Начало - Статии и новини - Места - На север... в Италия: Трентино-Алто Адидже
Места
   

На север... в Италия: Трентино-Алто Адидже

През пролетта на 2020 Италия се оказа една от двете най-засегнати от Covid-19 страни в Европа заедно с Испания. С особена сила се разрази заразата в северната част на страната, считана за по-богатата и с по-висок стандарт на живот. Драстичните мерки срещу разпространението на заразата, които италианските власти се принудиха да наложат, затвориха всички ресторанти, барове, клубове и дори на специализираните винени магазини - естествено това тежко порази вътрешния винен пазар в страната, която е на първо място в света по количество произведено вино! А тъй като заразата е със световен обхват - експортът също страда. Но работата на лозята и във винарните продължава - тя просто не може да бъде отменена, нито отложена! 

За да припомним какви сериозни традиции имат италианците във винопроизводството, колко интересни хора стоят зад фантастичните вина и изобщо, за да изразим поне малка подкрепа и към италианското вино, тук публикуваме разказа на Юлия Костадинова за нейната винена обиколка преди две години в италианския Североизток. 

Прелестната Италия, така любима на всички ценители на виното, е необятна и винаги актуална тема. Тук ще се спрем на две зони в провинциите Трентино-Алто Адидже и Венето в североизточния край на страната, които, макар и разположени близо една до друга, са различни и вдъхновяващи, всяка по свой начин. Всяка от тези две североизточни зони предлага такова винено и сортово разнообразие, че стигат за две отделни държави. И така, започва нашето виртуално винено пътешествие из най-близките до Балканския полуостров провинции на Италия. Тук гостиваме на няколко изби в Трентино-Алто Адидже или Южен Тирол.

Доломити, спуманте и теролдего

Звучи като шифър, нали? Но ако има нещо, което да изразява тази северна зона на Италия във винено отношение така добре, то това са именно тези три неща. Като първото от тях – величествените Доломити, е причина за останалите две. И още нещо – Трентино е ябълковата градина на Италия. Важно е да се споменат ябълките, защото заедно с гроздето това наистина са двете основни култури и стълбове на икономиката в областта.

Трентино-Алто Адидже е впечатляваща планинска област, която запалените по зимните спортове и катеренето добре познават. Отличава се с изразителен планински релеф, обградена от надвисналите Доломити буквално от всички страни. Практически населената част е по цялото продължение на реката Адидже. По-южната зона Трентино заeдно със съседната и по-северна Алто Адидже формират провинция Южен Тирол (Сюдтирол или още Трентино-Алто Адидже). Сюдтирол граничи на север с Австрия и е провинция с по-особен, автономен статут според конституцията на Италия. Тоест в столицата град Тренто заседава отделен парламент, който взима решения за местните проблеми и за това как да се събират и разпределят данъците на областта. Сюдтирол е единствената област извън пределите на Австрия, която получава допълнителни субсидии от австрийското правителство. Доколкото зная, далай лама често е пътувал насам с цел да почерпи политически опит... Така, струва ми се, става ясно, че тази област се намира на територията на Италия, но не е организирана точно по италиански. И впрочем това много бързо се разбира именно в избите. Но за това - след малко.

Спуманте, или пенливо вино на италиански, е може би първото, с което свързваме Трентино. Счита се, че качествата на вината им от основната апелация за вино спуманте – Trento DOC, по нищо не отстъпват на добрите шампански. Най-добре е сами да се уверите в това, като пазарът ни предоставя достатъчно възможности за целта с повече от приличен избор и от едните, и от другите. Трентино обаче не е само Trento DOC, той е много повече от това.


Другата винена находка, с която се върнах оттам, се нарича теролдего – червен местен сорт, който трентинските винари се кълнат, че отглеждат от прастари времена. Във всеки случай от 1971 г. датира географското наименование за произход Teroldego Rotaliano, като по последни данни над 300 производителя го произвеждат, а засадените площи със сорта са 400 хектара (от общо 10 000 ха общо в Трентино). Някои калифорнийски винени експерти сравняват теролдего
(с ударение на първото О) със зинфандел, но като се замисли човек, какво ли не сравняват със зинфандел напоследък... Във всички случаи това, което обединява тези два сорта, са типичните нотки на катран, бор и бадем във вкусовия аромат на виното, а ярката киселинност често може да ви накара да ги объркате и в същото време им отрежда челно място на богати трапези. Теролдего също така се отглежда в ограничени количества в Макларън вейл и малко из Маргарет ривър, Австралия.

Още два червени сорта, за които се смята, че са преки потомци на теролдего, трябва да споменем тук. Това са лагрейн и марземино. Те също са добре обагрени, свежи и подправкови, затова се смята, че може би имат за родители и сортовете дюреза и сира. Знам само, че лагрейн може да е великолепно, плодово и едновременно изразително вино, когато е направено с добра екстракция и умерен контакт с дъб, а марземино е очарователно като младо – свежо и пивко. И, разбира се, все някъде в Австралия ги отглеждат!

Но все пак трябва да отдадем дължимото и на белите сортове, които се чувстват повече от превъзходно в хладната планинска зона на Трентино. Тук ще срещнете мюлер тургау с изненадваща минералност, ефирно пино гриджо (често и като розе рамато – от ramato, на италиански меден/с цвета на мед-та), гевюрцтраминер, който е много различен от гевюрцтраминера на Алто Адидже просто защото е от друг клон, совиньон блан, ризлинг и разбира се - краля шардоне. За жителите на областта може би най-скъп е местният бял сорт нозиола (предполага се, че името му идва от ночола, думата за лешник на италиански) заради съблазнителните нотки на печен лешник, които вината от сорта предлагат на ценителите – особено когато са винифицирани като благородно сладкото Vino Santo.

Нямам представа кой от всички сортове е с най-голямо икономическо значение в областта, защото в различните общини те имат различна тежест, но все пак може би най-основно място в сърцата на местните (а и на ценителите на виното като мен) имат вината с апелация Trento DOC - пенливите вина по традиционния метод, увенчали короната на Трентино!

Из избите

Първата ни среща бе в една малка семейна изба – любим формат за мен, а и, предполагам, за повечето от винените туристи, които искат да се срещнат с личностите във винарната, а не толкова с технологиите в тях. Това, оказа се, не е лесна задача в Трентино, където продукцията на кооперативите представлява основната част от цялото винопроизводство. 

Villa Corniole се намира в сърцето на долината Шембра и е собственост на семейство Пелегрини – Онорио и Мадалена, заедно с трите им дъщери Сара, Линда и Сабина (на снимката горе). Редом с тях като енолог в избата работи и племенникът на Онорио – Матиа Клементини, който ни посреща заедно с не по-малко важния член на това семейство, преданата немска овчарка Док. Те произвеждат както пенливи, така и тихи вина от шардоне, гевюрцтраминер, мюлер тургау, лагрейн и теролдего.

Лозята им са общо 10 хектара, разположени в два масива в долината Шембра, между 500 и 800 м н. в. с класическата формировка за цялата област, а именно пергола трентина. “Опитвали сме и с Гийо“, казва ми Мадалена Пелегрини, докато се разхождаме из едно от най-хубавите им лозя с мюлер тургау, разположено в най-високата част на хълма. „Оказа се, че измръзват, а ако не измръзнат, губим от другите характеристики, които са много важни за нас – плодовост и минералност”, казва още дамата собственик. “Гийо формировката навлезе в Шембра, Фаса и Фиеме – трите долини по реката (Авизио – бел. авт.), и заради механизацията, защото пергола трентина е отличен начин за предпазване от студ, от градушка и от прекомерно слънцегреене, но се работи изцяло на ръка. С тази формировка ние сме изчислили, че ни трябват 700 - 800 работни часа човешки труд по лозята. Сами разбирате какво означава това”, споделя още тя. На толкова високо и проветриво място, където са повечето от лозята им, няма нужда от много пръскане, затова и вината на Villa Corniole спокойно могат да се нарекат екологични. Годишно избата прави едва 60 000 бутилки, със завидно стилово и сортово разнообразие: Trento DOC Blanc de Blancs Salisa (от началните срички на трите сестри Сара, Линда и Сабина), пино гриджо рамато (розе от пино гриджо), мюлер тургау (за който споменах, че ме изненада с много минералност и финес), гевюрцтраминер от лаймбургски клонове (сатенено, вкусно и плодово) и купаж шардоне с мюлер тургау с 50% ферментация в барик (обемно, плътно вино). От червените най-важният сорт за тях е теролдего, който опитахме чист, без дъб от трудната реколта 2014, и теролдего от 7 перголи, реколта 2011 с отлежаване в дъб. Изненадата дойде от суперрядкото теролдего речото (благородно сладко вино, едва 400 бутилчици), което произвеждат в най-добрите реколти – в случая 2009. Наистина очарователно, напомнящо малинов ликьор с пипер, запазило забележителната свежест на сорта.

На следващия ден посетихме изложението Mostra Vini del Trentino, регионална дегустация на всички изби, участници в консорциума (а те са над 98% от избите изобщо в Трентино), където практически цялата продукция на областта се представя в рамките на един дегустационен уикенд, обикновено в края на май. Очакваните дати за следващото издание са или 19-20, или 26 и 27 май (все още не са уточнени, казват организаторите), като изложението се провежда в изключителното Palazzo Roccabruna в самия център на град Тренто и дори само заради него си струва разходката дотам.

Отправяме се към първата си голяма кооперативна изба – Rotari Mezzacorona. Изба всъщност не е точно казано, по-скоро става дума за винен завод. При това разпрострял се върху повече от една италиански области, но основните масиви с лозя и производството са концентрирани в непосредствена близост до Тренто, буквално от другата страна на реката. Те са вторият по големина кооператив в Трентино, основан през 1904, и тъй като Трентино главно значи ябълки и грозде, сами разбирате, че селското стопанство е приоритетно, тоест на хората, организирали подобни обединени производства, се гледа доста благосклонно.

Mezzacorona произвежда годишно 45 млн. бутилки, от които 2,5 млн. бутилки са естествено пенливите вина по класически метод. Лозята й в Трентино са 3000 ха, разположени в три основни зони – между Трентино и Венето, непосредствено до езерото Гарда, и около Тренто, където се намираме в момента – в централната производствена база. Кооперативът има близо 1500 членове и броят им нараства всяка година. Причината е, че управата на Mezzacorona дава не просто гаранция и реализира цялата продукция с добра печалба, но и реинвестира по-голямата част от печалбата в иновативни техники за повишаване на качеството на гроздето, нови технологии, добър и премерен маркетинг и т.н. Постройката е впечатляващо архитектурно произведение, постоянно е отворена за туристи с изключение на неделния ден (иначе от 8:30 до 12:30 и от 14:00 до 18:00 часа), което заедно с близостта до град Тренто я прави предпочитана първа спирка по пътя на много винени туристи. 


Кооперативът има и още предимства; разполага с достатъчно средства, за да прилага доста модерни похвати в лозята, главно насочени към превенция на заболяванията; в момента вече пръскат само с бордолезов разтвор, защото вярват, че така лозята освен биологично чисти са и доста по-здрави и устойчиви на евентуални болести и вредители. Интересно е да се види как се работи в посоката, в която обикновено се развиват по-малки производители, но в наистина гигантски мащаби. Повечето им лозя са на пергола трентина, която са установили, че действа като фотоволтаик и естествена защита с достатъчно листна маса, покриваща гроздовете. Не на последно място предпазва от градушки и пречи на директното огряване от слънчева светлина (за сортове като мюлер тургау и гевюрцтраминер това е жизненоважно за запазване на естествените им киселини и минералност). Вече споменах, че при пергола трентина механизацията е изключена. Това заедно с цената на 1 хектар земя в Трентино (700 000 - 800 000 евро, почти колкото в Бароло!) превръщат винопроизводството в скъп спорт. 
Но резултатите са повече от задоволителни. Опитахме четири много добри пенливи вина (имат внос у нас) – Alpe Regis Rose millesimato 2012, Alpe Regis Blanc des Blancs, Rotari Pas Dose, и топ продукта Flavio от реколта 2008, както и няколко тихи вина от по-високата серия Castel Firmian – Марземино, Теролдего, Теролдего резерва и Castel Firmian Nerofino, бленд от лагрейн и теролдего.

Endrizzi от Сан Микеле Ал’Aдидже е също интересна спирка по нашия маршрут – една изба, която не е точно малък бутиков производител, но в никакъв случай не е и с размерите на по-големите. Две неща трябва да се кажат за семейство Ендрици: те са живото доказателство за успешния брак между немската и италианската култура (буквално) и са собственици на другото Masetto (пише се различно от легендарното 100-точково вино Masseto и в този случай буквално значи мазе, малка изба по името на старата постройка на винарната). Историята на този брак, довел това семейство до нелоши финансови успехи, започва преди 30 години, когато д-р Пауло Ендрици се запознава в Милано с германската студентка по дизайн и архитектура Кристине. Скоро след това те вече са господин и госпожа Ендрици, горди родители на син и дъщеря (на снимката долу), и, както обичат да се шегуват, усилено прилагат на практика немските разбирания за дизайн в съчетание с италианска организация. Да, но формулата при тях работи и това е видно.


Избата е построена с вкус, запазвайки всичко ценно и красиво от старите сгради от XIX век. Освен това е спазен гравитачният принцип при приемане на гроздето и е вкарана съвременна система с азот. Почвите и сортовете в лозята им са доста разнообразни и съответно вината им са крайно различни едно от друго. Разбира се, имат естествено пенливи Trento DOC в серията Piancastello (по името на лозето), но и забележителен избор от тихи вина, повечето блендове. Белите са Dalis (Chardonnay & Sauvignon Blanc & Nosiola), Masetto Bianco (Riesling & Chardonnay & Pinot Bianco) и Masetto Dore (Chardonnay barrel oaked); червените – съответно Masetto Due (Teroldego & Cabernet Sauvignon), Masetto Grande и Masetto Nero. Подчертават, че те са едни от първите, които работят изцяло с традиционната формировка Гийо, замествайки навсякъде пергола трентина (за добро или за зло, вече всеки сам ще прецени, когато опита вината им). Влизаме в помещенията с бъчвите на най-долния етаж във винарната, където звучи класическа музика. Кристине Ендрици ни разяснява идеята; така както е доказано, че благотворното въздействие на музиката влияе върху кристалната решетка на водата, по подобен начин тя променя и кристалната решетка на виното. Изобщо съвсем накратко мога да кажа, че в Endrizzi всичко е на ниво – от чашите Riedel до крайния продукт в бутилката. Освен в Трентино Ендрици са собственици и на още една изба – в Марема, Тоскана.

Следва още един от гигантите по пътя ни на трентинска земя. Даже мога да кажа гигантът на гигантите – кооперативът Cavit. Три са най-големите кооперативи в Трентино – Cavit, La Vis и Mezzacorona, като първенството се държи именно от Cavit. Името идва от трите първи срички на цялото Cantina Viticoltori del Trentino. Кооперативът покрива 5500 ха лозя в пет макрозони: Кампо Роталиано, Вал ди Шембра, Вал д’Aдидже, Валагарина и Вал ди Лаги; представлява 10 асоциирани изби, 4500 членове и буквално малка армия от енолози, агрономи и маркетолози, които наблюдават и управляват тези 4500 лозари и техните лозя.

Годишното производство на Cavit е в размер на над 60 млн. бутилки, като 80% от тях са тихи вина и 20% е делът на Trento DOC, който отбелязва тенденция към покачване. Асоциираните изби предоставят 85% от своята продукция на кооператива и 15% бутилират под собствени брандове. Интересен е начинът им да плащат на лозарите, което става на хектар, а не на килограм. За най-доброто грозде цената върви между 22 000 и 26 000 евро на хектар, а за базовите проекти и вина – от 14 000 до 22 000 евро.


Заради огромното разнообразие на климат и почви буквално можете да опитате всички стилове във винопроизводството, защото лозята им се радват на цели три климатични зони: алпийска, континентална и средиземноморска. По-голямата част от сортовете са на перголи, което значи, че над 70% от труда е ръчен. И макар обемите да са умопомрачителни, когато видите как са раздробени усилията на над 200 души, колко старателно всеки си върши работата в това... хм, предприятие ще разберете защо в Северна Италия кооперация не е лоша дума. Даже напротив. Cavit възниква през 1950 г. като обединение на едва няколко винари, които решават заедно да промотират виното си като трентинско вино, и само за 10-ина години, през 1964, те са вече конгломерат с постоянно разрастващи се размери. Истината е, че за тях мога да намеря само една дума - респект.

В портфолиото си Cavit имат естествено много и разнообразни вина, като всички, които опитахме, бяха не просто добри, а забележителни и за абсолютно всяко от тях енологът Андреа Фаустини (на снимката вляво), който водеше дегустацията, бе в състояние да ни даде конкретни данни за развитието на лозето през цялата година, както и за технологичната схема. Наистина прецизна работа по организацията! Пенливите вина на избата търсете под марката Altemasi Trento DOC, а тихите пробвайте в серията Bottega Vinai.

Ferrari, но не Енцо, а Джулио! В света на виното името Ферари далеч не се отнася само до свръхмощната кола. Повечето ценители на искрящите вина от години познават марката Ferrari и я асоциират с великолепните естествено пенливи трентински прелести. Няма да е преувеличено, ако кажа, че и у нас Trento DOC значи Ferrari, както и обратното. Като отдаден почитател на искрящите вина, озовал се в Трентино, разбира се, нямаше как да не посетя и изба Ferrari, която се отличава с това, че е изцяло отдадена на спуманте производството, предлагайки суперкачествени продукти със зашеметяващ дизайн.

И все пак кой е Джулио Ферари? Това е първият собственик и създател на избата, носеща неговото име от 1902. Бил е човек с поглед в бъдещето, тъй като е сред първите, засадили шардоне именно с цел да прави пенливи вина по класически метод като отговор на прочутото шампанско. Управлява своята изба до 1952 г., когато, тъй като няма наследници, я продава на Бруно Лунели (по онова време собственик на винен магазин в Тренто). Така започва и златният век за Ferrari. Синовете на Бруно Лунели – Франко, Джино и Мауро, успяват да наложат бранда като лидер по производство и продажба на пенливите вина Trento DOC. В този период – 70-90-те години на XX век – са създадени емблематичните вина на избата Ferrari Rosé, Ferrari Perlé и Giulio Ferrari Riserva del Fondatore. Днес третото поколение Лунели в лицето на Матео, Марсело, Камила и Алесандро продължава доста сериозно да работят не само в посока на винопроизводството, но и да разширява своята мрежа от изискани винени барове и ресторанти. Техен е двузвездният ресторант Locanda Margon, който горещо препоръчвам и който се намира по пътя към имението на Лунели от XVI век, Вила Маргон, точно над града Тренто. В ресторанта най-изненадващо ме посрещна българинът Александър, който над 15 години вече работи за семейството. Освен Tenuta Margon в Трентино Лунели притежават и още две изби – това са Podernovo в Тоскана и Tenuta Castelbuono в Умбрия. Но Ferrari ще остане тяхната най-ярка звезда.

Дегустацията в елегантната изба бе истинско удоволствие. Започнахме с Ferrari Brut (Blanc des Blancs, 6 г/л, 24 месеца върху утайките) и Ferrari Rose Brut (60% Pinot Noir & 40% Chardonnay, 6 г/л, 24 месеца върху утайките) – и двете сухи, свежи и елегантни вина с класа. За да продължим със зашеметяващите Ferrari Perle 2010 Blanc des Blancs, 5 години върху утайките и Ferrari Rose Perle 2010, което е 80% Pinot Noir & 20% Chardonnay, също елегантни, но по-комплексни и много чисти искрящи вина, и за да завършим с два диаманта, а именно Ferrari Perle Nero 2009 Blanc de Noir с 2,5 г/л и 6 години върху утайките, както и самото Ferrari Giullio от лозето Maso Pianica на 700 м н. в. с до 3 г/л дозаж и минимум 10 години върху утайките. За последните две вина мога да кажа само, че за мен бе привилегия да ги опитам в автентичната обстановка на избата, която напълно отразява изкуството на италианците да превръщат всеки ден в празник.

Cesarini Sforza бе последната изба, преди да потегля обратно. Една изключително приятна изненада в контекста на доброто пенливо вино (на добра цена). Оказа се, че са част от третия по големина кооператив – La Vis, но както и останалите асоциирани членове, те бутилират немалък процент от продукцията си под собствени марки. Тъкмо на тях се спряхме по време на нашата кратка, но много приятна визита.

Самата изба съществува от 1974, макар че фамилията Сфорца е на няколко века. Те са наследници на благородници от Парма, които през XVIII век се заселват в Трентино. Започват с пенливи вина по метода шарма, но през 1986 вече почти изравняват производството: 50 на 50 класически шампански метод срещу метода шарма. Все още имат малък процент от шарма-вина и в момента, но той е пренебрежимо малък спрямо класическите им пенливи. До 2002 г. са били изцяло независима изба, когато преминават към La Vis. В момента произвеждат 180 000 бутилки спуманте Trento DOC metodo classico и са собственици на 800 ха лозя във Вал ди Шембра. Всички вина, които опитах, ми направиха страхотно впечатление – не очаквах да са така чисти, класически и комплексни. Техните Brut Classico (Blanc des Blancs), Brut Rose и Dosage Zero са великолепно направени, докато специалните 1673 Blanc des Blancs Extra Brut 2009 и 2008, както и перлата в короната им – Aquila Reale Reserva Brut, напълно отговарят на претенциите за пълнота и комплексност на класическия шампански метод. И последно, за любопитните, 1673 се оказа годината, в която двете фамилии - на графовете Чезарини и графовете Сфорза, се сливат след сватбата на децата им. Дали е бил благословен този съюз? Абсолютно сигурно е!

Очаквайте втората част на винената обиколка на Юлия Костадинова в Североизточна Италия, посветена на Коли Беричи.