Начало - Статии и новини - Места - Вината на Бали - в очакване на неочакваното
Места
   

Вината на Бали - в очакване на неочакваното

10 август 2018, Николета Дикова

Вината на Бали - в очакване на неочакваното

Екваториално лозарство, има ли такова нещо? Отговорът е положителен - да, екваториалното лозарство съществува и дори има амбицията да се развива и разраства.

Намираме се на Бали, онзи приказен остров, на който единствено от близо 17 000 острова съставящи Индонезия – най-голямата мюсюлманска държава в света по брой на населението, не се изповядва ислямът. Бали, където доминиращата религия е хиндуизъм, е единственият остров, на който се практикува лозарство и се прави вино. С една малка и екзотична подробност - намира се на 8 градуса южно от Екватора.

New Latitute Wine

Това е терминът, въведен от международната винена критика за тази нова категория вина, произлизащи от нетрадиционни винени райони. В Asian Wine Porducers Association срещаме производители от нови и екзотични винени тероари на места като Тайланд, Сингапур, Мианмар, Индия и Бали. От всички тях Островът на хилядата храма се намира най-близо до Екватора. Там правят вина от грозде, отглеждано в климатични условия, доста различни от познатите ни класически географски ширини. Значи ли това, че трябва да разширим хоризонтите си, приемайки продукти от нетипични за виното географски градуси? Или по-скоро значи, че този тип вина са ще се харесат на винените любители от нови ширини? Честно казано, в момента второто ми се вижда по-реалистично. Както пише Джансис Робинсън MW, "трудно ми е да си представя, че вината от тези географски ширини ще могат някога да бъдат наистина добри. Но от друга страна, това се твърдеше до не много отдавна и по адрес на вината от Новия свят"

Нейният коментар, изпълнен с неподражема английска дипломатичност, оставя отворени вратите за всякакви възможни сценарии. 

Троен гроздобер 

Поради спецификите на климата на остров Бали грозде се бере… три пъти годишно! Въпреки че е разположен само на 8 градуса от Екватора, Бали има тропически климат с два сезона, сух и дъждовен. Средната годишна температура е около 30° С, влажността на въздуха достига до 85%! В тези екстремни условия лозата работи на практика на непрекъснат режим, давайки плод 3 пъти годишно, на цикли от 120 дни. Средната продължителност на живота на растението в този изтощителен режим е около 12-15 години. За да се залъже лозата, че е дошла зима и е време за покой, след гроздобер листата се изрязват, симулирайки естественото им падане в умерения климатичен пояс. Но топлината и влагата карат новите леторасти бързо да избият наново, връщайки растението обратно в работен режим...

Този вид лозарство ми напомня за работници в китайска фабрика, но както вече казахме по-горе, хубаво е да сме по-широко скроени.

Лозарски практики

Лозята на Бали се гледат основно на пергола (асма, на български) – система, използвана традиционно за отглеждане на десертни сортове. Виното на острова се прави именно от десертни сортове, като най-разпространените са местните белджиа (Belgia), част от семейството на мускатите, проболинго биру (Probolinggo Biru) и френският алфонз-лавал (Alphonse-Lavallee). Единствената изба, която има свои лозя, е Hatten Wines, която е също така и най-старата и най-голямата на острова. Наскоро Хътън засяха и винени сортове (vitis vinifera) – сира и мерло, засега на експериментално ниво.

Връзката Бали – Австралия 

Друг интересен феномен, характерен за винената индустрия на Бали, е практиката да се купува замразена гроздова мъст в Австралия, която впоследствие се винифицира на острова. Така се прави линията Two Islands на Hatten Wines, която включва ризлинг, совиньон блан и пино гри като бели вина, както и червените каберне совиньон, мерло и пино ноар; всички те на базата на грозде, отгледано в Австралия, но винифицирано на Бали. Тази формула на работа се приема добре на местния пазар. 

Hatten: пионери на балийското вино

Hatten Wines (Хътън уайнс) е първата изба, която започва да прави вино на Бали през 1994 въпреки скептицизма и първоначалното недоверие към проекта. Компанията има натрупан опит в производството на спиртни напитки – те са един от водещите производители на така нареченото оризово вино, което произвеждат от 1968. Първото вино на избата се приема добре на пазара – то е нискоалкохолно, свежо и леко розе на базата на местни десертни сортове, което се съчетава хармонично с пикантната индонезийска кухня. Днес избата предлага гама от 7 вина и отглежда 35 хектара собствени лозя в район Сингарая, Северно Бали. Отглеждането на грозде за директна консумация има известна натрупана традиция на острова – на Бали се отглежда грозде от началото на ХХ век, но лозарството е ново явление, развило се едва през последните две десетилетия. Hatten са пионери в тази област, тяхно е и първото балийско пенливо вино, направено по класическа технология, на базата на местния сорт проболинго биру. Технолог на избата е Джеймс Калеске, млад и динамичен уайнмейкър от Бароса, на чиито знания и опит винарната залага много. Продукцията се реализира на местния пазар, но се водят търговски преговори и на други азиатски пазари.

Sababay и сътрудничеството им с малки местни лозари

Sababay (Сабабей), основана през 2010, е втората и единствена друга изба в Бали освен Хътън, поела предизвикателството да прави вино от грозде, отгледано на острова. Винарната няма свои лозя, вместо това прилага интересна формула – сътрудничи с група местни производители на грозде, които дават част от продукцията си в замяна на техническо обучение и консултации. Знанието е сила, както добре знаем, и на място като Бали, където няма университет, подготвящ кадри в сферата на лозарството, това правило важи с особена сила. Тази формула е полезна и за фермерите, които благодарение на обучението и прилагането на нови агрономически практики успяват да увеличат качеството и количеството на продукцията и съответно на печалбите си, и за избата, която получава грозде като форма на заплащане за консултациите си. Лозовите масиви се намират в северната част на острова, в областта Герогак-Серирит-Банджар (Gerogak-Seririt-Banjar) и са засадени на вулканични почви. В момента се правят също така интересни експерименти със засаждане на лозя по склоновете на връх Агунг, угаснал вулкан, 3031 метра, най-високата точка на острова.

Никола Делакресониер: енологът от Бордо, избрал да прави вино на Бали 

Бордо - Бали – и двете започват с Б, но разликата е доста голяма. Срещаме се с Никола, френският технолог на Сабабей, който след десетгодишна работа в Бордо като консултант решава да дойде да живее и да работи на Бали, в ролята на производствен директор в Сабабей. Според Никола, "истинското предизвиктелство тук не е да произведете вино както се прави в цял свят, а е в отглеждането на грозде. Климатът на Бали е тропически, лозята са вечно зелени и дават грозде три пъти годишно. Ситуацията е толкова различна от тази, с която сме свикнали в Европа, че се налага да забравите всичко, което знаете за лозарството, и да започнете да учите наново". Питам го как така е решил да дойде и да прави вино на място като Бали и той отговаря с типичен френски чар - "pour amour (от любов)".

Никола идва на Бали заради любовта си към една жена, но решава да остане, влюбвайки се в острова. Бали, наричан “Острова на боговете”, има действително рядка и неповторима красота, към която човек трудно остава безразличен. Никола разказва за местното лозарство: "все още е във фазата на детството, ако мога да използвам тази метафора, съществува от не повече от 20 години. С производителите на грозде, с които Сабабей сътрудничи, експерименираме с нови агрономически техники, мотивирани са и желаят да учат и да се развиват. Лозята на острова основно се гледат на пергола, средната гъстота е ниска, средно от 1 500 лози в хектар. Разбира се, идвайки от Бордо за мен беше голяма промяна да започна да правя вино от десертни сортове, но тук ми харесва, хората са приятни и добронамерени и смятам, че винената индустрия има потенциал"

Така стигам до върпоса кои са според него хората, които пият техните тропически вина. "Преди виното в Индонезия се възприемаше като статус символ, като пушенето на пури или часовник Rolex", отговаря ми енологът. "Само бизнесмените и богатите хора пиеха вино. Сега ситуацията е доста различна, все повече хора проявяват интерес към виното, особено младите. Като цяло индонезийците предпочитат по-сладки, ниско алкохолни вина, но тук, в Бали, продаваме добре и сухите си вина, тъй като има много туристи".

Опитах вината на Хътън и Сабабей и ги намерих доста различни от това, с което сме свикнали в Европа - вина с необичаен вкус и аромат. Трудно ми е да ги оценя като качество, изхождайки от нашите параметри и гледна точка. Но да видя лозя на място, толкова далечно като география и култура от нас, ме накара да се почувставам някак у дома си. 

И така, комплименти от нас за куража и упоритостта на всички балийски лозари, дръзнали да гледат лозя в толкова екстремен климат. Специални благодарности на екипите на Сабабей и Хътън за гостоприемството им, или ... терима каси (благодаря - индонезийски, малайски - бел. ред.)!