Начало - Статии и новини - Акценти - Когато винените бутилки проговориха
Акценти
   

Когато винените бутилки проговориха

24 август 2021, Марина Караконова

Някъде към 1700 г. италианският ботаник Пиетро Антонио Микели сложил върху бутилката си вино нещо, което в голяма степен наподобявало днешните хартиени етикети. На нещото той изписал една дума: вердикио. Явно е смятал, че сортът е напълно изчерпателна информация.

От това самотно вердикио са минали векове, през които постепенно към сорта започнали да се добавят и родното място на виното, рождената му дата, името на създателя му или начина, по който го е направил. Все по-ясно ставало, че етикетът е първият разговор с виното, от който зависи дали ще продължат взаимоотношенията, или ще прекъснат.

От днешна гледна точка наблюдаваме как етикетите разгърнаха семантиката си и от еднословни визитни картички се превърнаха в разказвачи на истории. Ама буквално.

Парадоксално е, че из цялото море от етикети историите им се свеждат до две: едните разказват за виното като феномен, другите ни убеждават в неговите ползи.

Може би най-популярният разказ е този за виното като произведение на изкуството. Уайнмейкърът е творец, твърдят много винени етикети, точно толкова, колкото е и композиторът или художникът. Може би най-буквалната изява на това твърдение става през 1945 г., когато на барон Филип де Ротшилд му хрумва революционната идея да превърне етикета си в платно и всяка година да кани различни художници да го запълнят. Включват се Пикасо, Кунс, Уорхол, Дали, Миро… Всички рисуват по три теми: овенът – символът на шатото, насладата от пиенето на вино и лозята.

Като стана дума за лозята, те са част от друг разказ – дори виното да е аксесоар на градската среда, то е продукт на селото и дар от природата. Това ни казват всички етикети с идилични изображения на шатото или избата, заобиколени от безкрайни лозя.

Колкото до старинните шрифтове и фамилните гербове, те ни напомнят, че виното е време, древност и традиция, създавана с поколения.

Но дали всички тези усилия за култивиране на природа, трупане на знания, труд и съзидание с векове биха стрували, ако не съществуваше една друга голяма приказка – тази, че виното е субстанция на щастието? Виното е празник, бягство от ежедневието, то ни преобразява във фриволни бохеми. Тук обичайно на помощ идват изображенията на самите богове, били те Дионисий или Бакхус, всякакви панове и сатири, които обещават велики веселби. И кой по-добре да ни го разкаже като във филм от Франсис Копола и етикетите на неговия Director's Cut каберне совиньон с дявола в разюздан танц?

 

Всички тези истории няма да спрат да бъдат разказвани, защото са универсални, защото това са митологиите на виното, ако щете, това са винените клишета. Но нали клишето в крайна сметка е проверена истина?

Тук на сцената се явява едно ново поколение – с ясно очертани ценности, вкус и претенции. И няма как да бъдат пренебрегнати, след като именно на т.нар. милениуми вече се дължат над 40 процента от световните продажби на вино. Индустрията се съобразява с техните предпочитания и именно заради тях историите си останаха, но се промениха. Милениумите не обичат клишета, те имат интерес към фрагментарните, малки и лични истории – тези, които са уникални, не универсални. Или онези, които ще отличат едно вино от океана с останалите. Всеки по-интригуващ детайл от историята на уайнмейкъра например може да им е по-важен от това какво е направил.

Така започнаха да се появяват все повече етикети, посветени на малкото, частно пространство около виното: собствениците на американската Brengman Brothers посветиха своя Block 65 Blend на покойния си брат, който през 70-те години на ХХ век е бил сред най-силните играчи на футболния клуб на Eastern Michigan University. Фланелката му е била с номер 65, виждаме и силуета му на задния етикет. На снимката на Park Farm’s Daisy Girl виждаме симпатичното куче на собственика, което всеки ден може да бъде намерено пред избата.

Librottiglia, както показва и името, предлагат вината си направо с миниатюрна книжка с разказ. Ti amo. Dimenticami. (Обичам те. Забрави ме.) от бразилката Режина Маркес Надаис е любовна история, която очевидно най-добре илюстрира тяхното небиоло Roero.

Лондонските Renegade стигат още по-далеч, като разказват историите на най-ценното във Великобритания: хората. Стари, млади, във всички цветове, безработни, работещи, транс или гей… без значение.

Совиньон бланът е Кайра, която живее в Хакни и работи в звукозаписна компания. Пет-натът Джейми е мустакат бръснар. На етикетите им са фотографии в близък план на очите на Кайра или Джейми. Стига да живеете в кралството, този месец може да кандидатствате да станете лице (очи) на някое от вината на Renegade. А фактът, че виждаме все повече етикети с фотографии за сметка на илюстрациите, също има своето обяснение: фотографията гарантира максимална достоверност и автентичност.

И така стигаме до края на 2017, когато етикетите… проговориха. Технологията Augmented Reality (AR), наричана още добавена или обогатена реалност, комбинира реалния и виртуалния свят. С нея печатните материали оживяват в едно ново, интерактивно измерение. С други думи, печатната снимка се превръща в анимирано изображение или видео.

Пионерът е австралийският бранд 19 Crimes. Всяка бутилка на 19 Crimes представя съществували британски осъдени от XVIII век, изпратени на заточение в Австралия. Нужна е само апликация, която да ги накара да оживеят и да разкажат историята си. Ето го ирландеца Джон Бойл О’Райли, попаднал в каторга през 1867 г. като бунтовник, днес почитан като поет и герой. На друг етикет Джейн Кейстингс, майка на 4 деца, признава кражбата си и умолява съдията за снизхождение само за да получи накрая присъда от седем години тежък труд.

Серията The Walking Dead Wine представя четири вина, на чиито етикети оживяват постапокалиптични зомбита.

Следва проектът Ask the Doggfather на Snoop Cali Red, на което се появява холограма на рапъра Снууп Дог.

Уайнмейкърката Марго ван Ставерен разказва върху етикетите на своите калифорнийски вина от Chateau St. Jean за това как среща бъдещия си съпруг в лозята и че най-хубавите вина са тези, които са направени за двама.

Отново с платформата Living Wine Labels Beringer Brothers припомнят историята на предците си, братята Якуб и Фредерик, които преди 150 години пристигат в Щатите от Германия и основават своя винарна и дeстилерия в Напа…

Разбира сe, освен всичко останало това ново поколение говорещи етикети са част от времето, в което винените етикети, и далеч не само, разчитат на всякакви нови технологии, за да привличат внимание и да изпъкнат пред конкурента. Дори да се окажат мимолетна мода, едно е сигурно – етикетите няма да спрат да разказват.