Винена 2023

Първоначално публикувано в личния блог на Яна Петкова jannii.wordpress.com

Без прогнози няма равносметки. Вторите са по-лесни, първите – с доста повече уловки, но по-забавни, нищо, че след като го напишеш, то си остава в пространството и всеки може да ти го посочи и да ти обясни колко не ги разбираш нещата.

Принципно за всеки, който се занимава професионално с нещо може да се предположи, че чете литература от областта си, наблюдава и си прави заключения. Не си мисли, че това, което той си мисли е правилното. Винената индустрия е почти като китайското проклятие да живееш в интересни времена – толкова много неща се промениха за двайсет плюс години и толкова още предстои да се променят. Но все пак какво можем със сигурност да очакваме през винената 2023 в световен и локален мащаб:

– Проблематична Франция – държавата, която ни е дала всичко винено като понятие, техника и подход е добре да се държи под око винаги. През декември 2022 гневни лозари се събират пред сградата на Професионалната Винена Камара Бордо (нелеп превод на Conseil Interprofessionnel du Vin de Bordeaux – CIVB), за да искат финансова подкрепа. За изкореняване на лозята си. 10 000 евро на хектар. Да, обаче Европейският съюз е прекратил политиките за финансиране на унищожаване на земеделска продукция и десетки семейства, които са лозари от поколения, изпадат в необратима финансова спирала надолу. Някои казват, че това е déjà vu и че на всеки 15 години има такава криза и Бордо трябва да преосмисли себе си и да предложи нови решения на световния винен пазар. И въпреки сериозното намаление в потреблението на вино на глава от населението във Франция, Бордо винаги се реформира и успява да намери начин да преживее. При предишната подобна криза (2008 – 2010) се започва с елиминирането на най-ниската категория вина, както и с лансирането на пенливи и розета от Бордо, които са толкова успешни, че днес пазарът на може да насмогне на търсенето.

Има няколко истини: че Бордо винаги е търсело да продаде това, което Франция не пие, а честно казано французите понякога имат доста по-нисък критерий за качество от останалите пазари (представете си какво качество остава за реализиране). Другата истина е за яйцата в една кошница и тук търговците от Бордо проявяват нетипична за тях недалновидност: Китай е главният им клиент от поне десетилетие насам. Заради обслужването на този клиент, те загърбиха дългогодишни пазари и партньори с недостатъчно големи обеми. Това е и една от причините, поради които аз затворих фирмата си за внос на френско вино: безпардонното качване на цените, защото такава била ситуацията на международния пазар. Другите бяха стилистичната скука, която според мен властва в болшинството вина от Бордо и свалянето на качеството.

В Китай обаче нещата се случват както партията заповяда и за последните 5 години потреблението на вино е спаднало от 1,9 млрд. литра на 1 милиард, защото е въведен таван на партийните харчове за почерпки. И така, именно най-страдащата категория на вината – най-евтините – загива, като този път може и да не се въздигне от пепелта. Защото конкуренцията в този сегмент от вина от Испания, Италия и Новия свят е безмилостна.

– PIWI – запомнете тази дума. Няма да ви карам да произнасяте цялото наименование, тъй като е на немски, но ето, да го имате  – PilzWIderstandsfähige (пилцвидерщтандсфеиг). PIWI-тата са устойчиви на гъбични заболявания и по-точно на пероноспора и оидиум и намаляват значително използването на химия в лозето. Това са хибридни сортове между европейската лоза – Vitis Vinfera- и американски диви лози като Vitis berlandieri, Vitis rupestris, както и с другия вид лоза – Muscadinia. Те са устойчиви и на други проблеми в лозето, като суша и студ, и създаването им изисква поне 20 години, защото голяма част от него протича на лозето, а не в лабораторията. Още преди 5 години в Австрия се коментираше, че това е бъдещето, но знакът, че бъдещето е тук беше даден след като през 2022 година в лозята на Шампан беше допуснат сортът Voltis – сложна генетична плетеница между няколко вида лози. В края на 2021 ЕС вече беше разрешил ползването на PIWI сортове във вината със защитено наименование за произход.

– Местни сортове и неизвестни дестинации – това е тенденция от няколко години, но след поредица от тежки реколти за традиционни дестинации като Шабли, останалата Бургундия и Напа Вали, младите винари и лозари обръщат поглед към нови дестинации с по-поносими цени и, както се оказва, доста по-интересни сортове. Ще се появяват все по-интересни вина от уж забравени региони. Вчера в ръката ми имаше оранжево розе от сорта Алеатико от Лацио. Ми, не съм си мислила преди 5 години, че ще ми се случи.

– Смяна на генерацията – както отбелязах и тук, идва ново поколение потребители. И то не иска да дава много пари за класическа скука, за репутация и име. Склонно е да даде много пари за неща като биодинамика, етично отношение към персонала, нисък алкохол, лека бутилка, която остава по-ниска CO2 следа, нестандартни арт-етикети… и вина от Майорка! Или България, защо пък не.

– NOLO – също като ПИВИ-то, но не съвсем. NOLO = No- and low-alcohol wines. Дните на алкохолните бомби отминават със страшна скорост, защото световното население масово се е угрижило за здравето си и този тип вина бавно, но необратимо ще намерят място в чашите на потребителите.

– Битката за Domaine de la Romanée-Conti, Petrus, Gaja и подобните им ще продължи. Интересът към този сегмент никога няма да пресъхне – всеки ден и всеки час някой някъде забогатява, а от десетилетия насам богатите стават още по-богати. А който е богат, пие тези вина.

– България –  не знам, не знам е положението. България се държи като остров, сякаш нищо от това не я засяга. Секторът тъне в проблеми и никога никой не му е помагал, но проблемите с човешкия фактор започват да застават на границата с фаталното. Средно лоша реколта се редува с малко по-малко лоша с малко по-лоша. Агрономи няма, енолози – също. Болшинството вина са леко старомодни и наистина е важно всички да се информираме какви са световните тенденции, защото иначе не ни се пише нищо хубаво през следващите десетилетия.

За щастие, имаме пробив с местни сортове, по-лека ръка в избата, повече смелост, по-широк мироглед. Имаме надежда, а тя както е казал Ларошфуко, макар и измамна, все пак е доброто, което ни придружава в пътуването през живота.