Начало - Статии и новини - Места - На север... в Италия: Коли Беричи - червеното сърце на Венето
Места
   

На север... в Италия: Коли Беричи - червеното сърце на Венето

На север... в Италия: Коли Беричи - червеното сърце на Венето

Една от малко известните, но много интересни общини в Североизточна Италия е Коли Беричи, разположена в непосредствена близост до Виченца (за да се ориентирате – между Венеция и Верона), граничеща със зоната на Соаве. Такъв тип винени находки винаги са много вълнуващи и се оказва, че в изобилието от деноминации и названия за произход Италия може винаги да ви изненада с район, който не сте чували, а е бил точно под носа ви. Близостта на Коли Беричи с доста по-прочутото Соаве – разделят ги не повече от 15-20 км – го прави много удобна дестинация за винен туризъм. Отбивката, повярвайте, си струва. За разлика от бялото Соаве обаче тук над 75% от цялото производство е базирано на червените сортове, като сред тях най-популярен е не кой да е, а каберне совиньон. Напълно противоположно на останалите зони в Италия, където винаги на преден план и като основа на апелацията стоят местните сортове, в Коли Беричи най-често из лозята ще срещнете каберне совиньон, мерло или даже карменер. Е, и тук, разбира се, имаме местна знаменитост. Това е тай росо, съкратено от червено токайско или токай росо. Истината обаче е, че сортът няма никакво взимане-даване с Унгария и Токай, защото това е всъщност гренаш ноар. От него обаче в комбинация с интересните червеникави почви върху варовик в Коли Беричи се получават абсолютно великолепни, средно плътни, елегантни и изключително богати на аромати вина. 

Малката иначе зона обхваща 830 хектара с лозя по хълмовете Беричи, в далечното подножие на Алпите, на юг от Виченца, разпределени между 850 собственици (изби и лозари). Всички те заедно с 50-те бутилиращи компании формират консорциума, който се грижи за промотирането на вината на областта. Цялото произведено количество Colli Berici DOC за година е 1 720 000 бутилки, като едва 200 000 от тях имат статута на Tai Rosso DOC Colli Berici. Както вече отбелязах, каберне совиньон е най-широко засажданият червен сорт в областта с цели 172,69 хектара (тоест 25% от цялата площ), следван от мерло върху 114,93 ха (или 16% от лозята), на трето място е тай росо с 80,22 ха (11% от областта), каберне фран с 69,29 ха (10%), пино ноар на 31,68 ха (5%) и карменер – 28,96 ха (4% от общите лозя). Сред белите най-разпространено е шардоне, следвано от совиньон блан, на трето място е красавицата от Соаве – гарганега, и по съвсем малко остава за дурела, пино бианко, пино гриджо, мандзони бианко и други сортове, които нямат чак толкова огромно икономическо значение. Впрочем преди 500 години Монте Берико (което днес наричаме Коли Беричи) е първото място, споменато в историческите книги като зона за производство на... пенливи вина!

За почвите може да се говори сигурно цял семестър по геология. Повечето хора в света на виното дори не са чували за вината на Коли Беричи, но няма геолог по света, който да не познава региона. Важно е да се каже, че хълмовете Беричи са се образували от нагъвания на тектонски плочи, като преди всичко това те са били дъно на море. Тоест изобилства с вкаменелости на растителни и животински останки (както и Соаве впрочем), които са се формирали през наистина дълъг процес на утаяване. Накратко, говорим за варовикови скални образувания от седиментен характер, които са се смесили в почви с червени глини, богати на калций и желязо; има и по-малък процент скали с вулканичен произход. Наличието на вдлъбнатини, кухини и пещери в почвата, типични за карсто-варовикови райони като хълмовете Беричи, я правят отлична основа за лозарство, защото има добър дренаж, а понякога и известна липса на вода. Всичко това заедно с умерените температури до късна есен, сравнително големия температурен диапазон между ден и нощ и ограничените годишни валежи (500 - 600 mm) говори достатъчно – Коли Беричи е един малък, неоткрит диамант!

Първата изба, която отваря вратите (и бутилките си) за нас, е Dal Maso – красива, кръгла постройка в сърцето на Беричи, трибют към класическата Рока Пизана на средновековния гений на архитектурата Андреа Паладио. Семейство Дал Мазо притежават лозята си и правят вино от края на XIX век. С годините винарната и лозята са се разширявали постепенно, но все така остават изцяло семейна собственост и грижа. Днес третото поколение Дал Мазо – Никола, Силвия и Ана, управляват избата и се готвят да предадат всичко, научено от техните предшественици, на децата си.

Мотото на тази винарна ненапразно е „Близо до виното. Близо до традицията“. Тъй като основните им лозя, както и постройката на винарната са в микрорайона Гамбелара, те са пионерите на наименованието за произход Gambellara DOC – бяло вино с минимум 80% гарганега според изискванията на апелацията. Разбира се, обръщат сериозно внимание и на тай росо в класическата му изява на сочно, свежо и елегантно червено вино в сериите Montemitorio Tai Rosso Colli Berici DOC и Colipizzarda Tai Rosso Colli Berici DOC. Имат и едно мерло, което страшно много ми хареса – Cosara Roveri Merlot, но това, с което ще ги запомня, е великолепното им винсанто – Vin Santo di Gambellara DOCG (естествено, и то базирано на гарганега), с изобилие от тютюн, тофи и бели гъби. Наистина отлична работа в много различни стилове вина!


Втората изба по пътя ни е на върха на един от хълмовете Беричи – Монтебело Вичентино, където ни посрещат две прекрасни млади дами и елегантна маса с вдъхновяваща гледка към долината. Винарна Cavazza също носи името на семейсто Каваца, собственици на имението и избата от 1928 г. Сестрите Каваца - Елиза и Елена (на снимката вляво), са третото поколение и бързат да ни разведат наоколо, докато все още има дневна светлина, и да ни покажат керемиденочервените почви заедно с варовикови и мраморни късове в тях. Сортовете в лозята им са като у нас – каберне, мерло и сира, на формировка Гийо и с гъстота като в Бордо. Аперитивът, който ни поднасят след задъханата обиколка на лозята, е нещо, което в следващите два дни предстои да опитам многократно, а именно естествено пенливо вино от местния сорт дурела (съответно когато сортът е дурела – Durella, виното се нарича дурело – Durello). То е освежаващо, със средно тяло и съвсем лека деликатна горчивина, напомняща гроздова семка в края на вкуса. Дурело на Cavazza не беше единственото, което ми хареса по време на дегустациите ми във винарните на Беричи, но запомних тяхното и заради отличното съчетание, с което го бяха поднесли – печена кора от пармиджано. Предполагам, всички сте виждали как изглежда пита пармиджано, след като и последната малко по-мека троха сирене е издълбана с подобните на длета ножове. Е, точно от тази твърда кора, неядима според някои, се режат подобни на гризини пръчици с дебелина на кутре, и се запичат не много дълго на леко затоплена фурна с вентилатор. Не само че стават за ядене, а отдавна не бях се наслаждавала така на комбинация между вино и сирене!

Дегустацията и вечерята се сляха в едно в тази прекрасна, необичайно топла вечер: опитахме цветисто-парфюмена, млада и свежа гарганега (Bocara 2016) с доматена супа с тиквички; 100% чисто тай росо Coralo 2015, носещо името си заради кораловия цвят на почвата в това лозе, с равиоли с червено цвекло и пюре от патладжан; една от емблемите на избата – виното Cicogna Cabernet Sauvignon (чиконя – щъркел), което отлежава две години в бъчви и още една в бутилка с нежна фритата със зеленчуци. Премерени, добре направени вина и стил, това ни предложи Cavazza.

Cantine dei Colli Berici е съвсем различна от всичко, което бях видяла до момента. Донякъде напомня структурите отпреди 25 години у нас. Това е огромен завод за преработка на грозде на принципа на кооперативите, но спазвайки някои установени правила. Като начало гроздето, което се преработва, се бере на дистанция не по-голяма от 10 километра от винпрома. В западната част, където също има лозя в апелацията, си има друга кантина – Cantine di Barbarano, която преработва тамошното грозде (е, вярно с едва 25% от съдовия капацитет на тази винарна). Всички членове на кооператива са длъжни да предават гроздето си, като могат да запазят за себе си до 10 000 хектолитра. Cantine dei Colli Berici работи например само с три бутилиращи компании, които де факто са основните им клиенти. Това са Satori, Riondo и Collis. Те разбработват марките, те държат съответно тези марки и се грижат за реализацията им. Как се извършва плащането обаче? Има хора от кооператива, които взимат проби от гроздето и гроздовия сок на всеки масив и непосредствено преди приемането на това грозде извършват лабораторен анализ фактически пред собственика и му заплащат спрямо показателите. Простичко казано, онези с най-лошото грозде ще получат най-малко. Цялото предприятие е сведено до пълна механизация и включително в представителния магазин отпред може да видите цистерни с различни сортове и направо да си наточите в дамаджана количеството вино, което искате да си купите. Ние обаче успяхме да опитаме три от вината на единия им бутилировач – Collis от сортовете совиньон блан и тай росо (розе и червено), които, без да са зашеметяващи вина, бяха коректни и чисти.

Следва изба Inama, или както ни бяха казали предварително – царете на карменера в Коли Беричи. Семейната изба също носи фамилното име -  Инама са бащата Стефано и двамата му синове Алесио (на снимката вдясно) и Матео (на снимката долу) и са единствените вероятно в цяло Беричи, които не работят с тай росо. За сметка на това от тази година работят с един от гениите във виното – Стефан Дераненкур, който, запознавайки се с техния проект, изненадващо бързо се е съгласил да ги консултира. Отглеждат мерло на формировка пергола (подобна на Трентино) и първия Single Vineyard масив от 12 хектара с карменер. Венето е пълно с карменер, казва ни Алесио, докато ни показва лозето, но повечето хора мислят, че е каберне фран. Мерлото им е на напълно различно място – по върховете на един от хълмовете, където е доста проветриво, но и значително сухо и горещо през летните месеци. Там са перголите, които пазят от слънце и дъжд, там почти не пръскат освен с малко бордолезов разтвор, но и подхранват с оборска тор понякога. Карменерът съответно е в ниското, върху глинести, богати почви и съответно усилията им са насочени към ограничаване на добива.

В тишината на святото място, където започваме дегустацията – Ораторио ди Сан Лоренцо, бивш манастир (на снимката долу) – ароматите и вкусовете, изглежда, се усещат много по-ярко, защото всички от групата останаха очаровани и възхитени от техните вина. Опитахме Inama Vin Soave Classico DOC 2016, 100% гарганега от 30-годишни лозя, изключително чисто и минерално; Inama Carmenere Piu Veneto IGT 2014, купаж от 70% карменер и 30% мерло с типични за карменера прясно смлян черен пипер и вишни; Campo del Lago Merlot del Veneto IGT 2013, елегантно и хармонично с нотки на черни маслини и какао; Bradisismo Veneto Rosso IGT 2013 - тук купажът е 70% каберне совиньон и 30% карменер и е много интересно вино с подчертани аромати на тъмен шоколад и розов пипер, дълго и пикантно; Oratorio di San Lorenzo Carmenere 2013 – може би най-емблематичното им вино, с добра хармония, средно тяло и специфични за сорта и лозето им нотки на пипер и черна маслина; и не на последно място флагмана им, виното Oratorio 2007, където 2006 е първата официална реколта от същото това Single Vineyard лозе с карменер, дълго и много благородно вино.

"Вярно, че са малко хората, които търсят и пият италиански карменер", казват ни братята Инама, "но ние вярваме в сорта, обичаме го и го правим добре. Това е достатъчно според нас."

Piovene Porto Godi се намира в село Товара (ударението е на О), чието име на архаичен диалект, близо до латинския, означава „добра земя“ или хубава почва и се помещава в имение от XV век, което все още е собственост на същото семейство (първоначално с фамилно име Барбарано, а впоследствие е преименувано на графове Пиовене Порто Годи), което без прекъсване работи земята и притежава стопанството от вече пет века.

Виното винаги е било една от основните дейности на семейството, но те са земеделци в истинския смисъл на тази дума. Днес имението е 220 хектара, 36 от които са лозята, а останалите са маслинови горички, слънчогледови ниви и зърнени култури. Собствеността се поделя между двама братя и техните общо пет деца. Посреща ни Алесандра Пиовене, която ни представя на баща си – той и едната й братовчедка тъкмо привършват с поредната манипулация в избата. Часът отива към 4 следобед, датата е 31 август и тъкмо са започнали за първи ден днес да прибират червените сортове (първо е мерлото, после каберне совиньон, карменер и последно тай росо), затова бързаме да приключим с обиколката и дегустацията и да оставим хората да се оправят в избата, която в този момент ври и кипи (и буквално). „Годишното ни производство е 100 000 бутилки и малко наливно за хората в селото“, казва ни Алесандра. „В избата и в лозята основната, черната работа се извършва от брат ми и баща ми, но ползваме услугите и на двама консултанти. Това са Енцо Мадзоко и Джовани Нордера“, споделя още тя.

Дегустацията в Piovene Porto Godi започна с много фина и леко минерална гарганега 2016, продължи с изненадващо сух и свеж совиньон 2016, който впоследствие разкри много приятни и сортови нотки на круша и пъпеш. Следващият совиньон блан от реколта 2015 в стил резерва с 5-6 месеца в дъб откри особени нотки на кроасан и броколи с масло, но до края остана балансирано и гладко. След това опитахме две тай росо от базовата им серия (реколтите бяха 2016 и 2013), за да проследим развитието на сорта във времето. В по-младата реколта носът е все още въздържан с черни и червени горски плодове, докато по-отлежалото тай росо вече показа комплекс от аромати: сини сливи, горещо какао с пипер и фини землисти тонове. Мерлото и купажът каберне совиньон 70% и 30% каберне фран ме накараха да се замисля, че макар и различни, тези сортове имат обща физиономия, когато идват от Коли Беричи – те са подчертано пиперливи, с нотки на катран и зехтин, никога не са твърде нахални или с твърде дебели тела. Различни са от българските вина от международни сортове и нямат нищо общо с Бордо.

Тръгвам си от италианския Североизток с няколко важни извода:

Първо разбрах, че пенливите вина Trento DOC действително не отстъпват на най-големите световни образци, но и още че Трентино е интересен регион не само заради тях.

И второ, че ако добре познаваш своята земя, можеш да си успешен и с международни сортове, стига да знаеш какво искаш от тях и как да ги работиш.

И накрая, виното преди всичко е за удоволствие. Така че отворете си една бутилка хубаво вино, без значение от произхода или сорта, дори без значение дали е италианско или българско, и си пуснете оперни арии например... Всъщност вие, разбира се, ще си пуснете любимата си музика. Нищо чудно тя да няма нищо общо с оперното изкуство или с Италия изобщо. Но трудно бихме повярвали, че предпочитанията ви към виното нямат нищо общо с Италия...