Опознай българското вино, за да го обикнеш!

В последните години все повече статии за винения туризъм в страната ни се публикуват от неспециализирани медии, но голяма част тях все още привличат вниманието на читателите си с клишета като Има ли почва виненият туризъм у нас. Неотдавна един туристически сайт озаглави публикацията си България ще развива винено-кулинарен туризъм. Това определено помага виното и преживяването, свързано с него, да достигне до по-широк кръг хора, но е разочароващо, че въпреки развитието на винения туризъм в последните 10 години все още за него се търси почва и остава непознат за голяма част от местното население, медиите, дори властта.

Всъщност първи стъпки във винения туризъм в България правят винпромите Дамяница, Димят - Варна, Осмар и Винпром Лясковец през 90-те години на ХХ век. За пионер се смята Винпром Лясковец и все още колеги в бранша говорят с благоговение за Йорданка Голакова. След 2001 г. са създадени няколко тематични клъстера и се развиват няколко лъча за винен туризъм. И днес в интернет пространството могат да се намерят идентични програми за винени турове в сайтовете на туроператори, въпреки че някои от гореспоменатите винпроми от години не съществуват или са затворени за посетители.

Активното развитие на винения туризъм започна около 2010, а причина за това е европейското финансиране, благодарение на което много малки изби се появиха, други инвестираха в подобряване на базата си и изграждане на туристическа част.

Към 2020 в България има 317 изби, а около една четвърт от тях предлагат винен туризъм. Именно до тези изби беше изпратена Национална анкета за състоянието на винения туризъм в България, създадена от адвокат Ивана Мурджева (Кантора Вино, водещ на рубриката Вкусът на истината по БНР Христо Ботев), доц. д-р Илинка Терзийска (катедра Туризъм към Стопански факултет при ЮЗУ Неофит Рилски), Гавраил Гавраилов (психолог, тогава изпълнителен директор на Организация за управление на Тракийски туристически район) и от мен, автора на този кратък анализ (енолог и винен гид). 45% от тези изби отделиха време да отговорят на 23 въпроса.

Виненият туризъм е считан за най-бързо развиващия се туризъм в последните години не случайно, а въз основа на изследвания и проучвания както сред винарските изби, така и сред туристите. Ежегодно организации в бранша в по-развитите в това отношение страни публикуват статистики за актуалното състояние на винения туризъм, които освен за анализ на динамиката на развитието му служат и за популяризиране на страната като предпочитана винена дестинация. В България такава статистика би помогнала на бранша да заяви своето категорично място на туристическата сцена, да има основание да изисква от местните и държавните власти по-добра реклама на страната като винена дестинация и да се работи по подобряване на инфраструктурата и обособяването на винарските региони като туристически.   

Според резултатите от проучването една трета от анкетираните в него изби започват предлагането на винени дегустации преди 2010 г., една трета след 2015 г. и една трета – в периода между 2010 и 2015 г. Останалите няколко изби са стартирали през 2020.

Запитани за туристическите услуги, които предлагат, всички изби посочват обиколката на винарската изба и дегустацията на вино, което го прави задължителен елемент в посещението, а две трети от избите посочват и визита на лозовите масите. Само една трета от анкетираните винарни предлагат настаняване в собствена леглова база. Изненадващ и радостен е фактът, че 80% от избите са посочили, че предлагат дегустация на вино в комбинация с местни храни, което се оказва силно търсено от туристите.

В началото на 2021 Гергана Тодорова и аз (екипът на Wine Tours Bulgaria-онлайн платформа за винен туризъм) проведохме онлайн анкета сред винени любители, в която се включиха 231 души, за да се анализира поведението на най-желания винен турист. В края на същата година завършихме проучването си с последната анкета, но този път сред туроператори в България. Резултатите от нея не са включени детайлно в тази статия, но като цяло техните отговори до голяма степен се припокриват с тези на винените любители.

Съпоставяйки горепосочените резултати с тези на винените туристи, виждаме, че те до голяма степен се припокриват. Запитани кое най-силно ги привлича като туристи, 175 души посочват дегустацията на вината, следвана от цялостното преживяване със съчетанието на храната с вино. 122 искат да опознаят историята, природата и винопроизводството в региона и само 81 души посочват наличието на хотелска част и СПА към избата като силен притегателен елемент.

Наличието на хотелска част дава преимущество, но не е задължително условие една винарска изба да привлича голям брой туристи. Но липсата на възможности за настаняване в региона може сериозно да повлияе на туристопотока, ето защо изборът на локация на винарска изба, особено ако в плана за развитие е заложен винен туризъм, трябва да бъде съобразен с туристическия характер на региона и неговата достъпност.

От рекламна гледна точка виненият туризъм има едно голямо предимство и то е, че самото вино предизвиква интереса на винения любител да посети дадена изба. И докато тази реклама е офлайн, то търсенето на информация за избата е онлайн. За популяризиране на своите услуги в туризма 95% от избите разчитат на профили в социалните мрежи, 80% – на собствен уебсайт, 70% разчитат на участие в тематични винени изложения. В Южна България 60% от избите  са ползвали или ползват услугите на блогъри, влогъри и инфлуенсъри, а на север и по Черноморието все още никой от анкетираните не се е доверил на това. По-малко се залага на реклама в електронни медии, най-малко на класическата реклама в печатни издания, а както ще видим в отговорите на винените любители, именно те са сред едни от посочените канали за намиране на информация и събуждане на интереса.

Запитани какво привлича интереса на винените туристи да посетят дадена изба, най-голям брой от анкетираните посочват статия за избата във винен и/или туристически блог, изненадващо следван от новината за награди от международни винени конкурси. Третият най-често даван отговор е статия за избата във винено и/или lifestyle списание, след което се нареждат публикациите на винени и/или други инфлуенсъри.

Що се отнася до информацията, която търсят за винарски изби, които да посетят – най-често винените  любители се ровят директно в сайтовете и социалните мрежи на самите изби. Прави впечатление, че пандемията и ограничените възможности за продажба на вино в ресторантите повлияват позитивно на дигиталното представяне на избите. Масово сайтовете на винарните са осъвременени,  социалните им мрежи са по-активни от всякога, все повече изби имат онлайн магазини и информация за туризма, който предлагат. Именно липсата на  информация за дегустациите обаче е посочена от най-много хора като препятствие.

Второто място като източник на информация за посещения в избите заемат електронните медии – винените сайтове/блогове и платформи за винен туризъм. На трето място е препоръка от познат (най-добрата и безплатна реклама), следвана от  страниците на каталози като DiVino Guide и КА&TA. 54 души предпочитат да използват регионалните туристически карти, които към момента на анкетата бяха 3. От средата на юни 2021 е факт и новата туристическа брошура на Южен Сакар. 48 отговора има и за книги за винен туризъм, като Винени маршрути.

Трябва да се отбележи, че винените любители, които участват в анкетата, са българи. Най-вероятно, ако се направи подобно проучване сред чуждестранни туристи и по-конкретно индивидуално пътуващите, първият отговор би бил Намиране на информация на английски език, което може да се посочи като една от спънките много от избите в България да са невидими за чужденците. Според статистиката в по-голяма част от избите българските туристи доминират. Една значителна част от чуждестранните туристи в България пристигат на организирани групи с програма от туроператор, но не са малко и самостоятелно пътуващите, които посещават предимно по-големите туристически градове и околностите.

Ако анализираме резултатите от проведената анкета сред избите, можем да обобщим, че при избите, които посочват най-голям брой туристи годишно, респективно най-голям брой продадени вина на място в избата, чужденците имат превес над българските туристи. Именно тези изби посочват най-голям процент туристи (50%) вследствие на  партньорство с туроператори (Тракийска низина), следвани от Черноморието и най-малко по Долината на Струма. Всъщност туроператорът е като дистрибутора на вино – той разпространява туристическата услуга на избите, рекламира я сред по-широк кръг потребители, организира ги да посетят избата и, разбира се, печели от това. Но най-много позитиви има самата изба, която освен туристическата услуга, ще продаде и вино от избата, а в много от случаите ще даде контакт на партньор – вносител на виното в страната, от която са чужденците. Ето защо е важно отношението към партньорите да бъде еднакво.

Що се отнася до българските туристи 193-ма от анкетираните предпочитат да посетят винарска изба индивидуално, със собствен транспорт, което, както се очертава, е и тенденция в следващите години. Вторият най-посочван отговор е Организиран винен тур от туроператор, но само за вас (група от познати), следван от  Организиран винен тур, споделен с по-голяма група туристи. Само 17 пътешественици биха се доверили да Наемат винен гид, който прави резервациите и/или ги придружава в пътуването с техен транспорт. Може би изборът на пътуване с туроператор и/или винен гид ще им спести препятствията, които са посочили в един от последните въпроси от анкетата.

Като най-големи спънки в намирането на информация и като цяло във винения туризъм винените любители посочват в низходящ ред: липсата на информация в сайтовете на избите относно възможностите за дегустации, последвана от невъзможност за посещения в почивните дни, липсата на табели по пътя, липсата на места за настаняване в близост, лош път, изискването за предварителна резервация, липса на отговор при запитване по имейл или обаждане, липса на ресторант в близост и др. Онова, което до голяма степен не зависи от избите, като състоянието на пътищата и табелите, не може да се коригира лесно. Всичко останало е въпрос на организация, която трябва да бъде поверена на отделен човек, ако избата наистина иска да бъде успешна в туризма и в продажбите на място. Всичко останало е компромисно решение и води до пропуснати ползи.

Виненият гид масово се пренебрегва от избите и се разчита на силите на собствениците или на технолога да посреща туристи. Несъмнено присъствието на някой от тях по време на посещение прави силно впечатление, но то в никакъв случай не трябва да е задължително условие. Наемането на винен гид е инвестиция, а не разход. Именно той трябва да бъде ангажиран с посрещане на туристи в почивните дни, а да почива в делничните, когато има кой да го замести. Да привлича партньори в туризма, правилно да комуникира с човека, който поддържа сайта и социалните мрежи, а ако е достатъчно компетентен, да стане този човек. Да намира както места за настаняване в региона, с които да си партнира, така и кетеринг фирми и местни производители на храни. Да работи за развитието на региона. Да отговаря бързо на запитвания и да приема резервации. Да представя избата и вината ù пред туристи и на винени изложения. Да води статистика и да помага в анализирането ù. Не случайно избите с най-голям процент посетители са посочили, че имат нает човек за винен гид.

Виненият туризъм в България продължава да се развива. Той отдавна е намерил своята плодородна почва. Все повече винарски изби предлагат преживявания като работилници за вино, йога сред лозя или бъчви, винени пикници, винени велотурове, участия в гроздобер, винени и гурме дегустации. Виното е емоция! Остава ни само да накараме все повече хора да преоткрият тази емоция!