Карел Рьоел от Бял Щърк - един летящ холандски пивовар в България

Бял Щърк е сред първите крафт бири у нас (а всъщност е едва на 5 годинки!), вече станала известна с доброто си качество и с това, че е “дете на няколко “бащи”. Марката първоначално е собственост на Пивоварна 359 (познавате ги като производителите на Диво пиво), а в последствие - на Рори Милър (бирена работилница за крафт бира "Ах!").

От 2014 насам за нея се грижи Карел Рьоел, който разви бранда и успя да пусне няколко успешни нови проекта, като последните му планове включват и изграждане на собствена пивоварна, където най-после Белият Щърк да свие гнездо. Кой е Карел и как осинови бирата Бял Щърк ще разберете в следващите редове.

Карел Рьоел - откъде идва името ви, разкажете малко повече за вас...
Това е доста личен въпрос... Опасявам се, че може да ви отегча с фамилната си история. Поначало Карел е старинно християнско име и в различните държави се среща като Чарлз или Карлос, а аз съм кръстен на чичото на майка ми, който (както и тя самата) оцелява в японските концентрационни лагери по време на Втората световна война. Както и вие в началото - доста е забавно - много хора смятат, че Карел е женско име, а всъщност е груб превод от холандски, където Kerel (керел) значи "човек".
Фамилията ми е на хугеноти, френски протестанти, имигрирали в Нидерландия, бягайки от религиозните гонения в страната през XVI век. Но истинският ми холандски предшественик е бил професор по теология, съвременник и даже съученик на Декарт, и впоследствие става декан на университета в Утрехт (родния ни град). Очевидно е произлязъл от добре образован, знатен род.

Напротив, историята е много интересна. Но вие сте роден в Лисабон, живели сте буквално по целия свят и все още доста пътувате. Кое е мястото, което сега наричате свой дом и където се чувствате най-удобно?
Още един труден въпрос... Живял съм на четири континента (само Австралия ми остана в листа "предстоящи") и се чувствам добре навсякъде, а тъй като местенето винаги е било част от живота ми, общо взето е и единственото, което познавам като начин на живот. На Холандия гледам като на място за отдих; чувствам се много щастлив в мултикултурата на Лондон, но след две десетилетия, които прекарах там, реших да потърся нови приключения в развиващите се страни. Сега ми се струва, че нося и двата начина на мислене в себе си.

Как стигнахте до бирата като професия, откъде тръгва вашето образование в света на напитките?
Биреното ми образование започна в Лондон. Така и никога не обикнах лагер бирите, а освен това бях и ненаситен колекционер на вина. В най-вманиачения си период притежавах над 1000 каси вино в избата си и започнах да инвестирам в лозя - много повече заради страст, отколкото заради някаква печалба. Оказа се, че лозята са доста успешна инвестиция, като имам предвид Хамбълдън и Кавало Малуко.
Но на въпроса: живеех в Стокуел, близо до Бермондзи, където крафт пивоварните буквално изникваха на всяка крачка и така бях очарован от бирите преди около 10 години. Постепенно започнах да опитвам всички бири на всяка нова пивоварна и колелото се завъртя.

Притежавате няколко лозя - легендарното лозе Хамбълдън (Hambledon) в Обединеното кралство, което споменахте, и две други в Алентежу, Португалия. Защо нямате лозе и в България?
Обърнах се изцяло към бирата и това се случи през 2012, когато в Хамбълдън изобщо нямахме реколта заради студеното и дъждовно лято. И тогава ми просветна, че пивоварната е по-добрият бизнес модел, защото реколтата от грозде е само веднъж в годината, докато при пивоварството може да имаш варка всеки ден, зависи от капацитета на системата. Тоест можеш да си позволиш да провалиш варка, но не и реколта.

И все пак защо решихте да правите бира в България, а не вино (като винен човек, завършил WSET с диплома)?
По същото това време имаше очевиден вакуум - в България нямаше крафт бири, които да се правят в страната, и аз видях възможност да се запълни тази празнина, което се надявам, че правим успешно и досега! Целта на WSET е да образова, да преподава и да проповядва консумацията на вино. Да подготвяш хората да дегустират и консумират тази нова секция в бирената индустрия, каквато са изключителните крафт бири, е нещо също много удовлетворяващо.

Можете ли накратко да обобщите историята на Бял Щърк през годините?
Щъркът е проект от 2012 на двама домашни пивовари - един българин и един американец (базиран в България), запалени по крафт бирите, като аз се присъединих към тях през 2013 с цел да комерсиализирам продукта, който имаше много добър брандинг, но можеше да се желае още като качество. Впоследствие стана добре, че тази група от пивовари стартираха свои марки като Диво пиво и Ah.
Ние развихме търговската си мрежа из България през 2014 и през 2015 започнахме да изнасяме в Сърбия и Румъния. През цялото време пробвахме нови рецепти, които пуснахме през 2016 - тогава седем нови бири бяха пуснати на пазара, повечето от тях с българско влияние или български съставки. Такива са Dark Side - стаут, овкусен с люти чушки от Chilli Hills Farm, Pop my Vishna - първият балкански крийк стил с вишна, Pushing the Limets, който е пейл ейл, направен с малц от лимец, нашата India Pale Ale, Sofiiski Weisse - направен с Lactobacillus Bulgaricus, както и 1908 Stout. В резултат на всички тези усилия в началото на 2017 бяхме отличени като най-добрата пивоварна - 2017 Top Brewery in Bulgaria, според сайта RateBeer.com.

Защо избрахте да живеете в София със своето любимо куче, а не, да кажем, в Париж, където все още е част от семейството ви?
В предишната си професия специализирах за региона на развиващите се европейски държави и така се оказах не просто със страхотни приятели в България; реших да се преместя да живея тук, пък и видях потенциал в сектора на храните и напитките. След не особено приятен развод освен това имах нужда от пространство, за да изчистя главата си, и така ето ме тук с моето куче Майло, който е страхотен неразделен приятел. Той ме накара буквално да се изгубя из българските планини. Той е толкова весел и игрив по характер, че не мога да спра да се забавлявам с него.
Колкото до моето семейство, едната ми дъщеря в момента кандидатства за докторантура в Париж, докато другите две решиха да учат в Нидерландия, след като прекараха по-голямата част от училищните си години в Лондон. Очевидно са прегърнали интернационалния начин на мислене, с който и аз израснах.

Каква е любимата ви закуска? И кой стил вино предпочитате?
Обожавам баница и мекици! Обикновено избирам вино спрямо храната, но комплексността на бургундското пино ноар (особено от Nuits-Saint-Georges) и Meursault са очарователни и са вината, които пия с огромно удоволствие и без храна. Освен това обичам много отлежало Бордо, особено Померол.

Какъв би бил вашият перфектен ден, ако можете да помечтаете?
Запленен съм от планините от деня, в който родителите ми ме пратиха при дядо ми в Швейцария (за да си подобрявам френския език). Като дете, което повече време растеше в тропически държави с плажове, си мечтаех за живот в природата и ски спускания по швейцарските писти. Така че един ден с пръхкава пудра някъде из Скалистите планини или в Япония (където все още не съм карал ски) би бил сбъдната мечта и след това ви гарантирам, че цяла седмица няма да спра да се усмихвам. Фрирайдърите като мен, като видят пудра, и забравят за всичко, с една-единствена цел - да пошарят малко из планината.

Баща сте на три дъщери, какво си пожелавате за тях?
Пожелавам си да са здрави, щастливи и да живеят живота си със страст, като мисля, че са на верен път.

Да очакваме ли изненади от Щърка в годината на Петела?
Годината на Петела ще бъде ключова за Щърка. След три години разработване на балканския пазар планираме да променим брандинга и имиджа си като част от подготовката за износ из цяла Европа. Плановете ни за собствена пивоварна напредват и вероятно ще прибавим два или три нови стила бира (едната вече е на пазара - Tropikalia IPA или още наричана Strawberry Cheesecake IPA, която пуснахме в началото на март заедно с мартениците). Имаме и още няколко интересни бирени партньорства, които предстои да се случат.