Интервю с г-жа Еми Маринова за Винената карта на Западна и Централна Дунавска равнина

През изминалата пролет стана факт едно ново и ценно за винарския бранш обединение. След много работа и усилия избите от Западна и Централна Дунавска равнина създадоха обща винена карта, която да привлича туристи в региона. В проекта участват 17 производители: Агрофитнес, Ахинора, Бонония Естейт, Боровица, Шато Бургозоне, Вила Гривица, Врачанска теменуга, Горун, Дос Аламос, Домен Сент Жорж, Винарна Лиляче, Магура 1967, Понте Дио, Винарна Свищов, Типченица, Хараламбиеви, ШаТони.

Идеята и амбицията е да направят крайдунавския край по-разпознаваем и предпочитан за винен туризъм. Самата карта е дело на художника и графичен дизайнер Росен Йорданов, който неотдавна спечели наградата на СБХ за карикатура в памет на Борис Димовски.

Основен двигател на начинанието е г-жа Еми Маринова, съсобственик на Шато Бургозоне. Тя отговоря за износа и маркетинга на бутиковата изба до град Оряхово, на брега на река Дунав.
Магистър по финанси от Белгийския ICHEC и магистър по политика от Лондонския UCL, Еми Маринова е и първият винен производител от Източна Европа с Диплома 4 от WSET. Съдия е в международни винени конкурси във Франция, Русия и Китай.

Помолихме я да разкаже за DiVino по-подробно за инициативата.

Какви бяха мотивите Ви да се заемете с нелеката кауза да обедините избите от този обширен район?

По време на DiVino.Taste 2022 ми направиха впечатление много вина от утвърдени и нови изби, повечето от които  се оказаха от Западна и Централна Северна България. С колегите бяхме единодушни, че този регион е малко познат и забравен от туроператори и журналисти и че трябва да направим нещо, за да му се обърне внимание. На фона на вече съществуващите винени карти, нашият район, който представлява 1/5 от територията на България, беше празно пространство. Решихме да попълним тази “празнота“ като започнем с проект за винена карта на региона. Събрах контактите на всички изби в района и се свързах с тях, за да им предложа да участват в проекта за винена карта на Западна и Централна Дунавска равнина. 

Какви бяха най-големите трудности и предизвикателства?

Предполагам, че най-големите предизвикателства бяха броят на избите – 17, разликата в профила им – от 2 ха до 400 ха лозя, несъществуващата база данни за региона, липсата на информация за забележителности и не на последно място площта, която трябва да покрива картата – 1/5 от България. От началото на проекта се разбрахме, че всички изби ще участват на равни начала и че няма да правим разлика между големи и малки, а решенията ще се взимат колективно. Много се гордеем с резултата,  който постигнахме след 6 месеца работа. 

Сега вече картата е факт. Но у нас се откриват доста нови изби и винени проекти. Как ще бъдат включвани те? Колко често предвиждате да се актуализира картата?

Тази карта е само началото на процес, целящ да върне славата на един забравен лозарски регион, който исторически е смятан за месторождението на винената култура в България и който е допринесъл за развитието на винарството в страната. Отделно картата има за цел да популяризира местните сортове  и стила на вината от Дунавската равнина, както и да запознае винените ценители с красотата и природните богатства на Северна България, която привлича едва 4% от туристите в България. 

Виждаме картата като първия камък от един амбициозен строеж и се надяваме да дадем пример в региона – само ако сме обединени, ще постигнем резултати. Искаме да поканим местните власти да вземат пример от нашата инициатива за общи събития и най-вече да ни подкрепят с туристически пътни табели. Очакваме създаването и на други сдружения, за да се развива регионът и да осигури привлекателни условия за нови бизнес инициативи, както и да привлече младото поколение.

Смятаме да развиваме и актуализираме картата с всеки нов неин тираж. Отделно искаме да направим дигитална версия, която да може да се увеличава и да бъде разгледана от телефон. Имаме амбицията да организираме събития в нашия регион, за да привлечем туристите и те да открият неговата природа и потенциал. 

Прави впечатление, че липсват някои изби от региона. Те нямаха ли желание да се включат?

Свързахме се с всички изби в региона. Картата е резултат на стотици обменени имейли и десетки видеоконференции, за да се изясни изпълнителя, формата, текста, съдържанието. Това отнема много време и тъй като всички доброволно го правим в свободното си време,  някои прецениха, че на този етап нямат възможност да посветят нужното време на инициативата и да участват. В момента обсъждаме втори тираж и вече знаем със сигурност, че някои нови изби ще се добавят. 

Какви общи действия и/или събития обмисляте? Какво предстои от тук нататък?

Имаме много идеи за съвместни проекти. След представянето на картата в София на 27 април, най-важното за нас е да привлечем туристите в нашия регион. Избите от картата участват и подкрепят всички местни инициативи: Фестивала на ферментационните продукти в Северозападна България в село Боровица, Националния фолклорен събор Леденика, Фестивала Опера на върховете на Белоградчишките скали през август, първото издание на Винарско изложение Сторгозия в град Плевен в началото на септември. Отделно се надяваме скоро да предложим дигитална версия на картата, за да може тя да е достъпна до повече хора. Имаме и други проекти като винен фестивал в региона, дегустация на дунавските вина… Но ще вървим крачка по крачка.

Има ли интерес от страна на туристическите агенции? Имам предвид извън специализираните за винен туризъм... Казвате, че досега едва 4% от туристите у нас са се насочвали към Западна и Централна Дунавска равнина. На какво се дължи това, според Вас?

Има все повече интерес, но регионът е малко познат и туроператорите трябва да изготвят маршрути, които активно да предлагат. Според повечето туроператори, тази карта ще е основата за нови маршрути в региона. Надяваме се да създадем и движение, което да работи за популяризирането на региона. Има много природни забележителности като пещери, еко пътеки, исторически паметници, тракийски и римски останки. Най-голямата река в България, река Дунав предлага разнообразни възможности за спортове и развлечения за отдих, които още не са познати и липсва реклама. Не достигат хотели в региона, но това се дължи на липсата на търсене. С този проект се убедихме, че само заедно ще успеем и приканваме правителството и централните власти да обърнат повече внимание на региона и да го подкрепят с реклама и инфраструктура. 

Как би могла (и как би трябвало) държавата конкретно да помогне за развитието на винения туризъм във вашия регион, а и в другите винени региони на страната ни?

Всички се надяваме, че след като виненият туризъм беше включен в списъка на  нематериалното ни културно наследство ще последват конкретни действия. За нас е важно да се сложат пътни табели, за да се ориентират посетителите. В нашия регион, който покрива голяма площ и не е добре познат, това много ще помогне. Отделно нужна е реклама на винените региони като част от обща политика на държавата за реклама на българските вина в страната и в чужбина и на България като дестинация за винен туризъм.

Пожелаваме на добър час на новата винена карта и на всички производители в новото обединение!