични подробности за вината му, съвършено точно. Без да ги е опитвал. 

Вила Saint Michel има 5 впечатляващи бутикови стаи, всяка в собствен стил на интериора – от изящен османски до Версай; дворът е потънал в грижливо поддържани цветя и статуи и на тази иначе неголяма територия има три параклиса. Напълно готов и действащ от 2000 г. е Покров на ПреСвета Богородица. Довършва се и изписването на новоизградения параклис Свети Архангел Михаил. Едва ли може да попадне човек на друго място, така заредено с чиста духовна енергия. Усещането се допълва от впечатляваща библиотека, както и от енотека с ценни бутилки българско вино. Мястото е специално, каквато е и вечерята ни, приготвена за нас от шеф Стефанов – самият той е сладкодумен и забавен, а ястията му са изобретателна авторска трактовка на местната кухня, приготвени с вкусни свежи продукти. 

Прекарваме и една вечер в самия Шумен, по-точно на вечеря в чудесния ресторант Миналия век. Градината на старата възрожденска къща, която е паметник на културата, е пълна и шумна, но накрая стопанката на ресторанта Десислава Иванова успява да излезе от кухнята и да ни разкаже за работата си. Заедно с мъжа й Йордан Иванов, създават хотела и ресторанта в стар градски стил и влагат много любов и грижи. Изключително широко скроени хора, те имат страст към добрата храна и виното, обикалят често по света като откриватели и някои най-интересни кулинарни хрумвания пречупват през собствения си поглед и ги включват в своето меню. Без претенции за висока кухня, ресторантът предлага чудесна, семпла, добре обмислена и майсторски приготвена храна – чисти съчетания, замислени с разбиране и въображение и изпълнени с изненадващо свежи и качествени продукти. Може да опитате както класически наши салати и разядки, така и някои оригинални рецепти, а също и италиански класики като панцанела – зехтинът е превъзходен, хлябът – току-що изпечен, ароматен и с хрупкава коричка… Съблазнителен е и изборът от меса, пресни риби и вегетариански ястия. Като хора на вкуса собствениците имат и сериозни познания за виното и е много приятен фактът, че тук може да опитате на практика всички добри вина от региона около Шумен.

Препоръчваме ви тези места - за времето, когато отново ще можем да пътуваме. И дано да е скоро!

А сега да поемем по винените ни пътища…

 

Шато де Берже, или френската винена следа край Лудогорието

В Шато де Берже повечето неща са френски: името, консултантите по виното и лозята, посадъчният материал, сортовият състав, оборудването в избата, дъбовите бъчви и стилистиката на вината. За щастие има и български – историята на собствеността, земята, разбирането за виното и умелата ръка на българските енолози.

Замъкът на овчарите, както би звучал буквалният превод на името на избата на български език, се намира в село Овчарово, на 12 километра югоизточно от Търговище. Разположено в подножието на Преславската планина и закътано сред меки хълмове, селото има рядко живописна гледка и събира в себе си слънце и полъх, красота и спокойствие. Поредното място, на което се озоваваме по време на пътуването си из Североизточна България, което сме благодарни, че виждаме. Нищо чудно – местността е защитена и се нарича Урумово лале. 

Лозята около сегашната изба са стара семейна собственост, в тях наследникът им припознава свое евентуално бъдещо амплоа. Всъщност идеята е фамилният имот да се продаде, тъй като животът на наследниците не е свързан нито географски, нито идейно, нито професионално с виното. Но както често се случва, виното предизвиква смели и авантюристични решения и с помощта на правилни партньори поредният нов проект в българското вино започва да приема облик. През 2008 г. 15 ха лозя се засаждат наново със сортовете совиньон блан, шардоне, каберне совиньон, мерло, каберне фран и пино ноар. Официално избата стартира през 2012 г., а първата реколта е 2013. Капацитетът на избата е 65 хиляди бутилки годишно, което я поставя в лигата на малките занаятчийски изби. В технологично отношение тя е място, на което би се радвал да работи всеки енолог. 

Първите години преминават под погледа на енолога консултант от Бордо Пол Борд, като от българска страна още от началото зад вината на избата застава Валерия Димитрова. През последните около две години френското присъствие е спорадично и дегустацията, която правим при посещението си, обяснява защо: радостен е прогресът, който се забелязва във вината на избата. В тях ясно може да се проследи порастването както на лозята, така и на хората зад тях. 

Шато де Берже е истинско шато – разположено е сред собствените си лозя и към него е добавен хотел, който разполага с 16 двойни стаи и 3 студиа. Към хотела има спа зала и масажно студио, има и ресторант, от чиято тераса се открива прекрасна гледка към сгушеното в Преславската планина село Овчарово. Деница Константинова е човекът, който менажира хотелската част, който ще ви разведе из избата и ще организира дегустацията ви. Тя е посветен и добре подготвен човек и със сигурност една от придобивките за избата. 

Както вече споменахме, освен за виното гледките около избата са нещо, заради което си струва да се отправите към Шато де Берже. 

При вината се срещаме с поредната приятна изненада при белите вина в Североизточна България: сортов, сочен и елегантен Совиньон блан 2018 и Шардоне 2018 с прекрасен баланс между лекота и екстракт. Каберне фран е виното, с което Шато де Берже се идентифицира и има защо. Виното показва добри сортови характеристики и обещава да става все по-добро: малини, вишни, графит, маслина, билки.

 

Във Винекс Преслав мащабите означават завидно качество

Ако пътувате около старите столици на България, си заслужава да отделите време за Историко-археологическия резерват във Велики Преслав и за музея, където е преславското съкровище. Ние обаче оставяме историческата култура за следващ път, защото сме се насочили към Винекс Преслав – една от големите фабрики за вино и за високоалкохолни напитки, създадена още през 1948, която и до ден днешен ни радва с интересни и качествени вина. 

Този ден във винарната приемат пино гри от новото им лозе в Нови пазар. Из просторната площадка текат освежителни ремонти и преместване на съдовете в сградата, която се ремонтира и която ще подслони цялото винарско оборудване.

В днешните реалности никак не е лесно да се поддържа и управлява предприятие с подобни мащаби, но изводите, които си  правим от разказите на домакините, са, че те се справят наистина успешно. Всъщност и вината им с марките Preslav, Novi Pazar и Rubaiyat през годините говорят не само за впечатляващите тероари, а и за талантлива работа на технолозите. За уважение е, че винарна с такива мащаби постига толкова високо качество на вината си! 

Главен технолог по вината е Мария Дънкова (на снимката вдясно), а за високоалкохолните напитки, като класните ракии Rubaiyat и емблематичните брендита Pliska и Preslav, отговаря Мариана Донева. Колегата им инж. Донев се занимава с бутилиращия цех и с цялата техническа част. Освен Мария тук ни посреща и Калин Йорданов, изпълнителен директор на Винекс Преслав – длъжност, която e поделена между него и Никола Барантиев, един от собствениците. До края на 2016 производствен директор тук години наред беше Стефан Пирев, един от най-талантливите и утвърдени български енолози.

Около 200 ха са собствените им и арендованите лозя в районите на Преслав, Нови пазар и Хан Крум – прочути тероари за бели сортове. А повечето грозде за червените вина купуват обикновено от Южна България, макар че в новото лозе от 27 ха в Нови пазар има и червени сортове. Миналата реколта произведеното количество е около 700 тона, но 2018 не е била твърде силна – тази година очакванията са да винифицират около 1200 тона. 

По думите на г-н Йорданов производството им нараства, макар и не с бурни темпове. Продават основно на вътрешния пазар, но – логично за изба с голям капацитет – търсят и варианти за износ. За пръв тази година полските им партньори във високоалкохолните напитки са проявили интерес и към виното, конкретно към гъмза. Сега винарската изба в Хан Крум не действа, казва Калин Йорданов, но идеята е, ако от следващата кампания се разшири производството на гъмза за Полша, да я задействаме. 

Дегустираме голяма част от портфолиото, а Мария Дънкова споделя с нас новостите и плановете си. Познатата серия Preslav, определена като КНП, сега се облича в нов френски стил на етикета. Миналата реколта е създадена Novi Pazar Premium – серията, считана за тероарна, в която засега има само две вина: шардоне (с малко дъб) и совиньон блан & шардоне. В нея предстои да се бутилират и червени сортове от лозята в Нови пазар. Тази година в най-високата серия Rubaiyat ще има и каберне фран – ще мине време, докато се развие и стане готов, но ние ще го очакваме с нетърпение… 

Много от новите вина на Винекс Преслав ни зарадваха с отличителния си характер, който показва смелостта на Мария Дънкова да търси собствен стил.

През миналия ноември Винекс Преслав ни изненадаха като се представиха на DiVino.Taste 2019 с Rubaiyat не само като отделен бранд, а като новата бутикова винарна, под чиято шапка вече ще се предлагат вината от високия клас. Лимитирани серии, тероар, специално отношение към всеки грозд и постоянно развиващи се специалисти - това са само малка част от термините, описващи концепцията на Rubaiyat Winery, казват от винарната. На добър час!

 

Царев брод - дръзкото ново лице на българското вино

Царев брод вече не е непознато име на българската винена сцена. Не само че не е, но е и избата с най-автентичното лице. Не само заради забравени сортове като гергана и евмолпия, все още нестандартни за българския пазар концепции като pet-nat и амбициозни млади енолози, а и заради любовта към земята и неподправената страст, с която хората зад семейна изба Царев брод правят вино. 

Винарската изба се намира в едноименното шуменско село Царев брод, а то от гледна точка на винения туризъм също има изключителното предимство, че е в непосредствена близост до двете стари столици Плиска и Преслав и до единствения скален барелеф в Европа, защитен и от ЮНЕСКО – Мадарския конник. Избата е построена през 2015, цели 14 години след като са засадени първите 27 ха лозя, които от 2018 са със 18 ха повече. През 2001 агрономът визионер Иван Иванов заедно с жена си (също агроном) стартират с първите декари совиньон блан – най-старите насаждения от този сорт в България. И въпреки че по това време всички са мислели това решение за лудост или най-малкото за прекалена екзотика, Иван е убеден, че регионът е подходящ, а сортът определено има потенциал. И не се лъже в преценката си. Къщата си построява директно в лозето, където е и душата му, а през 2015 е създадена и винарната. И въпреки че още нямат дефинирани туристически пакети, не могат да се оплачат от липса на посетители, които биват посрещани повече от радушно. Липсва какъвто и да било маркетинг, но обикновено истинските и автентичните неща се надушват. От тази есен обаче семейството ще се обогати с още един талантлив шуменец, който ще поеме грижата за турис-тите. 

Сортовете в Царев брод са съобразени с по-хладния климат на района и освен совиньон блан тук има траминер, шардоне, ризлинг, пино ноар, а от 2011 и почти изчезналия бял местен сорт гергана, който в Царев брод успяват да възродят. След няколко кампании ще бъдем изненадани и с друг полузабравен червен сорт - евмолпия. 

Николай Кръстев, главният енолог, е наследник на пивовар. Освен че се грижи за трите си деца, той изпитва любов към лозята – почти същата като към свои деца. Самият той е роден в Лом, учи в Пловдив, трупа опит в Санта Сара, където по онова време изкупува грозде от Иван Иванов и логично познава перфектно лозите на Царев брод. Изповядва същата житейска философия като Иван и не е изненадващо, че енергиите им се срещат един ден, когато Николай без много уговорки и планиране започва да работи за Царев брод. 

Вината на избата се отличават с постоянно качество, което се корени в самите лозя – те вече са в зряла възраст и са достигнали льосовия слой, на 60 сантиметра под чернозема, благодарение на което гроздето узрява перфектно, а вината се характеризират с много добри киселини, обяснява Николай Кръстев. Царев брод правят три серии вина, разпознаваеми само по цветовете на етикетите - бял, жълт и черен. Първите са базовата серия, която включва едносортови вина, бял сепаж, розе и пино ноар. Те отлежават от пет до девет месеца в иноксови съдове. Освен това има и един незабравим купаж от 4 сорта (совиньон блан, шардоне, ризлинг и траминер) – Асамблаж сепаж, при който всичкото грозде се смесва преди ферментацията. Розето от пино ноар на избата е класирано в DiVino Топ 50 като най-доброто в България за 2016 и е първото розе, попадало някога в Топ 20 на класацията. Серията Amber Harvest (кехлибарена реколта) е брандът, който съдържа най-добрата реколта от годината независимо от сорта. Вината с черен етикет, или най-реномираната серия Резерва, отлежават 2 години във френски бъчви.

Може би вследствие от пивоварната традиция в семейството Николай експериментира преди години и създава един от първите пет-нат-и (petillant naturel) от сорта ризлинг на българския пазар. Това е естествено газирано вино, произведено по древен метод, според който течността трябва да се бутилира преди завършването на алкохолната ферментация, след което виното отлежава 4 месеца върху фините си утайки. В контекста на натуралното вино-производство това определено е хит – лесно, естествено и пивко, то печели все повече почитатели. 

Друго емблематично вино на Царев брод определено е гергана. Не, това не е име на етикет, а на сорт – стар и почти забравен хибрид, селектиран чрез кръстосване на сортовете димят и мускат отонел през 50-те години на миналия век. Няма друга изба в България, която да работи със сорта, и това определено си остава уникалната визитка на Царев брод.

В момента избата работи с капацитет 50 хиляди бутилки и почти всички се продават незабавно. 20% от тях се изнасят, за да задоволят винолюбителите в Англия, Белгия, Норвегия, САЩ.

Освен че със сигурност ще запазят качеството на продукцията си, Царев брод искат да ни изненадат и с един рядък червен винен сорт: евмолпия (кръстоска между мерло и мавруд) – засаден преди години, той вече е в бъчвите и скоро предстои да бъде бутилиран. 

Близо до Мадарския конник едни други конници - Иван и Николай, без излишни фанфари, скромно и с търпение крачат напред, осветявайки пътя на една цяла винена нация. А Мариела Петкова, дясната ръка на Николай, ни показва, че определено има талант не само на лозето. Изпраща ни с идващо от душата виртуозно изпълнение на Ричард Клайдерман на пианото в дегустационната. Още едно доказателство, че виното е изкуство, а за него се изисква дарба и най-вече страст.

 

След Царев брод се отправяме още по- на север-североизток, към крайдунавска Добруджа, за да гостуваме на винарска изба Опрев в село Добротица и да поговорим в Силистра с единия от двамата собственици на винения проект, наречен Pink Pelican.  


 

Опрев - отбивката си заслужава!

Добруджа е известна като житницата на България, но според книгата на Димитър Николов Земеделието в Добричко, която разглежда развитието и проблемите на селското стопанство в региона от 1878 до 2014 г., черноземът в Добруджа е подходящ за отглеждането на над 130 земеделски култури (а не само на четирите основни – пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица, които се отглеждат сега там). И въпреки че Северна Добруджа, в момента на територията на Румъния, се счита като по-подходящата за лозарство и овощарство, лозята са неотделна и особено красива част от пейзажа в североизточната ни Дунавска равнина.

Семейната изба е създадена през 2006 г. и се намира в добруджанското село Добротица, на 36 километра от Силистра. Лозята възлизат на 23 ха, в близост до река Дунав и в тях се отглежда стройна селекция от местни и интернационални сортове: червен мискет, евмолпия (мерло Х мавруд), траминер, шардоне и каберне совиньон. Лозята и избата са един от проектите на Тодор Опрев и дъщеря му Гергана, подкрепяни в него от технолога Стелиян Русков. Капацитетът на избата е 160 тона вино, реално производството им се движи между 60 и 100 тона в зависимост от заетостта на съдовете. Вината се произвеждат под марката Via Seletica, наречена на древната римска провинция Seletika, простирала се по тези земи и известна с виното си в древността. Те са чистосортови и направени по онзи сдържан и откровен начин, който свързваме с Дунавската равнина и който липсва на преуморените ни от винена пищност сетива. Това, което забелязваме в разговорите с Гергана Опрева и Стелиян Русков, е, че да си лозар и винар в Северна България е всичко друго, но не и лесно. Работата често е борба – къде с природата, къде с клиента, който познава и обича вината им, но ги търси само в литрови обеми. А това е жалко – вината на Опрев са автентични, приятно плодови и пивки и е видно, че се правят от качествено грозде. 

Към изба Опрев е построена и къща за гости - Добротица, в която можете да отседнете и да откриете или да си припомните този прекрасен край на България. Можете да отидете до природния резерват Сребърна и да наблюдавате пеликаните, да посетите Силистренската гробница – едно от най-известните творения на античната цивилизация у нас, археологическия резерват Дуросторум-Дръстър-Силистра, османската крепост Меджиди табия и др. А можете да направите и нещо ново, суперинтересно и полезно за здравето ви – да се включите изцяло или частично в Дунав ултра – най-дългият туристически веломаршрут в България с дължина 732 км по поречието на река Дунав, който започва от най-северозападното населено място на страната – село Куделин (Видинско) и завършва в най-североизточното – с. Дуранкулак. Докато карате колело и работите за тялото си, посетете Дунавските изби, част от маршрута, отдавайки дължимото и на душата си.


Розовият пеликан обича виното

Какво е нужно за един самостоятелен проект с интересни експериментални вина? В конкретния случай мотор за раждането на Pink Pelican са единомислието на двама братя, обичта им към родната Силистра, дързост, мечти, подходящо образование и доза рационалност. Е, вероятно и искра, запалена от родителите винари.

Млади и дръзки – такива са Боян и Марио Боеви, собствениците на Розовия пеликан. Нямат собствени лозя, нямат и изба – поне засега. Но вече трета реколта правят вина под изобретателния си бранд със симпатичното лого, което органично свързва пеликана с виното – какво по-хубаво за вина, вдъхновени от резервата Сребърна.

За раждането на идеята и създаването на вината Боян и Марио са благодарни както на родителите си, които са едни от собствениците на винарска изба Кайнарджа, така и на някои съвпадения в живота им: точно когато Боян престава да се чувства удовлетворен от иначе престижната си работа в София и животът в столицата вече не му носи радост, брат му Марио завършва Вино и пиво в Пловдивския университет по хранителни технологии. Двамата искрено харесват родната си Силистра, а фактът, че обезлюдява, ги разстройва. Така че създаването на проекта им освен чисто желание да правят хубави вина е и един вид социална мисия – борят се да допринесат за раздвижването на туризма в богатия им роден край. Засега са факт няколко техни вина, които Боян ни предложи за дегустация в чудесния хотел Дръстър в Силистра, на терасата на ресторанта, надвиснала над Дунава.

Създателите на Pink Pelican работят без консултанти или помощ от други технолози, въпреки че постоянно се учат от вината на колегите си. Досега имат две серии с по четири етикета: Srebarna (2017) по 6000 бутилки и Srebarna Limited Edition (2018) по 12 000 бутилки – както и досега, тази реколта не спират да експериментират с по-редки сортове или купажи, за да решат кое или кои са техните вина. Тяхна е например първата тиха глера – фино и леко бяло вино, гроздето за което е купено от биологични лозя край нос Калиакра. Оттам е и ркацителито за бленда ркацители & фетеаска алба, ферментирало в дъб – вероятно единственият в света подобен купаж. Гроздето фетеаска алба е купено от румънската страна на границата, близо до Кайнарджа – българското име на сорта е царицата на Добруджа – стара местна разновидност, облагородена чрез кръстоска с шардоне. А в тази кампания наред с един по-търговски совиньон блан ще продължат с шантавите вина като, да речем, розе от гъмза & каберне совиньон…  

Останалото са мечти или бизнес планове – всъщност и двете. Братя Боеви са решили да построят мобилни еко винени къщи в края на село Сребърна, на 10 метра от резервата, където да приемат посетители, да водят дегустации и да предлагат наблюдение на птичия свят. Освен това в партньорство със свои приятели и познати Боян и Марио ще осигуряват на туристите атракции като полети с малки самолети над Дунава или разходка с лодка по реката с винена дегустация. Засега са в процес на търсене на кредити или бизнес ангел, но създадените от тях вина и младежката дързост на двамата добруджанци, кръстосана със здравословна доза рационалност, вдъхват увереност, че рано или късно ще ги осъществят. Така че да си помечтаем за дните, в които с чаша ркацители & фетеаска алба в ръка ще гледаме розовите пеликани в Сребърна…

 

Очаквайте последната IV част от винената обиколка из Дунавската равнина, осъществена от екипа на DiVino през 2019 преди началото на есента. Ще ви заведем по брега на Дунава: в Левента Русе, Седем поколения в село Мечка, Винпром Свищов, а също и по Русенски Лом, във винарна Нисово. 

Вижте част ПЪРВАчаст ВТОРА и част ЧЕТВЪРТА на виненото пътуване из Дунавската равнина.

По темата работиха: Веселина Маринова, Вили Гълъбова, Емил Коралов, Ефросия Благоева, Ирина Софранова и Яна Петкова.