Разходки по дъното на света

Всяко първо пътуване в Израел неизбежно е свързано с вълненията от срещата с библейски места като Назарет, Галилейското езеро, Eрусалим, река Йордан. Нашата обиколка е многолика и разнообразна – освен в светините за християнския свят гостуваме на невероятно сърдечни хора в арабското село Фасута край ливанската граница, където изповядваната религия е гръцки католицизъм; разглеждаме един от петте завода на Израел за обезсоляване на морска вода край Хадера; обикаляме Акра – подземния град на кръстоносците; правим нощна разходка из древноримския пристанищен град Кесария… След Назарет се отправяме и към Мъртво море. А там ни очаква един рай: нарича се Ейн Геди – богат кибуц, оазис, ботаническа градина и спа курорт – място сред пустинята, благословено със сладка вода.

Пътуваме с автобус и се намираме на 200, после на 300 метра под морското равнище. И с всеки километър се спускаме още надолу, към самото дъно на Земята – на -430 м – най-ниската точка на планетата, Мъртво море, точно там, където геоложки се разделят двата континента Африка и Азия. Макар и за официална граница между тях да е приет Суецкият канал, геоложки ги разделя именно Долината на големия разлом. Ние, от израелската страна, сме официално в Азия, но от геоложка гледна точка, оставаме в Африка. Изминаваме километри край телената ограда на Западния бряг на река Йордан – зона, за която от деца слушаме в новините през ден, или всеки ден дори при изостряне на конфликта, който сякаш няма край.

Крепостта на Ирод Велики

Подминаваме Ейн Геди и първата ни спирка е Масада – самотна грамада висока 400 м – скален масив, до който ни изкачва лифт с огромни кабини. Под нас няколко души  пъплят по пътеката пеша – нищо невъзможно, но е средата на деня, слънцето яростно пече и най-лек повей не лъхва над чукарите. Това е Юдейската пустиня – истинска пустош, макар и с насечен, почти планински релеф. Масада е още едно от стотиците антични чудеса в Израел – брулено от горещите ветрове и изпечено от безмилостното слънце самотно плато, издигащо се над Мъртво море.

Античният град-крепост, построен тук от цар Ирод, е известен с масовото самоубийство през 73 г. на еврейските въстаници сикарии, обсадени там по време на Първата юдейско-римска война. Днес крепостта е символ на свободата за юдеите. А епичната история е разказана в четирисериен телевизионен филм от 1981 с участието на големия Питър О’Тул в ролята на командира на десети римски легион Флавий Силва.

Мястото е удивително – както с останките от крепостния град, гениално построения на няколко нива дворец на Ирод, системата от подземни цистерни за вода, която някога са качвали по кози пътеки стотици магарета, така и с гледката: от Масада се откриват половината Юдейска пустиня, цялото Мъртво море и Йорданските планински масиви зад него – библейските земи като на длан. Как да си тръгне човек оттук? Но пък слънцето хич не прощава, въпреки че е средата на октомври. 

В рая

Когато само след 15 минути автобусът ни оставя пред входа на кибуца-оазис Ейн Геди и влизаме по алея, потънала в зеленина и лъхаща на хлад, чувството е наистина райско.

Кибуцът, чието име означава Изворът на козлето, е създаден от група ционисти през 1953. Може да видите стотици стари снимки от онова време – нали в този район на света всичко се върти около водата, та и тук те се спрели на място близо до брега на соленото море, но и край извори на сладка вода – всъщност водата, която извира тук, днес се бутилира и предприятието също е собственост на кибуца, а бутилките вода с марка Ein Gedi са сред най-търсените жизнено необходими стоки в цялата страна. Изобщо това е един естествен оазис с водопади и водоскоци на фона на Юдейските планини – мястото се споменава няколко пъти в Стария завет и се счита, че именно тук край единия от водопадите от сърцето на Соломон е избликнала „Песен на песните“.

Хората, създали кибуца, започват да се занимават със земеделие и тъй като са богопомазани с няколко реколти годишно и с достъп до сладка вода, отглеждат зеленчуци и плодове и ги продават. Всъщност еврейските кибуци (сега 270 в страната), първият от които е основан на брега на река Йордан още през 1890 г., замислени като селскостопански комуни, не предвиждат, че селското стопанство ще се превърне в периферен икономически отрасъл и ще загуби своята привлекателност. Но въпреки променения свят, въпреки немалкото проблеми, свързани със специфичната система в кибуците, те не изчезват и днес една трета от селскостопанската продукция и една десета от промишлеността на страната се дължат на тях. А мозайката им е доста пъстра: кибуците са с различна идеология, има строго религиозни и други по-светски, има бедни, а има и доста богати. Част от тях са съхранили принципа на равно заплащане за равен труд, а други са въвели система на социална защита. Като цяло тези анклави на своего рода чист комунизъм насред капиталистическата реалност определено са впечатляващи.

Конкретно в Ейн Геди луксозният, доста специфичен и единствен по рода си, спа туризъм е изместил земеделието и е основен източник на доходи за жителите на кибуца. От земеделските култури са останали само подредените и изпънати гори с финикови палми – местните твърдят, че по-добри от тукашните фурми не могат да се намерят на пазара. Съществена част от поминъка е и бутилиращото предприятие за питейна вода.

Ейн Геди е и природен резерват със значителни популации от нубийски ибекси (род диви кози, живеещи само в Близкия изток), скални хиракси – гризачи прилични на бобъра, които най-изненадващо се оказват роднини на слона, както и лисици, вълци и още много други диви животни. От старите снимки тук става ясно, че основателите – хора със свръхчовешки хъс, издръжливост и с по една кирка или лопата в ръка – са преобразили някогашните пясъчно-червеникави голи чукари в днешната райска градина, превърната сега в луксозен балнеоложки курорт.

Подобно място на света наистина няма второ, защото тук днес растат над 900 различни растения – местни, ендемични, някои дори библейски храсти и дървета, както и всевъзможни екзотични видове – дарени от всякакви места по света. Който не е бил в Африка, тук може да види истински огромен баобаб – всъщност цели три.

Има растения от Мадагаскар, от Судан, от Южна Африка, от далечна Азия, от Бразилия, откъде ли не: сред библейските са смирна и тамяново дърво, а сред местните видове са екзотики като содомска ябълка, тамариск и моринга, известно като дървото-чудо, което никога не умира. И освен на над 30 различни вида палми човек може да се подиви тук и на необичайна фауна от тропиците в цялата планета. Отделно в кактусовата градина растат над 1000 вида – кактуси и други пустинни растения, и тя е източник на разсади за целия кибуц.

Повечето растения и дървета се напояват капково – с почти невидими за външните хора тънки-тънки маркучета. Счита се, че именно израелците са изобретили капковото напояване… Късно нощем или в много ранна утрин градинари с малки безшумни камионетки, почти като детски играчки, минават по алеите и събират сухи листа, почистват и проверяват напоителните системи.

Според National Geographic Ейн Геди е сред десетте топ ботанически градини в света! Освен това е и единствената официална ботаническа градина, в която живеят хора – живеят на същия комунален принцип, според който са създадени тези съобщества в Израел от самото начало: работят по 40 часа седмично, получават почти еднакви заплати (пазят в тайна размера им, разбира се) – някои младежи, родени тук, се преместват в Ерусалим, в Тел Авив или в чужбина, част от тях обаче след време се връщат, за да възпитат децата си в кибуца… Според местен жител, който ни разказва историята си, никъде по света няма подобно спокойствие и ясни взаимоотношения, липса на рискове и възможност децата да се възпитат в дисциплина, труд и творческа работа, както тук. Ето защо заедно с жена си и трите си деца той изоставя доста богатия си и уреден живот в Щатите и се връща да работи и живее в Ейн Геди. Други обаче напускат завинаги.

Разказват ни, че външни хора могат да се заселят тук само ако докажат, че с уменията и професията си могат да бъдат полезни за живота на общността от около 600 местни жители. 

Настанени сме в елегантни и комфортни къщи, масивни бунгала – всяко с малка тераса, потънала в зеленина. Прекарваме няколко часа в елегантния спа център с вътрешен басейн, напълнен с вода от Мъртво море, и външен – по-сладководен. Предлагат се, разбира се, всякакви лечебни процедури. Късно вечерта групата ни бавно се наслаждава на питиета и тихи приказки край баобабите в така наречения Baobar.

В онзи момент е някак абсурдно, че ни обединяват алпийските ски – един спорт, който природно и психологически е на другия полюс спрямо юдейските земи. Но сме тук именно по покана на Израелския ски клуб на журналистите – да, има скиори и в Израел, има дори един ски център в страната – в планината Хермон, на границата с Ливан. Така или иначе всички жадно поглъщаме безкрайно интересните истории за тези земи и старозаветните гледки.

Море или желе, а може би тесто за палачинки?

На другия ден ни чака среща с Мъртво море – едно от най-смайващите места на Земята. Човек винаги има очаквания, нали? Е, опитайте се да нямате никакви очаквания към съприкосновението си с Мъртво море. Усещането не може да се сравни с нищо познато - нито със слабо соленото и свежо Черно море, нито с доста соленото и лазурно Средиземно море, нито с друг воден басейн.

Съдържанието на сол в тази вода достига до 34%, при положение че наситеният солен разтвор е 26%! На практика това означава, че водата на Мъртво море е около 10 пъти по-солена от тази на Атлантическия и Тихия океан. Черно море пък е със солно съдържание от едва 1,7%. Заради екстремната соленост затвореното езеро между Йордания, Израел и палестинския Западен бряг, намиращо се на 430 м под морското равнище, е наречено мъртво – тя не позволява във водите му да живеят нито риби, нито други организми с изключение на откритите в последните десетилетия оомицети и висши гъбични.

Дъното и брегът непосредствено до водата са твърди и леко бодливи, тъй като са съставени от постоянно отлагащи се солни кристали. Допирът не е съвсем като с вода – по-скоро приятен топъл гел или редичко тесто за палачинки. А може би това е преувеличение – но удоволствието при всички случаи е специфично; ако загубиш за кратко дъно и няма за какво да се хванеш, са нужни внимателни усилия и съсредоточени движения, за да възстановиш контрола върху тялото си. Добре е човек да влиза във водата само ако няма никакви драскотини по кожата и сериозно да внимава да не попаднат пръски вода в очите или устата му. За плуване и дума не става, единствената възможност е лекичко да полегнеш в солените прегръдки на водата и да се удивляваш и наслаждаваш на пълната липса на гравитация. Но едно по-невнимателно движение те преобръща и трябва мигновено да затвориш плътно очи и уста.

Трудно е за вярване, но попадаме на един от малкото дни в годината, когато в Мъртво море има вълни. Не си представяйте мощни талази, които те захлупват с плашещи блъсъци – просто кротки пенливи синджири се търкалят към брега. Все пак ни предупреждават да не се отдалечаваме – разстоянието до йорданския бряг е едва 15-ина километра.

След забавната и предизвикателна хиперсолена баня на брега следва и друга процедура – мазане с лечебна кал, изсъхване на слънце и дълго отмиване на калта на сладките душове. Два-три дни след тези блажени процедури кожата е  като бебешка – нали именно заради ефикасното лечение на псориазис и други кожни болести тук идват балнеотуристи от цял свят.

През последните 25 години обаче нивото на водите на Мъртво море е спаднало с 25 метра и разрушителните процеси, дължащи се на намалелите водни ресурси, набират сила. Вече е ясно, че причина за забързания процес е главно човешката дейност – най-вече отклоняването на част от водите на река Йордан. Всяка година нивото на това свръхсолено езеро спада средно с 1 метър, което логично би довело до екологична катастрофа. Спадането на нивото на подземните води води и до образуването на кухини под земята, които причиняват срутвания при слягане на почвите. Край брега има стотици места с подобни срутвания, а дълбочината на някои от образувалите се пукнатини достига до 25 метра. Ето защо е пълно с предупредителни табели и всъщност плажът на Ейн Геди е едно от малкото места, където безопасно се стига до водата. Това става с открито влакче по специално създаден и редовно проверяван кратък път.

Екологичната ситуация е причина за сериозно безпокойство и в Израел, и в Йордания. Има проекти за пренасочване на води от Червено или от Средиземно към Мъртво море. Най-сериозно се работи по т.нар. The Red-Dead Canal – съвместен проект на Израел и Йордания за преливане на вода по канал от Червено море, но първо учените се опитват да предвидят какви биха били последиците за околната среда.

Храна от цял свят със собствен облик

Израелската кухня днес е примамлива амалгама от кулинарни достижения на народи от цял свят. И, естествено, особено силно е влиянието от Северна Африка, Средиземноморието, Централна и Източна Европа и най-вече от Близкия изток. Използват се богато патладжани и домати, нахут, сушени плодове, маслини и зехтин, пилешко, агнешко, телешко и риба, но само риба с люспи. Онова, което няма да откриете – въпреки дългата средиземноморска крайбрежна ивица на Израел – са  така ценните за Южна Европа морски деликатеси като миди, скариди и други черупчести, както и калмари, октопод и сепия. В юдаизма тези храни се смятат за нечисти и почти никой в Израел не ги лови и приготвя, макар че днес повечето израелци не спазват строгите религиозни канони и въпреки че рецептите и готварските техники са наистина от цял свят.

Има и конкретно българско кулинарно присъствие, най-вече чрез киселото мляко и сиренето, които са на почит. Тук саламуреното бяло сирене – и в магазините, и по ресторантите – се нарича или Bulgarian cheese, или Sirene cheese – слава богу терминът фета не е популярен.

Всеки ще ви каже, че в Израел всичко е адски вкусно. Това обаче е обширна тема, която изисква отделно внимание – тя е свързана с качеството на продуктите и с феноменалното развитие на селското стопанство в тази полупустинна страна.

Във всеки случай храната наистина е ужасно вкусна, дори и когато е съвсем просто приготвена. Богатият вкус е свързан и с майсторската употреба на многобройните ухания – та нали тези земи винаги са били на кръстопътя на подправките.

Кибуцът Ейн Геди, извън вече споменатия Baobar, където предлагат няколко неща за хапване като кишове, салати, пица и паста, разполага със само един ресторант. Подобен е на обширна приветлива закусвалня и всеки си сервира сам, избирайки на воля от обсипания с храна бюфет. Както и навсякъде в страната, тук също предястията са важен акцент: всякакви салати и разядки с много зеленини, както и всички възможни форми на тахини, хумус и подобни. Опитваме великолепно приготвени ястия като шакшука – подобие на миш-маш, но с яйца на очи, запечени отгоре като в гнезда, телешки кюфтенца (албондигас) с патладжани и агнешко с ориз, бадеми и сушени плодове.

Предлагат и кашерно месо – телешко чеверме, както и нежна риба с ароматен сос. Ресторантът е далече от всяка изисканост, но е вкусен и адекватен. Отделно може да се купи бутилка вино – вината са местни, което не пречи на разнообразието – да не забравяме, че в тази страна, която по територия е 5 пъти по-малка от България, действащите изби са над 350 и се произвеждат супер качествени вина! Това също е сред чудесата на Израел – лозя и бутикови винарски изби има дори в пустинята Негев! Всъщност не би трябвало да го наричаме чудо, щом е резултат от изключителната упоритост, къртовски труд, интелигентен подход и най-модерни технологични способи в капковото напояване. Но виното на Израел е предмет на отделно внимание, при друг случай.