Отмиращите тайни на хубавия син Дунав

Константин Христов, автор на тази статия, е част от екип на WWF България. WWF e една от най-големите и най-ефективни международни природозащитни организации, която работи в близо 100 държави.

Снимки: WWF

Обитавали река Дунав през последните 200 млн. години, днес есетрите са на ръба на изчезването.

 

С водосборен басейн от над 800 000 кв. км и преминаваща през териториите на цели десет държави, Дунав е втората най-дълга река в Европа и със сигурност най-емблематичната на континента. Заради своите приказно красиви крайречни гори, пасторални пейзажи и неповторими залези през вековете реката не случайно се превръща в любима муза за писатели, художници, музиканти и режисьори от всички краища на Стария континент. Днес по течението на хубавия син Дунав са скътани повече от 70 национални парка и 1000 Натура 2000 зони с непокътната природа и удивително биоразнообразие. 

Формирайки разнообразни екосистеми от изворите си в Шварцвалд чак до делтата на Черно море, реката е дом на огромен брой редки и изчезващи животни. Бреговете и водите  са дом на бозайници като бобър, видра, дива котка, лалугер, степен пор, добруджански хомяк, а стотици видове птици, сред които пеликани, чапли и корморани, образуват впечатляващи колонии в нейните заливни площи и влажни зони. В бързо течащите води на Дунав плуват и над 40 вида риба. Едни от най-интересните обитатели на реката обаче безспорно са древните есетри. Те пазят нейните тайни в продължение на над 200 милиона години.

Крехкият баланс на дунавските есетри

Есетрата е древна мигрираща риба, стигнала до наши дни от времето на динозаврите. За съжаление днес тя е на ръба на изчезването. 25 есетрови вида обитават крайбрежните води, реките и езерата на северното полукълбо, а долното течение на Дунав е съхранило последните популации на шест вида есетри в Европейския съюз. 

Археологически и изотопни данни сочат, че връзката между тях и човека датира още от среднокаменната епоха. Освен че ловът на есетри е играл основна роля в икономиката на местните общности по средното и долното течение на Дунав, тези риби са заемали централно място в култовите и погребалните практики на тогавашните хора. Те полагали тялото на починалия успоредно на реката, с глава, ориентирана надолу по течението. Според вярванията мигриращите към Черно море есетри ще носят душата на покойника по пътя си и след това ще я върнат обратно на следващата пролет. В района на Лепенски вир са открити и хибридни статуетки, изобразяващи получовек-полуесетра.

През столетията тези риби винаги са имали важно значение за поминъка по реката. Още в хроники от XI век се споменава за най-голямата есетра – моруната, с която е осигурявана съществена част от провизиите на войските по Горен Дунав на територията на днешна Австрия.

Освен това есетрите играят важна роля и като индикатор за здравето на речните екосистеми. Те живеят най-вече в Черно море, като мигрират нагоре по течението на Дунав, за да хвърлят хайвера си, разказва ихтиологът Стоян Михов, ръководител на практика Води във WWF България. В миналото тези риби са достигали дължина до 4,5 метра и възраст до 100 години. Поради късната си полова зрялост и жизнен цикъл, наподобяващ човешкия, те са особено уязвими, а възстановяването на популациите им отнема десетилетия.

До XIX век, за да хвърлят хайвера си, гигантски есетрови риби мигрират по Дунав чак до Германия и на тях разчитат много рибарски общности по течението на реката. В наши дни обаче пет от шестте местни дунавски видове се определят като критично застрашени. Това са моруната, руската есетра, шипът, пъстругата и атлантическата есетра. Единствено популациите на чига в момента се стабилизират, но за разлика от другите есетрови видове те живеят изцяло в сладки води и не мигрират от Черно море. Днес есетрите са вписани в Червената книга на световно застрашените видове на Международния съюз за опазване на природата. А основните заплахи за тяхното оцеляване са загубата на местообитания, блокирането на миграционния им път и най-вече – бракониерството.

Риболовът по Дунав

Риболовният сезон на дунавските рибари традиционно започва от края на март и трае до падането на първия сняг, като обикновено свършва на Никулден. От стари времена, когато излизали в реката, рибарите особено много се тревожели за времето, тъй като от него зависел и техният улов. Безпокоял ги, например оранжево-кървавият залез, защото предвещавал буря и силни ветрове на следващия ден. Те разграничавали и ветровете със следните имена: долнякът духа от устието на Дунав и носи лошо време и големи вълни; горнякът идва по течението на реката и вдига вълни по брега; най-благоприятен е южнякът, който започва привечер и спира при изгрев слънце. Тогава рибарите излизат масово в реката, тъй като рибата се движи близо до повърхността на водата и лесно попада в мрежите.

След 1907 г. майсторите лодкари в Тутракан започнали да строят лодки от ребра, обшити отвън с тънки дъски. Поради това те били много леки и удобни за риболов. Лодките се изработвали с различен брой ребра в зависимост от това с какви уреди ще се ловува. Такива лодки се конструирали едва няколко години, докато през 1910 г. майсторът Чориков усъвършенствал техния дизайн и създал прочутата рибарска лодка, добила популярност под името тутраканка.

Рибарите сами изплитали мрежите и стъкмявали от дърво и тръстика уредите си за риболов – съществена част от поминъка на рибаря, която запълвала студените зимни месеци, през които не се излиза в реката. Жените на рибарите също играели важна роля. Те предели с вретено и усуквали конците за направата на мрежите.

Рибарският живот винаги е бил съпътстван и от много знамения и обичаи. Сред най-важните дни в годината например бил този на първия улов. Дори и времето да се окажело неподходящо, рибарите не се прибирали по домовете си, а оставали край брега. По традиция сезонът се открива с тържествен водосвет на пристана, а след това всеки от рибарите взима част от светената вода и поръсва своята лодка и мрежите си. Част от животворната течност се поставя пред домашната икона на свети Никола – покровителят на рибарите, на който обикновено е посветено специално място във всеки традиционен рибарски дом.

С годините обаче риболовните съоръжения еволюират и позволяват улова на много по-големи количества риба, което влияе върху стабилността на местните популации. Запасите от мигриращи риби в големи водни басейни сложно могат да бъдат измерени. По тази причина задълбочен мониторинг на есетровите популации в Дунав през годините не е правен. Въпреки това намаляването им е ясно документирано от драстичния спад на улова. 

Още в началото на XVI век уловът на моруна в средното течение на Дунав намалява, а през XVIII век риболовът на мигриращи есетрови риби в Горен Дунав изцяло замира. Долното течение на Дунав продължава да бъде последната крепост на есетрите до рязкото им намаляване през последните десетилетия. В България общият годишен улов спада от 63,5 тона през 1940 г. до 25,3 тона през 1995 - 2002 г. В Румъния той намалява от 1144 тона през 1940 г. до по-малко от 8 тона през 1995 г. Причините за това са различни. Липсата на познания и информация е довела до най-важната от тях, а именно – свръхуловът.

Хайверът – ключовият фактор за свръхулова

Макар че и месото от диви есетри е търсено като деликатес, основната причина за свръхулова всъщност е високата икономическа стойност на техния хайвер. Черните пазари в целия регион са в разцвет, а незаконен хайвер от България и Румъния може да се намери в редица държави - членки на ЕС. През 2011 г. доклад на TRAFFIC, изготвен за WWF, разкри общо 14 случая на иззет незаконен хайвер с български и румънски произход между 2000 и 2009 г. 

В опит да спре негативната тенденция на свръхулова през 2000 г. Украйна стана първата страна в региона, която обяви пълна забрана за улов на есетри. Оттогава, ако такива риби все пак бъдат хванати като съпътстващ улов, те трябва да бъдат освободени живи или мъртви, а риболовният кораб – да информира местните власти за вида и размера им. Румъния и България последваха примера на Украйна съответно през 2006 и 2011 г. Забраните и в двете страни са в сила до 2021 г. През 2005 г. Сърбия въведе пълна забрана за улов на пет вида есетри, а от началото на тази година тя вече включва и чигата, която доскоро можеше да бъде ловена на територията на западната ни съседка.

Въпреки забраната бракониерството продължава да бъде широко срещано и това става ясно както от разговорите с рибари и инспектори по риболов, така и от незаконното оборудване за улов на есетри, което редовно се изземва. Доказателствата се съдържат в първото по рода си проучване на пазара на хайвер в Румъния и България, проведено от WWF през 2011-2012 г., разказва Стоян Михов от WWF.

Според доклада провеждащите проучването са имали няколко възможности да закупят незаконен хайвер в Румъния и България, а два ресторанта са настоявали, че предлаганият от тях хайвер е от диви дунавски есетри. Освен това събраните 30 проби показват ясни нарушения на разпоредбите за етикетиране и регламентите на Европейския съюз за търговията с дива флора и фауна. 

Професия есетров адвокат

В борбата си срещу бракониерството WWF създаде нова професия – есетров адвокат. Най-общо той представлява връзката между рибарите и институциите, които отговарят за опазването на есетрите. Работата на есетровия адвокат далеч не се вписва в обичайните часове от 9 до 17. С тази отговорна роля във WWF се е нагърбил Веселин Коев, който вече е свикнал да посещава рибарите по течението на реката по тъмно, да им гостува във фургоните, които често нямат електричество, и да разговаря с тях до полунощ. Ето какво споделя той за своята работа:

При рибарите зависи в какво настроение са, дали са хванали риба и т.н. Може веднъж да проведеш добър разговор, а следващия път въобще да не искат да говорят. Трудно е да уцелиш момента. Първите посещения бяха много изморителни. Първоначално всички рибари се стряскат, като чуят за есетри, защото, както обичам да се шегувам, всеки от тях иска да хване бабата на голямата есетрова риба, защото там е големият хайвер. Но знаят, че не е разрешено и дори ги е страх да признаят, че са ловили есетри преди въвеждането на забраната.

С течение на времето Веселин печели доверието на местните рибари. Малко по малко те започват да осъзнават защо, хващайки есетри и унищожавайки вида, обричат на гибел собствения си поминък и този на целия регион в дългосрочен план. Затова започват с удоволствие да му съдействат в работата. Веселин с усмивка разказва за промяната в тяхното отношение:

Да отидеш в рибарските села е все едно да се върнеш поне 100 - 150 години назад. Всичко е едно такова примитивно. Те нямат осветление по фургоните, нямат вода, но самите хора са добри. Някои живеят с месеци покрай Дунава без телевизия, без радио, някои губят връзка със света. Като отида при тях обаче, любезно ме канят да седна, не ме пускат да си тръгна, без да съм опитал от тяхната рибена чорба.

Веселин обаче е твърдо убеден, че макар и важна, работата с рибарите съвсем не е достатъчна. Според него основният проблем е пазарът, където никой не контролира произхода на есетровите продукти.

Съществуват доста ресторанти и рибарски магазини, в които се продават есетрови риби. Не се намират навсякъде, но в големите градове край Дунава има. За съжаление продуктите невинаги имат етикети и не можем да проследим откъде идват. Всеки рибар, който продава, е длъжен да даде на търговеца документ за произход – откъде е хваната рибата. Но не всички го правят, възмущава се Веселин. Рибарите споменават, че доста известни личности се интересуват от есетрови риби. Не споделят имена, но това безспорно е интересен факт. Пазарът е определящ. Ако има търсене, хората ще ловят, ако няма – няма да ловят.

В резултат от намалелите запаси забраната за улов, както и благодарение на усърдната работа на WWF, днес добивът на есетри у нас идва предимно от аквакултури. Данните на Конвенцията за международна търговия със застрашени от изчезване видове CITES показват, че за периода между 2010 и 2015 г. България влиза в топ 5 на държавите - износителки на хайвер, добиван в изкуствени условия. Произвеждайки повече от 2800 кг в периода, страната ни се нарежда след световните лидери Китай, Италия, САЩ и Азербайджан. 

Алтернативен поминък за хората по Дунав

Днес 33% от рибните запаси в света са подложени на свръхулов, а според данните от доклада на WWF „Жива планета“ сладководните популации като цяло изчезват с умопомрачителни темпове. Река Дунав не прави изключение... За това немалко допринася и язовир Железни врата. Разположен между Румъния и Сърбия, той е най-големият комплекс с водноелектрическа централа и система от резервоари по цялото поречие на Дунав. Състои се от два основни язовира, построени съответно през 1972 и 1984 г. Те ограничават маршрута на мигриращите риби до едва 863 км, откъсвайки важни места за хвърляне на хайвер в средното течение на река Дунав. В периода 1972 - 1976 г. под язовирната стена са били уловени 115 тона моруна и руска есетра. Следва рязък спад, който достига до едва 37 тона за периода 1980 - 1984 г. От тогава до днес запасите продължават да намаляват.

Във времена на климатични промени, увеличаващо се световно население, както и при нарастване търсенето на риба преминаването към устойчиво производство и консумация е задължително. Само по този начин рибата ще остане ценен източник на храна и доходи и в бъдеще, съветва ръководителят на WWF България Веселина Кавръкова.

Именно драстичният спад в популациите на дунавската риба е сред основните виновници за съдбата на десетки места по поречието на реката. Десетилетия наред те запустяват, а населението им е принудено да търси препитание другаде. Затова WWF подкрепя местните хора да запазят и развият производството на традиционни продукти, а също и да разгърнат туристическа инфраструктура като алтернатива на постепенно отмиращия рибарски поминък. Билкарството, природосъобразното земеделие, екологичният туризъм и устойчивото управление на защитените територии са златните мини на тези икономически изостанали, но надарени с приказна природа местности.

Дунавският регион вече може да се похвали и с изградена мрежа от туристически водачи. 97 гидове от шест страни, сред които и България, преминаха обучение и ще вдъхнат нов живот на редица изоставени места по Дунавската велосипедна пътека между изворите на реката в Донауешинген и делтата.

Целта на WWF е да покаже, че от опазена околна среда може да се печели. Продуктите, произведени по екологичен начин, са благоприятни както за хората, така и за природата, а имат и по-висока стойност на пазара. А за да се създаде процъфтяващ бизнес, далеч не е нужно да се унищожават есетрите и с тях да бъдат погребани хилядолетните тайни на Дунав.