Меглена Михова (Probegex): Оптимисти сме за България, Sauvignon Selection by CMB e възможност за повишаване на международната ни видимост като винeнa и туристическа страна.

Меглена Михова и Кристоф Сепулведа са сред хората, които от години утвърждават българското вино на западните пазари. Те стоят зад компанията Probegex, представител на Concours Mondial de Bruxelles (CMB).
По повод наближаващото състезание Sauvignon Selection by CMB, Меглена Михова разказа повече за организацията на конкурса в Бургас, за перспективите пред българското вино и къде стоим ние, в сравнение с останалите източноевропейски страни, на световните пазари.

Меглена, вие от българо-белгийската компания Probegex успяхте за трети път до доведете пътуващия конкурс за вина Concours Mondial de Bruxelles в България, този път с фокус - совиньон блан. Това само по себе си е постижение, но разкажете повече за последните новости от кухнята на състезанието.

Изключително сме доволни, че отново привличаме CMB в България. Това е не само знак на голямо доверие, но и признание, че България има какво интересно да предложи на международния винен елит. За пръв път Cекцията Совиньон излиза извън комфортната зона на класическите страни производителки Франция, Италия, Испания и т.н. и рискува да отиде в Югоизточна Европа! Това е тенденция, която наблюдаваме и при другите клонове на CMB - откриване на непознати или по-малко познати тероари.

Друга интересна тенденция е сътрудничеството с дистрибуторите и търговските вериги, на които CMB предлага подкрепа и осигурява пълно, но лесно за разбиране описание на вината, въз основа на дегустационните бележки на членовете на журито, обработени от AI. Ароматното колело е лесен ориентир за потребителя при избора му на вино в супермаркетите. Това е голяма добавена стойност за производителите, участващи в конкурса, както и за търговците на дребно. Статистиката показва, че продажбите се увеличават с 20 %, така че търговският ефект е налице.

Неизбежен е въпросът има ли шанс българският совиньон блан в контекста на международните пазари, където видимо доминират Нова Зеландия и Франция при този сорт?

Разбира се! Българските производители участват всяка година от 2016 насам и всяка година имаме медали - златни и сребърни. България има един от най-високите проценти на успеваемост - над 40 %, който е невероятно постоянен през последните 10 години. Това е най-добрият тест за постоянство в качеството.

Къде според Вас е българското вино, съвсем обективно, отново в сравнение с останалите големи играчи? А с останалите страни от Източна Европа и Балканите?

Ние имаме пряк поглед върху динамиката на пазара, тъй като търгуваме в Бенелюкс, САЩ и Япония от вече 20 години.
Качеството на българските вина се е подобрило значително, особено от 2000 г. насам, благодарение на инвестициите в модерни техники и създаването на бутикови винарни. По отношение на качеството нашите вина са доста конкурентни в сравнение с утвърдените страни винопроизводителки. Въпреки това България все още се бори с международната разпознаваемост. Българското вино все още представлява незначителна част от пазара в Европа, който продължава да бъде доминиран от Франция, Италия и Испания. Интересна е и тенденцията, че вносът на френски, италиански и германски вина заема все по-голяма територия дори на вътрешния български пазар. Не става въпрос само за разпознаваемост на марката България. През годините количеството на производството намалява, а производствените разходи се увеличават, което води до високи експортни цени. С високите цени, ниските обеми и липсата на разпознаваемост, трудно си намираме място на международните пазари.

Какво става с другите източноевропейски държави? Подобно на българските вина, качеството им също постепенно се подобрява, те също имат ограничено производство. Някои от тях обаче успяха да изградят история около националната си марка, която ги прави специални и разпознаваеми.

Унгария изгради силна репутация, особено за Токай и все повече за сухите бели вина, но също и за червените.
По същия начин Грузия успя да изгради история около старата си традиция в производството на вино, а виното се продава на премиум цени.
Словения и Хърватия изненадващо станаха по-видими просто благодарение на туризма. Потенциалът им за износ е нисък поради ограничените обеми и високите цени, но те вече имат място на премиум пазарите.
Румъния е в почти същото положение като България, с голям неизползван потенциал.

Положителното е, че българското вино успява бавно да излезе от евтиния ценови сегмент на международните пазари и от имиджа на каберне совиньон за 2 евро.

Concours Mondial de Bruxelles постепенно се превърна в толкова мащабен конкурс, че се наложи да се разпределят вината в четири (или повече) сесии на конкурса. Кои са те и защо се наложи точно такова разделение?

Конкурсът се организира в четири сесии: Сесия за вино розе, Сесия за червени и бели вина, Сесия за пенливи вина, Сесия за сладки и подсилени вина. Освен това имa и cпециални селекции с акцент върху сортове грозде: Совиньон Блан, Вранец, Марселан, както и специални национални селекции, посветени на вина от дадена страна, които нямат традиции в националните винени конкурси: Мексико, Бразилия, Южна Африка.

Конкурсът организира и cпециални селекции за специфични продукти - спиртни напитки и саке. Имахме честта да бъдем домакини през 2018 г. в Пловдив и да запознаем международните експерти с българската традиция в производството на спиртни напитки.

Защо толкова много различни сесии? Отговорът е прост - за да можем да дадем най-добрия шанс на продуктите да бъдат оценeни в тяхната специфична категория!

Ако трябваше да определите един сорт от България на който СМВ да посвети отделен конкурс, кой щеше да е той - например Mavrud Selection, Rubin Selection, Misket Selection или?

Без колебание - мискет! Това е типичен сорт с много вариации, произвеждан в много региони на България и най-важното в големи количества. Качеството и търговският потенциал са големи, ако се използват интелигентно.

Кои са първите три неща, което обикновения човек в Западна Европа си представя като чуе България?

Обикновеният човек от Западна Европа не познава България. Типичните клишета са свързани с това, че е една от най-бедните страни в Европа, проектирани от медийния образ. Положителната страна е, че повече хора отиват в България за почивка и са приятно изненадани да открият нещо повече от плажа - например интересна автентична култура, добра храна и вино.

През 2016 се състоя грандиозното издание на големия Concours Mondial de Bruxelles в Пловдив, още когато конкурсът пътуваше като едно цяло; успяхме да съберем малко снимки на част от българските участници в журитата. Кога ще бъде следващото им гостуване?

Показахме, че можем да организираме успешно най-голямото състезание с 350 членове на журито, както и Spirits Selection. Следващата е да оставим възможно най-доброто впечатление тази година със Sauvignon Selection, да предизвикаме интереса на международните експерти. България със сигурност ще има възможности в бъдеще, това ще зависи и от политическата подкрепа и доброто развитие на индустрията.

Кой би бил оптимистичният сценарий за българското вино според Probegex?

Ние сме оптимисти, иначе няма да се борим с вятърните мелници от 2005 г., когато започнахме бизнеса си с търговия на вино. Виждаме предизвикателствата, виждаме и какво трябва да се направи, за да бъде българската винена индустрия успешна. Първата точка е подобряването на производствените разходи, което е свързано с ефективното използване на средствата от ЕС според предназначението им, както и адекватно управление на водните ресурси, които ще бъдат ключови за бъдещето. Това ще помогне за увеличаване на производството и подобряване на експортната цена. Втората голяма тема е интелигентният маркетинг на марката България. Това изисква сериозно ангажиране на правителството в дългосрочна стратегия и обединени усилия на бранша, който е доста разпокъсан. Особено сме щастливи да видим, че министерствата на туризма и земеделието подпомогнаха организирането на конкурса тази година, тъй като видяха възможността за повишена международна видимост на България като винопроизводителна и туристическа страна.

Какво вино ще пиете със съпруга си на Великден тази година?

Виното, което донесох от последното ми международно пътуване - Chateau Montelena Cabernet Sauvignon от Напа, Калифорния.

Алекс Велянов, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Алекс Канев, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Венелин Банков, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Вили Гълъбова, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Вихрен Велков, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Галя Гинова, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Георги Михов, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Димитър Гайдарски, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Димитър Панов, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Екатерина Гаргова, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Елена Нейкова, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Калоян Гюпчанов, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Катя Йончева, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Коста Канариев, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Краси Бамбалов, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Кристина Иванова, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Маргарита Левиева, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Марина Караконова, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Надежда Дюлгерска, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Николай Катеров, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Николета Дикова, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Радослав Радев, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Спас Спасов, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Станимир Стоянов, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Стойчо Стоев, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Стоян Геров, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Юлия Костадинова, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Ясен Бориславов, жури на CMB 2016 г. в Пловдив Ясен Захариев, жури на CMB 2016 г. в Пловдив