По следите на винените пилигрими: Галисия

Двете дами от Avinissima Wine & Food Consulting, Яна Петкова и Ирина Софранова, пътешестваха с вино-откривателска мисия в испанската област Галисия през 2021 г., все още във времената на пандемията. И въпреки ограниченията и затворените ресторанти, те успяха да се запознаят с изключителните вина от местни сортове и с много от сърцатите винари из тези тучни земи. Разказът им беше публикуван в брой 42 на DiVino, а сега ви го предлагаме и тук, подсетени от предстоящия на 13 юни SPANISH FOOD & BEVERAGE OPEN DAY - специално събитие за професионалисти от хранително-вкусовия бранш, напитките и ХоРеКа сектора. Организирано е от ICEX Spain Trade and Investment и Търговско-икономическата служба на Испания в София. Сред богатата продуктова гама от храни и напитки, която Испания предлага, наред с други интересни области, ще бъдат представени и някои великолепни вина от Галисия. 

 

от Яна Петкова и Ирина Софранова - Avinissima Wine & Food Consulting

С извинение към разумния четящ човек ще използваме едно клише и ще наречем Галисия испанското винено съкровище. Тя покрива всички изисквания за това: за намирането ù се иска повече от обикновено търсене, но когато бъде открита, възнаграждението е царско.

Ако Риоха, Рибера дел Дуеро и Приорат са имена, прекрачили от винения в литературния свят и за мнозина са синоним за испанско вино, то добре скритата в Северозападна Испания Галисия няма нищо общо в природно и стилистично отношение с останалата част от страната. Смарагдова, тучна и морска, тя сякаш е кътче от друга държава. Спиращи дъха гледки очакват след всеки завой по пътя и красота пълни окото на всяка крачка. Други са и вината ù: соленовати, свежи и интригуващи. Aлбариньо, годейо и менсия срещат трейшадура, лурейро, каиньо тинто и еспадейро в рядка индивидуалност. Езикът, който се говори, е Gallego, а местната храна идва от морето, не от полето.

История

Името си Галисия взима от Gallaeci, келтската племенна федерация, която преди и по време на Римската империя населява северозападната част на Иберия. Към 2021 Галисия има статут на автономна република, който ù предоставя достатъчно административни, икономически, социални и културни свободи.

Във винено отношение историята на Галисия е формирана от римляни, за щастие – непрекъсната от немските племена и пазена и развивана от католическите манастири, които тук имат толкова важно значение за лозя и вино, колкото може би в Бургундия. XIX век хвърля провинцията в тежка икономическа депресия и подтиква сериозна част от населението да емигрира предимно в Южна и Централна Америка. Галисия, която през XIV век е изнасяла лозички из цяла Европа, защото всеки искал частица от прекрасните ù вина, се оказва с изоставени площи и натрапени сортове, които нямат нищо общо с местните земи – чак до влизането на Испания в Европейския съюз, когато финансирането оттам помага на местните да възстановят в пълна сила славата на вината си. 

Важна част от историята, която е тясно преплетена с виното, е свързана със Сантяго де Компостела – града, катедралата, поклонническия път.

В основата на поклонническото движение лежи легендата за свети Яков (Заведеев) – един от дванайсетте апостоли. Тя разказва, че след смъртта на Исус, Яков се отправя към Иберийския полуостров, за да проповядва учението Христово. Именно затова, след като светецът умира в Палестина, негови сподвижници натоварват тялото му на кораб за Северозападна Испания, където и го погребват. През IX век местен отшелник наблюдава една нощ в небето падащи звезди и странни игри на светлината. Което пък довежда до пост, молитви, съветване с местен епископ… И така гробът на свети Яков е открит. Астурийският крал Алфонсо II легитимира находката и се разпорежда над гроба да бъде издигната църква, на която са придадени дузина монаси и тяхното малко манастирско общежитие поставя началото на сегашния град Сантяго де Компостела (Сантяго е испанското име на свети Яков, а Компостела се интерпретира като Campus Stellae – полето на звездите). Както се досещате, тези монаси не са могли да останат без вино и полагат основите на средновековното лозарство в Галисия. Още през XI век поклонението до Сантяго, известно като El Camino, придобива статут на второ по значимост след това до Светите земи. А хилядите поклонници знаят, че винаги ще намерят по пътя са хляб и вино.

Природа

Галисия покрива провинциите А Коруня, Понтеведра, Луго и Оренсе. На запад и на север граничи с морето на Кантабрия, на изток с Астурия и Кастилия и Леон, а на юг – с Португалия. Вътрешността ù е хълмиста, пищна и зелена, на изток и на юг се издигат планински вериги с височина до 2000 метра. Крайбрежието е драматично красиво, осеяно със стръмни скали, редуващи се с естуарни заливи (rias) и брегове.

Климатът е океански: умерен и подчертано дъждовен, със сравнително сухи лета. Наричана зеленото кътче на Испания, Галисия със сигурност е и една от най-влажните ù зони – студени атлантически ветрове носят средно годишно количество на валежите над 1300 мм. Спасението за лозята идва от изобилното слънцегреене, което е над 2000 часа годишно и благодарение на което гроздето изобщо има шанс да узрее. Това са предимно бели сортове; много малко червени могат да узреят, и то само в конкретни микроклиматични зони. Пресичана от многобройни реки, потоци и водопади, Галисия е наричана също така и земята на хилядите реки. Основните са Миньо с дължина 340 километра и Сил (225 км), а огромна част от лозята се намират именно по бреговете им.

Почвите са мозайка от различни видове, но особено важни и отличими във виното са гранитът на Риас Байшас и шистите на Валдеорас. Галисия подслонява пет наименования за произход (DO): Valdeorras, Ribeira Sacra, Ribeiro, Monterrei и Rias Baixas, всяко от които е учудващо различно и като природа, и като стилистика на вината. Посетихме четири от тях, поемайки максимален обем от прекрасните природа и вина на тези земи.

Долината на златото: Валдеорас

Винената ни разходка започва в Мадрид, откъдето с рент-а-кар се упътваме на северозапад, за да покрием най-дългата част от пътуването си, а именно четиристотинте километра до Понферада. Градчето се намира на границата между Кастилия и Леон и Галисия и е удобен изходен пункт за предстоящата активна седмица. Ще пътуваме от изток на запад и първата ни спирка е във Валдеорас. Това е и може би най-важната ни локация, защото една от причините да сме в Галисия носи името godello (годейо или годельо) – загадъчния бял сорт, който сме опитвали досега, но само колкото да разпали любопитството ни. 

Valdeoras (Долина на златото), наричана още портата на Галисия, е най-източната апелация в региона, по бреговете на река Сил, между Рибейра Сакра и Биерсо в Кастилия и Леон. Древната ù винена история се припокрива с тази на Галисия; онова, което отличава Валдеорас, са шистените му находища и многобройните язовири и ВЕЦ-ове.

Разположен между градчетата О Барко и А Руа на река Сил, Валдеорас е и най-вътрешният винен регион на Галисия. Климатът е средиземноморско-континентален с океанско влияние – студена зима, топло лято, меки пролет и есен. Надморската височина на лозята е между 300 и 700 метра, средната годишна температура е 11°, а валежите – сериозни, от 850  до 1000 мм годишно. Последното изпитваме на собствен гръб, тъй като Галисия ни посреща с облаци и дъжд. Не сме и очаквали нещо друго, идвайки тук през пролетта, така че сме спокойни и може би затова времето ни се отблагодарява, защото това е единственият дъждовен ден от цялото ни пътуване. Чудо, както казват местните.

Лозята на Валдеорас са около 1300 хектара (почти изцяло унищожени в края на XIX век от филоксерата), разположени върху сериозно разнообразие от почви: глина с железни примеси, варовик, алувиални, гранит, шисти. Река Сил прекосява региона от изток на запад, оформяйки симетрична долина със стръмни склонове по левия бряг и меки – на десния (О Барко, А Руа и Виламартин). Лозята са терасирани, разположени по южни склонове и с добър дренаж. 

Както споменахме, тук сме заради белия сорт годейо (или годельо, според академичната транс-крипция). Опитвали сме повече вина от съседно Биерсо, отколкото от родината му Валдеорас; усещаме, че е велик сорт и искаме да си начертаем собствена винена карта за него. Запознати сме с вината на Рафаел Паласиос и с тези на може би най-реномираната изба тук – Valdesil. Но първият не е кореняк от региона – семейството е от Риоха и просто умно и навреме е инвестирало на правилното място. А вторите – от многобройни пътувания по винения свят сме разбрали, че обикновено най-реномираните изби в даден регион са и с ясно изразено собствено виждане за стил, което не рисува пълната картина.

Малко повече за сорта: за негова родина се смята Галисия, а се отглежда и в Португалия. Първото му официално споменаване е през 1531 г. в долината на Дуро. Последните ДНК изследвания показват, че Godello, Gouveio, Gouveio Roxo и Verdelho do Dão имат общ профил и произлизат от древното семейство на траминерите. Чепката е компактна с малки зърна. Раннозреещ е и иска сухи парцели, защото е податлив на атака от различните видове мана.

В бутилката е испански по характер, но бургундски като стил. Можем да го сравним с шардоне по обем, текстура и като способност да отговаря добре на отлежаване върху дрождите и в дъб, но есенцията на сорта е в неговата минералност и свежест, която не е прекалено висока, но се вписва идеално в конструкцията на виното. За разлика от други силно минерални вина годейо има откровено плодов нос (праскова, ябълка), с нотки на диви цветя и билки, както и доста по-плътно тяло. В края на XX век сортът е на изчезване и съществуват само няколкостотин лози, защото лозята са завладени от лесните и високодобивни сортове паломино и темпранийо. Всеобщи и навременни усилия го спасяват и днес има малко над 1000 хектара в Галисия. Решаващ за това е проектът REVIVAL, както ще разберем малко по-късно.

Първото ни посещение в Галисия е при Bodegas Godeval. Името на избата е съкращение от GOdello De VALdeoras и във винено отношение тя е сравнително нова: основана е само преди 35 години, през 1986 г. Намира се насред историческите кулиси на древния манастир Сан Мигел де Сагоаса, в двора на който виждаме и първата си вековна лоза за деня.

Не знаем дали чакаме жена или мъж, тъй като името Солé Фигероа не ни дава указания, а и чакането е сериозно – над час след уговорения час за посещение. Отваряме много важна скоба, за да уточним, че посещението ни в Галисия се случи през април 2021 г. в една пандемична, стресирана и потисната Испания, каквато никога не сме си и представяли, че ще видим. Солé се оказва много мила дама, която трябвало да води баща си на лекар, а това през април 2021 не е особено лесна и най-вече бърза работа. Солé ни разказва за човека, който стои зад избата и зад въпросния проект Revival – Орасио Фернандес. Стартира го през 1974 г., докато е председател на местната лозаро-винарска камара. Пореден момент, в който се опитваме да се сетим кога за последно сме чули за нещо подобно в България. Кампанията е не само информативна, но води и до реалните резултати за запазване на този изключително интересен сорт. И безспорно Годевал са майстори на годейо – вината им не само са като по учебник, те са запомнящи се: гъвкави, с прецизна структура и фокус, с прекрасна минералност.

Както навсякъде по света, така и тук белите вина страдат от желанието на всички да ги пият млади. Питаме Солé дали имат по-стари реколти (защото ние сме проповедници на идеята за стари лозя и стари реколти бели вина) и тя невярващо пита дали сме сигурни, че искаме да ги опитаме. Сигурни сме и затова си тръгваме от избата с годейо от реколти 2006, 2009 и 2013. Въпреки  че тапата му се раздробява и с помощта на гугъл преводач се опитваме да обясним в хотела, че искаме цедка, петнайсетгодишното вино е прекрасно и много красиво.

Валдесил

Втората ни изба за деня е Valdesil, в съседното селце Виламартин де Валдеорас. El Valle del Sil, или долината на Сил, е едно от местата, на които годейо намира убежище през нелекия за него XX век, а пък хората зад едноименната изба Валдесил спокойно могат да бъдат наречени пазители на вековното галисийско лозарство. Най-новата история на избата започва през 2001, когато семейство Прада започва да изкупува обратно всички парцели със стари лозя годейо, наричани pezas, които някога са принадлежали на семейството, но са били разпродадени от предишни поколения. Първото лозе с годейо в региона е Pedrouzos (Педроусос), засадено през 1885 г. от прапрадядото Хосе Рамон Гайосо – дори и след 135 години живот то продължава да ражда плод!

Семейството полага пионерски труд в работата със сортовете годейо, менсия и мария ардоня, така че днес вината им са считани за едни от най-добрите на Испания и получават съответните високи оценки от световната винена преса. Старите лозя, шистените тераси и работата с всеки парцел поотделно дават впечатляващи резултати. Дали защото Валдесил има внос в България, но биваме приети добре, правят ни цялостна дегустация и дори отиваме да видим прочутото лозе Педроусос.

Хоакин Ребойедо

Продължаваме към следващата изба – Joaquín Rebolledo, която е точната противоположност на Валдесил.

Ребойедо е един от пионерите на Валдеорас, чийто рискован ход преди повече от 40 години днес го възнаграждава с лозя на 35 години в едни от най-добрите парцели на региона. Надморската им височина е 700 метра, а температурните амплитуди между ден и нощ достигат повече от 20 градуса, което дава свежи, стегнати, ароматни и минерални вина. Лозята на избата са около 35 хектара, но това, което забелязваме за първи път и което ще чуваме непрекъснато през идващата седмица, е, че те идват от цели 204 парцела. Типична за Галисия е дребната и разпокъсана собственост на земята, която превръща правенето на вино в сложно жонглиране с хора и земя.

Два са сортовете, с които работи избата – годейо и менсия, предимно на испанския пазар. Най-известни  са вината им от менсия, които се ползват с висока репутация и печелят много награди.

В движение да кажем нещо и за другия местен сорт – Mencia (менсия): тя е типична за Северозападна Испания, като последните ДНК изследвания посочват, че сортът е идентичен с португалския хаен (Jaen). Съответно родината му е спорна и се колебае между испанското Биерсо и португалското Дао. Менсия е ранен сорт и няма трудности да узрее и да даде висок добив. Податлив е на мана и ботритис и има средно дебела ципа и средно големи зърна. В избата е, меко казано, предизвикателен, с алкохол 12-14° и киселини 4-5 г/л. Обикновено е със средно дълбок, интензивен рубинен цвят, а ароматите варират от червен до черен горски плод, често с билкова нотка на мента или мащерка. Тялото е леко, елегантно и плодово, обикновено в купаж със сортове с повече киселини и танини. Първата ни среща с галисийската менсия е тук, но друга е областта, която се е специализирала тясно в сорта, а именно:

Рибейра Сакра: свещеният бряг

След първоначалния трепет от Валдеорас се запътихме към областта, която ни беше впечатлила най-много от описанията за тероара ù. Освен това търсехме непосредствено разликата между стиловете менсия. Твърдеше се, че тук, в Рибейра Сакра, тя е комплексна, но същевременно елегантна, пикантна, с добра киселинност и нотки на червени горски плодове. От сортовете именно менсия доминира, но тук е с по-блед цвят в сравнение с Валдеорас, по-малко плод, свежест и често с пикантни нотки. Има обаче и бели като годейо, трейшадура и лоурейра.

Поемайки на северозапад от Монфорте де Лемос, където пренощувахме, още с влизането в областта, се почувствахме като в Дуро, Мозел и Райнгау едновременно. Стръмни терасирани лозови масиви заемат склоновете на каньоните на реките Сил и Миньо. Освен с вината си Свещеният бряг, както се превежда името на винената област, е известен и със средновековните си манастири. Прекрасният, на места драматичен, пейзаж предлага зашеметяващи гледки, както и възможности за колоездене, планинарство и разходки с лодки.

Изкачихме се до едно от най-стръмните лозя, собственост на Виа Романа – винарната, която очаквахме да ни представи областта в нейната цялостност, тъй като беше единствената планирана в региона. И тя определено не ни разочарова.

В областта често се говори за героично лозарство (heroic viticulture), поради почти нечовешките условия на терена. Стръмни, достигащи до 85% наклон, лозята са достъпни единствено за смелите. Отглеждат се само около 1200 хектара с DO статут от 1996, има над 2300 лозари и около 90 изби за забележителната менсия, която определено си струва усилията.

Атлантическият океан тук не оказва съществено влияние поради отдалечеността си и климатът е по-скоро континентален. Влажността е сравнително ниска, а реките играят роля на терморегулатори. Стръмните терени позволяват добро оттичане на водата, а гранитните и гнайсовите почви подсилват влиянието на слънцето. В резултат на това вината от Рибейра Сакра са с много концентрирани аромати и плътно тяло.

Тук има пет подрегиона (май всичко в Галисия е по 5) – Аманди, Чантада, Кирога-Бибеи, Рибейрас до Миньо и Рибейрас до Сил, които значително се различават в климатично отношение заради спецификите на субтероара: топография, надморска височина, ориентация на лозята и влиянието на реките Миньо и Сил. Във всички тях има повече слънчеви часове от останалите региони в Галисия.

Via Romana

Посрещна ни технологът на избата Карлос Паланка, който ни беше препоръчан от близък приятел. Знаехме, че има много да ни разказва. Виа Романа е кокетна изба, сравнително нова – основана е през 1997 в областта Чантада, в сградата на имение от XVI век. На няколко метра от брега на Миньо (почти вертикално над реката) от Виа Романа се откриват зашеметяващи гледки. Тук с пълна сила става ясно какво се разбира под героично винарство. Качихме се на една, общо взето, градска кола и по тесни коловози сред лозята, по които минава с лекота само някой, който го е правил поне 10 000 пъти преди това, стигнахме до най-стръмното лозе на избата: със 75% наклон. С доста физически усилия се разходихме из стръмния терен и изслушахме историята на менсията. В семейни ръце от първата си реколта през 1998, Vía Romana твърдят, че произвеждат виното, което не знае що е то бързина.

Всичко се случва със 100% ръчна работа в лимитирани реколти и серии. Отглеждат предимно менсия и малко годейо за разкош. Менсията тук е с интензивен аромат на малина и касис, с леки флорално–млечни тонове. Балсамово, минерално тяло, с лека сладост на женско биле и подправки. Виното е балансирано, свежо, с вкус на глазирани с шоколад червени плодове. Едно от най-престижните галисийски вина.

Накрая на визитата ни Карлос поиска мнение за една забравена в огромен иноксов съд менсия. 11 години стояха зад нея. Беше забележителна. Препоръчахме му да я бутилира. На изпроводяк той ни почерпи с типичния за региона пай с риба тон, който нямаше нужда от коментар, а само от насладна гримаса. В Галисия просто всичко се получава със стил…

Рибейро: речният бряг, на който традицията не е история, а вечност

Ribeiro наистина означава речен бряг, а пък по-горните, леко перифразирани думи са на галисийския националист Кастелао. Разположен в северозападната част на провинция Оренсе по долините на реките Миньо, Авиа и Арноя и само на 45 км от Атлантическия океан, регионът разполага с 2500 хектара лозя, внушителните 5000 лозари и 115 изби.

Това е най-старата апелация на Галисия и винената ù традиция е вековна: още най-известният географ на Античността, Страбон, пише за виното на Рибейро през II век пр.н.е. За всеобщ късмет регионът остава незасегнат от нашествието на маврите и виното запазва важното си културно и историческо значение през вековете. Сервантес нарича региона майка на виното.

В климатично отношение Рибейро има най-голям късмет от всички останали винени региони в Галисия. Близостта на океана тук би трябвало да оказва сериозно влияние и да формира климата като океански, т.е. със значителни валежи. Планинските вериги в западната и в северната част на региона обаче отслабват значително това влияние и Рибейро може да се похвали със средиземноморски климат със средна годишна температура 14,5° С, годишни валежи само 950 мм, 1915 слънчеви часа и значителни температурни амплитуди между ден и нощ. Всичко това гарантира постепенно узряване на гроздето при запазване на оптимална свежест, за което, както знаят винените хора, се моли всеки лозар. Три  реки формират топографията на Рибейро: Миньо, Авиа и Арноя – терасираните лозя по бреговете им се радват на оптимално слънчево огряване и вентилация (Рибейро е единственият регион, в който може да се помисли за органично или биодинамично лозарство). Почвите са киселинни, бедни на органична материя и калций: sabrego (сабрего - местният декомпозиран гранит), алувиални, песъчливи, глинести, шистени.

След години властване на паломино и гарнача, местните сортове се завръщат. Белите са: трейшадура, торонтес, годейо, албариньо, лоурейра, ладо и каиньо бланко (Treixadura, Torrontés, Godello, Albariño, Loureira, Lado и Caíño blanco). Разрешени са и паломино и албийо. А червените са: каиньо лонго, каиньо браво, каиньо тинто, ферон, соусон, менсия и брансеяо (Caíño longo, Caíño bravo, Caíño tinto, Ferrón, Sousón, Mencía и Brancellao). Разрешени са и гарнача тинторера (аликант буше) и темпранийо.

Като стилистика на вината Рибейро е коренно различен от останалата Галисия – вината са купажни. Белите имат сериозен превес и съставляват 90% от вината на региона. Макар че нямат комерсиалния успех и световната известност на албариньото от Риас Байшас в съседство, вината на Рибейро се оказаха вторите ни любимци след годейо (ако се налага да класираме). Те носят зрялост и едновременно с това свежест, закръгленост и финес, моментална атрактивност, но и задълбоченост. Вината от древни сортове и региони винаги се отличават с изключително калибриране и завършеност, сякаш казват: Така стоят при нас нещата и вие знаете, че те са еталон и можете само да им се възхищавате и да ги следвате.

Кото де Гомарис

Избата е наречена на селцето Гомарис, идващо от gomariza (лозов филиз) и се счита за „златната миля“ на Рибейро заради изключителните качества на лозята. Смятат го също така за най-стария лозарски резерват на Иберийския полуостров с непрекъсната винарска традиция от X век до наши дни.

Избата е основана през 70-те години на XX век от Рикардо Карейро Амейхейрас при завръщането му от емиграция в Южна Америка. В момента четвъртото поколение работи с 32 хектара местни сортове и с няколко серии вина, които покриват всички възможни пазарни ниши: от плодови и ежедневни до сериозни и редки експериментални проекти. Над 50% от вината се изнасят в 25 страни, като общото годишно количество е 200 000 бутилки. Coto de Gomariz е един от трите проекта на семейството, обединени под името Los Vinos de Miguel (Вината на Мигел). За нас беше особено важно да научим, че избата прилага методите на Щайнер и Фукуока в лозята (биодинамично лозарство). Срещнахме се с едната част на тандема, който притежава и управлява винарната – Инма Пасос, която след 10 минути разговор прецени, че има смисъл да ни покаже всички вина от портфолиото им.

Кото де Гомарис е избата, която трябва да посетите, ако искате да преживеете авангарда на виното в Рибейро и до голяма степен в цяла Галисия. Дали под авангард разбирате модерност и топ маркетинг или съхраняване на традициите, решавате вие. И двете важат в пълна степен за избата.

Рибейро е и мястото, което задължително трябва да видят търсачите на красиви гледки: мекотата и красотата на пейзажа тук са удивителни и рядко срещани.

Rias Baixas: Меката на албариньо

Последната ни географска спирка, с най-интензивна програма и най-много очаквания беше Риас Байшас. Поради карантинните условия се наложи да сменим няколко пъти мястото за нощуване, защото буквално ежедневно се меняха условията за влизане и излизане в отделните области и за приемане на клиенти в хотелите и къщите за гости. Независимо от това обаче в крайна сметка отново имахме късмет с една гостоприемна галисийка, която малко инкогнито ни прие в пансиона си. Оттам започнахме винените си походи в една от наистина най-забележителните части на Галисия.

Облагодетелствана от близостта си до океана, Риас Байшас е безкрайно зелена, много влажна и несъмнено уникална. Тук вали ненаситно и почти непрекъснато: около 1800 мм на година. Ние имахме щастието и тук да уцелим едни от 2200-те слънчеви часове през годината. Дъждът, охлаждащият ефект на Атлантика и гранитните почви в региона са причините, а и идеалните предпоставки тук да е оптималното място за един от любимите ни сортове: албариньо. Стилистично сходен с ризлинг и асиртико, сортът е екзотичен, хрупкав и свеж с интензивни аромати, често флорални и с ясно изразена минералност. Зелената Испания, както с основание наричат региона, се простира на крайбрежието и има много устия и фиорди, познати като Rias.

Петте подрегиона (И тук са 5!) се различават в зависимост от близостта им до океана, надморската височина и изложението на лозята. Почвите са доминирани от гранит, понякога и шисти. Около реките се наблюдават и алувиални глинести и чакълени почви.

Риас Байшас е винено понятие още от времето на римляните, които окупират Галисия и въвеждат търговията и винопроизводството в района. През XII век се наблюдават много подобрения благодарение на заселилите се тук цистерциански монаси от Франция. През XIV и XV век, подобно на други области, и тук благодарение на търговията и откриването на Новия свят се наблюдава своеобразен Ренесанс. Модерната история започва през 1980, когато се създава и официалната апелация за албариньо: DO Rías Baixas. В нея първоначално са включени 3 субрегиона: Вал до Салнес, Кондадо до Теа и О Росал, но през 1996 се добавя Соутомайор, а през 2000 и Рибейра до Уля. От петте подобласти най-голямо икономическо значение има Вал до Салнес, която е най-хладната и най-влажната, с лозя, разположени на ниски склонове, близо до реката Умия и Атлантическия океан.

Над 90% от цялата винена продукция на Риас Байшас се пада на албариньо, който е и 4-ят по насаждения сорт в Галисия. Значението му в последните няколко години нараства неимоверно. Това е и причината от 200 ха през 70-те години сега насажденията със сорта да са цели 4000 ха. Далечен роднина е на ризлинг и пти мансенг. В други региони често се купажира, но в Риас Байшас винаги е 100% албариньо. Вината от него са свежи, пикантни и сочни, с плодови нотки на праскова и кайсия. Тялото му обикновено е обемно, с висока киселинност и потенциал за отлежаване. Повлияни от климата вината често имат мидено-минерален характер. Всички насаждения са на своеобразна и доста сложна пергола (Parra Gallega) върху гранитни стълбове на около 2 м от земята заради високата влажност. Така гроздовете се проветряват и узряват равномерно.  

От белите други допустими сортове са лоурейра, трейшадура, торонтес, годейо и каиньо бланко, а от червените – каиньо тинто, соусон, менсия, брансеяо.

Бодегас Гранбасан

Навлязохме в региона, обгърнати или по-скоро захлупени от лозята наоколо. Типичните за региона и сорта перголи (асми) се извисяваха на 2,5 метра от земята, за да осигурят оптимални условия за зреене на гроздето. Такива са всички лозя тук. Минавайки покрай поредните масиви, изведнъж пред нас се откри впечатляващата синя сграда в стил френско шато (неокласицизъм) на Гранбасан. Очакваше ни енологът от чилийски произход Диего, професионалист със завиден международен опит, който беше работил и със сходни сортове като ризлинг в Германия. Granbazán е основана през 1981 и притежава 17 ха само с албариньо във Вал до Салнес, близо до Камбадос. Тук са най-старите насаждения с албариньо, върху гранитно-алувиални почви. Гранбасан стартира първа в региона агро-индустриална революция и инвестира много в иновации.

Освен атрактивна и информативна дегустацията, водена от Диего, беше и наслада за сетивата. Минавайки през цяла палитра от стилове на албариньо, често от над 35-годишни лозя, селектирани дрожди и отлежаване върху фини утайки, бяхме подкрепени от най-неочакваното за нас мезе: миди от консерва в собствен сос. Те бяха наистина идеалният партньор за минералния и соленоват характер на албариньо, особено на Granbazán AMBER: със свеж и интензивен нос с тропически плодове, зрял костилков плод, мандарина, марципан и бриош. Комплексно вино с освежаваща киселинност и дълъг соленоват финал.

Пасо де Сеньоранс

Мислехме, че това е кулминацията, докато не пристигнахме в Pazo de Señoráns. Посрещнати от Вики – енолог и второ поколение собственик на избата, изживяхме и се насладихме на неповторим пример за стилна трансформация на типични галисийски сгради от XVI век, построени с чар и любов. Мястото е нещо, което може би си представяте, като чуете думата (винен) рай. Всички пространства са усвоени, запазен е традиционният им чар с цел да се предложат уют и безвремие на гостите: зали за дегустация, музейна част, собствена църква, ресторант за събития. А в екстериора това е подкрепено от езеро и градина с невъобразимо разнообразие от растителни видове, завършваща с едно от лозята с албариньо.

Първата реколта на избата е през 1989. В началото собственици са съпрузите Марисол Буено и Хавиер Мареке, а днес винарната е в ръцете на четирите им деца Марисол, Вики, Хавиер и Сантяго. Лозята логично са 100% албариньо, засадени в типичната за региона пергола. Интересни са и почвите xabre, които са резултат от декомпозицията на гранит и имат добър дренаж. Тук си отглеждат и собствени дрожди, което е основа за своеобразния почерк на вината и причината за тяхната комплексност и разпознаваемост.

След разходката, която ни държа дълго време в делириум, опитахме вината им. Вместо да ни отрезви и фокусира, това ни вкара още по-дълбоко в сетивно безвремие. Дегустирахме различни реколти и стилове и успяхме да затвърдим усещането си за албариньо: многопластов, комплексен и дълголетен сорт. Впечатли ни Pazo Señorans Colección 2016 от 100% албариньо, който след 5 месеца върху фините си утайки и 5 години в бутилката се беше развил превъзходно: сламеножълт, мек, елегантен и комплексен, с аромати на дюля и тропически плод и с дълъг минерален послевкус. Искахме още.

Мар де Фрадес

И получихме. Една друга гледна точка ни предложи Mar de Frades (Море на монаси) – изба изцяло в синьо: символ на океана, който се вижда от дегустационната. Винарната е пуснала дълбоки корени и създала традиции в родното място на албариньо Вал до Салнес, в едно от най-привилегированите места – устието на река Аруса. Оттук е минавал и пътят на пилигримите, а сега избата е с модерен дизайн, наподобяващ лодка. Иновативна, интересна и артистична, Мар де Фрадеш символизира модерността на вината от региона.

И това е възможно главно благодарение на Паула Фандиньо. Енолог в избата, тя е наследила страстта от предците си, също винопроизводители. Провъзгласена е за една от 10-те най-влиятелни жени енолози в Испания от Drinks Business през 2016 г. Работила е и в други изби до 2007, а от тогава до днес е лицето, ръцете и мисълта зад забележителните морски вина на Мар де Фрадеш. 

Маркетингът тук поставя стандарти: синята бутилка на Мар де Фрадеш е може би най-разпознаваемият и емблематичен албариньо етикет.

Встрани от пътя: Бодегас Кориска

За Bodegas Corisca ни каза Стефан Николов, дългогодишен винен колега, който в момента живее в Испания и работи с избата. Бодегас Кориска е встрани от много пътища в Галисия. Географски тя е встрани от Риас Байшас, в рамките на чиято апелация се намира и е по-близо до Португалия, отколкото до останалата Галисия. 

Избата като проект е доста далече от попрището на собственичката Наталия Родригес, която е адвокат и която наследява това отдалечено лозе от баща си. За нея всичко се случва в онзи точно определен момент, когато трябва да смениш посоката в живота си, но малко са щастливите, които намират новата.
Стилистично вината ù са встрани от тези на Риас Байшас – това е единствената изба в региона, прилагаща биоземеделие, за която ние разбрахме. Без да претендираме за изчерпателност, но имайки предвид видяното досега, предположихме, че подобни изби са истинска рядкост в Галисия и бяхме наясно, че няма как да пропуснем Бодега Кориска.

Един поглед през прозореца на реставрираната каменна къща, в която се помещава Кориска, е достатъчен, за да разберем защо някой е готов да остави града за този начин на живот. Въздух, зелено, планина. Самото име на избата идва от една от многото галисийски думи за дъжд, а вината им са две – и двете чистосортово албариньо. Първото е едноименното вино от лозето пред къщата, а второто идва от лозето на бащата на Наталия (Corisca Finca Muiño). Лозите са на възраст от 10 до 40 години и растат върху типичния за Риас Байшас гранит.

В избата се работи с минимална намеса и това, което Наталия решава да сподели с нас, са няколко реколти от двете си вина. Нямам много вина, имам доста реколти обаче, казва тя. Биологичното албариньо не е това, с което светът е свикнал. При него няма моментално запленяване с ароматност и скокливост. Тук трябва време и кислород в чашата, сетивна адаптивност и готовност за среща с новото. Но и няма как да е иначе, щом намирате нотки на бриош в албариньо, което няма никакъв контакт с дървесина. Интригуващи в момента на дегустацията, вината са истински впечатляващи два часа по-късно – естествено Наталия познава вината си и ни дава всички отворени бутилки, за да ги опитаме по-късно и на спокойствие.

 

Останаха ни необходени маршрути. Освен D.O. Монтерей, граничещ с Португалия, по пътя за Сантяго са останалите части на Риас Байшас, които предстои да бъдат изследвани. Но едва ли Галисия може да бъде описана. Дори да имахме неограничено място, а вие – безгранично търпение. Тя трябва да бъде обходена, опитана, докосната, съзерцавана. Галисия наистина е винено съкровище. Не само за Испания, но и за целия свят.