Иво Върбанов за своята нова винена съдба

Иво Върбанов не е обичайният винар. Нито пък е обичайният ценител на вино, а това от самосебе си определя и факта, че не е обикновен музикант. Когато един запален поклонник на виното, който освен това е професионален и (не само според нас, а в международен план) великолепен изпълнител на пиано засади лозе, това го превръща в особен вид винар. Къде в това сложно уравнение се намира личността на Иво Върбанов, кои са нещата, които не знаехме за него, макар да го наричаме приятел, и дали успехът на първите му три вина е случаен, решихме да намерим отговора директно “от извора”.

Вие сте музикант. Как се появи страстта ви към виното?

Страстта към виното е нещо, което се появи след 20-я ми рожден ден. В семейството ми няма отношение или традиция, свързани с божествената напитка. Аз съм роден в Плевен, и независимо, че се счита за винен район, семейството ми не е било замесено в правене на вино. Баба ми, майка ми и леля ми си спомнят, че са ходили на гроздобер на някакви семейни лозя, но нищо повече.

На 9 годишна възраст заминах с майка ми за Италия, където живях 12 години и там започнаха първите ми контакти с кулинарния свят на тази прекрасна страна. Запознах се с много интересни хора, които малко по малко ми помогнаха да развия вкусовете си към определени храни, навици и, общо взето, към хубавите неща. Първият такъв човек беше една наша съседка - Джоконда Гиоцонда. Тя много ни помагаше, когато майка ми пътуваше на турнета с оркестъра си - трябва да вметна, че цялото ни семейството сме музиканти, в това число майка ми, леля ми, дядо ми, аз. Но да се върна към въпроса: Джоконда често ми готвеше. Тя беше от един много хубав регион в Италия – Марке - и кухнята й непрекъснато бе пълна с ароматите на централна Италия, с натурални продукти, с много слънце.

Що се отнася до виното, трябва да призная, че му обърнах внимание първо като интересна напитка, която се консумира в умерени количества с храна. Това се случи чак когато заминах за Англия да специализирам пиано в Royal Northern College of Music и Royal Academy of Music. Студентските ми възможности бяха скромни, но все пак можех да си позволява някоя и друга бутилка много добро вино от Австралия, Италия, Нова Зеландия... И така започна моето увлечение по виното.

Крайъгълна за мен (и виното) беше срещата ми с Мареза Бизоци от Долчеакуа. На нея посвещавам сира 2008 - първата си реколта. С Мареза до днес ни свързва едно много силно приятелство; тя е изключителен сомелиер, с голям нюх за виното и винаги с една крачка напред спрямо повечето сомелиери. Често е откривала вина, които стават известни впоследствие. Мареза постепенно ме научи как да познавам и разбирам доброто вино, създаде ми и изключителни контакти във винения свят в Италия. Чрез нея съм се запознал с велики производители в Пиемонт, Тоскана, Сицилия и други важни области.

Къде е пресечната точка между музиката и виното?

Има ли такава? Не знам, може би има. Но нещата които обединяват виното и музиката са желанието за емоция, култура, обич и ... подобряване на човешкото състояние, ако мога така да се изразя. Винаги след хубаво вино човек се чувства добре (това не се дължи само на влиянието на алкохола), удоволствието е свързано по някакъв начин със самото преживяване на небцето. Аз самият не пия много, бих казал, че съм съвсем нормален пияч, но една чаша хубаво вино си е голямо удоволствие. Идеята ми е, че подобно преживяване човек може да има след концерт с класическа музика. Случвало ми се е след голям концерт да не искам да се прибера в къщи, а да се разхождам и да “слушам” в главата си това, което бях чувал до скоро. Рядко преживяване, но си мисля, че би трябвало да е същото и с виното...

Разкажете повече за лозята, защо точно на това място и тези сортове?

Ще започна с мястото: Южен Сакар, изключителен район с голям потенциал за отглеждане на добри лозя. Търсих го повече от две години и накрая го харесах от пръв поглед. Селото се казва Изворово и е на пътя Любимец - Тополовград. Имаме 100 декара лозя, а сортовете са марселан, сира, каберне совиньон, вионие, петит мансенг и фиано. Често ме питат защо тези сортове. Отговорът ми е, че аз лично ги харесвам много, считам ги за благородни и намирам, че имат потенциал за тероара, в който се намираме. Селекцията е направена заедно с Pepinieres Guillaume, с които аз и моят екип работим от самото начало. Имаме намерение да засадим малко каберне фран, гъмза и евентуално малко мерло. Експериментираме също и като купуваме малки количества грозде от съседни лозя. Засега само с мерло, шардоне и малко мавруд.

Миналата година пуснахте розе, което поне сред ценителите беше прието много възторжено. Специалистите опитаха сира 2008 на Винария тази година и отзивите също бяха отлични. Тези вина отговарят ли като стил на предварителната ви концепция?

Мисля, че посоката на вината ни е да са максимално натурални, тоест да не са “пресилени”. Да отговарят на района, в които ги правим и да създават удоволствие на крайния ни клиент. Тъй като производството е малко, не смятам, че ще трябва да се съобразяваме само с пазара. Трябва да развием своята индивидуална концепция, с която да кажем на консуматора: "ние харесваме това вино, а вие?" Надявам се да не звучи арогантно, но смятам, че тази наша позиция е честна спрямо труда, който сме вложили и желанието да доставим удоволствие на хората.

Кой ви прави вината?

От 2006 до 2008 работихме с Ариго Депаоли, агроном и енолог от Трентино, както и с Амедео Албано, енолог от Емилия Романа. С тях двамата направихме първата реколта 2008. Тя е повече от скромна - общо 3800 бутилки вино.

През 2009 започнахме работа с Tecnovite Toscana, с която работим в частта агрономически практики и формиране на персонала. Главният ни агроном се казва Алберто Гомез. Енологът ни за 2009 и за 2010 е Хейден Пени от Нова Зеландия, който е млад и амбициозен винар, на 30 години, истински работохолик и ентусиаст. Отделно от това “на място” нещата в администрацията се движат от сестра ми Антония Йосифова, заедно с нейният съпруг Бойко Йосифов, който е фактически мениджър на проекта. Имаме и координатор на персонала - Драго Матеин, който предвидливо винаги се намира на точното място. Тук е момента да изразя своята благодарност към изба Малката Звезда, които ни приютиха през първата ни реколта 2008 и бяха много търпеливи с нас. Техният енолог Камен Коев ни помогна с правилни решения и се отнесе с уважение към нашите скромни възможности. Реколта 2009 направихме пък в Шато Коларово, където Илиана Коева (съпругата на Камен Коев) е главен енолог.

Какво е производството ви като обем и имате ли маркетингова стратегия? Етикетите ви са меко казано нетрадиционни като концепция.

През 2008 направихме 3800 бутилки, през 2009 - 12 000, а през тази година се надяваме да стигнем 20 000.

Маркетинговата ни стратегия е простичка. Искаме да комуникираме с крайните клиенти и да им предадем нашето послание за изкуството във виното, така както ние го разбираме. 

Що се отнася до етикетите, работихме няколко месеца заедно с една сериозна маркетингова компания от Лондон - Billington & Cartmell. Тръгнахме от три изходни позиции: история, място, персоналност (аз като музикант и собственик на лозе). Спряхме се на последната. Причината е, че имиджът на мястото и историята се изграждат от винените личности, а не обратното.

В нашия случай всяко вино има “подзаглавие”, което ще променяме с всяка нова реколта. Подзаглавието е взаимствано от музиката, тоест това може да е заглавие на произведение или музикален герой, пресъздаващ самото вино. Например за розе 2008 беше En Blanc et Noir – това е заглавието на пиеса за две пиана от Клод Дебюси, а през 2009 – Tuileries, една от частите на произведението на Мусоргски „Картини от една изложба”.

Какви според вас са най-належащите стъпки, които амбициозните български винопроизводители трябва да предприемат, за да изградят по-сериозен имидж на своите вина?

Трябва да имат куража да се подпишат зад всяка своя бутилка и да кажат: “ние стоим зад това, което правим и вярваме, че можем да наложим имиджа на доброто българско вино”. Трябва да го обичат и да се борят като лъвове.

Решили сте да не работите с местни сортове. Но не е ли по-логично да предположим, че щом тези сортове са “родени” тук, те са най-добри за местните условия и наистина биха могли да дадат уникален и разпознаваем характер на нашето вино? 

Не сме се отказали от местните сортове: мислим за мавруд и гъмза, но ще видим. Може би ще засадим тези два сорта през 2011. Трябва много да се работи в посока селекция, за да има шанс да се направят интересни вина, които са свързани с мястото от където идват. Такъв проект по принцип отнема 10-20, дори повече години. Така че трябва търпение и вяра.