Начало - Статии и новини - Акценти - Виното е за споделяне. А сега?
Акценти
   

Виното е за споделяне. А сега?

01 април 2020

Във времена на изпитания за общественото здраве, автоизолацията не изисква да се откажете от добрата храна и хубавото вино, въпреки социалната стигма.

Ерик Азимов, Ню Йорк Таймс

Накратко, светът се промени, промени се и отношението към публичните събирания. Всякакви партита са отложени. Ресторантите са затворени и на всички ни се наложи да преосмислим най-нормални дейности, каквато е да се видиш с приятели.

При заповедите да се изолираме социално и дори да се поставим под автокарантина, социалните дейности са просто табу. А каква по-социална дейност от пиенето на вино?

В нашата нова среда на предупреждения да си стоим у дома, пиенето на вино може да e също такава разтуха, каквато е и приготвянето на супа или зяпането на Netflix. Споделянето на бутилка със съквартиранти или съпруг/а не повдига нито проблеми, нито вежди.

Но какво, ако социалната изолация означава, че всъщност си съвсем сам? Добре ли е да си отвориш бутилка?

Очевидно въпросът дали човек да пие, когато е сам, е доста незначителен в този безумен свят, както казва онзи мъдър собственик на нощни клубове във филма Казабланка. Но е въпрос, който обичащите вино хора може да си зададат, ако се окажат временно изолирани.

 

Доста често отговорът е размахване на пръст. От мига, в който започнем да разбираме нещо за виното, ни учат, че отговорната консумация е социална дейност. Виното е за споделяне, за пиене с приятели или със семейството по време на хранене.

Често сме чували, че за да се наслаждаваме на хубавото вино, ни трябва компания. Радостта, откривателското чувство, се появяват, когато си в колектив. Не знам как се е чувствала Грета Гарбо по отношение на виното, но когато отваряш бутилка, не искаш да си сам.

Да пиеш сам често се счита за признак на сериозен проблем, доказателство за депресия или дори симптом на евентуален алкохолизъм. Психологическите трактати задълбават в потенциалните скрити проблеми, които самотното пиене изважда наяве, докато кънтри песните се ограничават до неизбежните сълзи.

Но коронавирусът ни поставя в различна ситуация. Сега проблемът не е в това, че някой ще дави мъката си в хотелския бар или ще се чувства отчайващо самотен дори насред многолюдно парти. Става въпрос за пиенето вкъщи сам, в буквалния смисъл, когато правиш най-доброто, на което си способен, за да се съобразиш с новия протокол на кризата в общественото здраве.

Би било лесно да помислим някого за особен, заради желанието му да се наслади на чаша или две вино с вечерята си сам. Самостоятелното пиене се оказва благодатно за популярната култура, която намери в него плодородна почва за всякакви произволни съвети.

Недейте, повтаряме, недейте да се опитвате да скубете веждите си, докато пиете сами, предупреждава една неотдавнашна статия, озаглавена 8 начина да пиете сама, без да се депресирате. Друга публикация ни превежда през 12 етапа към решението да отворим бутилка вино и да я изпием цялата, които включват съпротива, отричане, отваряне и неизбежно срам.

Представата, че самотното пиене засилва вероятността да се справите с цяла бутилка на едно единствено сядане само засилва потенциалните последствия от първоначалното решение да извадите тапата.

Тези статии и посочените в тях скрити социални нагласи подчертават пуританското схващане, че пиенето на алкохол, независимо от причината, е погрешно. Те внушават, че целият смисъл на пиенето е в самолечението – под една или друга форма, независимо дали е сърдечна болка или тревожно разстройство. И ако пиете сами, се изправяте срещу кутия на Пандора, пълна с последствия.

Но какво да кажем за всички останали причини, поради които любителите на виното отварят бутилки – като начало: защото виното наистина върви добре с храната и е вкусно?

Знаем, че то насърчава споделянето, което не е особено полезно в условията на социална изолация; но виното също така подбужда и към съзерцание, което пък е почти винаги добре дошло, особено ако разговаряте сам със себе си.

Без съмнение човек винаги трябва да има едно наум за силата и евентуалните опасности, които носят алкохолните напитки. Ако наистина имате проблем с алкохола или страдате от депресия, соловото пиене не е отговорен избор.

Но в противен случай, защо да не се наслаждаваме на красотата на виното, особено ако то дава още по-висока стойност на храната? Ако ще предприемаме грижовната стъпка да си сготвим за себе си, непременно трябва да направим преживяването още по-добро според мен, като се насладим и на чаша или две вино.

 

Лично аз не търся изолация. Но съм вечерял чудесно с няколко чаши вино сам – по време на служебно пътуване, или у дома, когато останалите членове на семейството ми са имали други планове. Може да не е идеалното, но усамотението и малко вино могат да изпратят мисълта ви в неочаквано приятни посоки. Високо ценя спомените си от тези малки вътрешни пътешествия.

След като решението да си налеете чаша вино е взето, възниква един практически въпрос. Стандартната бутилка от 750 мл засилва убеждението, че пиенето не е самостоятелно занимание. Тя е предназначена за двама или повече души, които да я довършат на едно хранене.

Това означава, че на умерените пиячи ще им остане вино. Което едва ли е проблем, въпреки че много хора мислят обратното. Всъщност цели компании за винени аксесоари са изградени върху идеята, че виното е крехко и започва да се разваля веднага след отварянето на бутилката.

Това е вярно за лошото вино – комерсиалните индустриални продукти, които са изградени с добавени танини, киселини и други съставки, с цел да се създаде нещо от съвсем малко. Те имат ниска издръжливост.

Доброто вино обаче, независимо от цената, като цяло има далеч по-дълъг живот след като е отворено, отколкото си представяме. Ако сте отворили бутилка и сте изпили половината от нея, я запушете отново с тапата й и я съхранявайте на хладно място - до прозореца, в зависимост от времето и дали е извън слънчевата светлина, или в хладилника. Така може да издържи поне няколко дни, без нужда от специални устройства или инструменти, които според обещанията изсмукват въздуха от полупразната бутилка.

Ако имате половин бутилка с нещо, значи сте готови. Или пък добро вино в кутия бег-ин-бокс. Да, има такива. Технологията bag-in-a-box отлично защитава виното от окисляване – основният страх при частично изпитата бутилка.

Но ако сте сам с нормална бутилка вино, просто планирайте да я допиете в рамките на два-три дни, без никакви притеснения.

В крайна сметка: всички правим необходимото в неочаквано трудна ситуация, за да защитим здравето на семейството си, на приятелите си и своето. Правим жертви – лишени сме от пътувания, спорт, театър и други публични събирания. За някои от нас това може да е прекарване на времето в буквална физическа изолация.

Това не означава, че трябва да се лишим от всички удоволствия. Така че нека да направим най-доброто и да вдигнем тост, макар и от разстояние, за деня, в който отново ще можем да се съберем заедно, да се прегръщаме, целуваме, да се ръкуваме и да докосваме безнаказано лицето си!