09 декември 2016, DiVino
Подробностите около евентуалното излизане на Великобритания от Европейския съюз все още не са известни, но самата мисъл за Брекзит предизвиква сериозни опасения у мнозина британци. Това е изводът, който прави в анализа си за Ройтерс Естел Шърбън.
Сред най-притеснените са работещите в областта на кулинарията. Вносът на деликатеси и вино от европейските страни е успешен бизнес за търговци от острова, които разчитат на свободното движение на стоки и работна ръка. Ресторантьорството е един от най-преуспяващите браншове в сектора на услугите, но и един от най-изложените на рисковете при евентуално напускане на Евросъюза. Рязкото поевтиняване на британската лира спрямо еврото след референдума за Брекзит през лятото, вдигна цените на качествените сирена, колбаси и вина, които се внасят от континентална Европа. Според експерти, понижаването на курса на британската лира може да струва на бизнеса около 2 млрд. паунда в сравнение с курса преди година.
За малките фирми, които доминират в кулинарния сектор, преодоляването на валутните сътресения може за бъде фатално, подчертава Естел Шърбън, тъй като нямат достатъчно ресурси да преминат към план за действие при извънредни обстоятелства. Занимаващите се с внос на продукти от Евросъюза се притесняват, че евентуалното споразумение с останалите 27 страни от ЕС може да включва връщане към търговските бариери. "Изключително притеснени сме, споделя Джайлс Бъдибент от компанията за внос и дистрибуция на вино Barton Brownsdon & Sadler (BBS). В момента е толкова лесно – ако искаш да внесеш нещо от Европа, просто го правиш“. Освен очакваното поскъпване, заетите в бранша се опасяват от връщането на бюрокрацията и задължението да се попълват излишно много документи. Притеснения има около етикетирането, произхода, безопасността на продуктите и автентичността им.
Най-голяма е тревогата, че Брекзит ще въведе ограничения върху имиграцията, което пък ще свие избора от евтина чуждестранна работна ръка. „Ресторантьорският бизнес е имигрантски бизнес, казва Питър Хардън от ресторанта Chez Bruce, отличен със звезда от Мишлен. Хардън е съосновател на Harden's London Restaurants, уважаван ежегоден каталог. Няма официална статистика за делът на чуждестранните работници в лондонския ресторантьорски бизнес, но според някои той е доста над 50 процента и дори две трети. Лондончани са свикнали да чуват най-различни акценти, когато похапват в ресторант, купуват си храна за вкъщи или отиват в кафене.
„Чуждестранните работници са изиграли решаваща роля в трансформацията на британската култура на хранене, която преди няколко десетилетия бе повод за шеги сред европейските съседи на Великобритания, но сега е една от най-иновативните и разнообразни в света“, споделя и Брус Пул, собственик на Chez Bruce. „Това се дължи изцяло на хората, които работят в сектора тук… Наемаме хора отвсякъде и това със сигурност помага за разнообразието на културата ни на хранене“, отбелязва Пул.
Средната надница на сервитьор в Лондон е 7,33 британски лири на час, съвсем малко над задължителната минимална надница от 7,20 британски лири за хората на възраст над 25 години, според официалната статистика.
Slow Food призовава храната да бъде поставена на първо място в политиката. Вижте петицията до земеделските министри от Г-7.