28 май 2020, Веселина Маринова, снимки: Надежда Чипева
Всяко първо пътуване в Израел неизбежно е свързано с вълненията от срещата с библейски места като Назарет, Галилейското езеро, Eрусалим, река Йордан. Нашата обиколка е многолика и разнообразна – освен в светините за християнския свят гостуваме на невероятно сърдечни хора в арабското село Фасута край ливанската граница, където изповядваната религия е гръцки католицизъм; разглеждаме един от петте завода на Израел за обезсоляване на морска вода край Хадера; обикаляме Акра – подземния град на кръстоносците; правим нощна разходка из древноримския пристанищен град Кесария… След Назарет се отправяме и към Мъртво море. А там ни очаква един рай: нарича се Ейн Геди – богат кибуц, оазис, ботаническа градина и спа курорт – място сред пустинята, благословено със сладка вода.
Пътуваме с автобус и се намираме на 200, после на 300 метра под морското равнище. И с всеки километър се спускаме още надолу, към самото дъно на Земята – на -430 м – най-ниската точка на планетата, Мъртво море, точно там, където геоложки се разделят двата континента Африка и Азия. Макар и за официална граница между тях да е приет Суецкият канал, геоложки ги разделя именно Долината на големия разлом. Ние, от израелската страна, сме официално в Азия, но от геоложка гледна точка, оставаме в Африка. Изминаваме километри край телената ограда на Западния бряг на река Йордан – зона, за която от деца слушаме в новините през ден, или всеки ден дори при изостряне на конфликта, който сякаш няма край.
Подминаваме Ейн Геди и първата ни спирка е Масада – самотна грамада висока 400 м – скален масив, до който ни изкачва лифт с огромни кабини. Под нас няколко души пъплят по пътеката пеша – нищо невъзможно, но е средата на деня, слънцето яростно пече и най-лек повей не лъхва над чукарите. Това е Юдейската пустиня – истинска пустош, макар и с насечен, почти планински релеф. Масада е още едно от стотиците антични чудеса в Израел – брулено от горещите ветрове и изпечено от безмилостното слънце самотно плато, издигащо се над Мъртво море.
Античният град-крепост, построен тук от цар Ирод, е известен с масовото самоубийство през 73 г. на еврейските въстаници сикарии, обсадени там по време на Първата юдейско-римска война. Днес крепостта е символ на свободата за юдеите. А епичната история е разказана в четирисериен телевизионен филм от 1981 с участието на големия Питър О’Тул в ролята на командира на десети римски легион Флавий Силва.
Мястото е удивително – както с останките от крепостния град, гениално построения на няколко нива дворец на Ирод, системата от подземни цистерни за вода, която някога са качвали по кози пътеки стотици магарета, така и с гледката: от Масада се откриват половината Юдейска пустиня, цялото Мъртво море и Йорданските планински масиви зад него – библейските земи като на длан. Как да си тръгне човек оттук? Но пък слънцето хич не прощава, въпреки че е средата на октомври.
Когато само след 15 минути автобусът ни оставя пред входа на кибуца-оазис Ейн Геди и влизаме по алея, потънала в зеленина и лъхаща на хлад, чувството е наистина райско.
Кибуцът, чието име означава Изворът на козлето, е създаден от група ционисти през 1953. Може да видите стотици стари снимки от онова време – нали в този район на света всичко се върти около водата, та и тук те се спрели на място близо до брега на соленото море, но и край извори на сладка вода – всъщност водата, която извира тук, днес се бутилира и предприятието също е собственост на кибуца, а бутилките вода с марка Ein Gedi са сред най-търсените жизнено необходими стоки в цялата страна. Изобщо това е един естествен оазис с водопади и водоскоци на фона на Юдейските планини – мястото се споменава няколко пъти в Стария завет и се счита, че именно тук край единия от водопадите от сърцето на Соломон е избликнала „Песен на песните“.
Хората, създали кибуца, започват да се занимават със земеделие и тъй като са богопомазани с няколко реколти годишно и с достъп до сладка вода, отглеждат зеленчуци и плодове и ги продават. Всъщност еврейските кибуци (сега 270 в страната), първият от които е основан на брега на река Йордан още през 1890 г., замислени като селскостопански комуни, не предвиждат, че селското стопанство ще се превърне в периферен икономически отрасъл и ще загуби своята привлекателност. Но въпреки променения свят, въпреки немалкото проблеми, свързани със специфичната система в кибуците, те не изчезват и днес една трета от селскостопанската продукция и една десета от промишлеността на страната се дължат на тях. А мозайката им е доста пъстра: кибуците са с различна идеология, има строго религиозни и други по-светски, има бедни, а има и доста богати. Част от тях са съхранили принципа на равно заплащане за равен труд, а други са въвели система на социална защита. Като цяло тези анклави на своего рода чист комунизъм насред капиталистическата реалност определено са впечатляващи.
Конкретно в Ейн Геди луксозният, доста специфичен и единствен по рода си, спа туризъм е изместил земеделието и е основен източник на доходи за жителите на кибуца. От земеделските култури са останали само подредените и изпънати гори с финикови палми – местните твърдят, че по-добри от тукашните фурми не могат да се намерят на пазара. Съществена част от поминъка е и бутилиращото предприятие за питейна вода.
Ейн Геди е и природен резерват със значителни популации от нубийски ибекси (род диви кози, живеещи само в Близкия изток), скални хиракси – гризачи прилични на бобъра, които най-изненадващо се оказват роднини на слона, както и лисици, вълци и още много други диви животни. От старите снимки тук става ясно, че основателите – хора със свръхчовешки хъс, издръжливост и с по една кирка или лопата в ръка – са преобразили някогашните пясъчно-червеникави голи чукари в днешната райска градина, превърната сега в луксозен балнеоложки курорт.
Подобно място на света наистина няма второ, защото тук днес растат над 900 различни растения – местни, ендемични, някои дори библейски храсти и дървета, както и всевъзможни екзотични видове – дарени от всякакви места по света. Който не е бил в Африка, тук може да види истински огромен баобаб – всъщност цели три.
Има растения от Мадагаскар, от Судан, от Южна Африка, от далечна Азия, от Бразилия, откъде ли не: сред библейските са смирна и тамяново дърво, а сред местните видове са екзотики като содомска ябълка, тамариск и моринга, известно като дървото-чудо, което никога не умира. И освен на над 30 различни вида палми човек може да се подиви тук и на необичайна фауна от тропиците в цялата планета. Отделно в кактусовата градина растат над 1000 вида – кактуси и други пустинни растения, и тя е източник на разсади за целия кибуц.
Повечето растения и дървета се напояват капково – с почти невидими за външните хора тънки-тънки маркучета. Счита се, че именно израелците са изобретили капковото напояване… Късно нощем или в много ранна утрин градинари с малки безшумни камионетки, почти като детски играчки, минават по алеите и събират сухи листа, почистват и проверяват напоителните системи.
Според National Geographic Ейн Геди е сред десетте топ ботанически градини в света! Освен това е и единствената официална ботаническа градина, в която живеят хора – живеят на същия комунален принцип, според който са създадени тези съобщества в Израел от самото начало: работят по 40 часа седмично, получават почти еднакви заплати (пазят в тайна размера им, разбира се) – някои младежи, родени тук, се преместват в Ерусалим, в Тел Авив или в чужбина, част от тях обаче след време се връщат, за да възпитат децата си в кибуца… Според местен жител, който ни разказва историята си, никъде по света няма подобно спокойствие и ясни взаимоотношения, липса на рискове и възможност децата да се възпитат в дисциплина, труд и творческа работа, както тук. Ето защо заедно с жена си и трите си деца той изоставя доста богатия си и уреден живот в Щатите и се връща да работи и живее в Ейн Геди. Други обаче напускат завинаги.
Разказват ни, че външни хора могат да се заселят тук само ако докажат, че с уменията и професията си могат да бъдат полезни за живота на общността от около 600 местни жители.
Настанени сме в елегантни и комфортни къщи, масивни бунгала – всяко с малка тераса, потънала в зеленина. Прекарваме няколко часа в елегантния спа център с вътрешен басейн, напълнен с вода от Мъртво море, и външен – по-сладководен. Предлагат се, разбира се, всякакви лечебни процедури. Късно вечерта групата ни бавно се наслаждава на питиета и тихи приказки край баобабите в така наречения Baobar.
В онзи момент е някак абсурдно, че ни обединяват алпийските ски – един спорт, който природно и психологически е на другия полюс спрямо юдейските земи. Но сме тук именно по покана на Израелския ски клуб на журналистите – да, има скиори и в Израел, има дори един ски център в страната – в планината Хермон, на границата с Ливан. Така или иначе всички жадно поглъщаме безкрайно интересните истории за тези земи и старозаветните гледки.
На другия ден ни чака среща с Мъртво море – едно от най-смайващите места на Земята. Човек винаги има очаквания, нали? Е, опитайте се да нямате никакви очаквания към съприкосновението си с Мъртво море. Усещането не може да се сравни с нищо познато - нито със слабо соленото и свежо Черно море, нито с доста соленото и лазурно Средиземно море, нито с друг воден басейн.
Съдържанието на сол в тази вода достига до 34%, при положение че наситеният солен разтвор е 26%! На практика това означава, че водата на Мъртво море е около 10 пъти по-солена от тази на Атлантическия и Тихия океан. Черно море пък е със солно съдържание от едва 1,7%. Заради екстремната соленост затвореното езеро между Йордания, Израел и палестинския Западен бряг, намиращо се на 430 м под морското равнище, е наречено мъртво – тя не позволява във водите му да живеят нито риби, нито други организми с изключение на откритите в последните десетилетия оомицети и висши гъбични.
Дъното и брегът непосредствено до водата са твърди и леко бодливи, тъй като са съставени от постоянно отлагащи се солни кристали. Допирът не е съвсем като с вода – по-скоро приятен топъл гел или редичко тесто за палачинки. А може би това е преувеличение – но удоволствието при всички случаи е специфично; ако загубиш за кратко дъно и няма за какво да се хванеш, са нужни внимателни усилия и съсредоточени движения, за да възстановиш контрола върху тялото си. Добре е човек да влиза във водата само ако няма никакви драскотини по кожата и сериозно да внимава да не попаднат пръски вода в очите или устата му. За плуване и дума не става, единствената възможност е лекичко да полегнеш в солените прегръдки на водата и да се удивляваш и наслаждаваш на пълната липса на гравитация. Но едно по-невнимателно движение те преобръща и трябва мигновено да затвориш плътно очи и уста.
Трудно е за вярване, но попадаме на един от малкото дни в годината, когато в Мъртво море има вълни. Не си представяйте мощни талази, които те захлупват с плашещи блъсъци – просто кротки пенливи синджири се търкалят към брега. Все пак ни предупреждават да не се отдалечаваме – разстоянието до йорданския бряг е едва 15-ина километра.
След забавната и предизвикателна хиперсолена баня на брега следва и друга процедура – мазане с лечебна кал, изсъхване на слънце и дълго отмиване на калта на сладките душове. Два-три дни след тези блажени процедури кожата е като бебешка – нали именно заради ефикасното лечение на псориазис и други кожни болести тук идват балнеотуристи от цял свят.
През последните 25 години обаче нивото на водите на Мъртво море е спаднало с 25 метра и разрушителните процеси, дължащи се на намалелите водни ресурси, набират сила. Вече е ясно, че причина за забързания процес е главно човешката дейност – най-вече отклоняването на част от водите на река Йордан. Всяка година нивото на това свръхсолено езеро спада средно с 1 метър, което логично би довело до екологична катастрофа. Спадането на нивото на подземните води води и до образуването на кухини под земята, които причиняват срутвания при слягане на почвите. Край брега има стотици места с подобни срутвания, а дълбочината на някои от образувалите се пукнатини достига до 25 метра. Ето защо е пълно с предупредителни табели и всъщност плажът на Ейн Геди е едно от малкото места, където безопасно се стига до водата. Това става с открито влакче по специално създаден и редовно проверяван кратък път.
Екологичната ситуация е причина за сериозно безпокойство и в Израел, и в Йордания. Има проекти за пренасочване на води от Червено или от Средиземно към Мъртво море. Най-сериозно се работи по т.нар. The Red-Dead Canal – съвместен проект на Израел и Йордания за преливане на вода по канал от Червено море, но първо учените се опитват да предвидят какви биха били последиците за околната среда.
Израелската кухня днес е примамлива амалгама от кулинарни достижения на народи от цял свят. И, естествено, особено силно е влиянието от Северна Африка, Средиземноморието, Централна и Източна Европа и най-вече от Близкия изток. Използват се богато патладжани и домати, нахут, сушени плодове, маслини и зехтин, пилешко, агнешко, телешко и риба, но само риба с люспи. Онова, което няма да откриете – въпреки дългата средиземноморска крайбрежна ивица на Израел – са така ценните за Южна Европа морски деликатеси като миди, скариди и други черупчести, както и калмари, октопод и сепия. В юдаизма тези храни се смятат за нечисти и почти никой в Израел не ги лови и приготвя, макар че днес повечето израелци не спазват строгите религиозни канони и въпреки че рецептите и готварските техники са наистина от цял свят.
Има и конкретно българско кулинарно присъствие, най-вече чрез киселото мляко и сиренето, които са на почит. Тук саламуреното бяло сирене – и в магазините, и по ресторантите – се нарича или Bulgarian cheese, или Sirene cheese – слава богу терминът фета не е популярен.
Всеки ще ви каже, че в Израел всичко е адски вкусно. Това обаче е обширна тема, която изисква отделно внимание – тя е свързана с качеството на продуктите и с феноменалното развитие на селското стопанство в тази полупустинна страна.
Във всеки случай храната наистина е ужасно вкусна, дори и когато е съвсем просто приготвена. Богатият вкус е свързан и с майсторската употреба на многобройните ухания – та нали тези земи винаги са били на кръстопътя на подправките.
Кибуцът Ейн Геди, извън вече споменатия Baobar, където предлагат няколко неща за хапване като кишове, салати, пица и паста, разполага със само един ресторант. Подобен е на обширна приветлива закусвалня и всеки си сервира сам, избирайки на воля от обсипания с храна бюфет. Както и навсякъде в страната, тук също предястията са важен акцент: всякакви салати и разядки с много зеленини, както и всички възможни форми на тахини, хумус и подобни. Опитваме великолепно приготвени ястия като шакшука – подобие на миш-маш, но с яйца на очи, запечени отгоре като в гнезда, телешки кюфтенца (албондигас) с патладжани и агнешко с ориз, бадеми и сушени плодове.
Предлагат и кашерно месо – телешко чеверме, както и нежна риба с ароматен сос. Ресторантът е далече от всяка изисканост, но е вкусен и адекватен. Отделно може да се купи бутилка вино – вината са местни, което не пречи на разнообразието – да не забравяме, че в тази страна, която по територия е 5 пъти по-малка от България, действащите изби са над 350 и се произвеждат супер качествени вина! Това също е сред чудесата на Израел – лозя и бутикови винарски изби има дори в пустинята Негев! Всъщност не би трябвало да го наричаме чудо, щом е резултат от изключителната упоритост, къртовски труд, интелигентен подход и най-модерни технологични способи в капковото напояване. Но виното на Израел е предмет на отделно внимание, при друг случай.
Вече е достъпен брой 46 на списание DiVino - много ценен за нас и, надяваме се, интересен за вас.