Новата Северна звезда на френското вино

По материали на wine-searcher.com и 1jour1vin.com

Атлантическата земя на винена Франция
Над морето, край градчето Ерки на северното крайбрежие на Бретан, върху почти 14 хектара са засадени лозя, в които преобладават шардоне и пино ноар. Те се простират по склонове с изключително разнообразен геоложки строеж – древни вулканични скали, розов пясъчник и шисти. Лозята на Domaine des Terre Neuvas са засадени през 2023 г., а днес това биосертифицирано стопанство вече е най-голямото в съвременен Бретан – самобитния морски полуостров на атлантическото крайбрежие на Европа, разположен върху древния Арморикански масив, една от най-старите геоложки формации на континента.

През юни тази година Лоран Узе представи вината от първата реколта на своето стопанство. Сред тях са Le Fils de La Tempête 2025 – шардоне с деликатна кремообразна текстура и копринена мекота, и Le Canot de Sauvetage 2025 – ефирен пино ноар, като и двете вина се отличават с дълъг финал, в който ясно се усещат солените и минералните нюанси.

Ако някога морето е помогнало на бретонците да съхранят своята специфична култура и независимост от централизираната френска държава, днес то оформя характера на едни от най-интересните нови вина във Франция. Органични и биодинамични, те носят отчетлив морски характер – аромати на йод, соленовати нотки и минералност, които се запазват до края на вкуса. Това са вина със свежест, жизненост и ярка киселинност. Най-често става дума за млади бели вина, отлежали едва около шест месеца, ферментирали спонтанно, с изразени плодови и флорални аромати. Наред с тях се произвеждат и вина – включително червени – при които продължителната мацерация спомага за омекотяване на високите киселини, а ферментацията и отлежаването протичат в барици, големи дъбови съдове (foudres) и бетонни яйца.

Родени от пейзажа
На бретонски език името на най-западната част на Бретан – Finistère – има противоположен смисъл. Вместо краят на земята, каквато е етимологията на латинското име на района, бретонското Penn-ar-Bed означава началото на земята. Именно това е и новото начало за Лукас Пфистер – аржентинец, който след двадесет години винопроизводство на няколко континента избира да започне нова глава именно тук.

Пфистер разказва, че след спонтанната ферментация оставя виното за продължителен и много деликатен контакт с ципите. Частично това му помага да смекчи по-високите киселини в първата си реколта от 2024 г., но още по-важното е, че така се стреми да улови характера на гроздето, отгледано по бреговете на речните устия край Риек-сюр-Белон в Западен Бретан – район, прочут с плоските стриди Белон.

Два пъти дневно отливът изпълва въздуха с аромат на йод. Убеден съм, че соленият океански въздух оставя своя отпечатък върху гроздето. Именно този пейзаж – огромните приливи, непрекъснатото движение на въздуха, постоянно променящите се светлина и небе и древните скали – искам да пресъздам във вината си, казва той.

Пфистер сравнява бретонските речни устия – уникални за Франция – и богатството на местните морски дарове с прочутия испански район Rías Baixas. Неслучайно сред засадените от него сортове, редом с шенин блан и саванян, е и албариньо.  

В този някога отдалечен край, обвит в мъгли и митове, климатичните промени днес позволяват на гроздето да узрява много по-пълноценно. Захарите и фенолните съединения се натрупват постепенно и хармонично.

Според Ромен ле Гийу – един от тримата бивши производители на шампанско, засадили лозя в департамента Морбиан в Южен Бретан, заедно с Жан-Люк Корпар, дългогодишен главен агроном на Piper-Heidsieck – мекият океански климат, съчетан със значителните разлики между дневните и нощните температури и широкото прилагане на биологично лозарство, спомага за запазването на естествената киселинност на гроздето.

Разбира се, и Бретан вече не е защитен от горещите вълни – през юни тази година регионът също преживя необичайно високи температури. Алкохолното съдържание на вината постепенно се повишава, макар и далеч да не достига нивата, характерни за по-южните части на Франция.

При реколта 2025, когато вината на Пфистер достигат около 12,5% алкохол, гроздоберът започва още в средата на септември – близо пет седмици по-рано в сравнение с далеч по-предизвикателната 2024 година, когато вината са били едва около 11% алкохол.

Като нововъзникващ винен регион Бретан предлага на своите производители почти неограничена свобода за експерименти – както по отношение на лозарските и винарските практики, така и при избора на сортове, включително хибридни. Засега тук не съществува единен стил.

Постепенно изградихме собствен почерк – вина, ферментирали и отлежали в бъчви, които отразяват жизнеността и енергията на това място, казва Едуар Казалс. Той е първият представител на новото поколение лозари, който пуска на пазара вина от Бретан още през 2023 г. Оттогава неговите все по-сложни и елегантни бели и червени вина, вдъхновени от Бургундия и произведени от лозята Les Longues Vignes край естуара на река Ранс, близо до Сен Мало, постепенно се превръщат в култови. Те се продават само чрез предварително разпределени квоти и всяка година бързо се изкупуват от винени търговци и ресторанти.

Новите вина на атлантическия регион са преобладаващо бели – от шардоне, шенин блан, албариньо и различни хибридни сортове, но производството на червени и пенливи вина също набира скорост. Отличен пример е Doris et Marion 2025 на Les Longues Vignes – свеж и жизнен пино ноар с изразителни аромати на зрели череши мараскино, подчертана минералност и леко редуктивен нюанс. На цена от около 50 евро за бутилка то показва, че непосредствено южно от Ламанша вече могат да се създават червени вина от наистина висока класа.

Друг бивш производител на шампанско – Гийом Ание, днес винопроизводител във Vignoble de Rhuys, подготвя първото си пенливо вино, което ще бъде представено през 2027 г. Междувременно тази година той пусна на пазара органично каберне фран от реколта 2024, ферментирало и отлежало в дъбови бъчви.

Цените на вината, определени така, че да останат достъпни и за местните потребители, обикновено варират между 12 и 35 евро за бутилка. Те се продават основно директно от избите или чрез независими винени търговци и предлагат изключително добро съотношение между цена и качество за новото поколение органични вина от прохладен климат.

Нови инвестиции
Лозята в Бретан вече обхващат около 200 хектара – нищожна площ на фона на огромните винени региони на Франция, но тенденцията е ясно възходяща. Нови насаждения се появяват всяка година, а инвестициите в региона нарастват.

Юлия Забора, управител на Domaine Lamballe в Баден, на брега на залива Морбиан в Южен Бретан, разказва, че първоначално планираната инвестиция от 10 милиона евро вече почти се е удвоила. След като през 2023 г. имението засажда 10 хектара шардоне, сега се търсят нови терени, така че лозята да достигнат общо 30 хектара и годишно производство от около 200 000 бутилки.

Новата изба с площ 2000 кв. м, която ще отвори врати това лято, ще разполага с иновативни и оригинални бетонни яйца, изработени частично с черупки от местни стриди. Първите вина на имението – тихо бяло и пенливо вино, произведено по традиционния метод – се очакват на пазара през 2027 г.

Междувременно истинско възраждане преживяват лозята на полуостров Рюис. Общината в Сарзо инвестира 4,5 милиона евро в лозята и избата, които днес се стопанисват от бившия производител на шампанско Гийом Ание и съпругата му Мари.

Иронията е, че именно френската държава прекратява винопроизводството в този исторически лозарски район още през 1935 г., а забраната за търговско производство на вино в Бретан остава в сила чак до XXI век.  

Как Бретан се завърна на винената карта
Промяната в европейското законодателство, влязла в сила на 1 януари 2016 г., поставя началото на възраждането на винопроизводството в Бретан. Десет години след либерализирането на режима за засаждане на лозя в Европейския съюз, което сложи край на дългогодишната забрана за търговско винопроизводство в Бретан, близо петдесетте нови лозари в региона вече имат ясна стратегия за развитие. През 2024 г. те официално внасят документи за създаването на Vins de Bretagne – гъвкаво географско означение, което да защитава и популяризира местните производители. Ако бъде одобрено, то ще стане първото във Франция Защитено географско указание (IGP), изцяло основано на принципите на биологичното производство.

За разлика от своите колеги в Обединеното кралство, с които споделят сходен прохладен океански климат, бретонските лозари вече са приели обща харта, поставяща високи екологични стандарти. Тя забранява използването на синтетични химически препарати в лозята, насърчава опазването и развитието на биоразнообразието, предвижда разумно използване на природните ресурси с уважение към тероара и потребителите, включително поддържането на достъпни цени. Хартата забранява механизирания гроздобер, насърчава обмена на добри практики между производителите и включва ангажименти за устойчиво управление на отпадъците.

На пръв поглед климатът на атлантическия полуостров не изглежда особено подходящ за отглеждане на лозя. В действителност обаче почвите в региона се оказват много благоприятни за сортове като пино ноар и шардоне.

Безспорно лозарството тук е по-предизвикателно, отколкото в традиционните винени райони на Франция. При правилен избор на сортове, съобразен с почвените и климатичните условия, обаче е възможно да се произвежда качествено грозде. Прохладният океански климат позволява създаването на по-леки, свежи вина – стил, който все повече се търси от съвременните потребители.

Затоплянето на климата също допринася за развитието на лозарството в Бретан, тъй като условията за узряване на гроздето постепенно стават по-благоприятни. Затова не е изключено през следващите години регионът да се утвърди не само като нова винена дестинация, но и като привлекателно място за винен туризъм. 

На фона на трудностите, пред които е изправен световният винен сектор, този атлантически регион се превръща в една от най-интригуващите нови надежди на френското винопроизводство. Както казва Лукас Пфистер: Изведнъж цял един нов регион се включи в играта във Франция – страната, която е световният еталон за вино. В исторически план това е момент, който едва ли ще се повтори.