Източна Тракия - за виното, хората и вятъра: Александра Естейт, Афузов, Балар

През лятото и ранната есен на 2022 екипът на DiVino обиколи винарските изби в Източна Тракия - брой 45 на списанието бе посветен на 18 производители от този обширен регион. Тук ще публикуваме нашите разкази за всяка от посетените винарни с уговорката, че евентуални важни промени, случили се след октомври 2022 г. няма как да са отразени в нашите представяния. Ще ви запознаваме с по три винарни във всяка публикация, по азбучен ред.

Тук по-долу ви представяме Александра Естейт, Афузов и Балар.

- - - - -
Епизод 2: Бетър Халф, Вила Ямбол, Даутаун Ърбан Уайнъри
Епизод 3: Домейн Бойар, Домейн Мараш и Едоардо Миролио
Епизод 4: Лозенец, Лона ест Виа, Менада
Епизод 5: Мидалидаре, Рокс, Росиди
Епизод 6: Фоур Френдс, Шато Авли, Шато Ботево
- - - - -

 

Нека първо да поговорим общо за Източна Тракия.

Българският винен регион, който определяме като Източна Тракия, обхваща от запад на изток земите в районите на Чирпан, Стара Загора, Нова Загора, Ямбол и Сливен. Повечето от лозята се стелят по меките и плавни склонове на полухълмисти терени в ниските части на Чирпанските възвишения, Сърнена Средна гора, Светиилийските и Манастирските възвишения. Най-важна роля сред реките тук имат Тунджа, която е четвърта по площ на водосборния басейн в страната ни след Марица, Струма и Искър, и Сазлийка – голям ляв приток на Марица. Почвите са изключително разнообразни, каквито са и останалите фактори, оформящи всеки от тероарите. Ако има обединяващи природно-климатични условия, това са може би вятърът – почти постоянният и толкова ценен за доброто здраве на лозята и гроздето вятър, а също и значителните температурни амплитуди между деня и нощта.

В обиколката ни на региона през лятото на 2022 включихме 18 винарни – от много големи с дълга и успешна история до съвсем малки и нови производители. Стиловете във виното, което предлагат, също обхващат обширна амплитуда – от традицията и класиката до най-модерни, авангардни, натурални и всякакви новаторски продукти. С две думи, една пъстра мозайка, която добре илюстрира състоянието и амбициите на българското винарство. А ако трябва да направим изводи, то те са повече от обнадеждаващи. Именно в този регион се създават най-качествените български пенливи вина, оттук идват и много от най-впечатляващите и дълголетни червени класики, в това число и първите български вина икони от суперкачествени каберне совиньон и мерло. В Източна Тракия се правят и някои от най-смелите и успешни вино експерименти. Лозята са създадени след надеждни изследвания и винарите целенасочено търсят максимално автентичен израз на тероара във вината си. Макар да няма определен местен сорт, характерен най-вече за този регион, все пак повечето изби отглеждат и български сортове като димят, тамянка, рубин, мавруд, букет… И ги превръщат в забележителни вина, някои от които пословични за новото българско винарство. Изобщо въпреки борбата с все по-настъпващата суша, с честите градушки  на места, с все много трудния през последните години пазар, регионът определено еволюира по отношение на винопроизводството.

Пътищата из Източна Тракия са сравнително добри и потенциалът за винен туризъм е значителен, но все още липсва обединение на винарните в общи винени маршрути – нещо, което винаги е от взаимна полза. Представихме си например колко успешно начинание би бил винен магазин с дегустационна на стария подбалкански път някъде в района на Сливен, където случайни пътници биха могли да опитат и да купят виното на повечето местни производители. Или общи винени пътища на избите, разположени в близко съседство из селата Средно Градище, Винарово, Могилово сред Чирпанските възвишения заедно с други производители наблизо. Може би това е въпрос на близко или малко по-далечно бъдеще.

В повечето от избите, за които разказваме в тази и следващите публикации, ще ви посрещнат на драго сърце за дегустация след предварителна уговорка, а места като Едоардо Миролио, Мидалидаре и Бетър Халф са сред най-добре уредените за винените туристи у нас. Източна Тракия се слави с хилядолетна култура и винарска история, което е силен допълнителен фактор за развитието на винения туризъм. В района има ценни исторически обекти като античния град Кабиле, най-стария манастир в Европа Свети Атанасий, потопената църква в язовир Жребчево, тракийската гробница Караново и още много вдъхновяващи следи от света на древните жители по тези земи.

Надяваме се, че ще ви бъде интересно да се запознаете в няколко последователни публикации с винарните на Източна Тракия, и ни блазни мисълта, че може да ви провокираме да тръгнете и на винено пътуване по тези места, за да установите сами накъде духат ветровете. И най-вече – за да опитате някои изключителни вина, като научите как и къде се създават.

 

Изумително е как има места, които те пренасят направо в друга държава. И точно такова място е избата Александра Естейт, която се намира на километри от Чирпан и Стара Загора, но всъщност създава чувството, че си на километри от Ница.

Усещането, когато попаднеш в Средно Градище, е като във всяко друго българско село с що-годе приличен поминък – редуват се съборетини с неизмазани къщи, стари, но поддържани постройки и някои нови, чудесно направени вили. В тази амалгама от архитектурни стилове обаче нещо веднага прави впечатление и лесно се запомня – автентичните сгради от предсоциалистическите времена, които вече са на близо сто години, са строени от камък и дърво, с покриви от тикли и оградени с красиви солидни зидове.

В една подобна постройка се е настанила Александра Естейт – сякаш нарисувана от книга на Питър Мейл (автор, който издателство Гурме представи на пазара у нас с поредицата му от книги за Прованс). Лавандулови капаци на прозорците, фасада от бял камък, туфи с розмарин и лавандула из двора, маси и столове от ковано желязо – всичко тук издава много вкус и много любов. Но най-интересното се оказва, че тепърва предстои…

Самата изба е настанена в запазена селскостопанска постройка с грамадна порта и висок таван, където срамежливо дремят няколкотонни дебеланки от Грузия, а именно – съвсем автентични глинени квеври! Така разбираме, че идеологията на винарите от Александра е не толкова да правят безлични розета а ла Прованс, а био и натурални вина, по-близо до оранжевия стил на вината в грузинските амфори и квеври. Редом до грандамите от Грузия (направо не искаме да си представим как точно са стигнали дотук от другата страна на Черно море!) на пост стоят и бетонови ферментатори във форма на яйца, за които особено много се заговори напоследък. А там, където пространството не е окупирано от необичайни съдове, лежат великолепни френски бъчви… Както сами разбирате, в Александра Естейт не залагат само на фасадата.

Опитахме няколко бели и червени вина, като повечето от тях идват от лозето им в село Ракитница, Старозагорско, разположено на 300 м надморска височина. Днес тези лозя са на 10-ина години, тъй като и самият проект е сравнително нов – започва през 2012 г. със закупуването на 20 ха първокласни лозя в региона на Сакар. Впоследствие през 2013 г. Alexandra Estate се разширява с още 10 ха лозя в Старозагорско, но верни на класическия имидж, който винарната иска да постигне, те отново (както и в Сакар), се насочват към сортове като каберне фран, сира, каберне совиньон, мерло, малбек, марсан, русан, вионие, совиньон блан, шардоне и семийон.

И тъй като на лозята наистина им трябват поне едни 10 години, за да започнат да показват истинския си потенциал, смеем да кажем, че най-доброто там тепърва предстои! Следете работата им, особено сега, когато влязоха под шапката на големите Мари Бризар Уайн енд Спиритс. След вината, които опитахме, сме убедени, че за Александра Естейт тепърва ще се заговори сериозно. А за нас остана удоволствието от едно открито бижу сред Чирпанските възвишения в Сърнена Средна гора.

 

Били ли сте във Вила Юстина? Не, не, не бързайте, не е грешка и тук разказваме не за Западна, а за Източна Тракия. Мястото е край село Калояново, община Сливен. Там се намира винарска изба Афузов, а връзката с Вила Юстина е, че и двете изглеждат като изложбени зали за най-разнообразно и модерно оборудване за винарската индустрия. Избата е изградена от семейство Афузови. Днес се ръководи от Минчо Афузов и сестра му Юрка Афузова, а патриархът на фамилията Росен Афузов е един от знаменитите инженери и проектанти на българското винарство от близкото минало, известен с това, че е участвал и ръководил реконструкциите на някои от най-големите изби. Сред тях са Поморие, Карнобат, Бяла, Русе, Вини Сливен, Сините скали и др. При това положение не е изненадващо, че когато семейството решава да направи собствена винарна през 2012, проектът е безупречен и се реализира само в рамките на една година. За него собствениците казват, че има за цел да бъде своеобразен шоурум за най-доброто, съвременно оборудване във винарството. 

Акцентът тук е върху технологиите. Винарната не разполага със собствени лозя, но успява да си осигури нужната суровина чрез дългосрочни договори с лозари в района. Предпочитаните от тях сортове за работа са  шардоне, траминер, совиньон блан, каберне совиньон, мерло, сира, мавруд и дори памид. Главен технолог е една дама, стартирала своята кариера преди повече от 20 години в изба Елхово, сега Вила Ямбол, и продължила развитието си в Република Северна Македония. Отишла там уж за една година, но срещнала любовта и останала 16, работейки за изба Дудин в Неготино, а по-късно и за Попова Кула в Демир Капия. Сега обратно в България, Нана е щастлива да попадне на място, където разполага с мечтаното от всеки винар оборудване. Тя е силно мотивирана да реализира както своя, така и енологичния потенциал на изба Афузов в новаторски интересни вина. Дори само когато човек види подредения вид и безупречната хигиена на избата, вече може да бъде сигурен, че тук нещата се развиват по правилния начин.

Най-известните търговски марки на изба Афузов са: Cor Caroli, Mystery и Key. В последните години нараства делът на вината им в бег ин бокс. Произвеждат също и плодови вина от малини, ягоди и сливи. Cor Caroli е най-високият им клас вина, тип резерва, който се произвежда само в определени много добри години. Името отразява и една от семейните страсти, а именно ветроходството. Минчо Афузов с вълнение споделя, че е имал възможност да плава на Capricorn, яхтата близнак на Cor Caroli, с която капитан Георги Георгиев предприема първото българско самотно околосветско плаване през 1976. Във винарната, освен че някъде сред бъчвите или иноксовите съдове можете да видите спортни канута, другата приятна изненада са многото картини на български автори, които красят стените на почти всички помещения. Семейството организира ежегодни пленери съвместно с Националната художествена гимназия в Сливен, като приходите от продажбите отиват за благотворителност.

Винарска изба Афузов се намира на самото старо шосе между Сливен и Петолъчката, при село Калояново, така че магазинът шоурум във винарната е на удобно комуникативно място. При нашето посещение освен вината на избата там се предлагаха и продуктите на колегите им от Типченица, а домакините споделиха и похвалните си намерения да включат и други винарни от региона.

Балар или за музиката на Бетовен и Вивалди във виното

На старобългарски балар означава учен, мъдър човек. В сърцето на Източна Тракия, до село Скалица в община Тунджа, се намира винарската изба с това име. На 5 минути оттам са лозята. Тук, в местността Бозалъка под Манастирските възвишения – известни като  специално енергийно място с лечебна сила – през 2005 г., на 13 хектара, са засадени девет сорта: гевюрцтраминер и мускат отонел от белите, а от червените – каберне совиньон, мерло, сира, пти вердо, карменер, малбек и темпранийо, като последните три са едва по 0,5 хектара и в блендовете се използват минимални количества от тях.

Гостите на избата се посрещат в красиво място край малък язовир точно до лозята, с изградено пространство за дегустации, параклис, лодки и възможности за риболов…

Около Балар витае леко мистичен ореол, който вероятно се дължи на озвучените с класическа музика вина. Всъщност всичко почива върху солидни научи основи – нека да ви разкажем за витализираните вина – така, както ни ги представиха Димитър Върбанов, един от съдружниците, който активно се занимава с винопроизводството и с лозята, и Диана Стоянова – технолог във винарната.

Установките и целият метод за витализиране на вино са плод на дългогодишни инженерни проучвания и са патентовани от Балар. Част от собствениците са инженери експериментатори, които вече били наясно с изследванията за енергизирането на водата. А тъй като водата е голям процент от съдържанието на виното, допуснали, че музикалните звукови вълни би следвало да действат по подобен начин и върху него.

Първото условие е да се витализират само и единствено вина с най-доброто качество. Засега са озвучени два бленда: мерло & пти вердо 2013 с Бетовен и пти вердо & мерло 2016 с Вивалди. Идеята е, че електрическият звуков сигнал се преобразува в механични вълни, които се вкарват във виното, и тези постоянни трептения вътре в течността променят структурата и спектъра на излъчване на молекулите. Виното съзрява няколко месеца (от 3 до 12) под звуците на музиката в звукоизолирано помещение. Разработени са специални датчици и уреди, които да преобразуват електрическия сигнал в механична вълна и чрез балансиране на инженерните приспособления потенциалът на звука е насочен към течността в бъчвите, като е избегната склонността на звука да отдава потенциала си на околната среда.

Счита се, че озвучени по този начин, вината умножават положителното си въздействие върху човешкия организъм. Решихме, че трябва да намерим способ да обективизираме резултата – разказа ни още г-н Върбанов. Най-бързо стана с така наречената кирлианова фотография. Взехме проби от един и същ купаж, отглеждан при напълно еднакви условия – единият озвучен, другият не. И при виното от витализираните бъчви се появи различно сияние…

Днес те търсят и други методи, които да покажат една обективна картина за въздействието на музиката върху виното. А чисто сетивно, с натрупване на дегустационен опит, винарите експериментатори от Балар започват да усещат разликата и правят все по-успешни опити за разпознаване на озвученото вино.

Според думите на г-н Върбанов това е начин да предложат нещо изцяло новаторско и неподражаемо във винения свят. И би могло да се превърне в нов начин за възприемане на виното. 

Колекционните бъчви с двете витализирани досега вина се съхраняват при особени условия познайте къде – в бомбоубежище. А малка част от тях са бутилирани в бутилки с фино платиново покритие – един много специален продукт в силно ограничени количества.

Да, витализираните вина са патент и емблема на Балар, но също толкова важен е фактът, че останалите им вина са със завидно качество. Особено червените от серията K – K като копнеж, като класа, като купаж… Числата след буквата (K1, K3, K5, K7, K9) са свързани със симфониите на Бетовен, сред които нечетните са признати за по-добрите. От серията К се правят малко повече от 2000 бутилки от вид.

Имахме удоволствието да дегустираме актуалните реколти – това са зрели и красиви вина, с прелъстителни аромати, дълбоки, комплексни, но и достатъчно елегантни. Особено ни впечатлиха с финес и характер K7 2018 – единственото едносортово от тях – каберне совиньон, както и 14-годишният бленд 2008 (мерло & каберне совиньон & сира) от колекцията на г-н Върбанов – напълно запазено и с изключителни качества, дълбоко и многопластово.

Мъдростта на Балар се проявява в концепцията им да остават максимално близо до характера на гроздето и неизменната им цел всяка година виното да повтаря или надминава като качество предходната реколта. В години, когато гроздето не е на нужното ниво (например 2010 и 2014), изобщо не правят вино. Клишето, че виното се ражда на лозето, е истина!, казва ни Димитър Върбанов. 

Балар имат още много задачи по пътя си – особено що се отнася до витализираното вино, но пътят определено е вълнуващ, нестандартен и многообещаващ.

 

По темата работиха: Вили Гълъбова, Веселина Маринова, Ефросия Благоева, Ирина Софранова, Юлия Костадинова
Снимки: ДАРСС