Начало - Статии и новини - Дегустационни репортажи - Виненият Североизток на България
Дегустационни репортажи
   

Виненият Североизток на България

28 януари 2024

Каролайн Гилби, Master of Wine и известен британски винен журналист, критик и експерт по източноевропейските вина, беше част от международната група журналисти, които се включиха във винената обиколка, организирана  от Българската асоциация на винените професионалисти по повод Международния ден на мавруда през октомври 2023 г. Ето как мисис Гилби вижда българския винен Североизток през своя опитен професионален поглед.

Нова вълна от производители превръщат този черноморски винен регион в ценна дестинация, която си заслужава да я посетите лично, пише Каролайн Гилби MW в сайта на Джансис Робинсън MW.

Малко хора си представят България като съкровищница на богата древна археология и култура. По-често става дума за евтини слънчеви плажове или ски, или трайна привързаност към жизнерадостния каберне совиньон от 90-те години на миналия век. Но по време на последния си тур за изследване на вината от Североизточна България, аз се възползвах от шанса да опозная част от тази малко известна история.

България е може би най-старата държава в Европа, запазила същото име от 681 г. (през няколко царства и епохи) и е изпъстрена със следи от магнетична история. Един пример е Мадарският конник – барелеф, включен в списъка на ЮНЕСКО, който датира от началото на VIII век (времето на Първото българско царство). Трябва да изкачите десетки стъпала, за да го видите и да се замислите как и защо е създаден на толкова недостъпно място, изсечен на 23 м височина върху стръмна скала до село Мадара. Това е единственият оцелял пример от този вид и изобразява рицар на кон преборващ лъв – някои дори твърдят, че рицарят държи чаша вино.

Недалеч от там пристанищният град Варна може би е по-известен със своите фини златисти пясъци (заслужава си да си събуете обувките и да потичате в прибоя), но задължително трябва да посетите бившата Девическа гимназия, където се намира Археологическият музей на града. Това е домът на най-старото и най-богато златно съкровище, намерено някога. Съкровището от Варненския некропол е открито през 1972 г. при изкопни работи в промишлената зона. Преди 6 500 години хората, живели тук, са били достатъчно богати, за да погребват мъртвите си заедно с фино обработено злато, а фактът че най-богатите съкровища са открити само в четири от около 300 гроба, говори и за сложно разделение на обществото. Счита се, че това е едно от най-съществените археологически открития в света, и въпреки това никой не знае какво се е случило с тази култура, която не е оставила писмени свидетелства.

Варна има още много какво да предложи на любознателния пътешественик – от впечатляваща римски терми до църкви, музеи и стар градски център. Струва си да се отбиете в един от най-добрите винени барове на страната – Wineground Bottles and Beans, посветен изцяло на мисията да представя модерното българско вино с местна храна и великолепно кафе.

Древната българска столица Велико Търново също трябва да е спирка във всеки североизточен маршрут, с причудливите си криволичещи улици, историческата крепост Царевец и драматичните гледки над река Янтра към паметника Асеневци. За да изследвате разнообразието на местната винена сцена, отбийте се във винения бар и магазин Vino Veritas, създаден от две приятелки с не-пиещи вино съпрузи, които обичат да споделят своята страст.

Никой не знае дали виното е било част от древната култура на Варна, но именно то ме доведе да видя развитието на съвременната винарска индустрия. Североизточният край на страната често е пренебрегван. Лозята тук заемат едва 2 262 ха от общо 28 533 ха в производство в България към 2022 г. Въпреки че съм опитвала вина и съм се срещала с производители от региона много пъти, не бях ходила там повече от 15 години, така че с удоволствие се включих в пътуването, организирано от Българската асоциация на винените професионалисти по повод Международния ден на мавруда (макар че за малко да не успея, тъй като лондонското летище Лутън за беля се запали точно преди моя полет, но заради бързото ми придвижване до Станстед успях да стигна).

Първата спирка по маршрута ми беше миниатюрен гаражен проект, наречен Винарна Драгошинов – в един заден двор в селото, където бабата и дядото на собственика Даниел са живели. Драгошинов е работил като винар в няколко големи изби, но искал да произвежда вина по свой начин, като купува грозде от стопанства, които редовно посещава. Близките околни земи вече не са винарска зона – били са тежко засегнати от програмата на Горбачов за изкореняване на лозята през 80-те. Засега винарната произвежда няколко хиляди бутилки, включително чаровно свежо Алиготе от Лясковец (връхлетя ме спомен от миналото, тъй като обичах да купувам едно съвсем различно вино под това име в началото на 90-те). Даниел експериментира и с две шардонета (с акация и с дъб) и едно цветисто бледо розе с малък процент българско розово масло (България е най-големият производител на розово масло в света). Има и интригуваща сира с акценти на виолетка и подправки от 30-градусов склон в Източните Родопи, но то не е плод на Североизтока.

Следващата спирка беше Винарна Ялово, поместена в реновирана училищна сграда в село Ялово. Винарната стартира през 2013 г., а уайнмейкърът Димитър Димов се присъединява първоначално, за да помогне с пенливото вино. (Североизточна България е единственият регион в страната, където белите сортове преобладават и обхващат две трети от насажденията.) Димов има страст към възродяването на старите местни сортове и е посадил 0,5 ха с белите димят и кокорко, „сивата“ виненка и червените гъмза (наричана още кадарка), памид, рубин, сифта (наричана още папаскараси), варненски мавруд и варненска гъмза, както и някои резници от селото на баща му, които още не са докрай идентифицирани.

Димов обясни, че загубата на старите сортове в България се е случила на три вълни. В османската епоха виното е било ограничено само за домашно ползване; след Освобождението винарството започва да се развива като бизнес, но филоксерата предизвика следващата загуба. За да помогне за възстановяването, правителството кани французина Пиер Виала, който внася френски сортове. Някои от местните сортове не се справят с процеса на присаждане (например сифта), докато димят и гъмза оцеляват, защото се оказват лесни за присаждане. Комунизмът обаче довежда до преминаване към високи формировки на лозята за висок добив и лесна механизация, така че се насърчава отглеждането на подходящи за тази система сортове – така сортът димят губи позоции, тъй като дава много по-добро качество при ниска формировка.

Димов отглежда лозята биологично, а виното прави с минимална намеса и без (или с минимум) сулфити, така че някои вина се държат по-добре от други. Златни ръце Димят, Димят Ориндж и Златни ръце Гъмза бяха най-високо оценени от мен; също един интересен експериментален бленд от каберне совиньон и памид и проба от бъчвата на Рубин 2021 от собствени лозя на Ялово, което изглежда обещаващо, но има нужда от две години отлежаване.

Историята на винарната Царев Брод започва през 2001 г., когато собственикът ù агрономът Иван Иванов засажда първите лозя, включително първият совиньон блан на съвременната ера в България. Първоначално продава грозде, след което през 2015 г. открива винарната заедно с Николай Кръстев като главен уайнмейкър – една от звездите от новата вълна на българското винарство. Плодородният чернозем в региона може би не изглежда идеален за лозя, но под него лежи добре дрениран льос, и със средната надморска височина от около 250 м и многото ветрове, се оказва подходящо място за ароматни свежи бели и по-леки червени вина. Две местни кръстоски, гергана и евмолпия, станаха емблематични за винарната (и двете са създадени от университетския преподавател на Иван Иванов в Пловдив).

Гергана е плодовита, но свежа кръстоска между мускат отонел и димят и, може би изненадващо, е доста добро грозде и за пенливо вино по традиционния метод (при по-ранна беритба, преди да стане твърде ароматно). Евмолпия пък е кръстоска между мавруд и мерло и е по-устойчива на студен климат от самия мавруд. Засега сортът дава обещаващо съблазнително розе с наситен цвят и плодови червени вина със средно тяло. Винарната произвежда също добър совиньон, както и ризлинг (вкл.  освежаващ пет-нат и пищен айсвайн), а правеха и добро шардоне, преди да го махнат, защото се продава твърде трудно.

Допреди няколко години винени имения почти не съществуваха в България поради комунистическото разделяне на лозарството от винарството и бяха нужни много години и усилия, за да се създадат големи имоти. Салла Естейт е трябвало да преговарят с 140 човека, за да изградят своите лозя от 30 ха. Лозята им растат на уникален варовиков склон и достигат надморска височина от 380 метра. За засаждането им през 2007 г. е използван материал от Бургундия. Може би не е точно естейт (имение тип шато), тъй като производствената база е на 2 км от лозята, но е с най-последно технологично оборудване и, дори в средата на кампанията, безупречната чистота е впечатляваща. Дългогодишният уайнмейкър Анелия Христакиева създава брилянтно чисти вина с постоянно качество. Траминер, Ризлинг и Каберне фран се представиха добре на последната дегустация, а преди това съм се наслаждавала и на Врачански мискет (ароматен местен бял сорт), но той беше изчерпан към момента на посещението ми.

Винарна Одесос е малък проект в едно подземие из покрайнините на Варна и е поела по-различен път. Собственост е на двама братя (Георги и Владислав Ванкови), които имат 11 кампании за над 5 години в различни места по света,  преди да донесат своето виждане у дома през 2020 г. Тяхната философия се свежда изцяло до single-vineyard селекции (сравнително нова концепция в  България), така че приоритетът им е да намират правилните парцели и стопани, с които да работят, и съответно да адаптират към тях производството си.

Одесос произвеждат вероятно една от най-добрите версии на димят, която съм опитвала, в стил Gavi-meets-Muscadet (Гави среща Мускаде) от 40-годишни лозя на варовикови почви до крайбрежието. Георги счита, че повечето български винопроизводители се страхуват да покажат истинската природа на този по-скоро неутрален сорт и правят твърде много усилия, за да я скрият зад производствени "гримове". Имат и атрактивен тъмнорозов каберне фран, наречен "кларет" (това име може и да не се понрави особено на адвокатите на Бордо), и две много добри, но различни изражения на каберне фран: от по-хладно крайбрежно място, Каварна, на 50 км северно от Варна, и от лозе в по-топла зона във вътрешността, наречено Цонево. Има и ризлинг, в който е вложен опитът на Георги в австралийската Идън Вали, както и обещаващ млад пино ноар.

Трябва накратко да обясня историята на Международния ден на мавруда. Българската асоциация на винените професионалисти е основана през 2020 г. като  независима неправителствена организация, обединяваща съмишленици, работещи в области като маркетинга, разработването на нови ЗГУ (предлагат девет региона, които отразяват тероарните различия по начин, по който настоящите две ЗГУ не могат), винения туризъм и образованието. Все още има голяма нужда от изграждане на винена култура в България и насърчаване на младите да опитват вина от местни сортове. България вече не е голям износител на вино и трябва да разчита на местните потребители. Като най-важен червен местен сорт, мавруд е флагман за тази програма, но се представят и други местни сортове. Групата организира ежегодно пътуване за журналисти и четири градски винени фестивала, на които се представят 40 винарни и 17 местни сорта. По време на посещението ми фестивалът във Варна гъмжеше от млади хора, които искаха да се насладят и да научат повече за виното в модерно място с жива музика и щандове за храна.

Североизточна България е един микрокосмос на случващото се в цялата страна, с развитието на нови винарни и динамични подходи, но важното е, че най-добрите производители вече разглеждат подробно и задълбочено тероара и изследват потенциала на местните сортове. За съжаление малко от вината на региона се изнасят, така че читателите трябва да включат Североизточна България в списъка си с дестинации и лично да я посетят – заради отличната храна, вълнуващото вино и невероятната история. Наздраве!