Начало - Статии и новини - Анализи - Какво ще налее 2016-та?
Анализи
   
Какво ще налее 2016-та?

07 януари 2016, Яна Петкова

Какво ще налее 2016-та?

Развитите винени пазари имат анализи на тенденции не само в края на годината, на полугодието и след коледните празници, но и предсказания какво да се очаква през идващата година. Много от тях са базирани на действителни цифри и затова са донякъде предвидими, други са малко като гледане в кристална топка/чаша и биха представлявали весело четиво за идващите поколения, но самият факт, че се правят говори за ниво на винен пазар, до което ние, българите, засега, можем само да си мечтаем да достигнем. И все пак, нека въз основа на видяното през 2015 да направим опит да отгатнем, или да си пожелаем, какво би могло да се промени в пазара на вино у нас през 2016.

Натурално

Преди няколко години мои достолепни колеги от различни точки на света направиха предсказанието, че това недовършено и странно нещо, наричано натурално вино е мъртвородено. Не е възможно светът да се възторгва по летливите киселини, по нещо мътно, по нещо, което има еднакъв вкус, независимо дали идва от Лоара или от Калифорния. Не е възможно, ама е. Никой не трябва да подценява интелектуалната скука на XXI век и търсенето на другото, различното, новото, а също и тенденциите за завръщане към брадвата и лова, разбирай към древното и локалното. Храна, бира, сайдер – виното просто се присъединява към групата на печелившите и се надява да се отърси от вменяваната му претенциозност и сложност. Маршът на натуралните вина е толкова победоносен не на последно място, защото и от двете страни на бариерата цари свобода и дори известна безнаказаност. Поради липсата на категоризиращи инстанции и закони всеки може да си прави каквото иска, т.е. винарите да ви дават безобразни, развалени вина, а вие да им казвате директно в лицето, че нищо не става от тях.

Всеки месец вижда отварянето на поредния натурален винен бар не само в Париж, Ню Йорк и Лондон, но и в Остин, Тексас или Денвър, Колорадо. Натуралните вина са неотменна част от почти всички винени листи на всякакви ресторанти и ако досега се отбелязваха със зелено листенце или друг символ, през 2016 това може да престане и от вас да се очаква да знаете или да рискувате. Натуралността преоткри древния метод, известен като méthode ancestrale, за производство на рустикални пенливи вина, които са на върха на потребителската вълна и на първо място в списъка за експерименти на винарите по цял свят.

В България: през 2015 се усети раздвижване и на пазара продължиха да се появяват вина от сертифицирани биолозя, оранжеви, натурални вина. Очакваме да се появят натуралните вина на още няколко изби, което, лично за мен, е чудесно. Докато не се появят няма как да очакваме публиката да разбере тези вина и да формира мнение за тях, а е хубаво все пак да можем да формираме мнение за световен феномен. На този етап мнението е, че това са като вината на дядо (което погледнато от определен ъгъл не е толкова далече от истината), че не могат да се показват наравно с другите на изложения, а пък когато опитаха моя оранжев избор на вино към едно от ястията на вечерята Български тероари на Емил Минев в рамките на DiVino.Taste 2015 , хората дойдоха още преди основното да ме питат с угрижени лица защо съм подбрала това „розово“ вино.

Местни сортове или?

Модата за пиене на вина от местни, или просто с непроизносими имена, сортове не е просто мода, а трайна тенденция, която ще продължи и през 2016, спор за това няма. Тя е уловена и от българските изби и през последните няколко години виждаме все повече вина от мелник, рубин, руен, мавруд, димят, гъмза и различни местни варианти на муската. За съжаление, като че ли само това са сортовете, с които можем да експериментираме и задълбаваме във винената си идентичност (казват, че в последната си енциклопедична творба Wine Grapes Джансиз Робинсън била описала 120 местни български сорта… В процес на търсене в книгата съм). Не особено радващ факт, но полза от посипване на главата с пепел няма. В България стават чудесни вина от мерло, каберне совиньон (за мое съжаление, все по-рядко срещано в чистосортов вариант), сира и от може би световния любимец на следващите няколко години – каберне фран.

Каберне фран е новата звезда, на която предсказват сериозно изстрелване в небосклона през 2016. Благоуханните му и елегантни вина с подправково-землисто-билкови нотки, с малина, графит и червена чушка могат да се появят в различна стилистика, но винаги носят анимираща и много подходяща за храна свежест. Глобалното затопляне в Бордо например е повод да виждаме все повече каберне фран във вината от Десния бряг, което носи не само повече свежест и по-нисък алкохол, но и повече изтънченост и елегантност.

В България от каберне фран могат да се намерят не само качествени и добре направени, но и някак си смислени вина, с които страната ни би могла да бъде асоциирана положително в бъдеще (подобно на унгарската област Вилани, за която Майкъл Бродбент казва, че каберне фран е намерил свой естествен дом.).

Подобно и даже по-добро е положението със сирата в България, но когато конкуренцията ти включва Северна Рона, Бароса Вали и Калифорния, без дори да споменаваме Чили и Аржентина, борбата е особено тежка. Тежка е всъщност, когато гледаш главно навън и това води до следващия въпрос:

Местен пазар или?

Следните два факта:
 • На местния пазар българските вина търсят и получават цени по-високи от тези на външните пазари;
 • Големите Франция и Италия, но и мъничките Словения и Австрия консумират значителна част от виното си в рамките на местния пазар, варирайки от 60% при французите до цели 80% при словенците;
… красноречиво говорят накъде също трябва да се насочат съвместните усилия на правещи, търгуващи, пишещи и обучаващи във винения сектор – към местния пазар. Няма да е лесно в страна, чието официално годишно потребление на вино е под 10 л на глава от населението и дори да го увеличим двойно с нерегистрираното потребление на домашно вино, пак оставаме страна, която има да изпие още много вино. Няма да е лесно, но това е целта. Без цел не може.

Обучение

Въпросът с виненото обучение на хора в и извън бранша се задава някак си автоматично от предишната точка – грамотният пазар е този, който знае не само какво търси, но и защо го търси. Грамотният пазар формира и изисква качество. И ако виненото обучение в световен мащаб е едва ли не в криза, поради огромния брой вече дипломирани и очаквали да намерят вълнуващи позиции във винения бранш хора, у нас то едва сега се пробужда. Вълшебните думички WSET (Wine & Spirit Education Trust) започват да стават понятие (и слава богу, защото спешно имам нужда от колеги), засега само във варианта WSET Advanced certified , но именно затова и 2016 може да е интересна година за виненото обучение в България. През 2015 се случи ден на отворените врати на WSPC (Wine & Spirits Professional Centre) – виненото училище в съседна Гърция, основано от първия за Балканите Master of Wine Константинос Лазаракис и подготвило втория – Янис Каракасис, което е образователно тяло, сертифицирано към WSET. В края на годината беше обявено откриването на Wine & Spirits Academy Bulgaria, която също е сертифицирана към WSET и която ще предлага курсове за I и II ниво. Bulgarian Wine Academy, комбинираща методите на преподаване на WSET и Емил Пейно, също продължава да допринася за виненото образование в България. Все по-често срещаме хора от винения бранш, завършили INSEEC в Бордо със специалност Wine and spirits management.

Всички тези хора са упованието ми, че и в България адекватното пазарно поведение на всички участници във винения бранш е мисия възможна. То и упованието като целта - далечно и ефимерно - но е важно да го има.

Винен туризъм

Лично за мен 2015 е годината, през която реално се раздвижиха нещата с винения туризъм и стана ясно, че трябва да го има, но не във вариант площада на Мелник. Все още, когато познати и приятели, не само от чужбина, но и от България, ме попитат за място, на което да могат да дегустират, да видят лозята, да се нахранят добре и да преспят в приятна обстановка, вариантите за отговор са по-малко от пръстите на двете ми ръце. Това трябва да се промени със сериозна скорост и мисля, че по този въпрос всички сме единодушни.

В световен мащаб нещата с винения туризъм са на ново ниво – предлагат се първите ултра-скъпи винени турове, започващи от 1000 евро на човек нагоре, включващи всевъзможни глезотии, включително и лична бъчва с вино, персонифициран етикет за бутилките ви от нея и т.н. Шампанската къща Duval-Leroy предлага дори да ви създаде личен бленд, който ще бъде доставен в гравирани с инициалите ви бутилки. Минимална поръчка: 1000 бутилки за цена 44 000 евро.

Има още някои неща около виното у нас, които не би било зле да се променят през идващата година, но това може да стане само като резултат от промяна в споменатите по-горе: повсеместно незаинтересованата селекция от вина на чаша и все още неприлично високите цени на вината в ресторантите; ужасяващите цени на вината по баровете (как точно публиката под трийсет ще премине от водка и бира на вино?); липсата на винени барове и винени магазини; неадекватното поведение на собственици и мениджъри на ресторанти по отношение на изби и вносители и др., и др.

За щастие има неща във виното, които са вече променени: зад гърба ни е петото, най-успешно досега, издание на Divino.Taste, което беше посетено от близо 6000 души и което беше изпълнено с хора, показващи искрен и неподправен интерес към българското вино. Форматите Discover.Vino се радват на значителен успех. У нас дойде Digital Wine Communication Conference, през 2016 ще дойде и Concours Mondial de Bruxelles. Българското вино бележи сериозен скок в качеството, а вносът на вина започва да прави конкуренция на сериозни европейски пазари.

Очаква ни интересна винена 2016, в това съм сигурна.