Източна Тракия - епизод 3: Домейн Бойар, Домейн Мараш, Едоардо Миролио

Всяка винарска изба е един своеобразен, неповторим и интересен свят. Надяваме се да ви е любопитно да се запознаете с винарните, видени през погледа на DiVino през лятото на 2022.

В третия епизод от публикациите ни за винопроизводителите в Източна Тракия ви запознаваме с Домейн Бойар, Домейн Мараш и Едоардо Миролио.

- - - - -
Епизод 1: общо за Източна Тракия, + Александра Естейт, Афузов, Балар
Епизод 2: Бетър Халф, Вила Ямбол, Даутаун Ърбан Уайнъри
Епизод 4: Лозенец, Лона ест Виа, Менада
Епизод 5: Мидалидаре, Рокс, Росиди
Епизод 6: Фоур Френдс, Шато Авли, Шато Ботево
- - - - - 

 

Ако подходим към Домейн Бойар не емоционално, а по-скоро статистически, ще трябва да изтъкнем първо мащабите на тази наша винарна гигант. В Източна Тракия всъщност има няколко много големи изби, но Домейн Бойар е най-голямата сред посветените изцяло на винопроизводство. Продукцията на изба Сините скали в Сливен, построена през 1999 г., достига 5 500 000 бутилки. Компанията е и най-големият износител на български вина във Великобритания и в цяла Западна Европа, а днес етикетите ù – на собствените и на вносните вина заедно – са около 250! Тя е и най-млада от големите… Като първата частна винена компания, основана през 1991 г., веднага след промените, Домейн Бойар с годините се е превърнала във важна школа за много от българските винари, поели по-късно по свой път. При обиколката ни почти нямаше изба, където хората от екипа да не споменат Домейн Бойар – било защото технолозите са трупали знания и опит в Сините скали, било понеже им продават грозде от своите лозя. А често и двете.

В един юлски ден през лятото на 2022 имахме възможност, вече лично и на място, да почувстваме въздействието на проекта Жар, замислен и изпълнен по случай 30-годишнината на компанията през 2021.

Единайсет от гигантските винификатори под открито небе в сливенската винарна са превърнати от световноизвестния графити артист Станислав Трифонов-Насимо в най-големия сило графит в Европа. Заслужава възхищение начинът, по който индустриалният облик на Сините скали е придобил арт дух – изобразителното и винарското изкуство са свързани чрез умно замислена и майсторски сътворена композиция с дълбоки послания и закодирани символи, свързани с българската традиция, ритуали и култура на виното. Една мащабна творба на модерното изкуство под открито небе в южния край на Сливен, видима отдалече.    

Всъщност Жар е и част от цялостен проект за винен туризъм, който включва още дегустационна зала и красиво оформено външно пространство за гости, както и вината от лимитираната серия Art in a Bottle, чиито етикети изобразяват елементи от творбата Жар. Гостувахме на Домейн Бойар буквално седмица преди дегустационният комплекс да бъде открит официално.

При посещението ни този път нямахме за цел да минем по дългия, технологично перфектен и безкрайно интересен път на виното – за тази цел е нужен почти цял ден. Но Капка Георгиева, която заедно със съпруга си Росен е старши енолог и на Сините скали, и на Кортен – другата изба на компанията, посветена на микровинификацията, беше отзивчива както винаги и ни отдели време за една суперинтересна дегустация. Именно Капка Георгиева беше първият енолог, получил наградата за особени заслуги към българското винарство на DiVino за нейната прецизна и талантлива работа. С нея винаги е интересно да се дегустира. С огромен опит, безпогрешен нос и вкус, критична и аналитична мисъл, тя е безценен учител. Този път акцентът не беше върху големите червени вина, а върху бели и розета. Въпреки че към края опитахме и част от тежката артилерия. Идеята бе да добием представа за структурата на портфолиото и да разберем смисъла му.

Разглеждахме вината и от гледна точка на мястото, което заемат в търговската реалност на фирмата. Първият стълб в продажбите на компанията от собственото им производство са вината от серията Quantum – плодови и свежи, без никакво отстъпление от качеството. Опитахме совиньон блан, както и шардоне – от селектирани лозя в районите на Варна и Нови Пазар. Домейн Бойар нямат собствени масиви, но купуват от едни и същи доставчици и от години имат контрол върху лозята, а също и – като голям и дългогодишен клиент – привилегията да избират. Пробвахме и бял Boutique в елегантен и плодов стил. Гроздето за този бленд от 70% совиньон блан и 30% шардоне е от свиленградското село Момково, където белите сортове са на благодатна за тях бяла песъчлива почва със скални включвания. Резултатът е пикантност, комплексност и почти хрустящо свеж финал. Pearl White 2021 (70% совиньон блан и 30% семийон), ефирно и свежо, има и сладостни медено-цветисти нотки, вероятно благодарение на семийона от провадийското село Венчан. Завършихме бялата дегустация с Korten шардоне от сливенското село Николаево – богато и изразително, създадено с внимателни грижи, в стил барик. През последните години бялото производство на компанията се е разраснало и днес 56% от продажбите са на бели вина, 13% – розе и 31% – червени.

Ако Домейн Бойар Сините скали носи по-скоро характера и философията на Новия винен свят, то вината на Кортен са в стил Стар свят, което се отнася особено за розетата. От Кортен излизат и вината от местни сортове – дегустирахме Natura розе 2021 от мелник 55 – фино, с цитрусови акценти и много свежо. Оказа се, че гроздето за него е от Поморие! А сирата за другото розе на Кортен е от Момково. То е  по-южно и топло, макар и също с добра свежест – при него цитрусовите нюанси са балансирани от приятни бонбонени нотки. Финес и свежест докрай – такива са другите три розета на Domaine Boyar, които опитахме: Quantum (пино ноар & сира), Boutique (гренаш & мурведър) и Pure Pink (сира & мурведър).

А за червените… никак не сме се съмнявали във великолепието на Solitaire Syrah 2020, Korten Grand Syrah 2020 и Бордо бленда Supreme Cuvée 2017, в който каберне совиньон е от 50-годишни лозя в Орлово – това са вина, в които Капка, Росен и екипът им влагат всичките си умения и цялата си душа. Но много приятно ни впечатли едно вино от средния ценови клас Deep Red Cuvée – бленд от каберне совиньон (70%), каберне фран (20%) и карменер (10%), отлежало 6 месеца в бъчви трето и четвърто зареждане. То е с ярка сортова изява, плодово, модерно, със сериозна заявка за качество, а същевременно лесно за възприемане.

При такова разнообразие на стилове и този огромен обем на производство е ясно, че се изисква неуморен труд, разбира се, и най-вече екип, в който всеки разбира добре от работата си. Екипът тук работи заедно, няма значение чие име се пише, казва ни Капка. Тя самата не може да си представи, че ще спре да работи: Всеки път преди кампания всичко започва отначало – започва да ми кипи отвътре. И този кипеж заедно с дарбата ù на енолог, както и далновидното управление от страна на целия екип на всички процеси по пътя на виното до клиентите, раждат качество и успехи от световен мащаб.

 

Базата на Домейн Мараш се намира в Стралджа, а вината им всъщност са проявление на два различни тероара – единият местен, стралджански, край село Недялско (53 ха), а другият – в Северна България, на Новопазарското плато, край село Ветрино в района на Белоградец, където преди 4 години са закупили 41 ха лозя, вече засадени през 2009 г. Общо лозята на избата, заедно с малки парцели наблизо, са около 120 ха.

Винарната, чиято първа кампания е през 2010 г., носи регионално име. Марашкият проход в ниската част на Стара планина се намира северно от Стралджа, по пътя към Котел, а  един от най-старите събори за народно творчество в страната ни е Мараш пее – провежда се всеки месец май поне от 80 години, точно до Петолъчката.

В Домейн Мараш ни посрещат собственикът Евгени Тренчев и неговата колежка Лена Петрова – технолог. Те работят заедно вече 9 години. На разположение имат неголеми, но изключително функционални помещения, с модерно френско винарско оборудване на много високо ниво – Bucher Vaslin – инвестицията в него е сериозна, но то пък дава възможност за всякакви технологични операции и осигурява голяма гъвкавост на производството. 

Г-н Тренчев идва от финансовата сфера и след като купува доста земи, се сблъсква с потребността те да бъдат оползотворени. Така стига и до виното, но знаем, че то лесно се превръща в страст, и той се заема да учи Технология на виното. Всъщност работата му далеч не се изчерпва само с винарската изба, защото фирмата притежава още 30 ха лозя с десертни сортове, както и 350 ха трайни насаждения: сливи, ябълки, вишни… а инвестициите в тях също са колосални. Сега обаче, по думите му, се налага да изкореняват и доста да свиват продукцията, а основната причина е липсата на работна ръка. И той, и всички негови колеги винари от Източна Тракия, на които гостувахме, посочиха този тежък проблем като основна спънка в бизнеса им.

Но да се върнем на работата във винарната, за която г-н Тренчев разказва разпалено и с удоволствие. Аделина Георгиева е управител, а постоянният екип в избата се състои само от двама техници и две жени, които извършват всякакви необходими операции – от хигиената до бутилирането. Профилът на собственика винар е да знае всичко от А до Я, за да може да оказва контрол. Така че той следи всички лозарски практики. Попадаме в Мараш в момент, когато винарната разчита значително повече на северните новопазарски лозя. Те са били засадени от негов колега през 2009 и са отглеждани биологично – затова и все още са доста млади, 5-6 години са вегетирали, преди да започнат да ги развиват по-активно. В този традиционно бял тероар има отличен димят, совиньон блан, качествено шардоне, мускат, ризлинг, но и червени – каберне совиньон, сира, пино ноар и дори малбек, който е много добър, по думите на г-н Тренчев. В което се убедиха всички, дегустирали малбека от серията Marash на DiVino.Taste 22.

По-близките тракийски масиви от години страдат от страшните суши в района и в момента там сменят сортовете. Създават около 10 ха интересни сортове за винарство, а останалите, с преобладаващ мускат, са за продаване. Евгени и Лена ни припомнят, че в този регион мускатът е империя заради ракиената традиция.

Общият капацитет на избата е около 560 хил. литра в неръждаеми съдове, но те обикновено не се запълват. Понякога мощностите се използват за производство на ликьорни вина (ароматна напитка на винена основа АНВО) по поръчка на партньори – натурални, добри, с качествени плодови концентрати от Германия. Тези напитки имат сериозен пазар през цялото лято на морето!

А винените серии, развивани от избата – Marash, Lenea, Meandra и M’Series, са в доста лимитирани партиди. Този сезон Lenea – най-старият и популярен бранд в средния ценови клас, се появи с нов дизайн – ярък, модерен и привлекателен. В своята работа с виното Евгени Тренчев, Лена Петрова и целият им екип се стремят все по-ревностно към автентичност: малко или никакъв дъб, тероарна структура, свежест, запазен характер на гроздето, чисто изражение на сорта… 

Белите Lenea, които дегустирахме, бяха свежи и фини, изцяло в тази посока, особено димят 2021 и совиньон блан 2021! Опитахме също така един добър сортов ризлинг 2017. Хармонично се показа и розето 2021 от каберне совиньон и каберне фран. А от по-летните червени вина изключително ни впечатли пино ноар 2019 от серията Marash – леко и изразително, плодово и свежо, със съблазнителни акценти на червена череша хрущялка! Сред отлежалите червени Cabernet Sauvignon 2015 от серията Marash е дълбоко и кадифено, със запазена свежест и многопластов ароматно-вкусов профил. Като цяло оставаме с убеждението, че в Мараш имат ясна концепция и цели, което със сигурност ги води към все по-интересни и добри вина.

 

Едоардо Миролио е сред най-значимите чуждестранни инвеститори у нас. За рода му, който е от пиемонтийския град Алба, текстилната индустрия е традиционен фамилен бизнес. С нея са свързани първоначално и инвестициите му в нашата страна, като днес няколко фабрики в Сливен, Ямбол и Свищов дават работа на хиляди българи.

В Пиемонте, както вероятно повечето от вас знаят, виното и храната са религия: както осъзнатата наслада от тях, така и производството им. Бащата на Едоардо, Франко Миролио, човек с безпогрешен бизнес нюх, купува през 1985 г. пиемонтийската Tenuta Carretta – винарна с 555-годишна история. Виното става огромна страст за него: развива го като бизнес, разбира се, но в голяма степен за него то е хоби и въпрос на чест. Своята страст и умения той успява да предаде на сина си Едоардо, а той от своя страна – на своите деца, Франко и Марта.

Успоредно с текстилния бизнес, който започва в България след 1995 г., Едоардо Миролио решава да търси целенасочено къде и как да развие у нас собствено винопроизводство. Хилядолетните тракийски традиции във винарството са вдъхновение за италианците, защото при тях дори най-модерните достижения винаги се облягат на историческото наследство. 

Опитните италиански консултанти откриват това място край новозагорското село Еленово, правят се почвени и други анализи и се стига до убеждението, че именно това е правилният тероар. Причината да се решат на инвестиции тук е свързана и с възможността да се окрупняват и купуват големи парцели земя. Днес компанията е собственик на 2800 ха земя в Еленово и още две села наоколо. Лозята са едва 138 ха от тях. Притежанието на земя е важно заради възможността да се гледа далече напред в бъдещето. Защото лозята и виното са плод на дългосрочна концепция и италианците добре знаят това.

Алберто Ла Роса, който ръководи екипа от български и италиански енолози във винарната, систематизирано и ясно разкрива какви са причините село Еленово да се смята за един от най-добрите тероари за вино в България. Еленово е едно ветровито място, обяснява той на завидно чист и правилен български език. Има постоянна циркулация на въздуха, която позволява да прибираме по време на гроздобер здраво хубаво грозде. Голяма е амплитудата между температурата през нощта и през деня, което позволява да се постига оптимална фенолна и ароматична зрялост. За почвите научаваме, че са богати на калциев карбонат, но в скалната подложка преобладават глинести шисти, песъкливи шисти, различни амфиболити; имат отличен дренаж, който е предпоставка за получаване на качествено грозде.

Сигурен индикатор за качеството на тероара им е прекрасният пино ноар – сорт, който определено не вирее добре навсякъде. Днес в Еленово култивират цели 15 различни сорта грозде, от които създават фини и елегантни вина – не твърде екстрактивни и структурирани, но изразителни, или както казват хората тук, вина с душа. Но пино ноар е пръв сред равни – той е първият засаден сорт, защото от самото основаване на винарната в плановете на Едоардо Миролио е производството на пенливи вина по класическия шампански метод, а пино ноар е ключов сорт за тях. Големи пенливи от пино ноар, но и тихи вина, пак от пино ноар. Така че първите лозя в Еленово, засадени от Миролио, са масив с бургундски клон на пино ноар и друг – с шампански клонове на сорта.

Още от 2005 г-н Миролио решава да инвестира и в местни сортове: мавруд, рубин, букет и мелник: Съвсем логично, споделя Алберто Ла Роса, та ние сме в България и е добре да развяваме именно българското знаме, когато се представяме пред света. Заедно с работата по българските сортове започва и проектът за развитие на био земеделие. Днес с право се гордеят, че около 35% от лозята им са био сертифицирани – Миролио са и най-големият производител на био вина в страната ни. Може би още по-голяма причина за гордост е фактът, че конвенционалните си лозя те също отглеждат природосъобразно.

Благодарение на обширните си територии имат възможност да защитават екосистемата на цялата зона. Между лозята са съхранени т.нар. екологически острови – малки местности с големи дървета и потоци – насекомите по тези естествени местообитания унищожават вредителите на лозята и това природно равновесие предпазва растенията. Част от земите не се обработват – там е ареалът на елените и сърните. Често можете да ги видите, особено в ранните утрини. Защото името Еленово не е случайно.

Голяма гордост за екипа са лозята с мавруд – около тях има какви ли не истории. Например произходът на най-малкия, най-млад и суперкачествен масив с 100% био мавруд минава през Франция! Френски мавруд?! Пепиниерът мосьо Гийом – колекционер на местни сортове от цял свят, имал своя селекция и предоставил пръчки на Миролио. А по-късно, след микровинификации на различните фенотипи, най-очарователен резултат дал маврудът с дребни зърна. Именно от него създали своя лична селекция и през 2016 засадили лозето.

В духа на уважението към историята и наследството по нашите земи, архитектурата на видимата част от сградата на винарната и хотела на Едоардо Миролио е вдъхновена от близка тракийска крепост със спираловидна форма, все още неразкопана. Хотелът е солидно разположен на хълм и живописно заобиколен отвсякъде с лозя, а гледката се е ширнала към величествения простор на Тракия чак до Сакар. Леко завиждаме на хората, на които предстои да дойдат тук за пръв път – елегантният дух на Северна Италия е претворен на тракийските земи с много вкус: всяка от десетте стаи на хотела  е обзаведена индивидуално и носи името и характера на определен винен сорт; ресторантът е на ниво, достойно за пиемонтийските му стопани; и освен на вкусна храна и вълшебни вина може да се насладите на басейна с чаша пенливо в ръка и гледка към лозята, а също и на малка релакс и спа зона. Чудесата не свършват дотук: засадени са 400 различни овошки, лешникова плантация, билкова градина… Да не забравяме и интересните производствени помещения на избата, вкопана в хълма.

Благодарни сме на домакините за редкия шанс да дегустираме девет (да, 9!) реколти от удивителния пино ноар, включително легендарната първа резерва EM Pinot Nero от 2004 – вино, носещо с достолепие добре запазената си свежест и многопластови аромати, доразвити и преобразувани с годините. Но вината на Едоардо Миролио нямат никаква нужда от представяне – нито големите пенливи по традиционния метод, нито всички елегантни вина на избата от различните категории и серии. 

Ще завършим с думите на г-н Миролио младши - Франко, който от няколко години отменя баща си в множеството отговорности на бизнеса им в България: Най-важното, което научих за виното, е, че то се прави на лозето и енологът трябва да умее да съхрани плода на лозята. И още – че 95% от винарството са наука, но 5% са емоция, въображение, творчество. И именно тези 5% правят виното уникално.