Начало - Статии и новини - Места - Разходка из винена немска Швейцария
Места
   

Разходка из винена немска Швейцария

19 септември 2019

Разходка из винена немска Швейцария

Макар и да не е най-представителният за Швейцария, най-северният винен район в немски говорещата зона на страната обхваща 16 кантона и може да бъде разделен на 3 части: западна – включваща Базел (105 ха) и Ааргау (400 ха), централна – Цюрих (607 ха), Тургау (270 ха) и Шафхаузен (490 ха), и източна – Граубюнден (410 ха) и Санкт Гален (220 ха).

Тяхната обща характеристика включва сортовете пино ноар и мюлер тургау, наричан тук още ризлинг-силванер; а в географско отношение най-характерен фактор са водите - с меандрите на Рейн и езерата около Констанс, Цюрих, Тун и Люцерн. В този район често може да чуете за сортове PIWI (pilzwiderstandstahige) – специални хибриди, eстествено устойчиви на гъбични заболявания, които изискват минимално фитосанитарно третиране като соларис, регент, каберне жура и други. Колкото и странно да е, това е и Меката на био вината.

Имах удоволствието да попадна на кулинарен винен тур, брилянтно организиран от националната туристическа организация на Швейцария и местната за Шафхаузен: Schweiz Tourismus и Schaffhauserland Tourismus. Наши домакини бяха двама симпатични млади мъже – Оливер Вайбел и Матиас Кюлин, които наистина ни накараха да се почувстваме желани гости. Районът е едно магическо място по течението на Рейн, където вероятно не виното, а водата е онова, което те оставя без дъх. Представете си да се потопите в мистичната мъгла от пръските на ревящия само на един хвърлей пред вас водопад, дълъг 130 метра, който се спуска от височина 21 метра и изсипва всяка секунда 700 м³ вода. И, да, това е най-големият водопад в Европа – на реката Рейн, намиращ се само на 10 мин. от град Шафхаузен. Или пък си представете как бавно се полюшвате на лодка, която се носи по водите на Рейн, между двете красиви градчета Шафхаузен и Щайн ам Райн – разбира се, с чаша неизменно местно пино ноар в ръка, наслаждавайки се на прекрасни гледки с безупречни лозя и пролетна зеленина. И двете градчета приличат на извадени от средните векове идилични приказни места с идеално съхранена старинна архитектура, с надвиснали еркери, красиво изрисувани фасади, средновековни замъци и манастири, хранители на винената история и култура през вековете.

В Шафхаузен имахме удоволствието да попаднем на знаменит туристически гид, който освен с изобилна информация за историята на мястото ни заливаше с радушната си гостоприемност, облечен в традиционна носия и с раница на гръб, от която час по час изваждаше и ни гощаваше с местни специалитети като хляб, наденица, сладки и какво ли още не. Нима можеш да останеш равнодушен към такова отношение?

Винената част на това пътешествие също остави незабравими впечатления. Срещнахме стари и нови приятели. Най-неочаквано първата винарна, която посетихме, Римус (Rimuss), беше на наш стар познайник, г-н Питър Рам, който само преди 7-8 години правеше опити да стартира внос на български вина в Швейцария. Днес избата е една от най-големите в района с мултимилионно производство на пенливи вина. По пътя от една към друга малки семейни винарни успяхме да се повозим на конска каруца и да се насладим на блестящите след пролетния дъжд лозя и ливади, намиращи се само на километър от границата с Германия. За мен лично най-запомнящи се бяха вината на изба Линденхоф (Lindenhof) в малкото красиво селце Остерфинген, които ме впечатлиха с безупречния си стил и изисканост, главният виновник за които е младият енолог на винарната, учил във Франция и практикувал в Испания. Неговото верую е грижа за природата, качество, забавление, уют и топлина. Какво повече му трябва на човек? А, да, трябва му десерт! И десерти имаше, не един и два, а цели десет, защото по линия на трансграничното сътрудничество с Германия предния ден двайсетина немски домакини бяха правили заедно сладкиши в ресторанта на винарната и за наше щастие ги бяха оставили на бъдещите гости на Линденхоф. Само си представете няколко плодови пити, торта Павлова, чийзкейк и т.н., полети със звънливо свеж ризлинг, заоблено пино гри, пино ноар от седем различни клона и накрая, класическо пенливо...

Като финал на прекрасната първа вечер в района местните хора ни разказаха за една много смислена инициатива на общината и администрацията на кантона, създали фондация в публично-частно партньорство, със средствата на която се възстановяват стари исторически сгради от ХVI и ХVII век, превърнати сега в музеи, място за събития, ресторанти, дегустационни и др. Проектът се казва Genussregion (в превод - Регион на удоволствията) и си поставя за цел да популяризира кулинарните, винените и историческите традиции на района. Избрали са за свой символ варовиково сърце. Камъчета с такава форма, казват, често можете да намерите по пътеките между лозята. Сърцето символизира още единението с природата, чистите продукти, сърдечността на хората, топлината, с която посрещат гостите си, и тяхната гостоприемност.

И накрая кулинарното ни преживяване нямаше да бъде същото без вечерята в знаменития Гютерхоф (Güterhof), бивш стар склад на река Рейн, преобразен в култов ресторант, запазил историческата атмосфера на сградата. Там под ръководството на шеф Мартин Шпанихел екипът твори чудеса в отворения тип кухня пред очите на нетърпеливите да опитат специалитетите на заведението гости. Ресторантът е едно мулти-култи място, където може да пробвате различни видове кухня, но това, което наистина не трябва да пропуснете, е тяхното автентично суши.