Една анасонова вечер с Yeni Raki в Chef’s

След години опитване на безброй вина и хиляди други напитки си мислех, че много малко неща в тази област могат да ме изненадат. Но в живота обикновено е така, тъкмо си си повярвал и хоп зад ъгъла дебне изненада. Този път изненадата бе не каква да е, а лъвска и изключително приятна. Защо лъвска? Защото комшиите ни в Турция наричат националната си анасонова напитка Yeni Raki лъвско мляко (aslan sütü), заради високия алкохолен градус, който понякога достига 80% и защото, разреждайки я с малко вода по обясними причини, тя добива един нежно облачно млечен вид.

Този сезон Yeni Raki, анасоновата напитка номер 1 в света, ще е на мода и у нас, особено след изключително интелигентната и убедителна рекламна кампания за популяризиране на бранда под надслов Забави темпото – наслади се на живота. В рамките на кампанията 15 от най-добрите ресторанти и майстори готвачи показват свои идеи как да направим лятото си с Yeni Raki още по-приятно, комбинирайки го както с традиционни, така и с неочаквани за българския вкус ястия.

На 29 април в София беше ред на шеф-готвач Виктор Ангелов в ресторант Chef’s да ни разкаже своята приказка с главни герои Йени и Такирда Ракъ. С ръка на сърцето мога да кажа, че вечерята надмина всички мои очаквания. Пристигнах с лекото притеснение, че анасоновите напитки не са точно моята бира, а си тръгнах покръстена с почти религиозно преклонение към изкуството Йени Раки и дълбокото убеждение, че храната и напитките, поднесени и съчетани интелигентно могат да бъдат едни от най-добрите посланици на човечеството.

И така, настанени в изисканата обстановка на ресторант Chef’s, след официалната част по посрещането на гостите, снимките и поздравленията, всички с пълни чаши Йени Раки зачакахме нетърпеливо първото предястие от пана кота с краставици, левурда с катък от овче сирене и мус от домати, поднесени върху желе от магданоз и лайм. Казвам ви честно, това си е кулинарно преживяване. Всеки знае, че облачната напитка се комбинира прекрасно с млечни продукти, та нима има някой който да не си е поръчвал мастика със снежанка? Но, приятели, в тази комбинация става дума за финес и такова елегантно надграждане на вкусове, каквото само истински майстор може да изгради.
Вдъхновена от старта, подкрепена с две чашки Йени Раки, жадно изчитах менюто в очакване на следващото предложение – рибните предястия. Както се оказа впоследствие, това стана абсолютният ми фаворит за вечерта – хрупкави пролетни ролца от треска и скариди с шафран и миди Сен Жак върху уакаме водорасли и аспержи с терияки сладко-кисел сос, поднесени с Такирда Раки (Takirdag Raki). Такирда е ракия дестилирана от прясно грозде и това се чувства в по-свежите й плодови аромати. А когато към нея добавим най-нежните хрупкави отвън и сочни отвътре леко пикантни пролетни ролца от треска и скариди с шафран усещането е несравнимо. Надмина дори изисканата комбинация от аспержи и миди Сен Жак.

След още 2 чашки Текирда, вече напълно доволна и щастлива, дори продължилото по-дълго очакване на основното ястие от агнешки котлети с анасоново-доматен конфи, телешки мозък и ньоки с коприва и чимичури сос с маслини, не ми се стори неприятно. Трябва да призная, обаче, че тук може комшиите да си продължават с ракия, но на мен просто ми липсваше едно хубаво червено вино. Към това ястие домакините ни бяха избрали да поднесат Текирда Раки Златна, произведена от най-добрите тракийски сортове грозде и най-висококачествения анадолски анасон. Точно тук за мен се криеше голямата изненада, защото от чашата ми, заедно с анасоновите се изливаха уханни аромати и на ванилия, какао, шоколад и жасмин, все нюанси най-често асоциирани с хубави дъбови бъчви. Оказа се, че името „Златна” тази ракия дължи точно на отлежаването си в бъчви, откъдето идва и красивият златист оттенък.

Накрая десертът поднесе подобаващо впечатляващ финал, съчетавайки тройно дестилираната и отлежавала в дъбови бъчви Йени Раки АЛЯ с домашен сладолед с джоджен и звезден анасон върху карпачо от диня, пъпеш и басбуса реване – една ярка кантата от свежа плодовост, пикантни подправаки, пищна сладост, сметанова мекота, ядки и още и още и още... И както се казва в приказките и аз бях там и ядох и пих и се веселих в компанията на добри приятели, споделяйки мигове на уют, спокойствие и пълно кулинарно щастие в рая на епикурейците.