Начало - Статии и новини - Виноличности - Кори Райън - една легенда на австралийското вино у нас*
Виноличности
   
Кори Райън - една легенда на австралийското вино у нас*

13 ноември 2018, Юлия Костадинова

Кори Райън - една легенда на австралийското вино у нас*

Специално за DiVino.Taste от Австралия ще дойде Кори Райън, за да даде един от най-паметните майсторски класове в историята на нашето изложение, представяйки великите тероари на континента-държава.

Опитен енолог и, както сам нарича себе си, “винен трагик”, Кори живее и диша виното, събирайки опит из избите по цял свят - Австралия, Нова Зеландия, Франция, Италия, Испания. Напоследък той консултира такива винарни като Villa Maria и McWilliams Wine Group. Като главен технолог на Villa Maria той е обявен за Най-добър енолог за 2007 година в Нова Зеландия. Еднакво добре се справя както с пино ноар от хладен климат, така и знаковите австралийски червени на Бароса. Като водещ енолог на иконата на Идън вали – Henschke, се появява и неговият апетит към вината на Бароса, което довежда до последният му творчески проект, в който влага цялата си страст – Sons of Eden.

Ето и ексклузивното интервю, което той даде за вас, нашите читатели:

Кога създадохте първото си вино и какво беше то?

Първото ми истинско вино направих през 1994 като студент по технология на виното в университета, където учех. Беше совиньон блан от Аделаида - топъл винарски район в Южна Австралия. Определено не е от идеалните зони за отглеждане на велики вина от совиньон блан. Беше комбинация от вино в контакт с ципите (оранжевия стил) и след това малко отлежавало в големи 600-литрови дъбови бъчви, така нареченото като стил фюме блан. Изненадващо не стана толкова лошо, освен това 1994 беше хладна година в Южна Австралия.

За какво си мечтаехте като бяхте дете? Мислил ли сте, че ще бъдете уайнмейкър някога?

Не, не съм искал да бъда винар когато порастна. Исках да стана пилот. Започнах да се уча да пилотирам веднага след като завърших образованието си и даже се сдобих с т. нар. частен лиценз. Но се случиха някои неприятни за мен неща, които ме накраха да си променя плановете. В това време един приятел ми разказа за магистърската програма по енология (винарство) в университета на Аделаида към колежа Roseworthy. И понеже вече бях завършил и имах необходимото образование по микробиология и молекулярна биология, винарството беше естествено продължение.

Кое е най-голямото предизвикателство в кариерата ви на винар до този момент? Може би даден сорт, особена реколта или дори някаква специална връзка?

Правя вина по целия свят вече над 25 години и без никакво съмнение най-голямото предизвикателство (не само за мен) е майката природа. Може да ти се иска да планираш, може да си мислиш, че си подготвен за всичко в технологично отношение, но майката природа може така да те изненада с интересни предизвикателства… Ако не са дъждове или жега в най-неподходящите периоди от годината, тогава ще са измръзвания или пожари. И имам чувството, че това положение се влошава с глобалното затопляне.

Чувал ли сте нещо за нашите български традиционни сортове?

Нямам никаква представа от българските сортове и с нетърпение искам да опитам всичко и да науча повече за тях.

Какво пиете когато се натъжен и съответно - какво пиете, когато празнувате?

Пия “тъжно” вино. Шегувам се, когато съм тъжен пия уиски! Когато съм щастлив пия вино, а аз съм щастлив постоянно! И все пак виното ми “за празник” са сухите австралийски ризлинги.

Ако можете да вземете сега всяко едно грозде, от абсолютно всяка точка по земното кълбо и да създадете своето вино-мечта, какво би било то?

Бих искал да пробвам да ферментирам заедно най-доброто небиоло от Пиемонт и пино ноар, но от най-добрите лозя на Бургундия. Но от друга страна много харесвам и бели вина в контакт с ципите (когато са добре направени, обаче!), така че също бих взел гевюрцтраминер от най-добрите тероари в света и бих го оставил да вземе максимума от контакта с ципите за дълъг период от време… Не е зле, нали?

*бележка под линия:_____________________________

Интервюто на Кори Райън публикуваме с незначителни съкращения. Цялото интервю очаквайте в следващия брой 33 на DiVino Magazine