29 декември 2014, Яна Петкова
Сядайки да пиша този материал, си давам ясната сметка, че рядко дегустационната ни тема е била толкова актуална. Планирали сме я, разбира се, отдавна, но междувременно на пръв поглед разнопосочни винени събития ни водят към една и съща тема: бъдещето на винения ни свят, такъв какъвто го познаваме досега:
- 2014 се очертава като изключително тежка година за много винени региони по света, за някои катастрофална, като този път не липсва и такъв сериозен катаклизъм като земетресение;
- От години, без да го изтъкват или дори пишат на етикетите, други от най-големите имена в бранша отглеждат лозята си на органичен или биодинамичен принцип;
- Натуралните вина са на върха на консуматорската вълна в градове като Париж или Лондон (в които съществуват винени барове само за такива вина). В доказателство: за четвърта поредна година в Лондон, столицата на най-големия пазар на вносно вино на света, се провеждат изложения за натурални вина;
- У нас беше открита първата изба, произвеждаща био вина, а друга изба представи на пазара първото натурално, или оранжево, вино;
- И отново у нас все повече хора започват да се интересуват от произхода и чистотата на храната си и начина си на живот.
Изясняването на основните положения в категориите „органик”, „биодинамично” и „натурално” вино е в интерес на всички. Иначе рискуваме да загубим потенциални потребители на качествени вина в полза на домашните или на вината от плодове, които са „чисти от всякаква химия”.
Може би най-голямата и объркваща категория е тази на биовината, наричани в САЩ „органик”. За целите на по-лесното сравнение и ние ще я наричаме така. Общото е, че такива вина трябва да са произведени от грозде, отглеждано на принципите на биологичното земеделие, което изключва използването на химични торове, пестициди, фунгициди, хербициди. В това какво е разрешено в избата като техники и добавки обаче настъпват различията: САЩ казват, че органик виното е „вино, произведено от био грозде без добавка на сулфити”, докато Канада и Европейският съюз го дефинират като „вино, произведено от био грозде, което може да съдържа добавка на сулфити”. Известен хаос настава от факта, че почти всяка държава има собствена нормативна база с конкретни правила за производство на органик вина и сертифицираща инстанция. Така например в ЕС на етикета на такива вина трябва да се упомене не само кодът или името на сертифициращата инстанция на съответната държава, но и тези на проверяващата я инстанция от ЕС.
Ябълката на раздора е нивото на сулфитите във виното и тя беше нахапана особено сериозно не само заради различните правила за производство на органик вина в различните страни, но и защото за потребителите в ЕС новината, че виното „съдържа сулфити”, дойде едва ли не като гръм от бял ден. След като преди няколко години ЕС направи изписването на това изречение върху етикета на вината задължително, много от потребителите решиха, че най-накрая българските винопроизводители са принудени от ЕС да напишат истината, която удобно са крили толкова време - че виното съдържа сулфити (или както отговаряха главните герои в един български детски филм от 70-те години на миналия век, запитани защо преследват другаря Х: „Ами как няма да го преследваме? Че той е нумизмат!”). Изведнъж коренът на всички злини - алергии, болки в главата, корема, че и петите, беше идентифициран.
Без да искаме да бъдем агенти на сярата, смятаме, че е изключително важно е да се изясни какво представляват всъщност сулфитите и колко ниско е нивото им не само в органик, но и в наистина качествените вина:
Съвсем просто казано, сулфитите са консервиращ агент за виното, което е летлив хранителен продукт. Те се използват в правенето на вино още от древни времена. По времето на Римската империя винарите са палели серни свещи в амфорите с вина, за да ги предпазят от това да се превърнат в оцет. Когато бъчвите се налагат като съд за съхраняване на вино, те също биват обработвани със сулфити, за да се спре развитието на вредни бактерии и дрожди. Ако се прилагат по правилния начин, сулфитите нямат ефект върху вкуса на виното, нито върху вашето здраве. Максимално допустимите нива на сулфитите в органик вината са 150-200 милиграма на литър, в зависимост от различните видове вина (бяло, розе, червено или десертно).
Сушените плодове и готовите и вакуумирани храни съдържат в пъти повече сулфити!
0.5% от световното население и около 5% от страдащите от астма са наистина алергични към сулфити и те трябва да ги изключат напълно от диетата си, останалите 99.5% ги преработваме и изхвърляме от тялото си. С други думи, трябва да търсим някъде другаде причината за болката в главата на следващия ден.
Дали има сулфити и колко точно е периферен въпрос за органик вината, много по-важно е, че купувайки ги, вие правите първа стъпка в потребяването на продукт, произведен съобразно строги правила за опазване на околната среда.
Когато сте готови, неизбежно ще направите и втората стъпка по този път, дори и само от любопитство - биодинамичните вина.
За да се оформи правилната нагласа към биодинамиката, е важно на нея да се гледа не като на земеделска техника или система, а като на мироглед и/или философия. Биодинамиката се базира върху принципите на антропософията, основана от австрийския теософ Рудолф Щайнер. Той започва да работи за изграждането на „духовна наука” или на учение, прилагащо научния подход в изследването на т. нар. духовен свят. Неговата цел е цялото познание на човечеството, до този момент разпокъсано в отделните науки, религии, философски и езотерични течения, да бъде синтезирано и обединено в една всеобхватна наука за човека - антропософия.
Към земеделието Щайнер се обръща в края на живота си, пишейки цикъла от осем лекции, озаглавени „Биодинамично земеделие. Духовно научни принципи на селското стопанство“, които са публикувани след смъртта му през 1925. Те представляват фундамент на биодинамичното земеделие и до днес, макар и много от съвременните биодинамични фермери да не споделят изцяло останалите вярвания на Щайнер. На всички желаещи да навлязат по-дълбоко в материята препоръчваме да прочетат книгата, която е преведена на български език. Тук ще имаме място само за общите положения.
Ключът към разбирането на биодинамичния подход е възприемането на фермата в нейната цялост като жива система, като затворен, самоиздържащ се и самодостатъчен организъм. Биодинамиката гледа на фермата като на част от „цялостната система”, т.е. от Вселената, и затова подчинява процесите в нея на лунни и космични цикли. В този холистичен подход почвата има особено значение и на нея не се гледа просто като на пласт за растеж, а като на самостоятелен организъм, който трябва да бъде приведен в естествено равновесие. Хумусът в почвата се изгражда с помощта на биологично-динамични препарати, получавани от билки, кравешки тор, планински кристал и животински обвивки и добавяни в хомеопатични количества. Освен здравето на почвата, те благоприятстват, хармонизират и подсилват развитието и на други растения, насекоми и животни, които са част от цялостния организъм, като какъвто биодинамиката разглежда лозето.
Биодинамиката е реална селскостопанска алтернатива и колкото и да е неприятно на традиционалистите, резултатите, които дава тя, са забележителни и все повече изби преминават към този начин на работа. Едни от най-уважаваните имена в бранша работят съгласно нейните принципи: Leroy, Leflaive, Lafon и Domaine de la Romanée Conti от Бургундия; Zind Humbrecht, Kreydenweiss и Weinbach от Елзас, Pontet Canet от Бордо, Chapoutier от Долината на Рона, Clos de la Coulee de Serrant от Долината на Лоара, Buerklin Wolf от Германия, Josko Gravner и Alois Lageder от Италия, Sena от Чили, Beaux Freres от Орегон, Bonny Doon и Joseph Phelps от Калифорния и още много, много други.
Работата в една биодинамична изба е подчинена на целта да се произведе вино, свободно от всякакви субстанции, които биха променили първоначалния баланс на гроздето или биха неутрализирали характера на реколтата. Работи се за пълното запазване и изразяване на потенциала на тероара. Сулфитите не са анатемосани и използването им е разрешено в количества, равни или по-ниски от тези на органик вината.
Ако опитате биодинамично вино, без да знаете, че е такова, шансът да не го различите от едно конвенционално вино е голям. Няма конкретна, осезаема характеристика, която го прави биодинамично, въпреки че с годините както вкусът на вината, така и сетивната готовност за възприемането им от страна на дегустаторите се промени и понякога те могат да бъдат разпознати. Не бих могла да обясня кое е точно това, което ме кара да се питам дали дадено вино е биодинамично или не, тъй като и едно конвенционално вино може да има богатство и сложнота на вкусове и аромати или пък странен, не особено лесен за възприемане характер, но това не е и главната цел при биодинамичните вина. Главната цел е да гледаме на тези вина като на израз на природно, етично и, ако щете, духовно равновесие.
Ако си представим вината, за които става дума в този материал, под формата на пирамида, то със сигурност вече се намираме на върха й, който като всеки връх дарява в равни части задоволство и страх на покорилите го. Натуралните вина се явяват следващата и неизбежна стъпка в търсенето на автентичност в един глобализиран, химизиран и технизиран свят. Те се явяват като противовес на hi-tech вината, при които се цели контрол във всеки един аспект и почти нищо не е оставено на природата.
Няма официална дефиниция за натурални вина, така че ще се опитаме да обясним какво са и какво не са тези вина. Гроздето за натуралните вина е задължително от био, по-често от биодинамично земеделие, беритбата, естествено, е ръчна, а при винификационния процес се спазва принципа за абсолютна ненамеса. Не добавяте и не премахвате нищо, избата е просто място, което подслонява извършването на абсолютно естествен процес, а не лаборатория. Натуралните вина са неподправено изражение на естествена ферментация на гроздов сок (официалната дефиниция за вино) - така както го прави природата, а не техниката.
Натуралните вина не познават неща като културни дрожди или пък някоя от 50-те добавки, които например ЕС разрешава да съдържа едно вино. Възможна е щипка сяра при бутилирането, защото дори тези пуристи признават, че малцина сред тях съумяват да направят големи вина без каквато и да било сяра.
Трудно е да се даде описание на вкусовете и ароматите на една толкова нехомогенна група вина, но нека опитаме: със сигурност обща тяхна характеристика е оранжевият или по-скоро кехлибарен цвят, получен от контакта с гроздовата ципа. В носа се развиват комбинации от ядки, подправки, портокалови кори, билки и сушени плодове. Телата им се отличават със здравата хватка на танини, очаквани по-скоро от едно червено вино, киселини не липсват и често се наблюдава на пръв поглед странна, но силно пристрастяваща минералност.
Критиците на тези вина, между които сериозни имена в световната винена критика, казват, че „натурално” е оправдание за пробутване на замърсени и дефектни вина на лековерни жертви на модата. Каква е дефиницията на дефект във виното и кой я дава, питат на свой ред защитниците им и добавят, че мътният цвят и оксидативният нос не са неизменни характеристики на едно натурално вино. Към 2014, както вече споменахме, не съществува официална дефиниция, нито законодателство на регионално, държавно или наддържавно ниво, нито сертифициращи организации за натурално вино. Акредитацията се явява сериозен проблем за тези вина, особено на фона на растящата им популярност.
Към момента производителите на натурални вина са обединени в съюзи, които се опитват да коригират ситуацията със своите харти за качество. Най-известните са: L´Association des Vins Naturels, Les Vins S.A.I.N.S, La Renaissance des Appellations, Vini Veri, Vinnatur, ZADRUGA SIMBIOSA EKOLOŠKO KMETIJSTVO Z.B.O., Asociación de Productores de Vinos Naturales de España, Philipp Wittmann (Verband Deutscher Prädikatsweingüter).
Сигурно е, че предстои още много работа за валидирането на тези вина, както и че те винаги ще бъдат нишов продукт. Също така обаче е сигурно, че само защото не ги познаваме, нямаме право да заклеймяваме правещите такива вина като измамници или да ги обявяваме за шантави аустсайдери.
Очаквайте утре и дегустацият на DiVino на био, биодинамични и оранжеви вина!
Конференцията Виненият образ на България: идентичност и послания събира винения бранш на 29.11.2024, преди началото на DiVino.Taste.