Десертни вина

Има два много важни стила или типа при десертните (тоест сладки на вкус) вина. Единият тип са т.нар.

Ликьорни вина

Те са получени като ферментацията им е спряна докато все още във виното има захар с добавяне на винено бренди или друг алкохол.
Ако виното има повече от 15 процента съдържание на алкохол, най-вероятно по време на ферментацията или след това е добавен алкохол. Този начин на правене на вино не е много разпространен, но в някои части на света, като например испанския регион Херес и португалския регион Порто, са станали доста добри специалисти в него.
Общият термин за тези вина е десертни вина вероятно защото обикновено са сладки и често се консумират след хранене. За нас този термин е до известна степен неточен, защото десертните вина невинаги са сладки и невинаги се консумират след хранене. (Сухото шери се класифицира като десертно вино например, но то е сухо, и понякога го пием преди хранене.)
В Европа тази категория вина се нарича ликьорни вина, което отново свързваме със сладост. Ние предпочитаме термина подсилени, което подсказва, че виното е било допълнително подсилено с алкохол.

Вторият тип десертни вина са

Благородно сладки вина

Концепцията им е напълно различна. Те се произвеждат от стафидирали по естествен начин гроздови зърна. Такива са вината от Сотерн в Бордо, които се произвеждат от заразено с един особен вид плесен грозде. Латинското име на тази плесен е Botrytis Cinerea. Наричат я още “благородна плесен” и макар да прави гроздето ужасно на вид, най-голямата й заслуга е в това, че изсушава по естествен път зърната, тоест водата в тях намалява за сметка на захарите и ароматните вещества и така ги прави много сладки. След това виното, съответно получено от тези зърна, е много по-сладко и почти гъсто като консистенция. Тези вина са много по-скъпи от нормалните вина, защото ако едно лозе при обичайни обстоятелства може да произведе Х броя бутилки, след като се зарази с Botrytis, тези бутилки намаляват до няколко пъти.

Подобни вина се получават и ако оставите дълго време гроздето на лозето, където то стафидира, тоест зрънцата му се превръщат в стафиди. От стафидите накрая също се получава много гъсто и сладко на вкус вино. Тези вина се наричат "вина от късен гроздобер".

Ако се намирате в някоя много студена държава, например Канада или Германия, и решите да оставите гроздето да стафидира на лозето, в началото на декември то най-вероятно отдавна ще е замръзнало, вече затрупано със сняг. Това не е чак толкова лошо, защото и от студа то пак ще изгуби голяма част от водното съдържание в зрънцата си и ако се опитате да го направите на вино, отново ще получите горе-долу същия резултат. Само че вече гордо ще можете да го наричате "ледено вино" - icewine, както правят германците и канадците.

Ако много искате да получите стафиди от гроздето и да направите хубаво благородно сладко вино, но по една или друга причини не ви се чака, може да оберете гроздето и да го сложите да се суши на проветриво място, да кажем на тавана, върху специални рехави скари (понякога - постлани със слама). То пак ще стафидира и така ще получите сладко вино по естествен път. Така правят винарите в Италия, наричайки тези вина "речото" или във Франция, където напитката се казва "сламено вино".

И всички тези вина са много по-скъпи, защото наистина са специални и се изискват много усилия, за да получите накрая доста скромен, като количество, резултат.