Tasty Sardinia или вкусът на изгубения остров - първа част

Понякога наричат Сардиния изгубения остров, отплавал далеч от бреговете на Италия. Островът е на 189 км от полуострова, като ги дели Тиренско море. А на 184 км е африканският бряг. Полетът от Рим до столицата на Сардиния Каляри е 45 мин., а фериботът по най-късата линия Чивитавекия-Олбия пътува най-малко 6 часа.

Куп факти, свързани със Сардиния, са необичайни и превръщат острова в отделен малък континент. Той е вторият по големина в Средиземно море, малко по-малък от Сицилия, но жителите му са едва 1,6 милиона (срещу 5 млн. в Сицилия). И ако вземем предвид бреговата ивица от 1849 км заедно с прилежащите му малки острови, то е ясно, че въпреки туризма, скъпите курорти и застрояването, тук е рай за всички, които копнеят по диви плажове и приключения из скалисти заливи. Природните пространства излъчват уединение и са безброй местата, където се чувстваш сякаш на друга планета.

В Сардиния хората изглеждат по-затворени и никъде в останалата част от страната няма еквивалент на специфичния местен диалект, близък до старолатинския език. Хората от вътрешността не са били заобиколени от море, а от диви планини и гори – някои от тях не били виждали морето през целия си живот. Единствени за цялото Средиземноморие са и праисторическите нураги – каменните конусовидни постройки, останали от нурагическата култура през бронзовата епоха. Накратко историята тук е поела по собствен път.
До средата на миналия век Сардиния се е смятала за силно изостанала – земя на фермери и пастири, сякаш не излязла от Средновековието. Разбира се от тогава насам тази автономна област е претърпяла бурно развитие и днес изпреварва по икономическо развитие Сицилия и Калабрия например.

Като стана въпрос за история, Сардиния е била владяна през вековете от финикийци, картагенци, римляни, вандали, Византия… Морските републики Пиза и Генуа се борят да наложат политическо влияние, но Иберийската корона на Арагон е тази, която през 1324 г. успява да постави острова под свой контрол и го обединява в Кралство Сардиния. През 1718 г. го отстъпват на Савойския двор, който обединява политически своето островно владение с владенията си на континента. Тяхната територия е преименувана на Кралство Италия през 1861 г. и е обединена в днешната италианска република през 1946 г.

На изучаването на Сардиния и специфичната ù култура човек би могъл да посвети живота си. Едно посещение за три дни само възбужда апетита за още. Защото островът наистина е супер интересно място. Но пък нашето кратко пътуване е изключително наситено и има фокус: виното и храната на една малка зона, северно от столицата Каляри, наречена Партеола.

Каляри

За хората, които се кланят на боговете на моретата и водите, столицата на Сардиния е привлекателен град. Каляри заема прелестния Залив на ангелите в южната част на острова и водата е отвсякъде. Или почти… Целият град е обърнат към морето, пристанищата – и индустриалното, и пътническото, и яхтеното са видими отвсякъде. Тук често акостират някои от най-големите круизни кораби и изглеждат почти като небостъргачи на фона на общо взето невисокото строителство, поне в центъра. От източната страна на залива пък е прочутият 8-километров плаж Поето – изненадващо (за голям град) чист и с кристални изумрудени води.

Най-големият град на острова има едва 155 000 жители, и макар да е супер оживен и с неизбежните задръствания, както и с някои недотам адекватни архитектурни решения от 70-те и 80-те години на ХХ век, всъщност е доста приятен за живеене. Да се върнем на водата… Две големи лагуни, Стано ди Каляри (Санта Джила) и Стано ди Молентарджус са истинско природно съкровище за този град. Служат за добив на сол, в тях има мидени ферми и още – там гнездят хиляди двойки фламинго. Популацията им е била застрашена заради замърсяване, а и заради безразборен улов – защото езикът на фламингото се считал за деликатес! Но благодарение на активни природозащитни проекти и действия, днес биоразнообразието в лагуните е възстановено и защитено. Така че, когато пътувате с кола покрай плажа Поето, от едната ви страна е морето, а от другата край вас бавно и достолепно крачат впечатляващите розови птици. Молентарджус-Салинe е първият природен резерват в Сардиния и тук може да наблюдавате общо 230 вида птици.

Заедно с това Каляри е важен исторически, археологически, архитектурен и артистичен център. Древен град с дълга история, той е строен на няколко хълма и има забележителна, издигната на високо средновековна част, голям некропол от картагенската епоха, амфитеатър от римската епоха, византийска базилика, изумителна катедрала, три кули от пизанската епоха и силна укрепителна система, превърнала града в ядро на испанската имперска власт на Хабсбургите в Западното Средиземноморие. А и интересни сгради в стил ар нуво, както и прохладни зелени паркове.  

Tasty Sardinia

Домакините ни от Tasty Sardinia ни запознават по най-интересния начин с вкуса на Каляри и с всемогъщото тук верментино – всъщност няколко различни вина от избите, които предстои да обиколим. Libarium Nostrum e ресторант във високата част на Кастело и терасата му е надвиснала над града и пристанището, а храната – всичко най-вкусно и прясно от морето – е сякаш създадена за верментино. Или пък то – за нея?

Едва ли има посетители на острова, които изцяло и доброволно да се лишат от удоволствията на плажовете и морето и да изберат само и единствено вътрешността на острова – макар че е безкрайно интересна.

Но каква е идеята на Tasty Sardinia? Ако сте на море в или около Каляри, или ако сте на Средиземноморски круиз и акостирате в сардинската столица, и, разбира се, ако ви вълнува светът на гастрономията и виното, то си струва да се отдадете за ден-два (или повече) на ароматите, вкуса и изобщо на рустикалната действителност на Партеола. Не се налага човек да бие много път: този древен земеделски район, със сериозна концентрация на винарни, мандри, ферми, маслобойни за зехтин и места за селски туризъм, е едва на 20-30 минути северно от Каляри. Наричат я „градината на Каляри“ – тя е част от Басо Кампидано – просторна аграрна територия, използвана някога от римляните като житницата на острова. Партеола пък още от римско време е свързана с отглеждането на маслини и добива на зехтин. През последните около 40 години тези земи придобиват все по-важна роля като лозаро-винарски район.

Потенциалът на Партеола за винен и кулинарен туризъм е безспорен. Затова и някои от най-активните и значими семейни винарски изби, мандри, дестилерии и т.нар. агритуризми (къщи/комплекси за селски туризъм) са обединили усилия и потенциал, за да предлагат интересни и познавателни обиколки с комбинирани дегустации. Така гостите на острова могат да го опознаят чрез изключителните му вина, автентичната кухня от вътрешността и да се докоснат до един вълнуващ свят.

Всъщност всеки, който е заинтригуван от виното и храната в тази селска част на Сардиния може да се обърне към Tasty Sardinia и асоциацията ще координира една наистина интересна обиколка с паметни дегустации и срещи.

​+39 3911637200; Email: info@tastysardinia.it

Първата ни винена отбивка в Партеола е Cantina Argiolas в и това съвсем не е случайно. Аржиолас е известно име за виноценителите по света, включително и у нас – благодарение на Bibendum, които внасят вина от портфолиото на тази водеща сардинска изба. Винарната се намира в село Сердиана и без никакво преувеличение е цяла институция.  

С годишно производство от 2 млн. и 500 хил. бутилки Cantina Argiolas е второто най-голямо частно винарско имение на Сардиния (извън кооперативите) и произвежда модерни вина от местни сортове. Основателят Антонио Арджиолас, починал през 2009 г. на 102-годишна възраст, дава начало на избата през 1938 г. с едва 3 ха лозя и е първият на острова, който преминава към модерно лозарство в целенасочен стремеж към качество, вместо към количество. Неговите синове, Франко и Джузепе, презасаждат лозята през 80-те години на миналия век с цел да намалят добивите и да се съсредоточат изключително върху сардинското грозде. Днес лозята, разпределени в четири стопанства, са с обща площ над 250 хектара.  

Семейство Argiolas, освен производител на прекрасни и интересни вина, които  носят душата на острова, са свързани и с местните изкуство и култура и са водещ фактор в живота на общността. А и, което е особено ценно за сардинското вино изобщо, те инвестират сериозно в експериментално проучване на местните сортове.

Имаме изключителното удоволствие с работата им да ни запознае лично Валентина Арджиолас – трето поколение в семейната изба, тоест внучка на основателя. Днес тя е един от основните двигатели на винарната и бизнеса. Главният агроном Франческо Деледа също ни е домакин в лозята недалеч от Сердиана.

Заедно с него и с енолога Мариано Муру семейство Argiolas работят всеотдайно, за да бъдат лидер в сардинското винарство, като държат да използват местни сортове и от прекрасното грозде създават уникални вина, характерни със своята интензивност, баланс и елегантност: голямото Turriga, Korem, is Solinas, Iselis, Meri, Costamolino, за да спомена само някои от брандовете на Argiolas.   

Изключително важен момент за нас е, казва Валентина Арджиолас, когато в края на 80-те на пазара пускаме най-голямото ни вино, Turriga. То синтезира идеята на нашето производство – вино, което да говори на „сардински език“, да е само от традиционни местни сортове, а вкусът му да е модерен и международен.

Лозята Iselis до Сердиана, в местността Сибиола, където е и една от уникалните романски църкви на острова, са изключително важни заради експерименталната работа, която развиват там. Всички иновации в лозарството се изпробват тук, преди да се приложат в другите имения. Без да практикуват биологично или биодинамично лозарство, Арджиолас от 15 години използват устойчиви практики в лозята, максимално щадящи природата. Вече имат и сертификат SQNPI (Национална система за качество на интегрирано производство).

По думите на Валентина и Франческо условията на острова са далеч по-добри в сравнение с повечето останали части на континентална Италия. Микроклиматът е благодатен, като особено важен за правилния топлообмен, или охлаждането на лозята през лятото, е мистралът.

Експерименталната им работа започва още в края на 90-те години, а целта е да се определи физиономията и самоличността на важни местни сортове като канонау например. През 2008 и 2009 се прави масова селекция на канонау с цел да се намери най-добрата вариация на сорта.

Чрез изследванията проследяват биотипове и клонове на 11 сорта на острова: червените канонау, бовале, кариняно, моника, малвазия нера, барбера сарда и белите нурагус, наско, верментино, москато бианко, малвазия бианка. И са създали първото регионално опитно поле на биоразнообразието (Biodiversity Camp), което включва 5000 растения. От всяка микроселекция (по 6 растения от тип, общо 500 различни комбинации) са направени малки пробни микровинификации – инструмент за изследване на характеристиките им и възможностите за разпространяването им. Работят и по проект за изследване на кореновата система на лозите, както и по проект за стари лозя.

Впечатляващ е размахът на Арджиолас в лозарските проучвания и експерименти! Целта е да открият истинската идентичност на местните сортове, посоката на най-добрата им интерпретация, както и способностите им да се адаптират към климатичните промени. Защото, както отбелязва Валентина Арджиолас във връзка с климатичните изменения, днес е 3 октомври, а температурата навън е 35 градуса С!

След тази крайно интересна обиколка, потъваме в прохладата на дегустационната зала на Argiolas, за да се отдадем на вината. Селекцията включва комплексно пенливо по класическия метод, направено от нурагос – древен сорт, внесен на острова още от финикийците и характерен само за района на Каляри; също и Iselis Nasco DOCG – Арджиолас първи правят сухо наско и имат принос за възраждането на този ароматен сорт в Южна Сардиния; опитваме още изисканото червено Iselis Monica di Sardegna Superiore DOC – от моника, считано до неотдавна за ежедневно трапезно вино. А преди да завършим с вълшебното десертно Angialis IGT Isola dei Nuraghi Bianco Passito пак от сорта наско, но късна беритба, дегустираме Turriga 2019 – венецът на винарната, бленд от 85% канонау и по 5% бовале, кариняно и черна малвазия – богато и хармонично, красива симфония, композирана в прослава на Сардиния.

Дори само лозята и вината на Argiolas са достатъчна причина човек да дойде в Партеолас. Но в случая това беше само началото на двудневно приключение. 

Следва продължение.