Мискет червен

Синоними:

Турска ружица (Сърбия), Търнова (Шумен), Синя теменуга (Враца), Ромащина (Търново), Сунгурларски мискет.

Произход и разпространение:

Мискет червен е стар български сорт, който се отглежда от незапомнени времена по нашите земи. Той почти не се среща в други страни и не са известни негови чуждестранни наименования и синоними. Принадлежи към Черноморската еколого-географска група. Среща се във всички лозарски райони, но е разпространен предимно в Подбалканската долина: Бургаска област (Просеник, Сунгурларската долина, Стралджа), Пловдивска област (Карловско и Брезовско) и в по-малки размери във Варненско, Шуменско и в средногорската част на Хасковска област. Към 2008 година този сорт заема 63 030 дка или 6% от общата площ с винените лозя в страната. Той е включен в официалната сортова листа на Република България от 2010 година.

Лист:

Петурата е голяма (19,3 -19,8 см), почти кръгловата, петделна с леко завита надолу периферия, по-широка отколкото дълга, дебела. Отгоре е мрежесто набръчкана, със слаб паяжовиден мъх, отдолу – мъхнато-четинеста. Очертанията на средният дял образуват тъп ъгъл. Връхните зъби са големи, триъгълни, остри. Крайните зъби са средно големи, триъгълни с широка основа. Нервите са мъхнати, силно четинести, отгоре са виолетови, а отдолу - червено-розови. Дръжката на листа варира от къса до дълга, виненовиолетова, на места маслиненозелена, слабо мъхната, слабо четинеста. Есенното оцветяване на листа е виненочервено с жълти петна.

Грозд:

Средно голям (15,3/9,3 см), цилиндрично-коничен, понякога с едно или две крила, полусбит до сбит. Дръжката е средно дълга (3,5 см), средно дебела, вдървесинява към основата, крехка към възела. Чепката е зелена. Средната маса на един грозд е 141-239 г в зависимост от района на отглеждане - в Карлово е 140–180 г, в Сунгуларския район - 229-239 г, а в Брезово - 216-222 г. 

Зърното е средно едро (14,0/14,2 мм), почти сферично, при сбитите гроздове деформирането, лесно се отделя от дръжчицата. Кожицата е светло розова до виолетово червена, средно дебела, еластична, с восъчен налеп, напръскана с тъмни точици - нещо много характерно за сорта. Консистенцията на мезокарпа (месото) е сочно, със сладък, нежен и приятен мискетов вкус. В едно зърно има 2-3 семена.

Характеристики на Мискет червен:

Мискет червен е късно зреещ сорт. Напъпването започва най-често през третото десетдневие на април, а гроздето му узрява в края на месец септември или началото на октомври. Продължителността на периода от напъпването до технологична зрелост на гроздето е около 170 дни.

Лозите се характеризират със среден до силен растеж и летораслите узряват добре до края на вегетацията. От заместващите пъпки, ъгловите очи и спящите пъпки се развиват значителен брой леторасли, което обуславя голямата възстановителна способност на сорта. Родовитостта на лозите е много добра. При стъблените формировки процентът на плодните леторасли е 84%-88%. С добра родовитост се отличават и очите по чеповете. При добри грижи от високостъблено формираните лозя се получават по около 1000 -1200 кг качествено грозде от декар.

В миналото лозята от този сорт са се отглеждали в гъсти насаждения на чашовидна формировка с къса чепова резитба, при която се получаваха добри добиви от качествено грозде. Добре се развиваха лозята и на приземен Гюйо. В съвременните лозя сортът се отглежда успешно на високостъблената формировки Мозер, като се прилага къса резитба предимно на чепове и при необходимост се оставят и смесени плодни звена - къси плодни пръчки (стрелки). На лозите трябва да се оставят 20-30 зимни очи, като се избягва претоварването, за да се получи добро и качествено грозде. При стъблените формировки изресяването е по-слабо и се получават високи и качествени добиви

Той е склонен към изресяване, което може да засегне напълно целите реси. Този недостатък се проявява силно в млади, силно растящи и приземно отглеждани лозя, присадени върху подложката Рупестрис дю Ло. Сортът не е устойчив на мана, но се поразява по-рядко и по-слабо от оидиум. Напада се от гроздов молец. В години с хладна и дъждовна есен гроздето се поврежда масово от сиво гниене. Той се отличава с много добра устойчивост на ниски зимни температури, което позволява високостъбленото му отглеждане. В типичните за отглеждането му райони рядко се наблюдават повреди от измръзване. Също така е с повишена устойчивост на филоксера. В миналото е бил отглеждан на собствен корен върху песъчливи почви.

Най-подходяща подложка за сорта е Шасла х Берландиери 41Б, тъй като лозите, присадени върху нея, се отличават с по-високи и постоянни добиви и много добра жизненост. При присаждане върху подложката Рупестрис дю Ло се получава по-висок процент стандартните лози, но в засадените с тях лозя се наблюдава по-силно изресяване, при което могат напълно да отпаднат 20 -30% от ресите и добивите значително да се понижат.

Най-подходящите почви за отглеждане на този сорт са колувиалните (делувиални, пролувиални и делувиално-пролувиални, формирани върху колувий) около Карлово, Сопот и Казанлък. Също така канелените и сиво-кафявите горски почви с по-мощен хумусно-елувиален хоризонт, с леко песъкливо-глинест механичен състав на Сунгурларската долина - Сунгурларе, Славянци, Грозден, Черница, Лозарево, Подвис, Прилеп, Приселци-Варненско, Шивачево-Сливенско, Брезово, Михилци и Песнопой-Пловдивско

Вариации и клонове

При този сорт са установени няколко вариации - с по-бледорозови и по-силно напръскани с точици зърна, с по-тъмно розови до червено-виолетови зърна, изреслива, ранозрееща, със сиво-зелени зърна и по-слаб мискетов вкус. Селекционирането на ценни клонове от този сорт е много важно, за да се подобри качеството на вината.

Вино:

- Карловски мискет

Вино с отлична бистрота, нежен бледозелен цвят. Елегантен и фин аромат, с категорично присъствие на цветисти нотки, допълвани от аромата жълти и бели плодове, ванилия и роза. В дълбочина се долявят нотки на цитруси и тропически плодове. Стилът на виното се определя като минерален, комплексен, фин, с леко тяло и средна дължина. В послевкус се откроява свежест и лека сухота.

(Примерът е Карловски мискет 2010 ВИ Розова Долина)

- Мискет червен

Бистър, бледозлатист цвят. Богат флорален аромат с нотки на жълти и бели плодове, в съчетание с тропически плодове. Долавят се още маслени тонове, ванилия, роза и виолетка. Комплексен минерален стил на виното, с пълно тяло и средна дължина. Балансиран и свеж вкус. Хрупкави киселини преобладават и във финала на виното.

(Примерът е Мискет червен 2010 Изба Карабунар)

Значение:

Като оригинален български сорт за производство на бели сухи вина и поради добрите стопанско-технологични качества на гроздето, смятаме, че сортът ще продължава да заема важно място в лозовите масиви в България.