Ротердам - бира, сайдер и вино

Ротердам е абсолютно забележителен град. Невероятен, спиращ дъха, модерен и ...ами готин. Това е. Няма нужда да пиша цял материал, за да ви убеждавам, че е вярно, защото най-сигурният начин е да се убедите сами. Ще напиша за местата в него, за това кое си струва да видите, за сигурните опорни точки на туриста-гурман, както и разбира се за моя приятел Фред Нийхуйз, благодарение на когото открих града на два пъти и без когото Ротердам нямаше да бъде същият (поне за мен).

Венеция или Ню Йорк?

Изберете си едно от двете места. Венеция? Чудесно, в Ротердам сте попаднали на правилното място – центърът е мрежа от канали и понякога може да се озовете точно срещу дома си, но да трябва да изминете още 500 метра до най-близкия мост. Гледаш, въздишаш и се чудиш колко ли е студена водата. Но пък е много готино да живееш току над водата, или както беше в моя случай – на водата, в стара баржа, закотвена точно до моста Ерасмус. Изобщо Холандия, каналите и морето са една стара любов и вечна драма. Освен че е най-ниската и равна земя на Стария континент,

Нидерландия („ниската земя“) е и сред държавите създали територия от морето си. Близо 3000 км2 е дълга ивицата от диги, укрепителни и хидротехнически съоръжения по цялото крайбрежие на Северно море и около каналите и реките, които пазят страната от наводнения. Около една трета от нея (сушата е близо 34 000 км2) е под морското равнище, а най-ниската точка от -6,5 м е много близо до Ротердам. Не можем да подминем и обратната статистика като специален поздрав към всички наши читатели планинари – в Холандия има един връх, казва се Валсерберг и се извисява на 322 м над морското равнище.

Ню Йорк? Тук ще сте даже още по-точни. През 1940 година Ротердам практически е сринат по време на бомбардировките на германската авиация. Оцеляват едва няколко сгради, сред които тази на кметството, катедралата Св. Лаврентий и може би най-култовото място в града – отправната точка за трансатлантическите круизи – хотел Ню Йорк. Това обаче дава практически началото на един строителен бум, пред който българското Черноморие е хилаво първолаче. При това доста грозничко. Центърът на Ротердам в момента е пренаселен от супермодерни небостъргачи. Пристанището му е най-голямото в ЕС и трето в света след Шанхай и Сингапур, буквално половината свят минава през тази марина и почти всичко, което идва към Европа се разтоварва тук. Затова дори да не сте почитатели на индустриалния дизайн, не може да не си причините едно 50-минутно круизче с туристическото спидо из пристанището. Което ни отвежда до следващата глава

Съвети към ротердамския откривател

Далеч съм от мисълта да давам съвети за задължителна програма, но винаги си струва човек да сподели опит, особено във времената на интернет, аутлет и дискаунт. Има едно чудо, което се нарича Rotterdam Welcome Card и се купува на гарата (а, да не забравя – Централна гара Ротердам е проектирана от покойната вече Заха Хадид!) или във всяко туристическо бюро www.rotterdamwelcomecard.com/nl. Картата може да е за един (11€), за два (16€) или за три последователни дни (20€). Тя ви дава безплатен достъп до целия градски транспорт и метрото, но ползвате още много отстъпки за музеи, забележителности и заведения за хранене, при това от хубавите. Освен всичко имате право и на еднопосочен рейс с воден автобус 18 из каналите на Ротердам. Да, точно като във Венеция, но без пеещите гондолиери.

Без съмнение най-голямата забележителност на града е кулата Евромаст, висока малко над 101 метра, построена през 1960. Тогава е била най-високата сграда на града. Сега е само едно старо джудже, но е сред най-посещаваните атракции, защото предлага няколкоминутно завъртане с пълна панорама на града.

Разбира се, има още десетки места и музеи, които са описани подробно - и в туристическите справочници, и в самата Welcome Card, но това, което със сигурност ще накара сърцето на всеки гурман да запее, са ротердамските централни хали. В самия център на новия град, точно до Кубичните къщи, друго архитектурно чудо, халите Markthal, са според мен със значението на Кралския музей или музея на Ван Гог в Амстердам (вижте повече на www.markthal.nl/en). Величествена съвременна сграда, в която си дават среща стъклото и алуминият, но също така най-редки подправки и храни от планетата, редом с традиционните местни колбаси, сирена и дарове от Северно море. Един кулинарен Вавилон, истинска „божия врата“ към изобилие от аромати и цветове. И на най-злоядия ще му се прииска. Много трудно е да се предаде с фотография мащаба на този мегаломански полуцилиндър; освен отвътре, където са разположени сергиите и магазинчетата с лакомства, ресторантите, винените барове и кафенета, отвън сградата всъщност са апартаменти. Не е зле да живееш над халите, нали?

Всяка събота площадът пред Markthal като с вълшебна пръчица се превръща в Женския пазар, с тази разлика, че там можете да опитате традиционните хлебчета с маринована херинга и холандски (подчертавам холандски) пържени картофки, които хората разнасят в хартиени фунии. Разликата, както ще ви обясни всеки нидерландец, е във вкуса, който се дължи на мазнината за пържене и сорта картофи, но според мен е малко повече дрън-дрън, отколкото истина.

За особеностите на холандската национална кухня не се говори много, защото, както повечето кухни на Севера, и тяхната е базирана на вечната дружба между месото и картофа. Споменатата маринована херинга сигурно е най-типичното им ястие, но, говорейки за кулинария, не можем да подминем село Гауда, дало името си на редица великолепни, пълномаслени сирена от краве мляко. Както и на всякакви други млечни продукти, разбира се. Сред десертите безспорно блестят прочутите Stroopwafels. Вярно е, белгийците са измислили вафлите (или гофретите според нас, българите), но в Нидерландия нещата са доведени до съвършенство с тези тънки, разтапящи се в устата кръгли вафлички с маслено-карамелен сироп. И отново за статистиката – за пръв път те са се появили в Гауда. Готино село!

И все пак няма да останете гладни в Ротердам, гарантирам това. Всички етноресторанти са на особена почит и до един са за препоръчване. Най-простата улична храна от количка за по едно евро, да кажем, виетнамски пролетни рулца, е просто да си оближеш пръстите! Има няколко места из центъра, където английската закуска, омлет или клуб-сандвич са класика, има, разбира се, и великолепни файн-дайн места с една и две звезди Мишлен. Моите любими си останаха абсолютно култовият Hotel New York, докъдето се стига с водно такси и непременно се яде плато с пресни морски дарове, бистрото Wine & Dine, точно до спирката на спидо и водните автобуси отстрани на моста Ерасмус, малкото кафене Eetcafe Het Gesprek на Glashaven, лодката-кръчма V11 (Vessel 11, в самото сърце на града на Wijnhaven 101), както и всички малки места в склада, наречен Food Factory. Което ни отвежда до следващата глава. В нея се разказва за

Холандската бира

Няма да се спирам на историческата връзка между пивото и Нидерландия, само ще вметна, че холандците са направили бирите Amstel и Heineken. Но моят разказ не е за тях. Моят разказ е за една (според мен бъдеща) легенда.

De Molen (Мелницата) се намира на около час път от Ротердам с влак в едно китно (то няма и други впрочем) холандско селце - Бодехравен. Не е лесно да я откриете, но си струва! Самата мелница е възстановена и работи и в момента като атракция, а основното ѝ помещение е всъщност бира-бар и ресторант – романтично и напълно автентично нидерландско място. Базата за производство е на 300 метра по-надолу.

De Molen са известни с това, че всеки ден експериментират. Джон Брюс, Яко Xиерлоф и Мено Оливър са тримата собственици; посреща ни Джон Брюс, като излиза от дегустационната, където усърдно е пробвал последните варки. Практически нямат еднакви варки, защото е ясно – комбинациите при варенето на бирата са безбройни, а когато има такъв мозък като Мено Оливър, нещата стават твърде интересни. Но за него – след малко.

Започваме разходката: първото, с което ме печелят, е че ферментаторите носят имена (и снимки) на героите от Star Wars. В момента варят по 2000 литра на ден, но скоро ще заработят няколко нови съда и след разширяването ще имат капацитет да правят над 10 000 литра дневно. Интересен факт е, че едва 30% от бирата остава да се изпие в Холандия, а 70% изнасят, включително и в България.
Организират бирени турове всяка събота, но ако е голяма група или има предварителна заявка, може и в другите дни. Постоянно заетите в пивоварната са 16 души, а още 15 човека със специални потребности или увреждания от фондация Philadephia лепят ръчно етикетите на редките партиди бири или ги затварят, също ръчно. Помещението, където работят, е просторно, светло, цялото в бяло дърво, с удобни чинове и голяма отворена кухня с хладилник и бар, с остъклени помещения за специални терапии или други групови занимания, които се водят от възпитатели психолози. Толкова елегантно, естествено и човешко социализиране не бях виждала до този момент. Струва си да му се обърне внимание, защото изисква малко усилия, a ползите са много и са за всички!

Най-голямото събитие в пивоварната е Септембър фест, който те организират за своите приятели и почитатели винаги в последната събота и неделя на месеца. Това е истински празник, на който можете да опитате над 100 вида бира, като естествено се вари и специална бира за събитието, а веселбата традиционно се гарнира със сериозни порции великолепни сирена и bitterballen - типичните xоландски крокети с говеждо.

Основният малц, който ползват е Pilsner, разказва ни Джон Брюс, но винаги смесен с един или повече от другите – светли или тъмни, Roasted barley, Smoked, Chokolate, Whisky и т.н. Правилото е, че няма правило, а винаги се смесват рецепти и подходи. В ресторанта в мелницата може да опитате много сезонни бири, бири с портокалови корички, сауъри като гоузен (Gozen) с кориандър, сол и Lactobacillus или супер специални Imperial Gozen, отлежали (примерно) в бъчви от Бордо. В основната зала за отлежаване чувството е като във винарска изба; наредените бъчви идват от най-различни краища на винения свят – Риоxа, Бордо, Калифорния, има бъчви от шотландски дестилерии, от бърбън и от ром, натрупани една върxу друга. На последния етаж от тази внушителна колекция, точно под тавана, са специалните сауъри, ламбик, флемиш или берлинервайс. Има не една и две бъчви с Barley wine, Imperial stout и каквито още стилове бира се сетите с живот в бутилката 10 и повече години.

Разбира се, основа на бизнеса на De Molen са ейловете, но и там има изключителни комбинации. Бирите им винаги са с интересни имена (преводът е на автора и е приблизителен) – Hop & Liefde (Xмел & Любов), Hammer & Sikkel (Сърп & Чук), Vuur & Vlam (Огън & Пламък), Mooi & Meedogenloos (Красива & Безцеремонна), Spanning & Sensatie (Превъзбуден & Чувствителен) и т.н. А едни от най-интересните им бири са означени с добре познатото на винения свят Cuvee, където всъщност се смесват “остатъците” от няколко бъчви. Съответно нито една партида кюве не е като предишната, но това може да се каже за повечето бири на De Molen.

Най-хубавото е, че може да опитате бира на De Molen и в България и по-точно в бар Kanaal (на бул. Мадрид 2, София).

Мено Оливър

Мено Оливър е не просто главният пивовар и един от собствениците на De Molen, той е главно действащо лице (и по тази причина свързващо звено) с друга една начеваща легенда на xоландското пиво – Kaapse. Това е съкратеното, умалително име на един от полуостровите в централната част на Ротердам – Катендрехт. Макар сега това да не се усеща, в миналото Каапсе е бил доста тъжно място – бил е работнически район, първият Chinatown в Xоландия и, естествено, кварталът на червените фенери. Xалето на бирария Kaapse е oт 1825, но реално отговаря на концепцията Food Factory от около две години.

Kaapse е класическа микропивоварна, в която бирата се вари на място пред очите на клиентите - както се очаква, клиентелата на подобни хипстърски пространства е международна, интересна, приличаща на пътуващ цирк. Бирите пък са още по-интересни и многолики! Имат няколко основни бранда в различните стилове ейл, които поддържат постоянно, и минимум още пет, които са уникални варки.

Мено Оливър е човек, добре известен в индустрията и често кани гостуващи пивовари, които идват, само за да добавят своя мъничък блестящ елемент в този своеобразен бирен калейдоскоп. Основните видове пиво носят имена на хора. Така например Karel (американски битер 4,9% алк.) и Harrie (saison, 6,1% алк.) от постоянните бири в асортимента са кръстени така, защото са двете най-популярни имена в Ротердам и по-конкретно в Каапсе. Carrie е Strong India Pale Ale (6,5% алк.) и носи името на емблематична за града Ротердам личност – журналистка и адвокат, която дълги години от живота си посвещава на това да помага на зависими от хероин проститутки. Jaapie (Imperial Ale 9,4% алк.) е посветена на един от големите бохеми и шоумени в Ротердам, изпълнителят Яап Валкхоф (Jaap Valkhoff), чиято фамилия събуди у мен известни подозрения за български произход. Debbie (Black Wheat IPA 6,5% алк.) пък е съпругата на Мено Оливър, а Gozer (Oatmeal Stout 9,8% алк.) чисто и просто значи „пич“ на жаргон.

CiderCider.nl

Заедно с пивоварната-бирария под един покрив можете да видите много занаятчийски магазинчета и заведения тип капанче. Точно там откриxме и един отдаден на ябълковото вино агент – Уилем от CiderCider.nl. За пръв път имах възможността да опитам няколко сайдера последователно и се учудих какъв странен и различен ефект имат върху иначе обръгналата ми на винени дегустации глава... Пробвах сайдери с имена като No Brainer (безмозъчен), Blow Horn (мегафон), Side Burn (горещи бузи), но още отлежали в уиски каск сайдери и великолепен горещ сайдер с анасон, карамфил и канела. Изобщо сайдерът е една безкрайно любопитна и сравнително нова за мен материя. Добрата новина е, че бар Kanaal работят усърдно върху свой проект за внос и планират да внасят някои от най-интересните сайдери от Европа и Острова.

Фред или 10 икони на италианското вино

Още не съм стигнала до причината, заради която се озовах в Ротердам. Това беше бенефисът за 25-годишнината на моя професионален приятел Фред Нийхуиз в света на виното. По този повод той бе организирал елегантно празненство, което започна с дегустация достойна не за 25, а за 125 години във винената журналистика. Фред, който е всепризнат познавач на Италия и италианските вина, беше подбрал 10 италиански вина-икони, които са били крайъгълни камъни в неговото професионално винено израстване. Повечето от тях бяха представени лично от своите създатели, тоест специално за неговото тържество в Ротердам бяха дошли хора като Марина Цветич от Villa Gemma, Елизабета Фаджоли от Montenidoli, Алегра Антинори от Marchesi Antinori, Пиеро Мастроберардино от Mastroberardino, Николо де Ферари ot Boscarelli, Киара Лунгароти ot Lungarotti и редица други собственици или винари на тези диаманти в короната на италианското винопроизводство. Редом с тях на банките за дегустация седнаха най-изявените сомелиери на Холандия, както и много от колегите на Фред от „ниската страна“ и от света. Шансът да съм част от всичко това, заедно с прекрасното чувство, че си сред свои, е наистина неописуем! Великолепните вина, редките реколти, но най-вече сърдечното отношение на тези хора, които нито за миг не се държаха като маркизи или графове, каквито са, ме накара да си помечтая някак си да можехме да прескочим поне още 100 години напред във времето. Тогава може би някой бъдещ Фред някъде ще събере българските винари на една подобна историческа дегустация и някоя бъдеща Юлия ще разкаже на читателите си за нея… 

Ротердам - бира, сайдер и вино Ротердам - бира, сайдер и вино Ротердам - бира, сайдер и вино Ротердам - бира, сайдер и вино Ротердам - бира, сайдер и вино Ротердам - бира, сайдер и вино Ротердам - бира, сайдер и вино Ротердам - бира, сайдер и вино Ротердам - бира, сайдер и вино Ротердам - бира, сайдер и вино Ротердам - бира, сайдер и вино Ротердам - бира, сайдер и вино Ротердам - бира, сайдер и вино Ротердам - бира, сайдер и вино Ротердам - бира, сайдер и вино Ротердам - бира, сайдер и вино Ротердам - бира, сайдер и вино Ротердам - бира, сайдер и вино