Крит: скритото съкровище на Гърция

Заминах за Крит, за да изследвам и разбера сорта видиано, който за мен дотогава беше гръцкото вионие. Бях влюбена във видиано от една дегустация в Солун преди няколко години. И все се заричах, че ще отида да се запозная с него на място. 

Запознах се с Иро от www.cretewineescapes.com в Дюселдорф през миналия март на импровизирания, но мащабен Критски ареал, който заемаше почти половината от гръцката площ на изложението ProWein 2019. При нея енергиите бяха неустоими. Усещаха се цялата  любов и ентусиазъм към родното  място Крит, струяха страст към живота и желание да популяризира тази магическа винена дестинация...

Иро ме посрещна на летището с искрена усмивка. С онази усмивка от Дюселдорф, но с още повече енергия. Видя в мое лице човек, който може да разбере страстта и ще я сподели нататък. Знаех, че ме очаква винено приключение, което ще промени представите ми за гръцкото вино. Защото Крит е нещо по-различно. Тук има малко повече мистика и многопластовост. 
Отдавна наблюдавам развитието на гръцкия винен небосклон и смея да твърдя, че в последните години се случват чудеса: висококачествени вина, умело съживени стари местни сортове, страст и уважение към тероарните особености, ентусиазъм, млади винопроизводители с креативен дух. Крит обаче за пореден път (след Пелопонес и Науса) ми показа, че Гърция е различна навсякъде и еднаква посвоему.

От 2006 има действаща асоциaция Вината на Крит (Wines of Crete), която обединява 90% от винопроизводителите на острова, или горе-долу 32 винарни. Колкото и да не ни се вярва, на острова, на който се отглеждат 70% бели сортове, има 12 местни, които виреят само тук: малвазия ди Кандия, вилана, видиано, мускат от Спинас, дафни (с уникален и несъмнено разпознаваем нос на дафинов лист), плито, мелисаки, трапсатири и червените мандилари, лиатико и коцифали. И колкото и да е учудващо, с площ 13% от общата територия, засадена с лозя в Гърция, Крит е 3-та по големина област в държавата. Около 55% от вината се продават на самия остров, 25% – в Атина, а останалите – в ЕС, САЩ, Канада, Великобритания и Северна Америка. Целят се в Австралия и Китай.

Сортът видиано, който бе един от поводите за моето посещение се оказа просто повод да направя други открития. Оказа се твърде лесен сорт – гледа се лесно, а резултатите почти винаги са перфектни: лимонени корички, праскови, подправки, минералност и дълбочина. Затова реших да изследвам други сортове, които определено са предизвикателни и именно затова са пренебрегвани, а по мое мнение имат невероятен потенциал. Един от тях е трапсатири, който може да бъде както деликатен, така и aроматен и парфюмиран. Балансиран, с богат аромат на костилкови плодове и комплексност, той е парадният сорт в Сития. Дафни е изключително рядък и интересен сорт, който освен изразения си аромат на дафинов лист има и акценти на розмарин и мащерка и е доста минерален. Плито, който подобно на дафни е възроден от Лираракис (вж. по-долу), също има завиден потенциал за развитие. От белите най-разпространеният и несъмнено най-подценяван сорт е вилана. Със или без дъб, виното от вилана може да бъде много ароматно, балансирано и с потенциал за отлежаване. 
В Ханя пък се отглежда уникалният ромейко, който подобно на пино гриджо е почти червен. Производителите все още се учат как да работят с него, но когато успеят, се получават прекрасни версии. 

От червените коцифали, който е с малко танини и прилична киселинност, е най-разпространеният сорт. Може да бъде землист и често се купажира с други по-мощни местни и интернационални сортове. Един от тях е къснозреещият мандилари, който има сравнително интензивен цвят и плодов нос с мармаладено тяло, но понякога сурови танини. Лиатико – специалитетът в Дафне, е сходен със сицилианския нерело маскалезе: блед цвят, хрупкава киселинност, високи алкохолни стойности и често диви танини. Има нюанси на череша и малина и определено дава заявки скоро да стане червеният критски крал.

В Крит има ясно дефинирани 4 винопроизводителни региона, които съвпадат и с административно определените географски области. 
Хераклион е отговорен за повече от 80% от продукцията в Крит и е вторият по големина в цяла Гърция! В него са позиционирани и повечето известни винарни на острова. Намира се на север от едноименната столица, която е пренаситена с исторически забележителности и археологически находки, една от които е най-старата винена преса в света, открита във Ватипетро. По сведения е използвана още по време на минойската цивилизация, 1500 г. пр.Хр. В Хераклион климатът е сух, а лозята са плъзнали по хълмовете – стартират от 300 и стигат до 900 м надморска височина. Подкрепяни от освежаващия егейски бриз и ниските нощни температури, вината тук са комплексни, но свежи, с интензивни аромати. 
Вторият по големина регион, Ханя, най-западният от всички, е характерен освен с Белите планини, плажа Елафониси и Лагуната, Балос и с уникалните вина. За тях допринасят ветровете, влажността и плодородието на почвите (предимно глина). Тук са и едни от емблематичните винарни на острова: Маносакис, Дуракис, Каравитакис, Агия Триада. 
Ретимно е чаровен и романтичен регион, но по отношение на виното не може да се похвали със забележителни успехи. Само 7 винарни са регистрирани тук, където се смята, че е родното място на видиано. Но 1214 ха от червеното лиатико, или половината от всички насаждения на острова, се намират тук. Причината за скромния брой винарни несъмнено са и природните дадености и неподходящите климатични условия: тук е най-високият планински връх, почти колкото Мусала – 2456 м надморска височина. Според легендите някъде в полите му е роден Зевс.
Ласити, или четвъртият винен регион на острова, е уникален. Не само неземно красивата природа – приказни плажове на три морета, но и уникалният тероар за вино го правят изключителен. Само две винарни са официално регистрирани тук, обаче всяка от тях е емблема сама по себе си. Това са Иконому и манастирът „Топлу“, но за тях ще разкажа по-нататък, следвайки хронологията на пътуването си. Ласити е и икономически най-богатият регион не само в Крит, но и в цяла Гърция, което се дължи на туризма, производството на маслини и зехтин, както и на забележителната селскостопанска продукция. По отношение на гроздето –  то е облагодетелствано от наситените варовикови почви около Сития, където лозята от лиатико никога са били заразявани с филоксера.

След кацането в Ханя отидохме с Иро да се насладим на едно живително кафе след ранния полет и да обсъдим плановете за предстоящите 10 дни. Кафенето, както разбрах минути след това, се намира в семейната къща на Александра Манусакис, собственик на една от близо 40-те винарни на острова. Уговорката за интервю с нея на следващия ден беше едно от малкото фиксирани посещения в моя винен тур – в Крит всичко се случва на място, без излишна суета и предварителни уточнения. Все пак беше нещо. Имах амбицията за седмица да посетя поне 10 изби от всички възможни региони, като потвърждавах с всяка от тях буквално час преди самото посещение. Успях почти с всички. На остров Крит времето тече по различно...

Без план и уговорка още същия ден потеглихме към манастира Агия Триада, на 20 км североизточно от Ханя. Не за да се помолим, а за да посетим едноименната винарна, приютена тук. 

Агия Триада или света Троица

Тук, в манастира, ни очакваше Никос Манесакис, журналист, който се е посветил на критското вино и дори е направил филм за него. Избата заедно с музея на виното е била възродена преди няколко десетилетия. Старинният манастир е почти на хвърлей място от летището, където бях преди няколко часа. Впечатляващият християнски храм е строен през 1634 г. от православни венециански монаси от семейство Цагаролон – една от най-влиятелните фамилии по онова време с изключителен принос за заздравяването на православните и католическите общности. Днес в манастира Агия Триада местни енолози са посветени на това да отглеждат биологични маслини и грозде, които превръщат в зехтин, козметика, оцет, вино и цикудия (критска версия на нашата ракия).

По отношение на виното Никос разказа, че на 18 ха се опитват да съхранят старите традиции с локални сортове като червения фокиано ромейко, но имат и доста международни за масовия вкус: каберне, мерло, требиано. Дегустацията проведохме импровизирано в манастирската изба, но по-важно за Никос беше да ни покаже района около манастира, старите лозя и градини, защото всъщност това беше най-впечатляващата част от посещението. Във въздуха се усещаха историята и безвремието с дъх на смокинови листа.   

Манусакис (Manousakis winery)

След срещата с Александра, която се беше върнала от САЩ, за да се посвети на изкуството и виното, или обратното, Крит започна бавно да се отваря пред мен. Първо – с факта, че ренесансът тече с пълна сила и, второ –  защото се потвърди, че макар и на прав път, критските винари трябва да имат още малко търпение и постоянство. Манусакис отваря врати през далечната (в модерния контекст на виното) 1994 г. и е една от първите винарни на острова с иновативен подход.

Винарната и ресторантът към нея са на старата фамилна територия, само на около 30 минути от Ханя, в село Ватолакос, до семейната къща. Бащата на Александра, Тед Манусакис, напуска Крит през 1954 само на 11-годишна възраст и се отправя към САЩ заедно със семейството си. Но Nostos (това е името на най-продавания им етикет, което буквално означава копнеж по дома, носталгия) го връща обратно към корена през 1993. Тогава той решава да възроди семейната традиция и да произвежда отново вино от традиционни местни сортове. Днес цялото семейство начело с Александра и съпруга  Афшин се посвещават на виното, храната, природата и изкуството. Александра разказва, че при първата им среща реакцията на Афшин била: Критските вина са най-претенциозните в цяла Гърция! Тогава тя си мислела, че никога няма да има нещо общо с този човек.  Днес вече иват две деца и едновременно с това тя създава дизайнерски чаши, чинии, бижута, вдъхновена от островните вибрации. А съпругът , след като завършва сомелиерство в Grythyttan School of Hospitality, Culinary Arts & Meal Science в Швеция и минава през Атина, се установява в Ханя, където основава един от достойните за Мишлен звезда ресторанти – Salis. За тях двамата виното е вдъхновение, страст, но не и единствен фокус. Произвеждат с биологични практики три бели, три червени и едно розе с етикет Nostos, разпознаваем не само в Крит, но и в цяла Гърция. 

Освен това винарната отглежда сортове, характерни за Долината на Рона, като сира, гренаш, мурведър и русан, както и санторинското асиртико, а от критските: мускат от Спина, вилана, ромейко, видиано. 
Пътуването от изток на запад беше вдъхновяващо – наблюдавах различните стилове и философии, сменях пейзажи като в калейдоскоп. И ако целта на това пътуване не бяха винарните, щях естествено да се отдам на морето, на плажовете – излезли сякаш от луксозно списание за екзотични пътувания, на залезите, които ме караха да се замислям за дълбокия смисъл. В Крит не е трудно да го откриеш. Тук има силна свързаност със земята и тероара, усеща се неутолима жажда за живот. Доказа го и следващата ми среща. И другите след нея. По свой си начин.

Каравитакис (Karavitakis Winery)
Посрещна ме една харизматична дама, която ме представи на сина си: отново Никос, но този път Каравитакис. Млад, амбициозен и отдаден, той ми разказа историята си и тази на семейната изба с такова вдъхновение, че събуждаше все по-голям интерес у мен след всяка дегустирана бутилка. Дотам, че накрая се оказахме с повече от 15 бутилки на масата в дегустационния двор на семейната изба – в мълчание, породено от отговорите, които вътрешно всеки от нас си даде на възникналите екзистенциални въпроси. А те бяха прости: прави това, което обичаш на мястото, в което си роден.  

Избата притежава 30 ха в района Понтикиана, близо до Ханя. Всичко започва всъщност с производство на зехтин и вино преди няколко поколения. През 1998 Каравитакис е една от първите винарни, които започват да отглеждат совиньон блан на острова заедно с шардоне и малагузия, както и червените каберне совиньон, коцифали, мандилари, мерло и темпранийо. Освен това Каравитакис е и от малкото изби, които имат впечатляващото за мен трапсатири от експериментални лозя – дълбоко, многопластово, комплексно вино, с толкова дълъг послевкус, че дори сега го усещам по небцето си. Толкова, че отново да се замисля за силата на корена. Дегустирах също малвазия ароматика, видиано, вилана, асиртико, мускато Спинас, което независимо от моето предпочитание към по-слабо интензивни вина ме впечатли най-много. Може би защото тъкмо тук, в този регион, бяха неговите корени. 

Лираракис (Lyrarakis Winery)
Що се отнася до корени, в Лираракис започва всичко. С повече от 60 години опит с локални сортове, това беше истинската съкровищница за мен в Крит. Винарната се намира в Алагни на 450 м надморска височина в апелация AOC Peza и е първата от новото поколение модерни винарни в Крит. Още в самото начало фокусът е бил върху съживяване на стари местни сортове, които и до ден днешен се отглеждат само тук в експериментални лозя – такива като дафни и плито, мелисаки, но още и вилана, бял мускат, коцифали, мандилари, лиатико (от което правят и превъзходни розета), черен мускат. Отглеждат и доста интернационални сортове. 

Лираракис отново е семейна винарна. Основана е през 1966 г., от самото начало с амбицията да съживи локалните сортове. Разположена сред идилична природа в полите на планината Ласити, винарната притежава 15 ха собствени лозя. Тук за първи път вилана е засадена системно и е била първият източник на сорта за всички други местни лозари. Днес Лираракис има седем едносортови вина от локални сортове, както и доста купажи с интернационални, най-забележителните от които са коцифали & сира и каберне совиньон & мерло. 
Тук всъщност се отглеждат всички възможни сортове, които съществуват в Крит. Само за страстта и философията на хората зад проекта Лираракис може да се напише книга. Те са съвременните герои в критския винен контекст. И ако не стигнете до Лираракис, докато сте на острова, значи просто не сте били на Крит.

Дуракис (Dourakis winery)
Андреас Дуракис се завръща в Крит, след като през 1988 завършва обучението си по енология в Германия.

Страстен природолюбител и истински патриотичен критянин, той запалва и сина си и дъщеря си да поемат семейния бизнес. Така, вече втора генерация тук, в уютната изба, вклинена в огромна ботаническа градина, се произвеждат едни от най-интересните модерни вина на острова – лесни за разбиране, но достатъчно автентични, за да бъдат идентифицирани с критския модус вивенди. Тук, подобно на Манусакис, изкуството играе съществена роля и често се провеждат арт събития и изложби. 

Винарната се намира в Аликампос, близо до Ханя, където Андреас избира през 1980 да се посвети на страстта си –  винопроизводството. Малко след старта обаче става ясно, че мястото, избрано тогава в центъра на селото, е тясно за мечтите му и се налага да купи допълнително земя на няколко километра от него, където днес се намира и винарната. Причините за избора са две: природната красота и наличието на материал и микроклимат за естествена изба, вкопана в земята. И така през пролетта на 1988 отваря избата, която тогава има само 3 сорта вино, които днес са цели 17.

Диамантакис (Diamantakis Winery)
Вече бях в област Хераклион. И въпреки че собственикът беше зает и нямаше да можем да философстваме заедно, отидох до Диамантакис, за да придобия представа от тероара и вината им.

Винарната се намира в сърцето на провинция Малевизи, в селото Като Аситес, на около 25 км от столицата на острова. Отново семеен проект, който се съобразява с микроклимата в региона и отдава голямо значение на локалните сортове. Лозята са разположени на 450 м надморска височина, на терасирани терени. Тук са сортовете малвазия, лиатико, видиано и мандилари, както и сира и шардоне, а на 600 м надморска височина отглеждат едно от най-забележителните асиртико на целия остров.
Винарната е основана само преди 10 години и е една от новите в Крит. Братята Йоанис, Михаел и Захариас се грижат за различни сфери от винопроизводствения процес, а вината им са едно елегантно изражение на критския тероар. 

Силва Даскалаки (Silva Winery)
Силва Даскалаки заслужава адмирации от цялото критско винено общество. Не само поради факта, че е първата жена винопроизводител, а и защото тя е първата, спечелила международен конкурс за нейното вино, отлежавало в амфора. Виното е толкова добро, че дори и грузинците биха завидели. От него днес в 300-литрови амфори се произвежда Grifos в три версии: видиано, коцифали и розе лиатико.

Куражът на Силва Даскалаки вдъхновява и наследниците , които днес продължават да експериментират и да произвеждат забележителни вина в семейната къща близо до Хераклион. 
За семейство Даскалаки виното започва да е тема още през 1920, когато е произведена първата бутилка. Днес тук работи третата генерация, която от 2003 възстановява семейните 8 ха лозя, изцяло с органични практики, а от 2015 работят и биодинамично. Лозята са на глинести почви, разположени от 400 до 600 м надморска височина. Това е и идеалната екосистема за отглеждане на лиатико, атири, трапсатири, мандилари, плито, мускат от Спинас, както и някои интернационални сортове. Първите им официално напълнени бутилки във винарната са Liatiko (PDO) и Liastos (натурално десертно вино) през 2005 г. 3 години по-късно Силва получава и признанието Grand Gold на престижен международен конкурс за червеното Enstikto (бленд от сира и коцифали).

След като осъществих мечтата си да дегустирам много и различни версии на видиано, сбъднах и друга своя мечта, свързана с Крит: да посетя родното място на Никос Казандзакис. Но това си беше моят емоционален момент, който е тема в други издания. Връщайки се към виното, заредена с космическа енергия, продължих пътешествието си с вдъхновяваща отбивка при семейство Дулуфакис.

Дулуфакис (Douloufakis Winery) 
През 1930 Димитрис Дулуфакис отваря винарната близо до историческото село Дафнес. Посрещна ме синът му Никос, който е завършил енология в Италия. А неговият син ме разведе из лозята разположени на 30 ха с впечатляващи гледки, засадени със вилана, видиано, малвазия, асиртико, шардоне, совиньон блан, лиатико, коцифали, санджовезе (заради сантименталната връзка на собственика с Италия) и сира.
Никос е истински джентълмен, който се отнася към виното като към изискана дама. Въпреки слабия му английски усетих силата на характера му. Показа ми забележителни вина от колекцията си – незабравими видиано и каберне совиньон варианти от забележителното му лозе Аспрос Лагос, което той обира сам със собствените си ръце, стари реколти, вина отлежавали в акациеви бъчви. Оранжевите видиано и мускат отвориха нова сетивна перспектива и замъглиха в добрия смисъл на думата възприятието ми за миг. Но едно вино се запечата в лимбичната ми система и това беше Асиртико 2017. Може би наистина Крит ще се превърне в една подобрена версия на Санторини?

Никос ми показа всичките си съкровища и разкри някои от вижданията си за бъдещето. Една от тях е да отлежава червеното лиатико в 3-тонови бъчви за по-плавна интеграция на дъба и по-малко препечени тонове, използвайки микрооксидацията, без да се натрапва ваниловият ефект. 
И точно когато бях напът да тръгвам, се случи това, което обикновено се случва с великите винари. Ако преценят, че си струва, изваждат да покажат скрито съкровище. Такъв беше случаят и сега: опитах един невероятен експеримент – видиано в амфора, или питария, както я наричат тук, в Крит. Никос спомена, че експериментира и с лиатико, което вече трети месец лежи върху фините си утайки, изцяло натурално. Ако всичко е наред с развитието, скоро ще произведе и първите си 1000 бутилки от него. За мен нямаше съмнение, че ще бъде.

Продължаваше да става интересно. Очевидно в района имаше общи теми –  амфори, биодинамици, прекрасно видиано. През цялото време обаче исках да сбъдна и една трета своя мечта: да се запозная и да поговоря с най-противоречивия винар на острова –  Янис Иконому. Бях пробвала всичко, за да уговоря интервю с него, дори и Янис Каракасис MW не успя да ходатайства за мен. Все пак настоявах и след поредния разговор, вече със самия Иконому, който вдигна по невнимание, го убедих, че не искам нищо повече освен 2 часа от ценното му време, за да поговорим за философията му. Винарната му, или по-скоро семейната къща, беше една от двете изби в най-атрактивния от всякаква гледна точка (природа, икономика, вино) регион на острова, който е и най-източният, Ласити. И за да запълня съвсем картата на моя винен интерес, спрях се първо в Топлу. 

Манастирът Топлу (Toplou monastery)
Близо до Сития, отново в един манастир, се правеше вино. Младият Мантос Стафилакис беше поел енологичния рул на 27-те ха собствени лозя и под вещото опекунство на абата Филотеос Спанудакис правеше чудеса в една парадоксална винарна на границата между новия и стария свят – не само в архитектурно, но и в енологично отношение. Тук история и модерност вървяха ръка за ръка и всъщност бяха много симпатична двойка. 

Манастирът, който сам по себе си е уникален музей на религията, е разположен в едно приказно място между Сития и екзотичния плаж Ваи, в североизточен Крит. За винопроизводството (което тук е с петвековна история), маслиновите насаждения и другите овошки решенията се взимат от абата. Тук се правят бели и червени вина, цикудия с мед, отлежавала с ароматни подправки, зехтин... Всички вина са биологични, отново от местни (лиатико, мандилари и трапсатири и санторинското асиртико) и интернационални сортове (шардоне, сира, мерло).
Говорих с Мантос, докато се разхождахме из лозята, и той сподели, че в почвите се откриват слоеве от вулканичните процеси на Санторини, което е и причината за минералния характер на вината им. Може би наистина Крит е новото Санторини? Оставих отговорите на тези въпроси за последната си среща.
Бързах към трудно уговорения момент, който, освен че беше един от най-трудните в моя живот досега, имах усещане, че ще бъде съдбовен. Така и стана.

Иконому (Economou)
Пристигнах в село Зирос на 30 км от Сития, което беше почти на края на света, или поне в края на острова, в уречения час, а адресът, който знаех, беше повече от точен: къщата до църквата. Намерих я. И това наистина беше просто къщата до църквата. Никакви индикации за винопроизводство, а още по-малко табели. Позвъних. Янис ме очакваше. Прие ме в двора на майчината му къща, който беше точно копие на този в моята бабина – асма, бидони, варели, бъчви, саксии, главно бетонена настилка и една маса с паянтови дървени столове с неопределима възраст. Трябваха му 10 минути, за да ме приеме в своето енергийно поле. И за щастие вибрациите ни се срещнаха. Разбра, че не съм нито турист, нито разследващ журналист, нито някой, който иска да продаде вината му. Той нямаше нужда от това. Искаше просто някой, с когото да сподели страстта си. И го откри в мое лице.

Иконому не иска да нарича това място винарна. Той просто е винопроизводител със страст. Завършил същото училище в Италия като Дулуфакис, той копнеел да прави вино в родния си Крит. И толкова. Никога целта му не е била на първо място да продава, а още по-малко да приема туристи. Просто е местен винар, така както ние разбираме домашното винопроизводство, но с тази разлика, че има безкомпромисна визия. И то каква: да прави само истинско вино. Иконому е уникален и като характер, и като философия, и като визия. Такива са и вината му.
Разговаряхме на масата в градината с кратки разходки до някои от бидоните и другите съдове, в които отлежаваха доста стари реколти, а той ми разказваше за себе си, за идеите си...
Вината му са наистина изискващи и разбираеми вероятно само за много напреднали винолюбители: умишлено леко оксидативни, стари, комплексни. Вина, които не са за хора със слаби сърца: стилова кръстоска между риоха и бургундия, с малко пиемонтски нюанси. И подобаващо отлежали: актуалната реколта за червените беше 2006, а за белите – 2014 г. Такъв е и подходът му – изкарва на пазара само стари реколти, достигнали апогея на развитието си.  

След продължителни философски разговори Янис реши да ме разходи из лозята си, казвайки преди това като че ли за да ме подготви: Сития е различно място. Това не е Крит. Тук ние свирим на цигулка, не на лира, тъй като нашите корени идват по-скоро от Южните Споради (Родос, Патмос, Карпатос, Астипалея, Лерос, Кос).

Иконому е обсебен от темата стари лозя, както всъщност съм и аз, особено след разходките си из шенин блановете в Южна Африка и пелопонеските родитиси. На неговите 16 ха са засадени предимно чашовидни лозя отпреди филоксерата, на 550 до 650 м надморска височина, повечето от които 60- до 80-годишни. Сега, виждайки лозята, ми стана ясно защо при дегустацията вината имаха този характер на мъдрец. За съжаление е трудно със собствеността: за всяка единична лозичка има поне 9 собственици. Все пак той успява да купи достатъчно, за да запази стила на региона по възможно най-добрия начин. Отглежда вилана, трапсатири, мандилари, малвазия и някои интернационални, но страстта му остава лиатико. Янис не държи на обозначението за географски произход. За него е важно самото вино да бъде уникално и да има стойност. Това, което има значение, е стилът на самия винопроизводител. А Иконому определено има свой собствен почерк. 
Иконому винаги е бил особняк и единак. Още от малък, като единствено дете в семейството, Янис цял живот се бори сам със себе си и света около него. Това го обрича на неразбиране и неприемане, но само в началото. Чрез постоянството и безкомпромисните си принципи, изразени във вината, нещата добиват друг вид: именно със своята различност и естественост той се превръща в емблема на Крит.
Роден през 60-те години, живял в Италия, Франция и Германия, работил в едни от най-елитните изби в Бордо и Пиемонте, той се завръща към корена, там, където не всеки би посмял да се върне. Вкъщи. И тъй като е перфекционист, Янис прави доста експерименти, докато намери идеалното решение за себе си. Вината, които не издържат на своенравния му подход, се превръщат в оцет, който той държи отделно и продава. 
В този абстрактен за по-голяма част от хората свят Иконому създава шедьоври. Особено от любимото си лиатико. Но това, което промени представите ми за истинско и автентично вино завинаги, беше една-единствена бутилка – Economou Sitia 2013 (вилана и трапсатири). Последните глътки допих с неописуема наслада преди поредния ранен полет. Виното не познава време и пространство. То е вечно. А в Крит това важи с пълна сила. Особено когато зад това стои човек като Янис Иконому.

Синтезирайки всичко видяно и опитано, за Крит може да се каже, че наистина изживява през последните 20-ина години един своеобразен ренесанс в качеството и подхода към виното, особено към белите сортове, в които е и силата на островитяните. По отношение на червените все още има поле за развитие, но това е логично, като се има предвид усложняването на производствения им процес поради промяната в климатичните условия.

Задавах си въпроси през цялото време: на какво все пак се дължи този успех? Убедих се, че доста голяма част от причините са свързани с хората, но освен това определено и други фактори (дадености) играят съществена роля:

Крит има забележителни тероарни характеристики: високи склонове, фосилни почви, стари лозя. Освен това тук наистина растат видове, които няма да намерите никъде по света: видиано, дафни, вилана, лиатико, мандилари. Трето, тук почти всички изби са семейни, а знанието се предава като реликва от поколение на поколение. Това са само малка част от предпоставките за блестящо винено бъдеще. Но има и предизвикателства, като например това винарите да се научат да разбират още по-добре местните сортове и да се намери здравословният баланс между критско и интернационално грозде. Засега повечето от тях си задават въпроса дали русан наистина е роден като сорт в Ханя заради масовото му разпространение. Последно, може би е хубаво да се наблегне и на червените, които несъмнено имат потенциал. Добре е да се модернизира процесът и да се избяга от стария стил на рустикалните блендове с коцифали.

И така. Без съмнение бях изпълнила мисиите си. Крит се разкри пред мен, но това се случи, защото бях готова да се движа, да слушам, да опитвам, да опознавам. Няма един-единствен извод, а само послевкусове. И желанието изживяването да се повтори в друго измерение след няколко години.