Начало - Статии и новини - Акценти - Регионални неволи
Акценти
   

Регионални неволи

18 юни 2015, Георги Михов

Регионални неволи

Един задочен разговор за представянето на българските сортове на Decanter ме провокира да споделя и аз мнение. А си позволявам да споделя, защото съм един от хората, които най-много искат тези сортове да се популяризират (най-малкото защото и моите вина са точно такива).

Доста се оплакваме - българските изби - че родните сортове не са познати, не са разбрани, че са подценени. И донякъде с право. За останалия свят освен нашите местни български сортове такива имат и хърватите, и македонците, и турците, и румънците, и почти всички други държави. Винените критици и журналисти пишат и коментират неща, които знаят и разбират. И тук е добре да се замислим колко пъти у нас са идвали MW и MS да опитват само местни сортове, колко пъти известни журналисти са канени, за да им се представят само местни сортове? Не са много, нали?

Виненият критик или журналист пише за почви, възраст на лозите, тероар, микрорайон и т.н. За колко от известните вина (от български сортове) знаем за лозето, за почвите, за това как старее виното? Благодарение на "младите приватизатори" по Костово време, законът беше променен и сега има Дунавска равнина и Тракийска низина и гроздето се бере и се разкарва с камиони от единия до другия край.

И още: не мога да не кажа няколко думи и за "хубавата" ни, българска завист! Вина от български сортове получиха по 90 точки от световен критик и макар, че DiVino ги отрази, знаете ли колко от нашите ресторантьори и разбирачи се заинтересуваха от тях? Само един. Аз самият съм работил и като управител на ресторант, и като сомелиер, и личното ми мнение е, че най-малко от обща култура е добре да се познават подобни вина.

Традиционно ние си се оплакваме, но истината е, че ако не се промотират българските сортове те никога няма да станат популярни. Както трябва да се промотира "Българско вино" като бранд, така трябва да се промотира и "Български сорт". Това значи да се канят журналисти и критици, да се правят представяния пред сомелиери и професионалисти в други държави. Обаче не в трети страни, а в страните от Европа и Америка, защото там винените ценители имат нужда от нови и непознати сортове. Знаете, че един сомелиер няма да ви впечатли с каберне совиньон, но така, както впечатлява с асиртико, така би могъл да го прави с димят или с врачански мискет, например.

Италия и Испания могат да бъдат дадени за пример как се правят сдружения и се работи по въпроса с промотирането на местни сортове. В региона Македония е добър пример как всички са обединени и работят за марката "Македонско вино" и при това доста успешно. Ние все още нямаме пример. Дано да дойде скоро. Или дано някои от новите фирми, които усвояват евросредства с по 4 лв. уставен капитал, решат да засеят местни сортове и да ги промотират правилно.