Начало - Статии и новини - Места - Швейцария: виното на ледниците
Места
   

Швейцария: виното на ледниците

12 септември 2019, Вили Гълъбова

Швейцария: виното на ледниците

Никак не е лесно да разбереш винена Швейцария. Тя е една еклектична мозайка, разположена върху 26 кантона с 26 различни винени закона, 3 езикови зони и 6 основни района за вино, всеки от които с драматично различни география, климат и особености. Едно е сигурно - тази страна, някога по-известна с белите си вина, сега преминава през дълбоки промени и все по-настоятелно обръща поглед към червените вина, като за последното десетилетие тяхното производство надвишава 55%.

Цифри и факти

Цифрите и фактите говорят, че лозовите насаждения в Швейцария за последните 2-3 десетилетия са константна величина, около 14 700 ха. Най-много лозя има в немски говорещата зона, 2634 ха (2017), следвана от италиански говорещата Швейцария с 1121 ха (2017) и френски говорещата част с 10 992 ха (2017). Произведеното вино варира между 80 и100 млн. л, от които 43% са бели вина, а останалите 57% - червени и розета. Годишната консумация на вино на глава от населението е една от най-високите в света - 37 л на човек, а износът е минимален - под 1%. Швейцарците пият много вино, консумират почти цялото си местно производство и допълнително изпиват два пъти повече вносни вина (160 000 000 л).

Най-разпространеният сорт неочаквано е пино ноар с 29% от всички засадени площи лозя, следван плътно от шасла с 26%. Другите популярни сортове сред червените са гаме, мерло, гамарет, гараноар и сира; а сред белите - мюлер тургау, шардоне, силванер, пино гри и петит арвин.

География

Често ще чуете, че швейцарските вина са изключително разнообразни. Швейцарският геолог Томас Мументалер в книгата си за местния винен тероар наброява над 15 различни вида почви, сред които: глинести, шистови, песъчливи, варовикови, седиментни и други. Въпреки различията обаче всички местни лозя имат един общ знаменател – ледниците. Допреди 15 000 години цялата територия на Швейцария е била покрита с близо един километър дебел слой лед. Движението на различните ледници е създало морените, които днес може да видите в почти всички райони - както алпийски, така и езерни.

Алпите са другият незаобиколим фактор на швейцарските лозя. Освен чрез ледниковия си елемент те влияят на повечето лозя с надморската височина, водоснабдеността, изложението, стръмните си стъпаловидни склонове и т.н.

Не на последно място са големите водни басейни, двете големи реки, Рона и Рейн, и множеството езера - Женевско, Цюрихско, споделените с Италия Маджоре и Лугано, както и Бодензее, където се срещат границите на Швейцария, Германия и Австрия. През 2007 най-красивите лозови насаждения на брега на Женевското езеро, лозята Лаво (Lavaux), получиха световно признание и бяха обявени от ЮНЕСКО за световно материално наследство. Хълмовете между Лозана и Монтрьо приютяват тези изумителни лозя още от ХII век, когато въпросните земи са били дарени на местните монаси от архиепископа на Лозана. Днес те са известни със своите каменни стени – тераси. Казват, че лозята Лаво се греят от три слънца - едното от небето, другото от нагретите каменни тераси и третото, отразено от водите на езерото. Тази апелация Lavaux AOC (900 ха) особено се гордее с двете си гранд крю зони - Dezaley AOC Grand Cru и Calamin AOC Grand Cru, където може да откриете едни от най-добрите вина от сорта шасла, отличаващи се със забележителна комплексност и огромен потенциал за стареене.

Фамилията на швейцарските винени сортове

На Швейцария се падат по-малко от 0,02% от световните площи лозя, но затова пък там се отглеждат над 252 различни сорта, 168 от които местни. Това е информация от известния швейцарски ботаник и ДНК специалист д-р Жозе Вуйамоз, съавтор съвместно с Джансис Робинсън и Джулия Хардинг на най-добрия справочник в света за винените сортове, Wine Grapes. Според него отглежданите в Швейцария сортове могат да се разделят на: местни (Indigenous), вносни (Imported) и новосъздадени (Creations).

Към групата на местните принадлежат сортове като юман бланш, амин, петит арвин, корнален, юман руж, бондола и др.

Към вносните спадат силванер, шардоне, пино гри, гаме, пино ноар, мерло, сира и т.н. Новосъздадените, или т.нар. Creations, се представляват от ризлинг–силванер (мюлер тургау), дивико, гараноар, гамаре, дорал, галота, каберне жюра и др.

Емблематичния местен сорт на Швейцария шасла ще разгледаме отделно поради значимостта му за страната, но и поради факта, че той също е раз-пространен и във Франция, както и в други части на света.

Особено внимание сред местните сортове заслужава петит арвин, на който се падат 197 ха от винените площи и чийто естествен ареал е регионът на Вале. Поради изключително бързо растящата му популярност напоследък той е станал символ на революцията в правенето на вино в района и много винолюбители смятат този сорт за един от най-добрите бели винени сортове изобщо в света. Изявените му цитрусови аромати, подкрепени от една жива соленоватост на финала, го правят много ценен акомпанимент за гурме ястия от морски дарове и риба. По-голяма част от вината петит арвин са пенливи или сухи, но когато гроздето е оставено да презрее на лозето, този сорт е способен да създаде и прекрасни класически ботритизирани сладки вина.

За вносните, или т.нар. сортове мигранти в Швейцария, може да се говори много, но безспорно двата най-значими червени образци са пино ноар и гаме. И докато всички сме убедени в преимуществата на пино ноара, отглеждан в Швейцария, вероятно малко хора знаят, че вината от сорта гаме там са равностойни по качество, ако не и дори по-добри от швейцарските пино ноари. Със значителното редуциране на добивите от гаме в района на Вале и прецизното местно винарство вината гаме са не само плодови и копринени, но също комплексни и концентрирани и напълно заслужават вниманието ви.

По отношение на вината Creations, или НОВОсъздадените сортове, Швейцария е първенец. Тъй като е северен високопланински район, лозята там често са нападани от различни гъбични и други болести. Това е станало причина за засиления интерес към нови винени сортове, особено такива от немски произход. В допълнение - след 1970 учени от местния Научноизследователски институт Агроскоп започват няколко програми по създаването на нови местни сортове, които вече дават успешни резултати.

Мутация, кръстоска или хибрид?

Понякога вследствие на естествена генетична мутация определени характеристики на лозата като аромати, цвят и други се променят трайно. Така например сортът пино ноар е мутирал в редица други устойчиви сортове като пино блан, пино гри или пино мюние. Тези признати самостоятелни вече сортове не са сортове с различен ДНК произход, а по-скоро МУТАЦИИ на основния сорт.

За разлика от тях КРЪСТОСКАТА е растение със специфично ДНК, формирано от сливането на гените на два различни родителя. Когато двата родителя са Vitis vinifera, тяхното поколение се нарича КРЪСТОСКА. Когато обаче единият от родителите принадлежи на друг вид Vitis, различен от viniferа (с цел създаване на по-устойчиво на болести или студ растениe), поколението се нарича ХИБРИД.

Едни от най-популярните хибриди на Швейцария са дивико (червен) и дивона (бял). Можете да ги откриете в района на Женева или Трите езера. Създадени са от Научноизследователския институт Агроскоп, като основната цел е била получаването на хибриди, които не изискват почти никакво третиране с фунгициди или пестициди при отглеждането им.

Шасла, виненото бижу на Швейцария

Със своите скромни 600 ха лозя по целия свят, шасла е и винаги ще си остане бутиков сорт само за специалисти и любители. Той никога няма да наводни световните пазари, но със сигурност образованите ценители на вино биха били горди да притежават в своите колекции няколко бутилки от това оригинално вино. Вината от този сорт са деликатни и елегантни в отличие от някои други силно ароматни сортове, които вина поради ярките им аромати често изглеждат напълно идентични. Шаслите са най-често сухи и свежи вина с умерен алкохол. Никога не натоварват сетивата и не уморяват небцето ви. Макар най-често да се консумират млади, когато впечатляват със своята крушова плодовост, цитрусови и кремъчни тонове, тези вина също имат и изумително дълъг живот и в най-добрите апелации могат да стареят с десетилетия. Тогава те развиват прекрасен букет от вторични и третични тонове, наподобяващи мед, карамел, сушени кайсии, канела, къри и дори трюфел.

Все пак най-отличителната черта на вината шасла и тяхната запазена марка е удивителната им свежест. Както при много други сортове, и за шасла има различни теории за историчес-ките му корени, за които спорят Близкият изток, Франция, Германия, Италия и, разбира се, Швейцария. Най-правдоподобна е хипотезата, че той произхожда от древните лозя по крайбрежието на Женевското езеро, което доказват два фактора - генетическата му близост с другите сортове от района, както и синонимите му Lausannois и Luzannois, които са едни от най-ранните записани свидетелства за този сорт от XVI век.

Днес насаждения с шасла може да намерите в почти всички райони на Швейцария, като водещ, разбира се, е районът на Во, следван от Вале, Женева, Ньошател и др. Извън страната насаждения има в Германия, във Франция в Елзас и Лоара, а също в Канада, САЩ, Мексико и др.

По отношение на съчетанието му с храна болшинството препоръки клонят към морски дарове, риба, стриди и миди, но естествено не бива да забравяме и комбинациите с класическите за Швейцария сирена грюер, но най-вече с ястия като фондю и раклет.