На разходка из Южна Моравия

Откриването на нови места за мен почти винаги е оцветено през призмата на виното. Този път съм решила да започна разказа за пътуването си до Южна Моравия от друга гледна точка, защото малко култура и история никому не са навредили.

Моравия е най-южната част на Република Чехия, приказно красива и безкрайно разнообразна със зелените си равнини, реки, езера, гори и планини. Най-големият град Бърно е място с хубава енергия, младежки университетски ритъм, приветливи хора, страхотна архитектура, международен панаир, развит ИТ бизнес, страхотен нощен живот, мнооооого бира и не по-малко винени барове.

Архитектура

В архитектурно отношение в покрайнините на града естествено е много видно социалистическото влияние с множество панелни блокове, но те до един са санирани, цветни и вместо да ви бодат очите, просто развеселяват пейзажа.

Най-забележителната част от архитектурата на града обаче е така нареченият функционализъм, който се заражда в периода 1920 - 1930 с девиза формата следва функцията и се характеризира с изчистени форми, простота, модерен дизайн и функционалност. Всъщност след като Чехословакия получава независимостта си през 1918 г. след Първата световна война, Бърно става вторият най-голям град в страната. Тогава започва неговото бурно развитие, включително и архитектурно, и той се превръща в емблематично място за функционалистите в Източна Европа.

Много са публичните сгради с този стил в града, но безспорно най-известната е частният дом на Грета и Фриц Тугендхат, Villa Tugendhat, признат от ЮНЕСКО за световно културно наследство. Вилата е построена през 1930. Проектът е на немския архитект Лудвиг Мис ван дер Рое, а интериорът е съвместна работа с партньорката му и в живота Лили Райх, с която създават специални мебели (креслата Тугендхат и Бърно), различни тъкани и текстури за вътрешния дизайн. Цялото усещане в сградата е за отворени обеми, светлина, простор, чистота и функционалност, а също така за премахване на преградите вътре и вън, природа и вътрешни пространства. Във вилата няма картини и произведения на изкуството, с едно-единствено изключение, защото главният герой е природата: изумителната гледка към града, градината и използваните различни природни материали, редки видове дървесина и минерали. Ако останете цял ден във вилата, ще се удивите от играта на светлината върху огромната ониксова стена, донесена от Мароко.

През различните часове на деня ониксът прелива от светлокремаво към розово до наситено оранжево и кафяво, просто изумително! Както много често се случва в живота обаче, Фриц и Грета Тугендхат, бидейки от еврейски произход, са принудени да напуснат дома си през 1938 г. преди навлизането на нацистите в страната. След войната те никога вече не се завръщат в Чехословакия, а през 1994 г. домът им след значителна реставрация е открит за посещения като музей, собственост на град Бърно.  www.tugendhat.eu

История

Едва ли мнозина знаят, че европейската история в началото на XIX век се е писала в Моравия. Просто защото не е широко известно, че старото име на днешното моравско градче Славков (Slavkov u Brna) е Аустерлиц (Austerlitz). Да, великата битка на тримата императори през 1805 г. се е състояла именно тук, в полята на Моравия. Наречена е така, тъй като срещу императора на Франция Наполеон Бонапарт се изправят армиите на австрийския император Франц II и руския император Александър I. Историята разказва, че в началото на XIX век огромната френска армия е на Ламанша в очакване да нападне Британия. Англичаните обаче правят хитър дипломатичес-ки ход – нещо, в което те са много добри и до днес – подписват съюзнически договор с Русия и Австрия, т.нар. трета антифренска коалиция, като, вместо да изпратят британски войски срещу Франция, финансират своите съюзници да се бият вместо тях. Френските войски, предвождани от Наполеон, с изумителна скорост успяват да се придвижат на изток, изненадват враговете си, побеждават безапелационно и така Бонапарт бележи един от върховите моменти в кариерата си, като затвърждава господството на Франция на континента. Днес югоизточно от Бърно, само на няколко километра от града, на хълма Pracký kopec, се намира мемориалният комплекс Mohyla míru, построен в памет на загиналите войници.

Бароковият замък в непосредствена близост до мястото на битката също ще остане в историята с факта, че в церемониалната му зала е подписано примирието между тримата императори, а впоследствие Наполеон отсяда в замъка, за да отпразнува победата си. Естествено замъкът е много по-стар, от средата на XIII век, построен от Ордена на тевтонските рицари, реконструиран през XIX век и почти напълно съхранен – с оригинални картини, стенописи, мебели, мозайки, църковни принадлежности и др. Прилежащите му градини са във френски стил, създадени по подобие на тези във Версай.

Като сме на тема замъци, в никакъв случай не бива да си тръгнете от Моравия, без да сте видели Шато Валтице в парковия комплекс Леднице-Валтице (Lednicko-valtický areál). Комплексът е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и се намира до друг защитен район – биосферния резерват Палава. Според Уикипедия това са най-близко разположените един до друг обекти на ЮНЕСКО в света.

Освен прекрасния замък, принадлежал на семейство Лихтенщайн, и идеално поддържаната от векове английска градина виненият бонус е Шато Валтице – вероятно най-старата винарна в Чехия от XV век. Днес в подземията ù ще намерите дегустационна, в която срещу около 20 евро може да опитате от винематици 100-те най-добри вина на Чехия, избирани всяка година от специално местно жури.

Парк Моравски карст

Това е една забележителна местност в Южна Моравия, близо до градчето Бланско на север от Бърно, обявена за защитена природна зона през 1965 г. Там от взаимодействието между река Пунква и мекия девонски варовик на възраст над 380 милиона години са се образували множество пещери. Най-известната сред тях е пещерата Пунква.

През част от нея може да се разходите пеша, възхищавайки се на многобройните сталактити, сталагмити и сталактони, а през друга част може да се придвижите с лодка, плавайки по подземната река Пунква, специално разширена за тази цел. Пропастта Мацоха (Мащеха) е най-известната забележителност в парка след пещерите и е с дълбочина 138 м. Легендата разказва за мъж, оженил се повторно, чиято нова жена толкова мразела доведения си син, че решила да се отърве от него, като го хвърли в бездната. Детето оцеляло, оплетено в клоните на едно дърво, но злата мащеха, след като всички разбрали за злодеянието ù, сама се хвърлила в пропастта.

За да отклоним разказа в по-приятна посока, ще споделя, че в този планински карстов рай човек обикновено не очаква да намери ресторант с качество на храната, достойно поне за една мишленска звезда, но това е факт. Едно от най-хубавите кулинарни изживявания през цялото това пътуване за мен бе обядът ни в семейната къща за гости Статек Самсара (Statek Samsara) www.stateksamsara.cz, намираща се в село Клепачов, близо до Бланско, само на минути път с кола от природния парк.

Наистина съм впечатлена от модерната импровизация на традиционна чешка кухня. Пробвахме изискана грахова супа с поширано яйце с кълнове и чипс от хамон иберико, феноменално патешко магре с пюре от опушени моркови и за десерт малиново сорбе с шоколад, сметанова пяна и сладка мента от собствената им градина с подправки. Всичко това обилно подправено с местно червено вино Мodry Рortugal (Вlauer Рortugieser) от винарна Хорак.

Вината на Южна Моравия

И така стигаме до най-интересната част – вината. Без съмнение белите моравски вина са достойни да се наредят до най-добрите образци на Елзас, Германия и Австрия, самото сравнение вече е достатъчен, но напълно заслужен комплимент. Те са свежи, с много сочни киселини, сдържано ароматни, често минерални и тероарни. Тайната им се крие в умерения климат, меките склонове, на които растат лозята, и близостта на множество езера и реки. Красивата им свежест е резултат най-вече от сравнително големите дневно-нощни амплитуди, които през лятото могат да достигнат 15° С и повече. Червените вина бавно догонват по качество белите си събратя – те са меки, копринени, с приятна плодовост; а розетата, както навсякъде по света, така и тук бележат огромен ръст и се радват на небивал интерес сред младата публика.

В Чехия има два винени региона, Моравия и Бохемия, с общо 18 655 хектара лозя (2018). 96% от всички вина на Чехия се произвеждат в Моравия около Бърно и само 4% в Бохемия, близо до Прага. Винените подрайони на Моравия са четири: Зноймо (Znojmo), Велке Павловице (Velké Pavlovice), Микулов (Mikulov) и Словашко (Slovácko); а тези на Бохемия два: Мелник (Mělník) и Литомержице (Litoměřice). Броят на официално регистрираните винарни в страната е над 850.

Най-широко разпространените сортове са грюнер велтлинер, мюлер тургау, ризлинг, велшризлинг, блауфренкиш и санкт лаурент – всеки от тях с над 1000 ха, а всички те заедно съставляват повече от половината лозя на страната. Най-известните бели местни сортове са палава (Pálava) и моравски мускат (Muškát Мoravský). Местните червени като андре (André) и каберне моравия (Cabernet Moravia) са рядкост. Също така страната усилено работи и над създаването на нови, устойчиви на болести и подходящи за биологично лозарство сортове (т.нар. PIWI сортове) като малверина (Malverina), савилон (Savilon) и лаурот (Laurot).

Сортова структура на лозята 2018 (източник: Central Institute for Supervising and Testing in Agriculture)

Местните бели сортове

• Палава (Pálava)

Вината с това непослушно име всъщност са си много даже прилежни и загладени. Те наподобяват траминер със своята цветистост. Почти винаги в носа им се откриват нотки на бяла роза и често са изразено пикантни, с подправъчни тонове на ванилия и индийско орехче.  Идеални са за месните пастети, патешко магре, печено пиле или пушени сирена. 

• Моравски мускат (Muškát Мoravský)

Този местен сорт, създаден в Моравия, се родее със семейство Мускатови и притежава почти всички техни характеристики – флорален нос и зрели цитрусови плодове като мандарини и портокали. Сухите вина са най-добри като аперитив, а сладките версии – с десерти.

• Забележителни червени

Макар и да не е точно местен сорт, вината от сорта франковка или Frankovka (Lemberger, Blaufränkisch) в добри години са наистина забележителни. Те са едновременно сочно плодови, плътни, с велурени танини и свежи, подправъчни, а при отлежаване – комплексни, с характерните аромати на сладко от къпини и канела.

Всъщност интересен факт е, че чехите са дали местни имена на всички международни сортове, отглеждани в страната. Лесно ще разберете, че Veltlínské zelené всъщност е грюнер велтлинер, Ryzlink rýnský – рейнски ризлинг, Rulandské šedé – пино гри, Rulandské bílé – пино блан, Svatovavřinecké – санкт лаурент, Rulandské modré – пино ноар, и т.н.

Винарни

Сигурно няма да е справедливо, но с уговорката, че това е изцяло мое мнение, сред множеството посетени изби и още повечето изпити вина трите най-добри винарни в Южна Моравия според мен са Sonberk, Gotberg и Volařík.

Първите две, Sonberk и Gotberg, са разположени в подрайона Микулов на един и същи хълм с красива гледка към езерото Нове млини (Nové Mlýny). И двете са с модернистичен дизайн, отличени в различни години за архитектурата си с престижната награда Най-добър индустриален дизайн в Моравия.

Sonberk (www.sonberk.cz) имат 45 ха лозя предимно с ризлинг, палава и траминер, които отглеждат с огромно уважение към природата на принципите на устойчивото земеделие. През годините правят не повече от 100 000 бутилки и са титулувани многократно с платинен медал за най-добро сладко вино в Чехия, най-добро източноевропейско бяло сухо вино от Decanter, 91 т. в American Wine & Spirits, отразени от Financial Times , New York Times и Wall Street Journal и наградени като победители в конкурса за най-добра винарна на Чехия за 2013, 2015 и 2018.

Gotberg (www.gotberg.cz) отглеждат 56 ха лозя, част от които са био сертифицирани. Имат идеални условия за винен туризъм – красива тераса с изглед към езерото и атрактивна дегустационна зала, наподобяваща космически кораб. При това вината през различните реколти са систематично добри, особено тези от сортовете палава и совиньон блан.

Volařík (www.vinarstvivolarik.cz) е фамилна изба в Микулов с общо 80 ха лозя, 4 ха от които са био сертифицирани. Ето още едни винари, отдадени на прецизното земеделие. В лозята им ще откриете множество сортове, но най-значимите им вина са от велшризлинг, ризлинг, грюнер велтлинер и палава. Виното Volarik U Venuse Palava 2018 е моят абсолютен фаворит!

И накрая, малко встрани от всякакви по-по-най-най класации ми се иска да спомена още една семейна винарна - Regina Coeli (www.reginacoeli.cz - в превод от латински името означава небесна царица). Там три поколения винари работят заедно и творят, ако не история, то със сигурност наслада за всички свои приятели, гости и клиенти. Намират се близо до градчето Долни Кунице, недалеч от манастира Роза Цели (Rosa Coeli) и отглеждат лозята си върху чист гранит, който придава на вината подчертана изразителност, елегантност и индивидуалност.

Изключително впечатляващ e техният Cremant Regina Coeli Extra Brut 2016 (шардоне & пино ноар).

Безкрайно съм благодарна на Concours Mondial de Bruxelles, който бе виновникът за моето пътуване до Южна Моравия. Организаторите бяха избрали втория по големина град в Чехия Бърно за дом на тазгодишното издание на конкурса. И както всяка година, в последния конкурсен ден бе обявен следващият домакин на Concours Mondial de Bruxelles 2021. Сред журито, както обикновено, вървяха залагания коя ще е следващата дестинация, но за разлика от преди, този път нямаше познали. Столица на Concours Mondial de Bruxelles за няколко дни през май 2021 ще стане китайският винен район Ningxia (Нингся), за който казват, че е сърцето на китайската винена индустрия. Голямата изненада се дължеше на факта, че само преди две години, през 2018, Concours Mondial de Bruxelles за пръв път прекрачи границите на Европа и се проведе в Китай. След по-малко от 24 месеца отново се завръща там, което е само още едно потвърждение колко значима и мащабна става китайската винена индустрия в световен план. Така че очаквайте следващите ни винени репортажи от... китайско-монголската граница. Неведоми са пътищата винени!