Малко цифри и мисли след DiVino.Taste 2023

В първите три дни на декември проведохме 12-ото издание на DiVino.Taste. Наричаме го Форум  на българското вино или Изложение, но то си е Празнично събитие, което всяка следваща година е все по-мащабно и значимо. Основната причина за това е, че българските винари - собственици, енолози и други членове на компаниите производители припознават DiVino.Taste като мястото, където не само представят най-отбраните си и интересни вина пред широката винолюбителска публика, а и се събират заедно под един покрив за три дни, за да пробват взаимно творенията си, да обменят мнения, идеи и болки. И тази година Форумът на българското вино събра винари от всички краища на България и от всички поколения: от най-опитните и доказани професионалисти до прохождащи уайнмейкъри и собственици на малки нови проекти. И още повече се затвърждава впечатлението, че българските винари са широко скроени, способни и целеустремени хора, а това вещае светло бъдеще на бранша, колкото и да е трудна борбата за пазари и признание - и у нас, и извън страната.

Не е чудно, че това беше най-посетеното издание на изложението и по всеобщо мнение публиката този път включваше доста нови, различни и по-млади посетители, което само може да ни радва. Защото стремежът на всички ни - и производители, и организатори, и партньори, е да привличаме все по-широк кръг от винолюбители и да задълбочаваме и развиваме винената култура, нали? 

В току-що отминалото издание на DiVino.Taste участваха 96 производители на българско вино - с 15 повече от миналата година. Ветрилото е широко разтворено: от винарни с около 100-годишна история до съвсем нови проекти, чиято първа реколта е 2022; от много големи компании с продукция надхвърляща 5 млн. бутилки годишно, до най-малки занаятчийски производители с по няколко етикета и серии от 500-700 бутилки, а в някои клучаи и по-малко. Мащабите имат значение, но не и за качеството. И едните, и другите могат да се похвалят с впечатляващо добри вина.

Трябва да поздравим дебютантите (цели 10!), които предложиха многообещаващи продукти!

В статистиката няма изненади: от 605 представени за дегустация вина, 338 са червени, 172  - или два пъти по-малко - са белите, 68 са розета, едва 10 са пенливите (вкл. пет-нат), 7 - оранжеви и едва 4 десертни. Допълват ги 6 плодови вина от малини, ягоди, череши, ябълки. Всички изложители и техните вина може да видите на taste.divino.bg или в мобилното приложение DiVino.Taste.

Ако погледнем разпределението на винените изложители по региони, то Източна Тракия води с 18 винопроизводители, следвана от Долината на Струма и Западна Тракия & Розовата долина с по 16, Сакар & Източни Родопи и Северно Черноморие - с по 10, Северозападна България и Южното Черноморие - с по 8, и Централната Дунавска равнина, представена от 7 винарни. Бройката допълват три национални проекта. 

Въпросът за винените региони и ролята на произхода за виното беше акцент в това издание на DiVino.Taste. Защото у нас това е един истински наболял проблем за бранша. Няколко от майсторските класове в паралелната програма бяха свързани с темата, а право в целта бе класът на Марин Атанасов от Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). 

Ако може накратко да се обобщи, неговата теза е, че за да има разпознаваема и престижна самоличност, българското вино се нуждае от внимателно обмислено и прецизно райониране, което да отговаря на разнообразието от територии с различен релеф, климатични, почвени особености и други фактори, водещи до драматични различия в крайния продукт. Правилното райониране е важно не само за представянето на вината пред клиентите, които търсят гаранции за качество и постоянство, но и за самото развитие на регионите в страната. А най-голям интерес имат самите производителите и по света именно те са активните при определянето на винените райони и наименованията за произход.

Майсторският клас завърши с думите на Ивана Мурджева, юрист и член на БАВП, която сподели, че България се движи 10 години след останалите винени страни - особено по отношение на законодателството. В Европа апелациите (създадени и контролирани от самите производители) вече се обвързват и с екологични, устойчиви и социални практики. В България е по-смислено усилията да се насочат не просто към догонване, а към революционни промени. Но производителите ще трябва не само да са активни, но и да бъдат готови на краткосрочни трудности, за да им е лесно в дългосрочен план.

Дали до следващото издание на DiVino.Taste ще има някакво сериозно движение по отношение на виненото райониране у нас, предстои да видим.

Форумът на българското вино ще се проведе за 13-и път от 29 ноември до 1 декември 2024 година!

Пожелаваме на всички от света на българското вино, на нашите изложители, спонсори и партньори, а също и на хилядите винолюбители да имат светли и радостни празници с много хубаво вино!

 

Още снимки от събитието ще бъдат качени след седмица на taste.divino.bg.