Начало - Статии и новини - Места - Из Дунавската ВИНО равнина IV: Левента, Седем поколения, Нисово, Винпром Свищов
Места
   

Из Дунавската ВИНО равнина IV: Левента, Седем поколения, Нисово, Винпром Свищов

14 април 2020

Левента, Нисово, Седем поколения и Винпром Свищом - това са четирите винарни, с които завършваме винената обиколка, осъществена от екипа на DiVino в края на август 2019. Общо 16 са винопроизводителите, на които гостувахме в Дунавската равнина източно от поречието на река Осъм и западно от района на Черноморието. Цялото пътуване може да проследите в част I, част II и част III от публикациите в този сайт или в брой 36 на DiVino Magazine.  

Винаги e меко казано странeн и трудно обясним фактът, че дунавският край на страната ни изглежда сякаш е застинал в средата на миналия век. При цялата му природна красота, плодородни земи и истинската благодат, която мощна европейска река като Дунав би трябвало да носи!

В четвъртата и последна част от виненото пътуване из Дунавската равнина ви водим именно по брега на реката: в Левента Русе, Седем поколения в село Мечка и Винпром Свищов; но също и във винарна Нисово по поречието на дунавския приток Русенски Лом - място, което изумява с релефа си, със скалните манастири, с крепостта Червен... Нашата обиколка успешно преборва чувството за изоставеност на този край, защото винарските изби - с тяхната среда, инфраструктура, обгрижените лозя и особено с хората, които често имат мисионерско отношение към развитието на района, не само правят изключение, а и дават надежда за добра промяна.

Някои от винарните предлагат и редки удобства и удоволствия за пътниците. Например комплекс Левента в Русе включва ресторант - елегантен и европейски, разположен в част от някогашното турско военно укрепление Левент табия, където е и избата.

Чрез красиви стенописи всяка от залите в ресторанта е свързана с определена столица на Европа, а и менюто отвежда в различни точки на Стария континент. Главен готвач тук е Петър Атанасов – един от най-талантливите и награждавани кулинарни професионалисти у нас. Ястията, освен че са интересни и вкусни, са и привлекателно оформени, а стремежът е да се готви с възможно най-много пресни местни продукти. И нещо съвсем конкретно: в Левента панираният дунавски сом е ненадминат!

Пресен сом, други речни риби и изобщо много качествена храна, може да опитате и в ресторанта на изба Седем поколения, който е душата и сърцето на цял туристически комплекс, изграден с фантазия и размах: комфортен хотел от три части, външен басейн с бар, винарната, над която е оборудвана и дегустационна зала, център за събития и дори малък зоопарк за атракция на децата. Отвсякъде се открива пленителна гледка към лозята, които плавно се спускат надолу по хълма - натам, където Дунав се вие като сребъна змия. Лесно може човек да повярва, че тези места имат огромен туристически потенциал! Но ето че отново стигаме до необходимостта от обща стратегия и обединени действия.

Тук е и мястото да поздравим създателите и членовете на проекта за общи Винени маршрути на Североизточна България, които вече имат своя карта. Може да я видите най-долу в галерията. Освен доста от избите в нашата обиколка из Дунавската равнина, в нея присъстват и черноморските изби ВИ Варна и Салла Естейт. Последната, заедно с Царев брод и Седем поколения са всъщност инициатори на това обединение, което вече е второ в страната ни след Долината на Струма.

 

А сега нека да продължим и завършим нашата дунавска ВИНО обиколка.

 

Левента сред българските бели вина

Град Русе е известен не само с австрийската си архитектура, но и с белите вина в австрийски стил. Това несъмнено се дължи на дългата история на винопроизводството в региона, както и на близостта до водите на Дунава, които допринасят за незаменимата свежест и комплексност на вината. Както и на факта, че емблематичната европейска река от векове носи влияния по течението си.

Винарска къща Русе е създадена през 2005 г. от братята Пламен и Атанас Бобокови заедно с Цанко Станчев, който има зад гърба си над 25-годишна експертиза от винения бранш (Винпром Русе, Винпром Шумен, Винекс Преслав...). Избата се намира в комплекс Левента, разположен в изградения през 20-те години на XIX век форт Левент табия. През 1972 атрактивното съоръжение е превърнато в ресторант със седем зали, с креативна концепция: всяка от тях е в стила на съществуващите дунавски столици. През 90-те години ресторантът е затворен, за да бъде съживен отново през 2005, приютявайки и избата с капацитет до около 110 000 бутилки вино годишно.

Младият енолог Румен Илиев, който е наследник на Екатерина Гаргова, преди това е събирал опит в био винарна Нерагора. Заедно с него в избата работят още петима млади таланти, които, въпреки че са специалисти в производството на бяло вино, правят и добро червено. Така заедно със сортовете совиньон блан, траминер, врачански мискет, мускат, ризлинг и шардоне Левента има етикети и с гренаш, пино ноар, каберне фран, сира, мерло и каберне совиньон. Гроздето е специално отгледано в селектирани лозови масиви от райони, които са проучвани от години около градовете Шумен, Варна и някои части от Южна България. Както казва обаче Цанко Станчев: Аз не искам да правя червено вино. Искам то да е бяло. Освен че регионът тук е прекрасен за това, бялото намира по-лесно пазари и се продава по-бързо.

От дегустираните вина совиньон бланът спечели симпатиите ни. Ризлингите със сигурност вече ги бяха спечелили преди това, сега впечатленията само се затвърдиха. Дегустирахме четири реколти (2015 - 2018) от 14-годишното шуменско лозе на Цанко Станчев. И въпреки че червените не са страстта на собственика, К2 определено остави трайни следи. Произведено от специално селектирани каберне совиньони от района на Нова Загора и каберне фран от Свиленград, виното е хармонично, с богат вкус и изразена плътност.

 

Нисово, докоснати от вечността

Русенското село Нисово е докоснато от вечността място, което разкрива не само главозамайващ пейзаж и природен парк с огромно биологично разнообразие, но и забележителности, които свидетелстват за водещата духовна и културна роля, която регионът е имал по нашите земи.

Приближавайки към селото, ще започнете да си задавате въпроси къде се намирате, защото на фона на уж еднообразната Дунавска равнина около вас постепенно започват да се появяват възвишения, докато в един момент изведнъж се озовавате на дъното на каньони, чиито отвесни склонове са осеяни с пещери и скални ниши. Необичайният за географската ни ширина ландшафт се нарича Поломие, или долините на трите притока на река Русенски Лом - Мали, Черни и Бели Лом, които се сливат, преди да се влеят в Дунав. Преди 120 милиона години Поломието е било дъно на топло море, което след отдръпването си разкрива утаените му по дъното варовици. Варовикът обуславя голямо биоразнообразие и тук то спира дъха: 250 вида птици, между които гнездящи в скалите (черен щъркел, египетски лешояд, скален орел), различни видове бухали, 25 вида прилепи, широколистни гори, 16 вида орхидеи и над 1000 вида други растения.

Насред всичко това просто няма как да няма вино и в действителност в село Нисово, в центъра на природен парк Русенски Лом, се намира изба Нисово, или Винарски съюз Нисово, както е пълното й име. Избата е интригуваща комбинация от малко и голямо, от интимно и гласовито. Със сигурност тя е семейно предприятие: на Димчо Райнов и съпругата му Доминика, синовете му Емил и Христомир и техните съпруги. 

Димчо Райнов е врял и кипял във винарския бранш – директор на Винпром Русе, на Винпром Силис-тра, представител на френските пепиниери Mercier – идеята за избата идва всъщност не от него, а от синовете му, които по това време учат енология и агрономство в Европа и Южна Америка. Идеята е това да е малка семейна изба, като 14 години след основаването  през 2005 г. може да се каже, че в действителност е семейна, но не и малка: от 250 000 литра производството се увеличава на 2 милиона литра годишно. Разговорите с Димчо Райнов ни разкриват, че няма как иначе да бъде – прави ни впечатление на човек, който иска и знае как да работи по икономически успешен начин, но и така че да се гордее с виното на региона и страната си. Избират село Нисово не само защото е далече от цивилизацията (по онова време там няма обхват на мобилни телефони) и красотата му е рядко срещана, но и защото селото има сериозна винена история: Лозарски съюз Нисово е създаден през 1925 и е разполагал с цели 300 ха лозя.

Изба Нисово има около 80 ха собствени лозя и още 120 ха арендовани, работи със сортовете совиньон блан, мускат, шардоне, мерло, каберне совиньон и каберне фран. В технологично отношение тя е оборудвана по последни стандарти; бъчвите, с които работи, са френски и италиански, а вината им са разпределени в няколко серии. 80% от произведеното вино се изнася и е логично да има серия, разработена за руския пазар. Останалите серии са наречени на семейството – Raynoff, на региона – Nissovo, Rigid Elm (на 700-годишния бряст в Нисово, повален от буря през 2013) и на другата голяма страст на Димчо Райнов – конете, Horse valley. Вината се отличават с характерната за Северна България елегантност и ненатрапчивост, като това в никакъв случай не бива да се тълкува като липса на характер, просто той е не особено шумен, а въздържан. Като златна среда се открояват вината от серията Rigid Elm, в които всички елементи от пъзела на едно добро вино се наместват: плод, аромат, структура и баланс. 

Нисово просто трябва да е вашата следваща туристическа дестинация! Освен гореспоменатите пернати, еднокопитни и винени забележителности, наоколо се намират тамплиерски гробища, скални манастири, средновековният град и крепост Червен, Ивановските скални църкви и тракийската гробница в Свещари. Отбивайки се за дегустация в изба Нисово, помолете да ви сервират от домашните сирена и меса.


 

Седем поколения: от Америка до село Мечка

Самсара, което  на санскрит означава кръговрат, спиралата на живота, или Пътят, който ни връща там, откъдето сме тръгнали – всички понятия се вписват в кармата на Любен Рабчев, човекът, който стои зад проекта Севън дженерейшънс. 

Като млад мъж Любен емигрира в Америка от родния си град Бяла черква, натрупва значително състояние в Калифорния и години по-късно съдбата отново го довежда в България. Този път заживява заедно със съпругата си американка на брега на Дунава – край село Мечка, в местността Стълпище.

Първоначално е грабнат от красотата и магията на мястото и закупува парцел, за да построи дом за летните месеци в България, но постепенно парцелът се превръща в значително имение от 1500 дка земя, а към разкошния дом се прибавят винарна и хотел с басейн за посетителите, ценители на вино –  цял комплекс с неземна гледка към могъщия Дунав, едно от най-привлекателните и добре уредени места за винен туризъм в страната ни.

Името на винарната и хотелския комплекс е реверанс към предците от семейството на Любен – пет поколения преди него са се занимавали с виноделие. Седем обаче е число, свързано с увереността му, че внуците ще продължат по същия път. 

Всъщност големият проект се завърта около виното със засаждането през 2004 г. на малко лозе от 4 дка. Но както вече стана ясно, около Любен нещата не стоят на едно място и към днешна дата лозовите масиви са 16,9 ха. Разположени са на хълмове около село Мечка на 200 метра надморска височина. Само 1 ха от тях е с бял сорт грозде, мускат. Останалите са разпределени между каберне совиньон, каберне фран и мерло, а има и 3 дка пино ноар. 

Винарната към комплекса е построена през 2012 г. В същата година  Антон Йорданов постъпва на работа като технолог и до края на септември 2019 е човекът, който отговаря за направата на вината. Консултант енолог е Бойка Стоева, опитен и талантлив професионалист. До момента всяка година са били реализирани 30 тона грозде, но след разширения и обновяване на оборудването избата влиза в пълния си капацитет за преработка на 100 тона грозде годишно.  

Стилът на винарната е насочен към отлежавали в дъб  вина с богати аромати и концентрирано мощно тяло с потенциал за отлежаване. Брандовете са чистосортови каберне совиньон, каберне фран, мерло и пино ноар под името Seven generation и Cuvee от каберне совиньон и мерло. Асортиментът включва и два вида розе, направени по метода saignee.


 

Винпром Свищов, или индустрия с бутиков резултат

Винпром Свищов заслужава уважение по много причини. Първата, естествено, са вината – изключително добри, на повече от разумни цени. Разбира се, това е възможно при голям капацитет като техния. Но от друга страна, големите обеми във виното рядко означават високо качество и в този смисъл те са рядко изключение, което ни дава възможност да се наслаждаваме на хубаво и достъпно вино. 

Освен това сред българските винени гиганти Свищов може би има най-приветлива и приятна фасада – заводът блести от чистота и е с изцяло боядисани и подновени сгради. Дори външният вид да не е най-важното, той говори за отношението към работата изобщо. Причините за уважение не свършват дотук… Запазили са наименованието винпром с цялото съзнание какъв семантичен товар носи то. Но със 70-годишна история зад гърба си могат да си го позволят – а и както казва изпълнителният директор Владимир Георгиев (опитен финансист и мениджър), като капацитет ние наистина сме ПРОМишлено предприятие, което ни кара още повече да се гордеем с високото качество на вината си. Всъщност свищовският винпром някога е бил предвиден като средно голямо предприятие – за 9 млн. литра вино. Днес са в първата десетка у нас по продажби на вътрешния пазар, които тази година за тях възлизат на 2,5 млн. лева. Обновената част на винарната е с капацитет 4,5 млн. литра, а тъй като от собствените им лозя могат да се произведат до 3 млн. литра, почти не им се налага да купуват грозде. Лозовите масиви, основно в землището на селата Совата и Българско Сливово, вече са близо 400 ха – по площ са може би вторите в Северна България след тези на Винпром Търговище. 

Преди няколко години се усети – по чувствително подобреното качество на вината, че в Свищов има промяна. Всъщност преди 10 години винпромът е купен от сегашния му собственик, финансистът Георги Василев – българин с швейцарско гражданство. Той инвестира основно в конверсия на лозята; всички лозя са нови и точно тази година най-новите са влезли в пълно плододаване; първите са от 2008 – 2009. В прочутата местност Горчивка са запазили клона на каберне совиньона – изпратили материал в Италия, където им подготвили посадъчен материал. От 2014 Горчивка е ориентирана изцяло в стария стил, казва главният технолог Тихомир Петров, който работи във винпрома вече 5 години, винаги в творчески тандем с утвърдения италиански енолог Федерико Ричи. Това беше идеята – да върнем старата слава на Горчивка, може би първият самостоятелен бранд и български тероар от началото на 90-те.

Направени са инвестиции и в самото производство – изграден е бутилиращ цех, част от бетонните съдове са облицовани отвътре с инокс, купени са някои модерни преси и друго ценно оборудване. Между другото избата вътре е точно копие на старите кооперативни френски винарни.  

Тихомир и Федерико Ричи са подхванали доста експерименти – част от тях с местни сортове. Тази година за пръв път ще правят гъмза от собствени лозя, засадени с два клона – местен и селектирана в Италия кръстоска между гъмза от Северна България и унгарската кадарка. На Свищов са и най-големите насаждения с кайлъшки мискет (вилар блан & хамбургски мискет), а имат и сторгозия (букет & вилар блан), така че планират да създадат серия с местни сортове. 

Всъщност плановете за бъдещето във Винпром Свищов са много и включват дори истинско шато, но в центъра на Свищов – близо до началото на бъдещия нов мост над Дунава… А тук са доказали, че реализират плановете си.

 

С това завършваме нашия DiVino тур из Дунавската равнина, който ви препоръчваме да осъществите лично - веднага щом това стане възможно! Впечатленията са безброй - някои от тях споделихме, за други не остана време... Така ще има повече място за вашите лични усещания и преживявания. Почти всички винарни приемат посетители, но винаги е най-добре да се уговорите предварително. Планирането на маршрута също е част от удоволствието на пътуването.

Цялата обиколка може да проследите в част Iчаст II и част III от публикациите в този сайт или в брой 36 на DiVino Magazine.  

По темата работиха: Веселина Маринова, Вили Гълъбова, Емил Коралов, Ефросия Благоева, Ирина Софранова и Яна Петкова.

 

Очаквайте Отмиращите тайни на хубавия син Дунав - задълбочена и увлекателна статия за екологията на река Дунав, чиито автор Константин Христов е част от българския екип на WWF - една от най-големите и най-ефективни международни природозащитни организации, която работи в близо 100 държави.