Начало - Статии и новини - Акценти - Винените райони в България: Вечната дилема - Трета част
Акценти
   

Винените райони в България: Вечната дилема - Трета част

06 април 2021

Поглед към районирането като традиция, стратегия и кризисна мярка

Трета част - НОВОТО ВРЕМЕ

Адв. Ивана Мурджева, кантора Вино

1989 г., белязана от политически преломи и бързо променящите се правила, заварва винопроизводителите в зенита на професионалната им слава. Българските вина имат необходимата репутация – и на изток, и на запад, пазарите са сигурни и добре разработени, системата на доставки – проиграна и надеждна, планирането – дългосрочно. Секторът не е готов за реформи, още повече когато те ще бъдат свързани с цялостна промяна на организационната структура, смяна на собствеността и управленската пирамида. 

Какво ще се случи с процеса на районирането и каква ще бъде съдбата на районите са въпроси извън дневния ред на времето. Промяната на собствеността, приватизацията, разпределението на активите и връщането на собствеността върху земеделските земи в последвалите 10 години на бурна реформа са събития, които не се интересуват от регионите и не държат под внимание тяхната съдба и развитие в условията на нови пазарни правила. 

Към част първа и част втора на анализа на адв. Ивана Мурджева


По това време и след заповедите от 1983 и 1988 г. територията на страната е условно разделена в пет лозарски региона, всеки със специфична почвено-климатична структура: Тракийска низина, Дунавска равнина, Долината на Струма, Черноморски регион и Район Розова долина. През 1996 г. Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, Програмата на ООН в България, френското правителство и Сдружението на производителите и търговците на вина и спиртни напитки разработват проект за определяне на еталонни месторастения на някои сортове, съобразно техните биологични изисквания към установените почвено-климатични условия за получаване на качествена гроздова продукция за производство на вина с наименование за произход. Изследването има за цел да оцени социално-икономическите последици от прехода в сектора, да прогнозира развитието на местни лозарски и винарски общности и да предложи начини за стимулиране на локални икономически структури, осигуряване на поминък за населението и намаляване на демографското обезлюдяване на регионите, да разработи проект на национална програма за развитие на лозарството и да определи лозарския потенциал и начина за изграждане на географска информационна система за лозята.

Темата за районите, очертаването и регулирането им влиза на дневен ред през 1999 г., когато e приет нов Закон за виното и спиртните напитки. Новият закон отменя този от 1978 г. и въвежда правилата за организация и контрол в сектор Вино, така както са приети в границите на ЕС. Ревизията на сектора предвижда и преглед на съществуващата документация за определяне на районите за производство на вина с наименования за произход и привеждането ѝ в съответствие с изискванията на европейските регламенти. На базата на съществуващите документи България е идентифицирала и защитава 51 наименования за произход, неравномерно разпръснати върху цялата ѝ територия. Повечето от тези наименования  са преживели своя пик на развитие през и около 80-те години на XX век при напълно различна национална и световна пазарна среда.  Новото им документално оформяне, завършило през 2005 г., включва описание на територията по общини и населени места, разрешените за преработка сортове, допустимите агротехнически мероприятия в лозята, допустимите енологични практики, типовете вина, които могат да бъдат произвеждани в района, максимално количество грозде от хектар, рандеман, типичност, определена от резултатите от физико-химични и микробиологични анализи и органолептична оценка. Всеки от тези петдесет и един района трябва да получи своя уникална спецификация, от която ясно да личи отликата му от останалите зони за производство. Подходът е нов и без да въвежда непознати за винопроизводителите понятия,  поставя производството пред нови правила и изисквания.  

През 2005 г. е приета НАРЕДБА за условията, на които трябва да отговарят качествените вина, произведени в определен район, реда и начина за тяхното утвърждаване. В известен смисъл документът има освен регулаторен и образователен  характер. Наредбата въвежда ново определение за качествено вино, базирано изцяло на европейската регулация, като едновременно запазва добилите популярност в годините традиционни наименования – вина с гарантирано наименование за произход и вина с гарантирано и контролирано наименование за произход. Под качествено вино законодателят вече ще разбира вино, произведено в определен лозарски район, микрорайон или масив, чието име служи за означаване на виното и което е получено, обработено и бутилирано в определения район, микрорайон или масив и неговите качества или съществени характеристики се дължат основно или изключително на географската среда, която включва природни условия и производствени традиции. Определен е начинът, по който ще се извършва очертаването на районите, а именно като се вземат предвид елементите, които оказват влияние върху качеството на вината, и особено климатът, изложението, съставът и свойствата на почвата и подпочвата. Инициативата за очертаване на районите е оставена в ръцете на производителите, които индивидуално или обединено чрез съответната регионална лозаро-винарска камара могат да правят предложения до министъра на земеделието за създаване и утвърждаване на нови райони. Процедурата е детайлно разписана и за пръв път е изоставено административното начало в очертаването на районите. Новата регулация предвижда засилена активност на производителите, като им дава възможност, освен да предложат очертаване на нови райони, да поемат наблюдението и контрола върху съществуващите, като следват за спазване на спецификации и за запазване на единно и високо качество на вината в районите. 

Съвсем не случайно определяме Закона за виното и спиртните напитки от 2000 г. и свързаните с него подзаконови актове като образователни в частност и по темата, свързана с районирането, управлението и ползването на наименованията за произход с цел формиране на висока добавена стойност. Новите икономически и пазарни условия изискваха от гроздо- и винопроизводителите променен подход и най-вече промяна в нагласата  и отношението към районите и тяхната стойност при формиране на новия търговски  облик на българските вина. Пакетът нормативни актове създаден в периода 2000–2005 г., въведе изпреварващо европейските правила със стратегическата цел към 2007 г. секторът да е преструктуриран и конкурентен при включването му в общия европейски пазар.  Цитираната тук Наредба за качествените вина представлява интересно четиво в частта ѝ относно съдържанието на документацията за очертаване на нов район. Тук може да се проследи замисълът на законодателя районите да бъдат очертавани след внимателно изследване на спецификата им, свързана с почвено-климатични данни, данни за климата и релефа, данни за специфични практики при обработка на виненото грозде и получаването на виното, данни за агротехническите мероприятия и сортовия състав специфични за района, традициите в района.  Документацията се изготвя изцяло по инициативи и с усилията на производителите, т.е. тя очертава техния интерес в района и тяхното проучване, основано на опита и практиката им в района.  

През периода от 2000 до 2007 г. секторът не се възползва от създадените възможности за развитие на районите. Причините за това са много и най-често споменаваната са преструктурираният пазар и продължаващото разпределение на собствеността и активите. В посочения период българските производители бяха концентрирани върху запазване на старите пазари при прилагане на нови правила и запазване на репутацията на българското вино, при все по-трудни условия за получаване на качествена суровина. Единствената реформа по инициатива на сектора, свързана с районирането, е заличаването на петте големи района и очертаването на два района за производство на вина с географско указание. Тракийската низина и Дунавската равнина остават и съществуват като защитени географски указания, Долината на Струма се трансформира в защитено наименование за произход, Черноморският регион се разделя в две защитени наименования за произход – Южно Черноморие и Северно Черноморие, а Район Розова долина остава извън системата за защита  и практически спира употребата ѝ при етикетирането на вина. Мотивът за тези промени е свързан с повишаване конкурентността на българските производители чрез отпадане на редица ограничения, възникнали при по-детайлното регулиране на географските означения. В краткосрочен план решението изглеждаше правилно и навременно, но в  дългосрочен план то се оказа погрешно. Територията на страната, разделена в две големи географски указания, практически загуби идентичност, типичност и различимост. Облекчени административно, производителите се насочиха изцяло в производството на вина със защитено географско указание и напълно загърбиха развитието на малките наименования и райони. Повечето от тези наименования  бяха преживели своя пик на развитие през и около 80-те години на XX век при напълно различна национална и световна пазарна среда и сега  се намираха в ниска фаза от своето развитие и  покриваха пренебрежимо малък и все по-намаляващ пазарен дял. Единствено районите със защитено географско указание Тракийска низина и Дунавска равнина отбелязваха през годините  развитие и увеличаване на пазарния си дял. В резултат на това защитените от страната и вписани в регистъра на ЕС 51 наименования загубиха пазарен дял и пазарна репутация. Може да се каже, че районите за производство на вина с наименование за произход се доближиха до определението за перифериен район, който отговаря на следните характеристики:

-    Периферност
-    Слаба вътрешна структура
-    Незначителен пазарен дял
-    Слаба конкурентоспособност
-    Загуба на репутация
-    Слаб интерес от страна на производителите и ниска разпознаваемост и доверие от страна на потребителите.

Районите задълбочиха различията помежду си в отрицателна посока, която правеше невъзможно вземането на единно стратегическо решение за тяхното възстановяване по модела и опита от предшестващи периоди. От друга гледна точка административното възстановяване на районите вече не беше политически възможно.  При съществуващата регулаторна и пазарна ситуация районите можеха да Съществуват само ако производителите солидарно и обединено полагаха усилия за това.  В какво се състояха проблемите в районите?  Всеки от тях отчетливо беше започнал да показва различна социално-икономическа структура, различно разпределение на лозарските стопанства, различна структура на  винопроизводителите от гледна точка на техния обем, устойчивост, ресурси и пазарна насоченост. Районите имаха слаба вътрешна структура и слаба организационна структура, която да се занимава с професионален контрол и защита на наименованието. Поради разнородността на субектите в района (разлика в производствената структура, обем, устойчивост, пазарна насоченост, продуктова номенклатура) беше и е много трудно да бъдат установени обединяващи елементи, които да послужат за основа за обща стратегия за прилагане на механизмите за развитие и защита на района. Няма изградени основни предпоставки, улесняващи интегрирането на наименованията на районите в маркетинговата структура на предприятията, като например наличие на групи  или мрежи от производители в района, посредством които да се извършва децентрализация или делокация на дейности, разпределение и намаляване на производствени разходи и т.н. чрез въведено за всички производители единно наблюдение на качеството на продукцията в района, обща стандартизация на продуктите, излизащи на пазара под определено наименование, общо обучение и споделяне на знания, обща маркетингова стратегия и т.н. Липсата на единна стратегия за определен район може да се изведе и като закономерен резултат от:

-    Различна организационна структура на предприятията
-    Разлика в производствения обем, устойчивостта и заетостта в предприятията
-    Разлика в маркетинговия подход
-  Разлика в подхода към региона (наличие на производители, които нямат отношение към района, разработвайки портфолио на базата на необвързани с произход търговски марки).

Задълбочаващият се разпад на системата от наименования логично води до драстично намаляване на площите, определени за производство на вина с наименования за произход и съответно намаляване на произведените количества вина. Статистиката показва, че към 2019 общото количество произведено вино в промишлени условия е 857 375 хектолитра, като произведените вина със ЗНП са 5400 хектолитра, вината със ЗГУ – 353 685 хектолитра и други вина – 498 290 хектолитра. (Производство на грозде и вино – реколта 2019 официални данни на Агростатистика www.agrostat.bg)

 

По правило бизнес практиките при производителите на вина би трябвало да  са обвързани с района, в който произвеждат. Обикновено се отчита  пряка зависимост между качеството на продукта и развитието на региона – обществено развитие, инфраструктура, образование, здравеопазване, съхраняване на местни общности, култура и изкуство. Спецификата на обвързаност с района би трябвало да прави производителите на вино естествен проводник на обществени каузи, свързани с местните общности и още повече със запазването на културното наследство, на изкуството и културата, съхраняване на спецификата на регионите, запазване на пейзажа и свързаните с него  арго-екологични практики. В този смисъл производителите на вино са предварително таргетирани по отношение на дейностите и каузите, които подкрепят или биха подкрепили района.

По правило добрите производствени практики, прилагани от винопроизводителите, отново са пряко свързани със спецификата на района, пряко или косвено са съобразени със особеностите, формиращи качеството на продукта – почвено-климатични особености, прилагани традиционни практики за отглеждане на винени сортове лози и винифициране, местна кулинарна традиция, обичаи, специфика на отглежданата земеделска продукция в района и т.н. Това обстоятелство, освен че отново отвежда производителите на вино в предварително таргетираната група на субекти, трайно обвързани с района на производство, би трябвало по естествен начин да мотивира интереса им към развитие на маркетингови инструменти за качество и добавена стойност. Такъв инструмент са защитените наименования за произход.

По отношение на производителите на вино, опериращи в  периферни лозарски райони с малък пазарен дял, една обща териториална стратегия за развитие на наименованието би била  подходяща основа за изграждане на ефективна вътрешна структура на района и възстановяване на пазарното му значение и на значението му като основен фактор във формирането на добавена стойност на продукта. В този смисъл чрез възприемането на териториална стратегия в полза на района и опериращите в него субекти биха намерили разрешение следните проблеми: 

-    Укрепване на прагматичния характер на обвързаността между особеностите и нуждите на района и практиката и икономическите цели на производителите 
-    Преодоляване на липсата на мотивация у производителите да  инвестират в маркетингови стратегии, свързани с региона, при условие, че последният е извън търговски оборот и/или със слаба търговска реализация 
Създаване на надеждна основа за изграждане или възстановяване на  вътрешната инфраструктура на района 
Стартиране на процес по възстановяване на пазарната репутация и  идентичността на района 
- Създаване на условия за уеднаквяване на организационните модели и добрите производствени практики  при производителите – необходима предпоставка за  въвеждане и прилагане на общи за района стандарти за качество на продукта.

Накратко териториалната стратегия отговаря ефективно на следните въпроси: Какво можем и искаме да направим заедно в района, в който оперираме, така че в резултат той да ни даде отличимост и пазарен дял, отговарящ на индивидуалните цели на всеки един от субектите? Какви са ресурсите на района, които можем да използваме с общо съгласие, така че те да бъдат едновременно използвани, съхранени и развити? Какви инвестиции в неикономически дейности предлага районът и имат ли те действително потенциал да изградят отново облик на района, подходящ за маркетингова комуникация?

В заключение – посочваме всичко това, за да насочим внимание към потенциала на райониране в периоди на криза като инструмент и кризисна мярка. Възможно е да се окаже, че периферното състояние на регионите е капитал, който дава нова възможност за нови неизползвани стратегии от производителите. Макар и в неефективно състояние към настоящия момента районите притежават неизползван ресурс, който може да бъде възобновен и използван ефективно. Но… единствено и само при наличие на дългосрочна регионално обвързана стратегия, общностно призната от всички заинтересовани лица по веригата държава – местна власт – професионални организации – производители.

Към част първа и част втора на анализа на адв. Ивана Мурджева