09 август 2023
Лозенец, Лона ест Виа и Менада – това са трите винарни, за които ви разказваме в 4-и епизод от публикациите за винопроизводителите в Източна Тракия. От екипа на DiVino гостувахме в избите през лятото на 2022 година и навсякъде срещнахме просветени хора, посветени на виното и работата си, навсякъде опитахме чудесни вина!
- - - - - -
Епизод 1: общо за Източна Тракия, + Александра Естейт, Афузов, Балар
Епизод 2: Бетър Халф, Вила Ямбол, Даутаун Ърбан Уайнъри
Епизод 3: Домейн Бойар, Домейн Мараш и Едоардо Миролио
Епизод 5: Мидалидаре, Рокс, Росиди
Епизод 6: Фоур Френдс, Шато Авли, Шато Ботево
- - - - - -
В днешния глобален свят значителна част от винарните принадлежат на големи корпорации. Даже и малки изби често са резултат на диверсификация на фамилния капитал, натрупан в други сектори. На противоположния край на този спектър са производители като семейна изба Лозенец, които са като малко нежно стръкче, израснало насред корпоративната джунгла. Може би именно заради това посещението при тях е толкова зареждащо като глътка чист въздух.
Село Лозенец се намира на стария път София – Бургас само на 3 км от Петолъчката. В непосредствена близост тече река Мараш, а най-близките населени места са Горно Александрово, Стралджа, Венец, Терзийско, Пъдарево и Мокрен. Знаещите винолюбители със сигурност ще разпознаят имената на някои от легендарните лозя на известни производители, които от десетилетия привличат в района винените пътешественици със своите първокласни вина.
Микровинарната съществува от 2012 и удобно се разполага в дома на Донка и Христо Стойнови, които през 2005 – 2006 подбират първите терени и засаждат около 5 ха лозя в околностите на с. Лозенец. Започват да се грижат и за други 5 ха стари лозя от общия масив на селото, като така успяват да разширят асортимента на произвежданите от тях сортове до пет – шардоне, червен мискет, мускат отонел, мерло и каберне совиньон.
Влизайки в спретнатия заден двор на дома им, в който с умиление можете да видите как някоя и друга кокошка подтичва към лехите с домати и овошки, пред вас изненадващо се появява малко ново производствено хале в индустриален стил, доста професионално оборудвано и финансирано от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони чрез регионално сдружение Местна инициативна група. Проектът е осъществен вече и с участието на следващото поколение в семейството, сина на Донка и Христо, Стойно Христов. Първата мисъл при срещата ни с него е, че за българското винарство все пак има надежда, след като добре образовани в своята област деца се завръщат с удоволствие на село. С дипломи от Аграрния университет и УХТ Пловдив, Стойно е не само подготвен, но и амбициран да изведе семейния бизнес, който до този момент се е фокусирал само върху наливни партиди, на ново ниво.
Тази година се появиха първите бутилирани вина на избата. Внимание заслужават шардоне 2021 и розе 2021. Новите вина на изба Лозенец са точно като създателя си – симпатични, ведри, подкупващо откровени, с много приятна визия, дело на Стефан Гьонев, и със свеж плодов характер.
Средно градище в Чирпанските възвишения на Средна гора се оказва едно оживено винарско село. Тук освен Лона ест Виа се намира и Александра Естейт, за която ви разказахме в епизод 1 на публикациите за Източна Тракия. А освен това селото е и един от важните центрове за производството на лавандула и лавандулово масло. През май и юни по околните хълмове навсякъде се стелят ниви с лилава мекота. Признаваме, че до миналото лято изобщо не познавахме района. Тук през месец юни малко преди коситбата на лавандулата всяко лято се провежда вдъхновяващ и все по-популярен Фестивал на лавандулата, който от 2022 година вече е и международен.
Именно уханното и красиво маслодайно растение е и основен стълб в бизнеса на LoNa est Via, които имат стопанство и дестилерия в това село. Лесно ще ги намерите – къщата, дегустационното пространство, обширният двор и дестилерията са отделени от главната улица на селото с чудесен зид и подканваща дървена порта. Всичко е направено с вкус – изчистено и просторно. Огледайте се за най-хубавия каменен дувар и дървена порта на главната улица в селото – там ще видите и надпис LONA est VIA.
Камъните са неизменна част от пейзажа и живота в Средно градище, известно още като плочкиното село. Каменните къщи и дувари създават усещането за безвремие, а каменистите почви са подходящо убежище за лозята, лавандулата и розите.
Историята на стопанството, на което гостуваме, прилича на модерна приказка и е един много свеж полъх в региона. Съдружниците Цвета Ламбрева, Таньо Танев и Слави Стайков са съвсем млади хора с образование и опит в чужбина, второ поколение в семеен бизнес. Всъщност родителите на Цвета и Таньо са партньори в друго начинание, свързано с производство на плодови и зеленчукови консерви. Заедно стартират стопанството тук, където през 2017 г. е построена дестилерия за етерични масла, а през 2018 се засаждат лозята. Децата решават да поемат отговорност за стопанството и му дават това необичайно и впечатляващо име.
Името LoNa est Via изразява философията им: LOcal NAture – природата на местността обединява и трите направления в стопанството: етерични масла, пчелен мед и вино. EST VIA (от латински Това е пътят) разкрива пътя – земята дава много и те съчетават няколко дейности, отразяващи разнообразието в природата, към която се отнасят с цялото уважение.
Основното направление са етеричните масла – имахме възможност да разгледаме дестилерията за преработка на маслодайни култури, на които е богат районът: рози, лавандула, също римска лайка, мента, хисоп… Тук масло се дестилира както от собствените им насаждения с рози и лавандула, така и за много клиенти – в сезона от май до края на август оборудването се използва на пълни обороти. Етеричните масла и производството им са безкрайно интересна тема, която обаче изисква специално внимание и място. Същото се отнася и за пчелния мед – стопанството има около 300 кошера, част от които са около лавандулите. За други пък се разчита на различна паша: акация, драка, горска паша, билки. Медът е чист, натурален и забележително вкусен – решително отсъдихме, след като опитахме и лавандулов, и билков.
Лозята и виното са третото направление, но именно те са били причината да се роди LoNa est Via – като марка и философия. Масивите им, 4 ха, са разположени на 20 мин. пеша от имението им в селото. Стига се по плавни баири с прекрасни гледки – ту към лавандуловите полета, ту към ширналите се Чирпански възвишения. С невъоръжено око е видно, че почвите са бедни, каменисти, силно отцедливи – до лозята се издигат камари от 7-8 тона отломки, извадени при подготовката на терена за засаждане. Оставени са обаче достатъчно камъни, които да топлят лозичките.
Верни на природосъобразната си философия, в LoNa est Via превръщат всички остатъци от окосената лавандула в компост, който после използват за наторяване на полетата и на лозята, смесен с оборска тор. Въпреки че е доста трудоемка практика, стопаните вярват, че затварянето на кръга е най-правилният начин.
Тук е мястото да отдадем заслуженото на третия партньор на Цвета и Таньо, Слави, който е агроном и се грижи за всички насаждения. Той е направил почвения анализ и е взел решението какви сортове да засадят. Белите са шардоне и совиньон блан, а червените – мерло, каберне совиньон, малко каберне фран и сира.
Вината от реколта 2020 на LoNa est Via бяха направени в съседното село Винарово – в ROXS, при Снежана и Наско Мутафчийски (за тях може да прочете в следваща ни публикация). Създадени бяха от твърде млади лозя, но тримата стопани са имали за цел от самото начало да проследят потенциала на всеки от сортовете. Шардонето и розетата бяха леки, ненатрапчиви и свежи, но предвещаваха вина с характер, когато лозето достигне своята нормална зрялост на плододаване. А Мерло 2020 се показа като най-завършено от всички дегустирани вина – отново в непретенциозен младежки стил, то сякаш носеше заявка за бъдещето с една глава над бялото и розетата.
Тримата партньори в LoNa est Via са пълни с идеи и мечти. Плановете им предвиждат и собствена бъдеща изба. А някои идеи вече са реалност – като винените дегустации с посещение на лавандулови полета по време на Фестивала. Но за да се развиват успешно подобни привлекателни дейности, свързващи виното с лавандулата, розите и меда, е важно в селото да има и места за настаняване. И за щастие вече се строят няколко къщи за гости – от холандец, заселил се тук, който действа с размах в желанието си този прекрасен район да постигне заслужено развитие. По всичко изглежда, че за Средно градище има бъдеще.
А в доброто бъдеще на маслено-медно-виненото стопанство LoNa est Via изобщо нямаме съмнения! То е дело на млади и мислещи хора, заредени с енергия и възможности.
Срещата с екипа на Менада беше една голяма и много приятна изненада. Домакините ни поканиха не на добре познатия производствен терен, а в едно от лозята им до Елхово, Старозагорско, където се отглеждат около 240 ха. Селото се намира в източния край на Розовата долина, по северните склонове на Сърнена Средна гора. През него тече Стара река със стръмни, скалисти, почти отвесни брегове и всичко това оформя идиличен пейзаж. Menada Winery & Vineyards е един от трите най-големи български винопроизводители, чийто едноличен собственик е фирма Мари Бризар Уайн енд Спиритс С.А., Франция. В България годишно преработват повече от 5000 тона грозде, като над 50% са от 375 ха собствени лозя, намиращи се в околностите на небезизвестните села Могилово, Горно Ботево и Елхово. За лозята се грижи главният агроном Тихомир Иванов, който със своя екип Мирослав Стойков и Елеонора Бойкова вършат отлична работа.
Дегустациите на открито крият своите рискове и ние минахме през доста от тях, но това само направи преживяването ни абсолютно очарователно и незабравимо. Започнахме с весело изкачване с джипове по стръмния терен от селото до лозята, преминахме през жежка августовска горещина, последвана от силен вятър и летен дъжд. Продължихме с опити да опазим чашите си от орда оси, които явно също са напреднали във виненото си образование, защото масово нападаха най-добрите реколти, и завършихме с торби, пълни със зрели нектарини, набрани направо от дървото в стопанския двор на домакините ни.
Имахме привилегията дегустацията ни да бъде водена не от един, а от четирима технолози – Димитър Димитров, ръководител на енологичния екип, Златко Аладжов, главен технолог, Мария Кирилова, технолог стабилизация, и Николай Нолчев от избата за първично винопроизводство. През тях минава цялото производство от близо 4 милиона литра вино, които Менада продава в страната и изнася в Швеция, Полша, САЩ, Великобритания и на някои екзотични пазари като Бразилия, Казахстан и др.
Виненото портфолио е структурирано в няколко основни бранда: Менада, InoVino, Tcherga, (включително юбилейната Tcherga 10 и Tcherga Fragment) и най-високия им бранд Barrique Point, в който влиза безкомпромисно само най-доброто грозде и затова през годините в него се появяват различни сортове.
Впечатляваща беше и дегустацията на Tcherga Fragment. За разлика от стандартната Черга, която е купажно вино, тук има само чисто сортови вина. Опитахме белия Фрагмент от совиньон блан, червения от сира и розето от малбек. Великолепни вина с изразен сортов характер, приятна плодова свежест, а в червения вариант – пикантност и плътност, умело балансирана от свежест и зрял плод. Запомнящо преживяване бе и вертикалната дегустация на три различни реколти юбилейна Tcherga 10 (каберне совиньон, мерло и рубин) – 2016, 2015 и 2013. Кулминацията на гостуването в лозята обаче стана отварянето на 20-годишно вино от първата бутилирана Tcherga 2002! Удивително е да видиш как българско вино оцелява 20 години, преминало през изпитанията на едно динамично за компанията и страната ни време, което въпреки достолепната си възраст все още е запазило своето благородство и сладка вишнева свежест. От него се пазят скъпоценни 140 бутилки, които ще са жалонът, бележещ началото на един от знаменитите български брандове. Адмирации за екипа на Менада, че не само създават, но и ревниво пазят историческото наследство, затворено в бутилка.
Както казва в интервю за Форбс Радослав Вълчев, управител на фирмата, най-значимият проект на Менада са хората в компанията. Ние сме наясно, че без да вложиш сърце, не може да се постигне нищо повече от средното. Заедно с търговския директор Артур Гриновер и целия екип той защитава това кредо не само с отдадената си всекидневна работа във винарната, но и чрез сърцати благотворителни инициативи. Всяка година една събота от гроздобера всички колеги от избата берат грозде безвъзмездно. Мениджмънтът в България и Франция съответно удвояват и учетворяват събраните средства, които впоследствие се използват за различни регионални благотворителни каузи като закупуване на автомобили за инвалиди, кувьози за новородени, подпомагане на дом за деца в неравностойно положение и други. Достойно за уважение, нали!
Напусна ни Вал Марков, създателят на Шато де Вал, приятел и винар