Меглена Михова - жената, която може да сбъдва мечти

Вече сигурно за стотен път ще го напиша, но домакинството на България на Concours Mondial de Bruxelles е сбъдната мечта! Преди пет години, когато за първи път се озовах като съдия на този конкурс, бях направо втрещена от мащабната организация и си спомням, че си помислих, че по това се познава наистина професионалната, перфектна организация - когато тя е невидима, всичко изглежда лежерно и усмихнато, а всъщност се движи по план, по час и минута.

Тогава тъкмо започвахме с нашата дейност по организацията на първия форум на българското вино DiVino.Taste и за мен беше от особена важност да видя действащ модел за подобна организация. Отделно от това като дегустатор и жури на конкурса беше много полезно да получа накрая обратна връзка от организаторите за моето съдийстване - доколко съм се отклонила от средната оценка, в кои флайтове (съответно за кои стилове или сортове вина) имам по-добри резултати и за кои - по-слаби. На базата на това как си се справил като съдия конкурсът решава дали да те покани отново. Тоест приема се, че при избора на съдии се допускат грешки, но целта е тези грешки да не бъдат повтаряни. Бях наистина много щастлива, когато получих покана и за следващата година, а после - и за по-следващата. И така до деня, в който ненадейно в залата за дегустации светлините угаснаха и започна клипът за България и Пловдив. Няма да е преувеличено ако кажа, че абсолютно всички българи в залата се разплакахме. А аз рядко плача, особено от патриотични чувства. Да не кажа, че ми се е случвало само веднъж преди това. И все пак, емоцията да видиш как очите на тази елитна винена тълпа се обръщат към теб и те гледат с уважение и респект, е наистина веднъж в живота. Жената, на която дължим всичко това, се казва Меглена Михова и доказа, че българските дами струват колкото (поне) двама мъже!

Кратка визитка:

Работата на Меглена Михова включва най-разнообразни дейности, като основното за нея е консултанстката й компания. Виното е второто й (но не и второстепенно!) професионално занимание. Благодарение на Меглена например българско вино се пие в Европейския парламент. Офисът й в Брюксел се намира точно срещу входа на парламента. От там Меглена управлява двете си компании – едната консултантска, в областта на европейското право, EРРА, а другата – за маркетинг и износ на българско вино - Probegex (Пробежекс).  

Как се решихте на тази стъпка, какви усилия положихте да убедите Concours Mondial de Bruxelles да дойдат в България и какво ви костваше това?

Не е изцяло моя заслугата, защото белгийците ни наблюдават отдавна. Те прецениха, че ние сме на етап, на който имаме какво да покажем. Те следят развитието на България и българското вино от 10 години покрай изложението Megavino, на което си партнираме. Освен това сме правили дегустации и в българското посолство пред много официални гости, част от които са свързани с конкурса. Изобщо те следят нещата и виждат развитието на българските изби. И по-специално развитието на българските изби в посока маркетинг. А нещата наистина са се променили. Преди 10 години не можехме да убедим две изби да застанат заедно една до друга на общ щанд, а сега 11 български изложители имаха щанд заедно на Megavino. Да, домакинството на България на Concours Mondial de Bruxelles е пробив, но той идва навреме според мен. Разбира се помогна много и това, че Пловдив е избран за културна столица на Европа и постепенно самият град промени своя облик. Панаирът е с много добри възможности, има чудесни условия и инфраструктура. Някак си нещата се движат в правилната посока и това беше предпоставката да се поеме такъв ангажимент.

Къде е според Вас България спрямо Европа във винено отношение?

Безспорен факт е, че българското вино е на много добро ниво в момента. Това, върху което все още трябва да работим са цените на вината и доста късите серии, в които се произвеждат добрите вина у нас. Тези два показателя ги правят неконкурентноспособни. Говоря за Европа, където България има негативен имидж. В САЩ не е така, там България не страда от лош имидж, там е мястото, където единствено важно е съотношението качество/цена и точно там се преборваме в ценовата категория 10-12 долара. В Белгия например почти нямаме изби и марки български вина в категорията 3-5 евро, която е най-широката пазарна категория с над 50 млн. продадени бутилки годишно. В по-високата категория 6-8 евро имаме добри вина. Там успяват марки като Chateau Burgozone, Enira, пенливите Edoardo Miroglio. Но все още количеството е козметично, а за да си успешен във веригите ти трябват и количества.

Домакинството на Concours Mondial de Bruxelles е голяма възможност за България. Какво предстои сега?

Да, това е шанс за подобряване на имиджа на страната ни. Изобщо като държава, като туристическа и разбира се винена дестинация. Важно е да покажем, че сме заедно, това е ключът към успеха. Не само сега по време на домакинството ни на Concours Mondial de Bruxelles, а на всички следващи световни винени форуми. Ако отидете на един ProWein например и видите разпокъсани групички или щандове на български изложители, това отправя негативно послание към западния търговец. Такова е положението и трябва да го осъзнаем. Това, което предстои сега (понеже това ме попитахте) е национална винено-маркетингова стратегия за България. За големите салони е задължително! Да, добре е, че има сдружения вече и те правят добро впечатление, това действително е вярна посока, но те не могат сами да носят знамето на националната отговорност. Ще ви дам прост пример: на Megavino щандът с българските вина се кофинансира от нашата компания и от самите винари. На останалите държави щандовете са по европрограми, кофинансирани от правителствата им…

Виното е много еблематичен, много български продукт. Не че останалите ни износни стоки не са, но често те заминават в нечии преработвателни компании и се препродават като френски гъши дроб например или италиански манатарки. Докато българското вино си е българско вино. Но за да се случат всички тези неща - имам предвид да се изработи такава национална стратегия - е необходимо да се седне на преговори с правителството. Инициативата трябва да дойде от нашите винари. Ако те не поискат такива разговори, няма и да се случат. Трябва да са активни, защото приоритети се задават, те не се появяват от самосебе си.

Какви са Вашите наблюдения, как се продават вината от български сортове в Белгия спрямо тези от международни сортове. Винаги са ни съветвали да залагаме на местни сортове, това вярно ли е?

Белгия е консервативен пазар, имайте предвид. 70% от продажбите са на френско вино, но това са навици, поколения… Но някога, преди да загубим пазарните си позиции в цяла северна Европа, там особено добре е бил приет мискетът. Сега вината от мавруд и рубин стават все по-интересни за белгийския винен ценител. Мерлото, шардонето и пино ноар обаче също винаги ще се търсят. Но е все по-важно да имаме някаква отличителна черта, някаква национална идентичност. Аз бих казала, че в момента успешна формула е купажът от международен с местен сорт, но нямам съмнения, че бъдещето е в чисто местните ни сортове.

Хвана ли ви страх, когато потвърдиха домакинството ни на Concours Mondial de Bruxelles?

Мен не, никак. Отговорността е голяма, но едно такова събитие не се прави за два месеца, дори не за цяла година. То се подготвя с години. Тоест ние вече сме преминали голяма част от подготовката, от огледите - кое къде ще бъде, как ще изглежда, къде ще се сложи, как ще се извози и т.н. Но пак казвам - най-успешните проекти се правят с партньори, а аз вярвам в нашите партньори.

Вероятно нямате много свободно време, но все пак - какво правите за удовлствие?

Да, така е, свободно време нямаме, защото освен всичко изброено имаме със съпруга ми пет деца на възраст от 2,5 до 11 години. Свободното ни време е разделено между мачовете на момчетата и концертите на момичетата.

А какви вина пиете в несъществуващото си свободно време?

Много харесвам вината на САЩ. Там се случват страшно интересни неща. Те вече стават изключително сериозен производител на вино, а добрите вина на Америка не идват само от Калифорния, Орегон и Вашингтон. Ако имате възможност опитайте вино от Тексас или Ню Йорк. Наистина много добри вина!