Начало - Статии и новини - Места - Вино срещи на Северозапад ΙΙ: Новоселска гъмза и изба Ново село
Места
   

Вино срещи на Северозапад ΙΙ: Новоселска гъмза и изба Ново село

11 февруари 2021

В няколко поредни публикации ще ви разкажем какво научихме при нашата обиколка из винарските изби на Северозапада: Видинска гъмза, Новоселска гъмза, Ново село, Бонония Естейт, Дос Аламос, Шато Бургозоне, Боровица, Магура, Типченица и винените проекти Понте Дио, Вида, Врачанска теменуга и Веселите винари.

Новоселска гъмза - по свой си начин

През 1940 г. на придворния доставчик на спиртни напитки Димо Овчаров се отпуска кредит от Българската земеделска и кооперативна банка за строителство на винарска изба в Ново село. През 1946 г. тя вече е факт. След реституцията през 1990 г. обаче се създава държавна фирма Новоселска гъмза в Ново село. Две години по-късно тя се преобразува в Новоселска гъмза ЕООД, а през 1998 инж. Иван Тодоров става собственик на Новоселска гъмза АД. Оттогава Иван, роден в Копривщица и завършил Технология на виното и високоалкохолните напитки във ВИХВП Пловдив, държи руля на емблематичната за региона изба.

Новоселска гъмза работи заедно с изба Меди вали в село Смочево в подножието на Рила, защото са в общата собственост на Доверие – обединен холдинг, който е главният инвеститор от 2000 г. През 2009 обаче холдингът е закупен от Софарма заедно с всички прилежащи му фирми и предприятия.

Иван Тодоров ни посреща на лозето до село Градец, което е на 30 километра от самата изба в Ново село. Това всъщност са лозята на Вал Марков от Шато де Вал, засадени преди около 10 години. В лозовия ареал е била планирана и винарна, но проектът останал без реализация. Самото лозе е около 30 ха, засадено с шардоне, вионие и совиньон блан, а от червените: каберне фран, рондо, сира, каберне совиньон, мерло и пти вердо. Емблематичната за региона гъмза купуват от региона около Ново село – там, където са били най-големите лозя в страната с този сорт. Самият Иван притежава около 3 ха от тях. Останалите количества грозде се изкупуват от местни лозари.

Друг интересен сорт е рондо. Историята разказва, че Вал Марков навремето искал да засади сепарави, заради дядо си, който имал слабост към сорта, но не намерил посадъчен материал и взел рондо заради родствената им връзка. Рондо е кръстоска между сепарави и сен лоран, подходящ за по-северни тероари заради студоустойчивостта му и ранното зреене.

Крайният Северозапад на България има специфичен климат главно поради близостта си до река Дунав. Почвите тук са плодородни, наносни, а наоколо има планински възвишения. Комбинацията от тези фактори е оптимална за винопроизводство, което в региона е било поминък първо на траките, после на римляните, обитавали този край. Не случайно тази част от низината на север от град Видин е наречена Златния рог, или Златорожието.

Тук има екстремни разлики в температурите между деня и нощта, типични за умереноконтиненталния климат. Лозето на Новоселска гъмза се намира на 200 м надморска височина, което за областта около Дунав са почти планински условия, а бризът от реката, която се вижда от най-високата му част, благоприятства виноделието. Хубавото е, че тук има достатъчно валежи и поради това винарната почти не прибягва до инсталираното капково напояване.

Второто собствено лозе отново е бивша собственост на Шато де Вал и се намира на 10-ина километра от първото, точно зад имението на Вал Марков, което в момента е за продан. Общо 6-те хектара Новоселска гъмза делят с Видинска гъмза АД, чиято изба се намира в непосредствено съседство в Ново село. Морските черупки и фосили в почвите говорят, че тук е било море преди много години. Откакто са го взели, от лозето не са произвеждали вино, но тази година се очаква първата обща реколта. Именно кооперацията между винарите е един от сигналите за бъдещ потенциал за положително развитие на региона. И въпреки че Нортикум (сдружение, обединяващо винопроизводители от Белоградчишко и Видинско) не успява да се развие достатъчно след основаването му през 2017 г., желанието на винарите за съвместна работа в региона е налице.

От гроздето от всички лозя Новоселска гъмза АД произвежда 20 до 30 хиляди бутилки вино годишно, като 6 хиляди от тях е Гъмза резерва – емблематичното вино на избата. Лозята за него са до близкото село Флорентин. Заради топлия климат се работи с термокамери за гъмзата, а совиньон блана например купуват от Меди вали. В избата им в Ново село се преработва предимно грозде от червените винени сортове, има и линия за бутилиране на термично стабилизирани вина с капацитет 1500 бутилки в час.

Новоселска гъмза АД продава вината си на българския пазар, а също така и в Чехия, Франция, Германия, Полша, Англия, Швеция, Канада и Латвия. Капацитетът за преработка на суровина в годишен обем е 200 т грозде, а като готова продукция обемът е до 150 000 бутилки вино.

Дегустацията на вината се провежда в старата изба, чиято сграда е продадена наполовина на друг, съвсем нов винопроизводител – изба Ново село (стр. 24).
Тук се запознаваме и с наследника на Иван, сина му Димитър, който вероятно ще поеме винарския рул след време.

Повечето от вината логично са под знака на гъмзата. Blanc de noir, розе, гъмза без дъб и такава, отлежавала в черешова бъчва – Gamza Reserve. Сходството на виното с цвета на пино ноар се дължи главно на едрите зърна на гроздето, които по форма са почти сферични. Цветът на виното е наситенорубинен, а ароматът е съчетание от шоколад, препечен хляб и черна череша. Вкусът е мек, плътен и наподобява пино ноар в доста южен стил  заради допълнението от 15% мерло в купажа. Иван обяснява причината: Пазарът е свикнал на по-плътни вина. 100% чиста гъмза дори не планираме, защото не вярваме, че ще се хареса. Убеждаваме го в противното. Дано! Но да не забравяме, че девизът на селото е: Ми смо си ми (Ние сме си ние).

Непременно опитайте Gamza Reserve в черешова бъчва и Rondo, което напомня за грузинското сепарави. По свой си начин.

Най-новите в Ново село

Винарска изба Ново село не беше част от планираната ни обиколка на Северозапада по простата причина, че не знаехме за съществуването ù. Но съседите им от Новоселска гъмза ни свързаха с тях и с голям интерес посетихме новата винарна, защото с нея новоселските изби стават цели три – при това една до друга, тоест формира се едно сериозно винарско ядро, което има потенциал да възроди местната винена слава. А и защото винаги е интересно с какви подбуди и идеи предприемчивите хора се заемат с винопроизводството – бизнес, при който се изискват големи и дългосрочни инвестиции, а плодовете най-често ги обира едва следващото поколение.

Изба Ново село Бен Хън Агро ООД е собственост на братята Петър и Владимир Петрови, които са родом от самото Ново село и от години успешно се занимават със зърнопроизводство. Захващат се с винопроизводство не само защото имат възможности и опит в земеделието, не само защото имат и собствени реституирани лозя, а и от желание да развиват в родния си край дейност, която би върнала старата му слава на столица на гъмзата, би създала поминък за местните хора и би привлякла български и чужди туристи. С тези идеи и намерения двамата братя купуват половината от сградите на старата новоселска винарна (строена точно през Втората световна война, от 1939 до 1946 г.), за да я превърнат в модерна изба.

Част от помещенията вече са ремонтирани, и то с вкус и сериозни вложения. Закупено е и оборудване, което макар първата реколта да е 2019, е използвано за пръв път в кампания 2020. Капацитетът на изба Ново село е доста голям, но засега планът е да произвежда най-много 120 тона. Поставили сме си за цел да не бъдем нито минималисти, нито максималисти, а по-скоро да се целим в средния клас и да правим и предлагаме сравнително качествено вино, казва Петьо Петров, докато ни развежда из впечатляващите с мащабите си помещения – някои изцяло ремонтирани, а други пълни с огромни стари бъчви и други исторически винарски артефакти. От обширна тераса се открива чудна гледка към Дунава и Румъния, пространствата в сградата и около нея дават безкраен простор на фантазията и собствениците имат планове за изграждане на база за винен туризъм – с дегустационна, къщи за гости и ресторант. Тук потенциалът да се покаже по модерен начин винарското миналото – като архитектура и материална база – е огромен. 

Собствените си стари лозя от 18 ха, върнати още през 90-те години на ХХ век, Петьо и Владимир Петрови са удвоили с още 18 ха нови, а предстои засаждането на други 20 ха на прочутия лозарски хълм над близкото село Флориан. Старите им насаждения са близо 50-годишни, а около 6 ха от тях са с гъмза. В новите масиви звездният местен сорт е 4 ха, а още 6 ха с гъмза – и то новоселска гъмза на собствен корен – са предвидени в проекта за бъдещите лозя. Останалите сортове са совиньон блан, ркацители, шардоне от белите и каберне совиньон, каберне фран и мерло – от червените. Красимир Костов, главният технолог на винарната, е професионалист с богат опит в района, който отлично владее работата с гъмзата и има ясна визия за вината, които ще произвеждат в новата новоселска изба.

Особено ни впечатли със своята семпла чистота гъмзата, която дегустирахме от бъчва – тя е от старите лозя на собствен корен. Виното е със сортов акцент на малини и вишна в аромата. Има добра свежест и сочност, гладко е, с много приятна фина горчивина на финала.

По темата работиха (в азбучен ред): Веселина Маринова, Вили Гълъбова, Емил Коралов, Ефросия Благоева, Ирина Софранова, Юлия Костадинова, Яна Петкова, Ясен Бориславов