Начало - Статии и новини - Виноличности - Маркиз Лодовико Антинори и бисерите на Болгери
Виноличности
   
Маркиз Лодовико Антинори и бисерите на Болгери

14 септември 2018, Марина Караконова

Маркиз Лодовико Антинори и бисерите на Болгери

Маркиз Лодовико Антинори е по-малкият брат в прочутата фамилия Антинори, която произвежда вино от ХIV век. След като продава дела на брат си, той заминава за Щатите и започва да учи в Калифорния. Когато решава да купи лозя в Калифорния, легендарният американски енолог от руски произход Андрей Челичев (или Андре Челичеф) се намесва и го убеждава, че истинското El Dorado се намира сред фамилните му имения и по-точно в Болгери* (Bolgheri). Години по-късно оттам излизат Tenuta dell’Ornellaia и Masseto. Много бързо те се превръщат в едни от най-ценените и скъпи вина на Италия. В пика на успeха си Лодовико Антинори решава да продаде Ornellaia на Робърт Мондави, който по-късно я продава на Frescobaldi.

Лодовико Антинори и брат му Пиеро Антинори са пионерите, създатели през 90-те на маркетинговия феномен - супертосканските вина.

През 1994 започва да търси допълнителна земя за разширяване на своята Tenuta Dell Ornellaia и открива Tenuta Di Biserno в областта Bibbona. В момента Tenuta di Biserno е съвместен проект на двамата братя. Ключовият сорт там е каберне фран, а първите вина излизат през 2004. Маркиз Антинори пристигна в България, за да представи лично вината на Tenuta di Biserno, внасяни у нас от Картел.

Роден сте във фамилия, която произвежда вино от ХІV век. От една страна, всеки ще каже, че сте късметлия. В същото време сте били обречен да правите вино в семейството, при това бидейки по-малкият брат. Въпреки това решавате, че сам ще пишете сценария на живота си.

Тук трябва да започна с баща ми. От малки той ни държеше някак разделени - за да има контрол над нас. Знаете латинската максима “разделяй и владей”. Такова беше неговото поколение - вместо да ни насърчава да правим неща заедно, той ни разделяше. Но ми харесва изразът, че съм решил да пиша сценария на живота си сам. С брат ми не се разбирахме. Работих за семейството си десет години, докато баща ми беше все още жив, но не бях съгласен с много неща. Постепенно взех да прекарвам все повече време в Америка, просто атмосферата вкъщи не ми харесваше. Тогава реших, че искам да направя нещо сам - това решение ми отне няколко години размисъл. Работната атмосфера в Калифорния тогава беше волна и свободна, за разлика от флорентинската Калифорния много повече импонираше на характера ми.

Краят на 60-те е и вие потегляте за Америка. Какви вина пиеха тогава Европа и Америка?

Винената ситуация беше коренно различна. Качествените вина бяха много малко - както в Америка, така и в Италия. Шоуто се водеше от френските вина и никой не мислеше, че може да се мери с тях. Бордо, Бургундия… Постепенно у мен се породи желание за доказване: италианското вино беше възприемано като фолклор, като нещо селско - бутилката със слама, от която после си правеха свещници. А аз исках да покажа на света, че ние може да правим невероятно вино, защото нашият тероар е по-добър от френския! Това се превърна в нещо като в мисия на живота ми.

През 1959 чичо ми, основателят на Sassicaia, което е прототипът на супертосканските, засади 10 хектара с бордо сортовете в Болгери. И това беше началото на революцията, въпреки че все още не беше комерсиален проект. Той правеше вино за себе си и за приятелите си. Той беше мой кръстник и имаше специално отношение към мен. Даде ми 30 хектара земя - и от нея по-късно се роди Ornellaia.

За решението ми да правя вино в Италия трябва да спомена Андрей Челичев. Той ме убеди да правя вино не в Америка, а в Италия, в моите земи в Болгери. Той отвори сетивата ми за природата, промени отношението ми към нея. Той имаше огромни познания за нея - далеч не само за лозята и виното. Познаваше всяко дърво, миграцията на птиците - това беше университет за мен. Всяка година идваше за по месец с жена си на гости при мен и ми даде знания за собствената ми земя. Беше истински ренесансов човек. Когато отива в Напа, той изобретява, създава американското вино. За съжаление струва ми се, че днес той е забравен - в тези времена на бързо знание и бързо забравяне на вчерашния ден. Между другото има документален филм за него, дадох интервю на племенника му, снимаха в Ню Йорк. 

Не може да не ви попитам за Ornellaia и прословутото ви решение да я продадете.

Да, това е нещо като приказка, от която всеки ще си намери поуката. Както ви казах, в Америка бях истински ядосан от тази френска винена хегемония. И стана така, че променихме нещата. Тосканско вино стана лидер в света, в сегмента на Бордо. Никога не съм си мечтал, че ще направя вино, което да е до Померол. През 1998 Ornellaia стана вино на годината на Wine Spectator.

Един ден се появи един човек, милионер от Южна Африка - много известен, и каза на компанията: “Слушайте, моят приятел за 14 години направи това, което на Ротшилд отне 450 години за Château Lafite!”. Това беше през 1999, бях на 57, но биологически се чувствах толкова млад, като на 14. Имах твърде много енергия в себе си, желание да се доказвам и да показвам на света нови неща. През тази година се роди и дъщеря ми. На 57 човек ще си каже - запази този успех, с него ще имаш сигурност и спокойствие до края на живота си. Но в мен говореше 14-годишният хлапак. Да, продадох го за много пари, после изгубих много. Не беше за парите, а за да не заспя върху лаврите си. В главата ми вече беше този проект “каберне фран”. А можех спокойно да го направя и да си пазя Ornellaia.

Поначало съм много слаб с финансите, аз съм повече творческа натура. Затова и днес съм с брат ми - той е финансовият мозък. Не съжалявам, но това беше напълно ирационално решение.

Как бихте описали вината си?

Първо, ключът към Biserno е каберне франът, а за Ornellaia - мерлото. При Ornellaia използвах едни и същи подложки. За Biserno използвам различни подложки. Ornellaia е по-монотонна, тя е класиката, а Biserno е с много повече тонове и тоналности, тя носи непредсказуемостта на модерната музика. Поначало смятам, че каберне франът изненадва повече от мерлото.

Вие сте маркиз. Има ли нещо в начина ви на живот или детайл в ежедневието ви, който би ви издал, че сте такъв?

Със сигурност не мога да отговоря аз на този въпрос. Може би някой, който ме наблюдава отстрани.

Имате достатъчно опит. Каква е формулата за опазване на добри семейни, при това и бизнес отношения?

Егото. Натискайте му спирачките по-често. Навремето не се разбирахме с брат ми именно заради егото си. Днес сме в своите 70 и си отстъпваме взаимно непрекъснато въпреки различията си. Семейството е важно. Сега в бизнеса ще влезе и дъщеря ми. Виждате ли колко интересно: брат ми е с три дъщери, аз - с една, и всички те по някакъв начин са в бизнеса. Името “Антинори” свършва с тях, въпреки че нов закон в Италия позволява да запазиш фамилията на майка си. Така или иначе бъдещето във виното изглежда много женско!

Какво е професионалното ви отношение към социалните мрежи?

Позитивно. Ние използваме инстаграм и туитър. Много важно пространство, защото в него излизаме от монопола на винените критици. Мрежите са по-близки до потребителя. Няма я гранд персоната на винените журналисти и критици като посредник. Да не говорим за чудесната обратна връзка.

Накрая - има ли нещо, което бихте искали да кажете и не съм ви питала? 

Може би “защо най-после дойдох в София”? Когато Masseto излезе през 1992-1993, аз изобщо не бях известен. Но по някаква причина си имахме агент тук, в София, който го продаваше. Имаше си няколко редовни, очевидно богати клиенти - те пътували редовно във Виена и Мюнхен. Когато влизали по скъпите ресторанти, първо питали дали имат Masseto. Нямало, защото още не продавахме там. “Как така нямате? В такъв случай няма да вечеряме тук!” Тогава тези ресторанти се свързаха с нас. Така че на тези няколко души, които не познавам, дължа влизането на Masseto във Виена и Мюнхен…__________________________________________________________________

*Според местните хора в Болгери една вероятната хипотеза за произхода на името с толкова близко звучене до “българи” е заселването на богомили в тези земи. Доказателство за българската връзка е, че според думите на самия маркиз Лодовико Антинори Tenuta di Biserno означава “Имението на перлата (бисера)”, а е известно от езикознанието, че бисер е сред малкото думи, запазили се от езика на Аспаруховите българи (от тюркското езиково семейство според повечето езиковеди).